Решение № 5231 от 24.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 851/2025 г.

Производството е по реда на чл. 256, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/. Образувано е по искова молба /наименована „жалба“/ от В. Й. Л. с постоянен адрес: гр. С., област Б., [жк], [адрес], подадена чрез адвокат Д. М. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, офис 5.3, с която срещу Комисията за защита на потребителите /КЗП/ е предявен иск с правно основание чл. 256, ал. 1 във вр. с ал. 3 от АПК - да се осъди ответния административен орган – КЗП, да разгледа жалбата на Л., да извърши необходимите проверки, вкл. и на място и да изпълни задълженията си съгласно нормативен акт – Закона за защита на потребителите, като съдът определи срок за изпълнението на това задължение. Твърди се в исковата молба, че Л. подала жалба в КЗП срещу търговеца „Сити Кеш“ ЕООД по повод отказ за приемане на нейна жалба и други документи в офис на дружеството. Сочи се в исковата молба, че вместо да осъществи контролна проверка и анализ на изложеното в жалбата, комисията се позовала на вътрешни правила на търговеца и по този начин не изпълнила задълженията си по чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 9, чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и по чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗПКр, което от своя страна представлявало фактическо административно бездействие, подлежащо на съдебен контрол. Иска се от съда да признае за установено бездействието на комисията по подадената от ищцата жалба, да задължи КЗП да разгледа жалбата по същество, като извърши необходимите проверки, вкл. и на място и да определи срок за изпълнение на това задължение. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски. Ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът – Комисия за защита на потребителите, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите на ищцата, намира за установено следното от фактическа страна. Не се спори между страните, че на 23.05.2025 г. Л. подала жалба до КЗП срещу „Сити Кеш“ ЕООД – вх. № Ц-03-6085/23.05.2025 г. /на л. 28 – л. 29 от делото/. В жалбата посочила, че на 19.05.2025 г. посетила офис на „Сити Кеш“ в гр. Сандански с цел да входира документ, удостоверяващ извършена цесия, но служителите в офиса й отказали да приемат документа, както и да удостоверят каквото и да е получаване от тяхна страна. На 20.05.2025 г. ищцата отново посетила офиса, но ситуацията ескалирала и тя позвънила на тел. 112, но въпреки идването на полицейски служители, отново й било отказано приемането на документа. Това я мотивирало да подаде жалбата до КЗП. С Писмо изх. № Ц-03-6085/27.05.2025 г. /на л. 31 – л. 33 от делото/, Л. била уведомена от комисията, че вътрешните правила на „Сити Кеш“ ЕООД относно начина и условията за извършване на дейността му, начина на работа на неговите служители и етичните им норми на поведение, не се контролират от КЗП и за да може комисията да образува производство по разглеждане на жалбата й, е необходимо да им предостави копия от договора й за кредит и всички относими към него документи. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Според ал. 3 на същата разпоредба, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Бездействието на администрацията /неупражняването на компетентност/ поначало съставлява закононарушение, като в хипотезата на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК попадат всички фактически действия, без задълженията за волеизявления. Защитата се реализира по процесуалния ред на Раздел II от Глава ХV на АПК и след изпълнение на предвидените условия и предпоставки. Уреденият в чл. 256 от АПК правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежният ответник, да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия /с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила/, както и да е установена процесуалната предпоставка за предявяването му - искане за изпълнение по чл. 256 от АПК. Характерът на заявеното с искането /материализирано в исковата молба/ следва да се обсъжда не само с оглед посоченото от ищеца основание, а с оглед цялостната изразена воля и в съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, като в случая безспорно се претендира съдът да задължи КЗП да разгледа жалбата по същество, като извърши необходимите проверки, вкл. и на място и съдът да определи срок за изпълнение на това задължение. Предмет на защитата по чл. 256 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т.е. действия по изпълнение на законово разписани правомощия. Нормата визира само фактически действия, пряко дължими по силата на норма на закон или подзаконов нормативен акт. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт, субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Т.е. необходимо е наличието на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Фактическите действия следва да произтичат пряко от правната норма, а не да са опосредени от каквото и да е волеизявление. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 256, ал. 3 от АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието, целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на ищеца като субект на правоотношението. Както е посочено в отговора на ответника, съгласно чл. 37 от ЗПКр, потребителите имат право да подават жалби, свързани с договори за потребителски кредит или с договори за посредничество за предоставяне на потребителски кредит, до Комисията за защита на потребителите /ал. 1/, като КЗП и сдруженията на потребителите разясняват правата и задълженията на потребителите във връзка с договорите за потребителски кредит, предоставят им съвети и информация за правата им при ползването на потребителски кредит и съдействат за разрешаване на потребителски спорове и жалби /ал. 2/. Съгласно чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, за нарушаване на правата, предоставени им по този закон, потребителите и сдруженията на потребителите имат право да подават жалби, сигнали и предложения до контролните органи, изпълняващи функции за защита на потребителите. Преписи от жалбите, сигналите и предложенията, могат да се изпращат и до по-горестоящи органи /ал. 1/. Жалбите, сигналите и предложенията се подават до Комисията за защита на потребителите в писмена форма на хартиен носител или по електронен път /ал. 2/, като жалбата трябва да съдържа: 1. наименование на органа, до който се подава жалбата; 2. името, пощенски и/или електронен адрес на жалбоподателя; 3. срещу кого се подава жалбата, като се посочи името/наименованието на търговеца или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление; 4. оплакванията и исканията на жалбоподателя; 5. подпис на лицето, което я подава, когато се подава на хартиен носител, или на неговия пълномощник; в случай че жалбата е подадена чрез пълномощник, се прилага пълномощно; в случай че жалбата е подадена по електронен път, не се изисква тя да бъде подписана с електронен подпис; 6. доказателства, с които жалбоподателят разполага - копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си /ал. 3/. Ако жалбата не отговаря на изискванията на ал. 3, Комисията за защита на потребителите уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и не образува производство по разглеждането й до отстраняване на нередовностите /ал. 4/. В конкретната хипотеза, съдът счита, че подадената от ищцата жалба отговаря на горепосочените изисквания, от една страна, а от друга, че КЗП не е уведомила Л., че жалбата не отговаря на изискванията съгласно чл. 178, ал. 4 от ЗЗП, респ. не я е предупредила за последиците от неотстраняване на евентуални нередовности на жалбата й. Посоченото в писмото до ищцата от КЗП, че за да може комисията да образува производство по разглеждане на жалбата й, е необходимо да им предостави копия от договора й за кредит и всички относими към него документи, според съда не доказва изпълнение на задължението на органа по чл. 178, ал. 4 от ЗЗП. С оглед всичко изложено, съдът намира, че за ответника е възникнало пряко по силата на закона /чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПКр/, задължение за извършване на фактическо действие – извършване на проверка по жалбата на ищцата, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея в производството разноски /за които по делото са ангажирани доказателства за извършването им/ - в размер на 10.00 лева за внесена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 256, ал. 1 и ал. 3 от АПК, съдът