РЕШЕНИЕ

№ 5139

гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330102461 по описа за 2023 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.52 ЗЗО.

В исковата молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД против Б. Б. Ч. се твърди, че на ••• г. в 14.30ч. ответникът е постъпил в Спешно отделение с оплаквания за повръщане на хематинови материи. Тъй като състоянието не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия. Хоспитализиран бил на посочената дата в 15.15 ч. с приемна диагноза „•••“. Към момента на приемането ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не бил възстановил до деня на изписването. На ответника била оказана медицинска помощ по клинична пътека № 72.1 „Ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастроинтестиналния тракт при лица над 18 години“. При постъпване била съставена История на заболяването № •••/2020г., за лечението била издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности – процедури, консултации и изследвания. Пациентът бил изписан на 19.05.2020г. с окончателна диагноза „Язва на стомаха, хронична или неуточнена с кръвоизлив“ с код по МКБ 25.4. На основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следвало сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в общ размер на 893 лева. Заявява се, че дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платените медицински услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.

Твърди се, че ищецът изпратил покана за доброволно плащане, която била върната в цялост на подателя. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14679 / 2022 г. по описа на ПРС. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи посочената сума, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. Г., с който се оспорва искът като неоснователен. Посочено е, че се оспорва ответникът да е получил посочените в исковата молба медицински услуги, както и че същият е бил информиран относно липсата на заплатени здравноосигурителни вноски, както и за ценоразписа на услугите. Съдържа се позоваване на съдебна практика. Представените към исковата молба документи били изписани от лекуващ лекар, а не от ответника, като в представената декларация за информирано съгласие липсвали данни за диагнозата и характера на заболяването, и статуса на лицето. Тези писмени доказателства представлявали частни свидетелстващи документи, едностранно съставени и подписани от служители на ищцовото дружество. Следвало да намери приложение нормата на чл.82 ЗЗО, като се приеме, че състоянието на ответника било спешно. Според чл.99 от Закона за здравето държавата организирала и финансирала система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. Спешно състояние била остра или внезапна възникнала промяна в здравето на човека, която изисквала незабавно медицинска помощ. Съгласно чл.52, ал.2, вр. с чл.82, ал.1, т.1 ЗЗО неосигурените лица не заплащали стойността на предоставяните им медицински услуги при спешни медицински състояния.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 14679 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед № 7181 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 13.10.2022г., по силата на която е разпоредено Б. Б. Ч. да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД сумата от 893 лв. главница, представляваща цена на предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, законната лихва от 12.10.2022г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лв.

Представен е лист за преглед на пациент от •••г., направление за хоспитализация, История на заболяването № •••, резултат от езофагогастродуоденоскопия, епикриза от Втора клиника по хирургия на Б. Б. Ч., постъпил на •••г., изписан на 19.05.2020г., декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от •••г., резултати от проведени лабораторни и рентгенови изследвания на пациента, покана за доброволно плащане, сметка на пациент.

Според изготвена на •••г. и 19.05.2020г. справка лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.

По делото е постъпило писмо от ТД на НАП, според което Б. Б. Ч. е с прекъснати здравноосигурителни права за периода от •••г. до 19.05.2020г. Лицето не е възстановило здравноосигурителните си права до момента.

Със заповед от 05.02.2015г. е утвърден „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Представен е по делото Ценоразписът на платените услуги, с последна изменение и допълнение по заповед от 27.04.2020г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 14679 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед № 7181 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.10.2022г. е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 14679 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От представената медицинска документация /вкл. История на заболяването № •••/2020г., лист за преглед на пациент от ••• г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от същата дата и декларация за информирано съгласие/, се установява по безспорен начин, че Б. Б. Ч. е постъпил във Втора клиника по хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, с диагноза: язва на стомах. По време на престоя в болницата е извършена езофагогастродуоденоскопия на пациента, видно от представения документ от 15.05.2020г., както и са извършени редица лабораторни изследвания, видно и от представената епикриза.

С отговора на исковата молба е наведено възражение, че ответникът не дължи заплащане на предоставените му медицински услуги, като се оспорва получаването от негова страна на посочените в исковата молба медицински услуги, както и поради липса на данни ценоразписът на лечебното заведение да е съобщен на лицето, както и поради това, че ответникът не бил уведомен за здравноосигурителния си статус. По делото е представена подписана от лицето декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, като автентичността на подписа на ответника не е оспорен. В същата се съдържа посочване, че лицето е уведомено за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение, лекарствени продукти, медицински изделия в Ценоразписа на лечебното заведение, а според пункт XIX – и че ако е здравнонеосигурен и няма доход и/или лично имущество, което да му осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, оказаната болнична медицинска помощ може да бъде заплатена от Агенцията за социално подпомагане чрез НЗОК. От доказателства по делото се установява, че проверка на здравноосигурителния статус на лицето е извършена на датата на хоспитализацията - •••г., както и при изписване на пациента на 19.05.2020г. и според справките ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.

Извършените на лицето интервенции и изследвания – лабораторни и инвазивни, както и ехография, се установяват от представените писмени доказателства. Приетите множество медицински документи - епикриза, направление за хоспитализация, история на заболяването, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда / Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. От изложеното следва, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека.

С отговора на исковата молба е наведено и възражение, че ответникът не дължи заплащане на предоставените медицински услуги, тъй като същите са свързани с предоставена медицинска помощ при спешно състояние, в съответствие с разпоредбата на чл.82, ал.1, т.1 от Закона за здравето. Съгласно чл.109, ал.1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, а лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Съгласно чл.52, ал.2 от същия закон неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл.82 от Закона за здравето. В случая се установява от приложената по делото справка от НАП, че в периода на болничния си престой ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Неоснователно е възражението, че в случая е налице изключението по чл.82, ал.1, т.1 от Закона за здравето, според което извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Това е така, тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява, че при прегледа на ответника в Спешно отделение е констатирана необходимост лечението му да се осъществи в болнично заведение, поради което същият е насочен за прием във Втора клиника по хирургия при ищцовото дружество. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.7 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, предвиждаща, че държавата поема разходите по оказване на спешна медицинска помощ на пациента, но до неговото хоспитализиране. Следователно безплатна е единствено спешната медицинска помощ, оказана на пациента до неговата хоспитализация, като след хоспитализирането му в съответното отделение, болничният престой и лечение се заплащат от НЗОК, ако пациентът е здравноосигурен, и от самия пациент, ако последният е с прекъснати здравноосигурителни права поради незаплащане на дължимите вноски, какъвто е настоящият случай. Поради това съдът приема, че се дължи плащане на съответните услуги.

Претендираната от ищцовата страна сума от 893 лв. представлява сбор от цената на всяка от медицинските услуги, извършени на пациента, видна е и от представения Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, последно изменение със заповед от 27.04.2020г. – ендоскопско и медикаментозно лечение при остро кървене от гастроинтестиналния тракт при лица над 18 г. Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищцовото дружество следва да се присъдят направените разноски. Направените от лечебното заведение разноски по заповедното производство възлизат на сумата от 25 лв. държавна такса, а по исковото производство – на сумата от 730 лв. /от които 25 лв. държавна такса, 5 лв. за издаване на СУ, 400 лв. внесен депозит за особен представител, 300 лв. адвокатско възнаграждение/, които ще се присъдят.

По изложените съображения съдът