Решение № 64 от 15.5.2025 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 63/2025 г.

производство с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие(л. 1 от ДП). След извършване на необходимите действия по разследването, то приклюило с мнение за прекратяване предвид на това, че извършеното деяние не е престъпно, тъй като обществената му опасност била явно незначителна, въпреки че формално осъществявало признаците на престъпление по чл. 345 НК. С Постановление от 02.12.2024 г. на прокурор Николова провежданото наказателно производство против Ю. по чл. 345 НК било прекратено, като прокурорът възприел съображенията, изложени от разследващия полицай досежно приложение на чл. 9 ал. 2 НК. В същото постановление било посочено, че материалите следва да се изпратят на РУ – Стражица за провеждане на административнонаказателно производство против Ю.. След изпращане на препис от постановлението на РУ Стражица, на 17.12.2024 г. било издадено атакуваното НП № 24-0350-000226/17.12.2024 г. на ВПД Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, с което на жалбоподателя Ю., за извършено нарушение на 07.07.2024 г. на чл. 140 ал. 1 ЗДП, било наложено административно наказание Глоба в размер от 200.00 лв., както и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване. НП е връчено на 16.01.2024 г., като жалбата е депозирана в същия ден (л.3). По същество се явява неоснователна, поради следните съображения: В настоящото производство след съставяне на АУАН на Ю. от св. С., е започнало наказателно производство за престъпление по чл. 345 НК, на основание чл. 212 ал. 3 НПК, с факта на извършване от разследващ полицай на оглед на местопроизшествие. Именно съществуването едновременно на административнонаказателно и наказателно производство е довело до изготвяне на резолюция № 24-0350-М000013/11.07.2024 г. на ВПД Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица за прекратяване на административнонаказателното производство, на основание чл. 33 ал. 2 ЗАНН. При проведеното досъдебно производство е установено, че на 07.07.2024 г. Ю. е управлявал МПС – мотопед “SYMPLY 45” с рег. № •••, № на рама •••, с дата на регистрация 15.11.2013 г. По реда на международното полицейско сътрудничество е събрана информация, че регистрационния номер на превозното средство е издаден във ФРГ за периода от 21.06.2023 г. до 29.02.2024 г.(л. 28 от ДП). Според получената информация, във ФРГ за мотопеди до 50 см³ не се издава свидетелство за регистрация, но те могат да се движат по пътищата отворени за обществено ползване, само ако имат издадени валидни застрахователни регистрационни табели(л. 25 от ДП). След събирането на необходимите доказателства за изясняване на обективната истина във връзка с извършено престъпление по чл. 345 НК от Ю., прокурорът изготвил Постановлението от 02.12.2024 г. за прекратяване на наказателното производство, в което приел, че деянието е с ниска обществена опасност – то не е довело до поставяне в опасност, или реално увреждане на определени интереси; липсва неблагоприятно изменение върху обекта на посегателство в значителна степан; били събрани доказателства за еднократно управление на нерегистрирано МПС; управлението било за кратко време; не били причинени странични неблагоприятни последици по транспорта; деянието не получило широк отзвук сред обществеността. Прокурорът приел, че макар деянието формално да осъществява признаци на престъпление по чл. 345 НК, то неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което не е престъпление. Делото е изпратено на ВПД Началник на РУ Стражица за реализиране на административнонаказателна отговроност. След приключване на наказателното производство с влязлото в сила постановление за прекратяването му, са отпаднали пречките за провеждане на административнонаказателно производство за деянието против Ю., като в случая е важно да се отбележи, че прокурорът прави извод, че извършеното не е престъпление, но осъществява признаците на административно нарушение. Административнонаказателното производство започва отново на основание чл. 36 ал. 2 ЗАНН, като неоснователни са възраженията на защитата, че следва да се съобрази принципа „ne bis in idem“. Произнасянето на прокурора по провеждано досъдебно производство с постановление за прекратяване не елиминира възможността за провеждане на административоннаказателно производство съобразно ТР № 3/22.12.2015 г. Предвид изложеното в него, ако приключи административнонаказателно производство с наложено наказание на дееца и се установи, че това деяние е престъпление, за да се образува наказателно производство, първо следва да се възобнови административнонаказателното и да се отменят всички актове по него. Едва тогава е допустимо да се образува спрямо същото лице, за същото деяние наказателно производство. Спрямо Ю. не е провеждано административнонаказателно производство преди наказателното, за да може да се приеме, че не е допустимо след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, да се проведе административнонаказателно производство против дееца. Важно е да се отбележи, че с влизане в сила на резолюция № 24- 0350-М000013/11.07.2024 г. на ВПД Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, предвид прекратяване на започналото административнонаказателно производство, издаденият АУАН серия GA № 1292171 е отменен и затова при изпращане на ДП № 109/24 г. на РУ – Стражица производството се развива по реда на чл. 36 ал. 2 ЗАНН и той не следва да се обсъжда като документ относно неговата законосъобразност в настоящото производство. В процесния случай нямаме проведено първо административнонаказателно производство и последващо наказателно, тъй като липсва наказуемост по първото. Предвид на това законодателството(чл. 36 ал. 2 ЗАНН) позволява след прекратяване на наказателното производство да се развие административнонаказателно, тъй като спрямо дееца не е приложена санкция. Според ТР № 3/22.12.2015 г. прекратяването на второто по ред производство, независимо дали е наказателно или административнонаказателно с характер на наказателно по автономното значение на Конвенцията, не може да се избегне, тъй като се явява единственият съобразен с правозащитните стандарти на ЕКПЧ процесуален инструмент за ефективно преодоляване на последиците от нарушението на едно от основните човешки права - никой да не бъде подлаган на повторно наказателно преследване за едно и също деяние. С прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца след окончателното приключване на административнонаказателно производство с наказателен характер за същото деяние, респ. с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му, националните власти принципно признават и цялостно компенсират допуснатото нарушение на забраната ne bis in idem. Това обаче не се отнася до случаите, когато преди образуването на наказателното производство административнонаказателното производство с наказателен характер (каквото е настоящото) по смисъла на Конвенцията е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН или съответно възобновено на основание чл. 70 ЗАНН, а постановените по него актове - отменени. В тези хипотези няма пречки за развитие на последващо наказателно производство, тъй като липсва bis елементът - недопустимо дублиране на производствата. При тези обстоятелства се е развило наказателното производство. В конкретния случай обаче липсва първоначалната преценка на прокурора - дали следва да се образува ДП, който се явява единствено компетентния орган по чл. 33 ал. 3 ЗАНН да я извърши. Наказателното производство е започнало с факта на първото действие по разследването, а преценката дали действително извършеното от Ю. е престъпление е извършена на по-късен етап - при анализ на доказателствата по делото и изготвянето на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В процесния случай не е налице незаконосъобразно проведено, в нарушение на чл.33 ЗАНН административнонаказателно производство по повод деяние, което не е административно нарушение, а престъпление, тъй като преценка при започването му от страна на прокурора не е извършвана. Според ТР № 3/22.12.2015 г. неприемливо е разбирането, че с отстраняването на нарушението на правилото ne bis in idem се изключва възможността за поправяне на нарушението, допуснато при определянето на органите, компетентни да разгледат и санкционират деянието, представляващо престъпление. Такъв подход недопустимо противопоставя възможностите за поправяне на различни по естеството и значението си нарушения. Действително, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и админстративнонаказателна норма с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателноправната репресия най-интензивно въздейства върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения(както е в настоящия случай), правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление, както е приел и прокурора в своя акт. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси. Въз основа на изложеното възраженията на защита са неоснователни. Деецът е осъществил на 07.07.2024 г. нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП, като е управлявал по пътищата отворени за обществено ползване - в с. Кесарево, общ. Стражица, ул.“Петър Топалов-Шмид“ към ул. „Стационна“ нерегистрирано по съответния ред МПС (л. 19) - мотопед “SYMPLY 45” с рег. № •••, № на рама •••. Независимо, че това превозно средство не е подлежало на регистрация във ФРГ, с факта на транспортирането му до Република България Ю. е бил длъжен да знае (да се осведоми), че то подлежи на такава и следва да бъде управлявано, само ако е регистрирано по предвидения ред в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Жалбоподателят е разполагал с документи на превозното средство, въз основа на които е имал възможност да придобие информация за липсата на извършена регистрация в държава – членка на ЕС, каквато би важала и за територията на Република България. Нарушението се доказа въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. С. и Т., ДП № 109/24 г. на РУ – Стражица, Постановление от 02.12.2024 г. Правилно за извършеното нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДП, от страна на административнонаказващия орган е приложена разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 3 ЗДП. Наказанията Глоба и лишаване от правоуправление на МПС са наложени в минимален размер, поради което атакуваното НП не може да бъде изменено досежно размера на наказанията. При съставяне на АУАН и НП са спазени правилата на чл. 42 и сл. ЗАНН и чл. 57 ЗАНН, като обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение са описани в достатъчна степен. В тази връзка не се установиха допуснати нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на атакуваното НП на това основание. Въз основа на изложеното атакуваното с НП се явява законосъобразно и следва като такова да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът