Решение № 368 от 2.2.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1106/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.197 от ДОПК. Образувано е по жалба на П. Д. К., с [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. С. А. от БлАК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], [тел. номер], email: [електронна поща], против Решение № ПИ-337/24.10.2023 г. на Директора на ТД на НАП – [населено място], с което е оставена жалба с вх. № 21807/12.10.2023 г. по регистъра на ТД на НАП – [населено място], подадена от П. Д. К., срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № [рег. номер]-022-0073333/09.10.2023 г., издадено от Л. П. – публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [населено място], офис Благоевград, по изпълнително дело № 1150006695/2015 г., издадено на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 201, ал. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК, без уважение като неоснователна. С преждепосоченото Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № [рег. номер]-022-0073333/09.10.2023 г., издадено от Л. П. – публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [населено място], офис Благоевград, е наложен на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 201, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК, запор върху МПС – лек автомобил, марка/модел „REUGEOT 301“ с рег. № [рег. номер], рама № •, двигател № •, година на производство – 2013 г., мощност 53 kW, с цена на придобиване – 0.00 лева. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и на материалния закон - отменителни основания по чл.146, т.3 и 4 от АПК. Твърди се, че наложената мярка противоречи на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него ПНОМ. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат, който представя и допълнително писмено становище. Претендира присъждане на направените разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Директора на ТД на НАП – [населено място], чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна, излагайки аргументи за законосъобразност и правилност на решението и на потвърденото с него постановление. Иска жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди процесното решение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. По делото са събрани писмени доказателства. Административен съд - Благоевград, след като обсъди събраните доказателства, представляващи административната преписка, и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното: Не е спорно между страните по делото, че в ТД на НАП – [населено място], е образувано изпълнително дело № 1150006695/2015 г. срещу П. Д. К. за събиране на изискуеми публични задължения за глоби, произтичащи от влезли в сила наказателни постановления и фишове на МВР, представляващи годно изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК. С Разпореждане за присъединяване с изх. № [рег. номер]-105-0137654/15.05.2019 г. и Разпореждане с изх. № [рег. номер]-105-0175018/18.05.2020 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – [населено място] (стр.28; 29) са присъединени към изпълнително дело № 1150006695/2015 г. задължения за задължителни осигурителни вноски, произтичащи от подадени декларации образец 6 за 2018 г. и 2019 г., за ДОО, ЗО, УПФ, като размерът на задълженията възлиза на 2 864.17 лв. – главница и лихва - 482.93 лв., както и нелихвоносно вземане в размер на 120.00 лв. към 18.05.2020 г. С Разпореждане с изх. №[рег. номер]-035-0179686/02.03.2021 г. (стр.24) и Разпореждане с изх. №[рег. номер]-035-0033749/07.03.2023 г. (стр.21) публичният изпълнител частично е прекратил производството по изпълнително дело № 1150006695/2015 г. за посочените в разпорежданията задължения за глоби по влезли в сила наказателни постановления и фишове поради изтекла погасителна давност. За обезпечаване на публичните вземания по горецитираното изпълнително дело публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0069227/25.09.2023 г., с което на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 203, ал. 8 във вр. с чл. 195, ал. 1- 3 от ДОПК, е наложен запор върху притежаваните от длъжника ценни книги – дялове в търговско дружество „П и П 2023“ ЕООД с [ЕИК] на обща стойност 100.00 лв. (стр.20). С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0073333/09.10.2023 г. (стр.18) е наложен запор върху МПС – лек автомобил, марка/модел „REUGEOT 301“ с рег. № [рег. номер], рама № •, двигател № •, година на производство – 2013 г., мощност 53 kW, за обезпечение на публични вземания в общ размер на 4 246.80 лв., от които 2 764.17 лв. – главница и 1 482.63 лв. – лихви. Постановлението е съобщено на П. К. на 10.10.2023 г. по електронен път, видно от представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път (стр.19). На 11.10.2023 г. по изпълнителното дело е постъпило плащане за сумата в размер на 2 764.17 лв., разпределена с Разпореждане с изх. № [рег. номер]-125-0309235/16.10.2023 г. (стр.16), на публичния изпълнител, с което на основание чл. 169, ал. 1 от ДОПК е погасен размерът на главницата. На 12.10.2023 г. П. К. е подал жалба срещу ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0073333/09.10.2023 г. до директора на ТД на НАП – [населено място] (стр.14-15). По жалбата Директорът на ТД на НАП – [населено място], се е произнесъл с Решение № ПИ-337/24.10.2023 г., с което подадената от П. К. жалба срещу ПНОМ, е оставена без уважение като неоснователна. Решението на Директора на ТД на НАП – [населено място], е било съобщено на П. К. на 03.11.2023 г. по електронен път, видно от удостоверение за извършено връчване по ел. път (стр.13). На 09.11.2023 г. П. К. е подал жалба срещу преждепосоченото решение чрез административния орган до БлАС, по електронната поща на ТД на НАП – [населено място], видно от представените по делото извлечения от деловодната система „Архимед“ и e-mail, удостоверяващи постъпване и регистриране на жалбата срещу решението на директора на ТД на НАП – [населено място] (стр.6 и 7). При така установената фактическа обстановка БлАС съобразно изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл. 197 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК от надлежна страна (адресат на решението и постановлението), срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0073333/09.10.2023 г. и решението са издадени от компетентни органи, предвид разпоредбите на чл.195, ал.3, във вр. с чл.167, ал.1 от ДОПК и чл.198, ал.2 от ДОПК и съответно чл.197, ал.1 от ДОПК, за което няма спор между страните по делото. Оспореното решение е в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл.196, ал.1 от ДОПК. При издаването на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото не противоречи на материалноправни разпоредби, както неоснователно твърди оспорващата страна. От доказателствата по делото се установява по безсъмнен начин, че П. К. към момента на издаването на ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0073333/09.10.2023 г. има установени и изискуеми публични задължения по изпълнително дело № 1150006695/2015 г. по описа на ТД на НАП – [населено място], в общ размер на 4 246.80 лв., от които 2 764.17 лв. – главница и 1 482.63 лв. – лихви. Въпреки постъпилото плащане от 2 764.17 лв. за погасяване на публични задължения по изпълнителното дело е останал непогасен остатък в размер на 1 482.63 лв., представляващ незаплатени лихви, доколкото със сумата от 2 764.17 лв. е погасен размерът на главницата. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, задълженията за данъци, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, както и лихвите за тях са публични държавни вземания. Задължението за лихви възниква при забавено изпълнение, като в данъчното право това означава неизпълнение на задължението за внасяне на съответния вид осигурителни вноски в законоустановения срок. Съгласно нормата на чл.195, ал.1 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. В разпоредбата на ал.2 на чл.195 от ДОПК е регламентирано, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Съгласно чл.195, ал.3 от ДОПК, обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане и/или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание. С разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК законодателят е регламентирал, че само в три хипотези съдът следва да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; 3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства за представено от П. К. обезпечение от категорията на изрично изброените по първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по третата хипотеза. Същевременно е налице годно изпълнително основание. Обезпечителната мярка е наложена от публичния изпълнител в съответствие с разпоредбите на чл.200 от ДОПК и чл.201, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК. С налагането на запор върху притежаваното от оспорващия МПС се забранява на длъжника К. да се разпорежда с него, но длъжникът може да го ползва по предназначение, тъй като запорираното МПС не се изземва от владението на длъжника. При наличието на установено и изискуемо публично задължение на К. по изп. дело № 1150006695/2015 г. по описа на ТД на НАП – [населено място], в размер на 1 482.63 лв. и липсата на данни и доказателства за постъпления по това изпълнително дело след 11.10.2023 г. за погасяването на задължението на длъжника правилно е приложена разпоредбата на чл.201, ал.3 от ДОПК, чрез налагане на запор върху притежавания от К. лек автомобил, като в случай на принудително изпълнение от страна на НАП, то обезпечението ще се счита насочено само до размера на установеното и изискуемо публично задължение на П. К.. От представеното с преписката Разпореждане с изх. № [рег. номер]-125-0309235/16.10.2023 г. (стр.16) е видно, че на 11.10.2023 г. е постъпила и разпределена от публичния изпълнител сумата от 2 764.17 лв. по изпълнителното дело. Това е последната постъпила сума след тази дата, която е разпределена по изпълнителното дело и няма данни и доказателства за последващи плащания. Поради това правилна е преценката на публичния изпълнител, до която е достигнал и решаващият орган, че е налице необходимост от обезпечение чрез налагане на запор върху лек автомобил, марка/модел „REUGEOT 301“ с рег. № [рег. номер], рама № •, двигател № •, година на производство – 2013 г., мощност 53 kW. Законосъобразен е изводът, че не са налице основания за отмяна на ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0073333/09.10.2023 г. Решението с което то е потвърдено и е отхвърлено искането за отмяната му съответства на целта на закона - да се гарантират максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на установените публични задължения. Не се установи да е налице основание посочено в чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на тази обезпечителна мярка. Съгласно тази разпоредба съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Доказателствата по делото не налагат извод, че в случая някоя от тези предпоставки е налице. Жалбоподателят не твърди да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа – от една страна, а от друга – спазени са условията на чл. 195, ал. 1 от ДОПК - налице са установени и изискуеми публични задължения, чието събиране не е гарантирано, че ще бъде осъществено преди да бъде погасено по давност. Във връзка с необходимостта от извършване на проверка спазен ли е принципа на чл. 6 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че в процесното решение са изложени достатъчно конкретни мотиви, които да правят обоснован извода, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично задължение, като в конкретния казус е спазено и изискването по чл.121, ал.3 от ДОПК - наложените обезпечителни мерки да не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Поради това Решение № ПИ-337/24.10.2023 г. е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие със закона и не е налице основание за отмяната му. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице отменителни основания, поради което следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд