Решение № 55 от 27.2.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 507/2024 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 10451/05.09.2024г на Прокуратурата на Р.България против Решение № 484/27.08.2024 г. по гр.д. № 936/2021г. по описа на ОС- Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от В. Г. Г./ предишна фамилия Ш./ ЕГН •••••••••• против въззивната Прокуратура иск с право основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 3 т. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, за което с влязла в сила на 08.10. 2020 година Присъда № 76 от 29.07.2019 година, постановена по НОХД № 421/2015 година по описа на Окръжен съд - Велико Търново, е признат за невиновен, в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2020 г. до окончателното й заплащане. Считайки решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен до по –малък размер, съобразно критерия за справедливост и съдебната практика по аналогични случаи. Изложени са доводи, че при определяне на размера на обезщетението е нарушен принципа на справедливостта съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението е завишено, като не са съобразени обстоятелствата, че ищецът е осъждан за престъпление от общ характер, за което е изтърпявал наказание лишаване от свобода, не са съобразени обществено – икономическите условия и стандарта на живот относими към периода на увреждането, не е съобразено, че претърпените вреди не надхвърлят обичайните при незаконно обвинение. В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от В. Г. Г. не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание въззивникът, Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура –Велико Търново, поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъде намален размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените поделото разноски. Представя подробни писмени бележки. За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното: Производството пред ОС –Велико Търново е образувано по предявен от В. Г. Г. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 200 000 лева - неимуществени вреди, в следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р. България в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 3 т. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК, за което с влязла в сила на 08.10. 2020 година Присъда № 76/ 29.07.2019 година, постановена по НОХД № 421/2015 година по описа на Окръжен съд - Велико Търново, е признат за невиновен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2020 година до окончателното плащане. В исковата молба, ищецът твърди, че с Постановление от 27.08.2010г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 31/2010г. по описа на ОСлО при ВТОП за посоченото по-горе престъпление от НК. С Постановление от 19.02.2015г. му била наложена забрана за напускане на страната. Като веществено доказателство по делото бил иззет лек автомобил БМВ с рег. № ВТ 04••••, като по-късно с Определение по ЧНД № 677/2012г. ВТОС допуснал обезпечение върху този автомобил по реда на чл. 72, ал. 1 НПК. Твърди, че за периода от 23.09.2010г. до 16.12.2020г., когато лекия автомобил му бил върнат в технически неизправно и негодно и за движение състояние, ищецът бил лишен от владение. Въз основа на внесения от ПРБ обвинителен акт било образувано НОХД № 421/2015г. по описа на ВТОС, по което бил обвиняем, приключило с постановена оправдателна присъда № 76/29.07.2019год., влязла в сила на 08.10.2020г., потвърдена от апелативен съд и в последствие и от ВКС. Твърди, че докато траел процесът данни по това производство били изнесени в пресата в-к Борба и в-к Янтра днес, както и в-к Труд и независимо, че бил оправдан, това обстоятелство не било оповестено по същия начин.В периода на продължилото 10 години наказателно производство, с извършените спрямо него в хода на разследването действия, участието му в множество съдебни заседания, понесъл неимуществени вреди - изразяващи се в емоционални и душевни болки и страдания, стрес, изпитване на безпокойство и безсъние, срам и неудобство, накърняване на доброто му име и авторитет. Твърди, че така образуваното и водено наказателно производство му поставило клеймо като човек който пере пари, извършва противоправни деяния и независимо, че е оправдан продължава да търпи негативите на това производство, което и го мотивирало да напусне страната и да се установи да живее във Великобритания. В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който иска не се оспорва по основание, оспорва се по размер, като неоснователен и недоказан.Сочи, че не са налице доказателства за действително претърпени от ищеца вреди, като и, че те са в пряк резултат от процесното обвинение.Оспорва претендираното обезщетение за неимуществените вреди, като прекомерно завишено т.к. наказателното дело е с фактическа и правна сложност, което не води до неразумен срок за разглеждането му. Излага, че Г./Ш./ с влязла в сила на 13.10.2011г. присъда от съд в Белгия бил осъден на 40 месеца лишаване от свобода за престъпления аналогични с тези по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал.2 и по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК на Р. България, което обоснова по-нисък интензитет на търпените вреди.Оспорва отговорността си по отношение на медийните публикации. Моли да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан за претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на ищеца с влязъл в сила съдебен акт, причинените вреди и причинно- следствената връзка между неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат. От анализа на събраните пред Окръжен съд –Велико Търново гласни и писмени доказателства се извежда извода, че ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от 27.08.2012г./когато е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП /сл.дело/ № 31/2010г. по описа на ОСлО-Велико Търново до 08.10.2020г., когато е постановено Решение № 121 от същата дата на ВКС, трето н.о. по НД № 422/2020г., с което е оставено в сила Решение № 41/09.03. 2020г. на ВТАС по ВНОХД № 301/2019г., с което е потвърдена Присъда №76 от 29.07.2019г., постановена по НОХД № 421/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново, с която е признат за невиновен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, спрямо него се е водело наказателно производство в досъдебна фаза и съдебна фаза, приключило с оправдателна присъда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно или не от длъжностно лице. Според § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Спорът пред настоящата инстанция е сведен до размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, респективно справедливия размер на дължимото обезщетение за тяхната обезвреда. Възраженията на въззивника, че присъденото на ищеца обезщетение е завишено спрямо установения по делото размер на вредите, както и, че не отговоря на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът счита за основателно със следните аргументи. Безспорно, от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем на 27.08.2012г. за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 253, ал. 4 вр. с ал.3 т.2 вр.ал. 1, пр.1 от НК, за което се предвижда наказание“лишаване от свобода“, до влизане в сила на оправдателната присъда за това престъпление на 08.10.2020г., е изминал продължителен период от време – 8 години, като в този период с ищеца са провеждани процесуално – следствени действия, включително - проведени са 22 бр. съдебни заседания. На пет от тях ищецът в качеството му на подсъдим не се е явил, поради което не е даван ход. За период от една година съдебното производство е било спряно на основание чл. 25 ал.2 от НПК във връзка с отправени молби за правна помощ до Р.Гърция и Р.Румъния. Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по ДП и с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото прокурор при ОП- Велико Търново.Същата е поддържала обвинението в съдебна фаза пред първа инстанция, както и е протестирала оправдателната присъда и решението на апелативния съд, с което тя е потвърдена. По отношение на ищеца са взети следните мерки за неотклонение: С Постановление на следовател при ОСлС –Велико Търново от 17.07.2013г. „парична гаранция в размер на 1000лв.“, с Постановление на прокурор –ОП-Велико Търново от 02.08.2013г. - „забрана да напуска пределите на РБ“, като и двете са отменени на 28.02.2014г. с Постановление от същата дата на прокурор при ОП-Велико Търново. С Определение от 13.04.2016г. по НОХД№ 421/2015г. по описа на Окръжен съд –Велико Търново, спрямо обвиняемия Г. /Ш./ / е взета мярка за неотклоние „подписка“ и „забрана да напуска пределите на РБ“, като последната е отменена на 16.11.2016г. с протоколно определение по същото НОХД№ 421/2015г. по описа на Окръжен съд –Велико Търново. По делото е установено/ справка съдимост от 25.01.2022г./, че с влязла в сила Присъда № 000882 от 02.02.2011 година на Първоинстанционен съд на гр. Брюксел, ищецът е осъден на 40 месеца лишаване от свобода за престъпление по НК на Кралство Белгия, съответстващо на престъпление по НК на РБ – чл. 159а, ал.2, т. 2 и т. 4 вр. ал. 1; чл. 159в пр. 1 и чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 23, ал.1 от НК, която е приведена в изпълнение в България с Определение № 73 от 21.06.2012г. по ЧНД № 289/2010 г. по описа на ВТОС, влязло в сила на 09.07.2012 година. Видно от извършеното отбелязване в справката за съдимост, с писмо вх. № 1252/14.06.2013г. от Затвора Ловеч е извършено уведомяване на съда, че Г. е изтърпял това наказание на 13.06.2013 година. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебната и съдебна фаза не е приключило в разумен срок. Безспорно същото е протекло в период от живота на ищеца, в който той е бил в активна възраст за реализиране на лични и бизнес планове /34г. към м.08.2012г./. Първоинстанционният съд обаче не е отчел в достатъчна степен, че в период от близо една година/10 м./, през който е търпял процесните неимуществени вреди, Г. е бил ограничен от ефективното изтърпяване на присъда – „лишаване от свобода за срок от 40 месеца“ по влязла в сила присъда за друго престъпление. За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с образуваното наказателно производство, както и за техния интензитет, ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. В. Г.а /негова съпруга, чиито показания съда цени в условията на чл.172 от ГПК/ и Д. И. У./чиито показания съда цени като обективни, в частта базираща се на лични впечатления/. Съвкупно от показанията им се обосновава извод, че в резултат на воденото наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, ищецът е претърпял обичайните, характерни за всяка личност, подложена на незаконно наказателно преследване неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания: притеснил се е относно бъдещето си, изпитвал е тревожност и срам. Св. Г.а излага, че съпруга й имал малко приятели в България и когато те са го питали какво става с делото, на него не му е било приятно, срамувал се е, че го свързват с нещо, което не е извършил.Съпругата на ищеца не знае за предишно негово осъждане.Двамата имат дете, живеят в Англия, където той работи като доставчик на храна, като поради необходимостта да присъства на „делата“ /заседанията по делото/ е имал проблеми с работодателя си.Причината да напуснат България била, че в малкия град/Велико Търново/ всички го свързвали с делата и за да живеят по-спокойно решили да се преместят и се установили в Брайтън/Великобритания/.Това била причината и когато се оженили той да приеме нейната фамилия- Г.. Свидетелката излага, че съпругът й имал кола –БМВ, която му „прибрали“ и когато я върнали не била в движение, като за ремонта на автомобила дали около 20 000 лева. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, като изолирани и неподкрепени от убедителни доказателства, че с ищеца са се опитвали да започнат бизнес в България, но „заради тези дела“ опитите им са се проваЛ..Св. У. – съученик и приятел на ищеца излага, че знае за делата му в България, знае и, че е осъждан в Белгия. След като започнали делата срещу него, ищецът се отчуждил, станал друг човек.Загубили контакт докато лежал в затвора в Белгия, след това се опитвал да му намери работа в Кипър, където У. по това време живеел, но това, че е осъждан му пречило. В Англия заминал 2013г. – 2014г., но му се налагало да пътува за делата, като понякога пътували и с детето, на което У. е кръстник. Свидетелят излага, че Г. никога не го е занимавал с това какви дела се водят срещу него, информирал се от вестниците “Борба „ и „Янтра“ във Велико Търново, които четял онлайн т.к. живеел в Англия и в Кипър. Съдът приема за установено, че медийните публикации са направили Г. разпознаваем във Велико Търново, като с оглед нивото на обществено правосъзнание, за него се е създало впечатление, че действително е извършил престъпленията, за които е обвинен.Същевременно установено е от свидетелските показания, че приятелите на ищеца не са се повлияли от публикациите в пресата и въпреки написаното в тях, са го смятали за невинен.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че видно от представените от самия ищец с исковата молба извадки от публикации във вестник „Труд“, в централен ежедневник е отразена присъдата на ВТОС, с която същия е признат за невиновен. В хода на настоящото производство, ищецът не доказва настъпването на негативни преживявания в интензитет довел до сериозно влошаване на здравословното състояние и дълбока промяна на начина му на живот. Не са установени специфични или над обичайните увреждания, произтичащи само от процесното наказателното преследване, обосноваващ обезщетение в размера определен в обжалваното решение.Смяната на фамилното му име, невъзможността да си намери работа поради воденото срещу него наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, както и напускането на страната, за да живее в Англия със семейството си, не могат категорично да се свържат единствено и само с воденето наказателно производство – процесното, за което е оправдан. Безспорно същото е протекло в период от живота на ищеца, в който той е бил в активна възраст за реализиране на лични и бизнес планове, но видно от свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, то не му е попречило да създаде семейство, да започне работа и да устрои живота си в чужда страна. Безспорно собственият на ищеца лек автомобил марка „БМВ Z3” с рег. № ВТ 04•••• е бил иззет като веществено доказателство при извършеното на 23.09.2010 г. претърсване и изземване, а с Определение № 183 от 20.11.2012 г. по ЧНД № 624/2012г. по описа на ВТОС върху него е наложен запор на основание чл. 72, ал.1 от НПК във връзка с чл. 391, ал. 1 и чл. 397, т. 2 и т. 3 от ГПК, като обезпечение на предвидената в чл. 253, ал. 4 от НК глоба и предвиденото в чл. 253, ал. 6 от НК отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, за което В. Г. Г./Ш./ е привлечен като обвиняем по ДП № 31/2010г. по описа на ОСлО при ВТОП, което го е лишило от владението му.По делото няма наведени твърдения, че иззетото мпс по някакъв начин е било свързано с упражнявана от ищеца професия, попречило е в значителна степен на реализиране на житейските му планове или е ограничило в такава степен възможността му за предвижване. Изтъкнатият аргумент, че мпс е върнато на ищеца в негодно за движение състояние, както и, че за ремонта му са направени значителни разходи, касае настъпили за собственика имуществени вреди, които не са предмет на настоящото произнасяне. Съблюдавайки критерия за справедливост, визиран в нормата на чл.52 от ЗЗД и преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид /Постановление № 4/68 на Пленума на ВС/ при определяне размера на справедливата обезвреда на претърпените от ищеца вреди, следва да бъде отчетено, че по отношение на Г./Ш. / не е била постановена осъдителна присъда на нито една от трите съдебни инстанции и процесното наказателно преследване не се е отразило на здравето и професионалната му реализация.Наложените мерки за неотклонение, “глоба“ и „забрана за напускане пределите на РБ“, не са ограничили безусловно правото му на предвиждане и професионална реализация.Ищецът би могъл напуска страната с разрешение на прокурор, мерките за процесуална принуда са били наложени сумарно за около година, Г. е напуснал страната, започнал е работа, създал е семейство във Великобритания. Доколкото присъденото обезщетение не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване, при определяне на размера му следва да се прецени общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането, като се вземе предвид средния годишен доход по данни на НСИ лева за 2020г., който е 6951 лева. С изложените мотиви и с оглед събраните и обсъдени по делото доказателства, отчитайки социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към дата на влизане в сила на оправдателната присъда, съдът приема, че сума в размер на 15 000.00 лева би била справедлива обезвреда на доказаните от В. Г. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания: притеснение, тревожност и срам, търпени от воденото наказателно производство. С оглед формирания извод за основателност на главния иск, основателен е и акцесорния такъв за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган, в случая 08.10.2020год., на която дата е осъществен деликта по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ. Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено, в частта, с която в полза на В. Г. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000.00 лева до присъдените 50 000.00 лв., както и в частта за присъдените разноски и вместо него постановено друго, с което иска да бъде уважен до посочения в мотивите размер, в едно със законна лихва считано от 08.10.2020г. до окончателното изпращане на главницата. При този изход на спора, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски за заплатените държавни такси в производството пред първа инстанция в пълния им общ размер от 15 лева; на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, направеното искане и представените доказателства- сумата от 564.75 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в първоинстанционното производство и сума 187.50 лева за въззивната инстанция. По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново,