Решение № 2774 от 16.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 37723/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 405 вр. чл. 419, ал. 1 КЗ. С оглед изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства, съдът приема, че като правопораждащ претенцията му за обезщетение факт ищецът сочи сключен застрахователен договор, който с оглед твърдения предмет, е договор за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл. 419 от КЗ. Този договор представлява вид договор за имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар по време на осъществяване на превоза. С оглед на това и доколкото предмет на заявената в процеса парична претенция е дължимостта от застрахователя на обезщетение за вредите, причинени на застрахования товар, по време на неговия превоз, то следва да се заключи, че правната квалификация на предявения иск е чл. 405 КЗ. Основателността на иска е предпоставена от това ищецът да установи осъществяването на елементите от фактическия състав, при който възниква задължението на застрахователя да заплати обезщетение на застрахования, а именно съществуването на валиден договор за имуществено застраховане на товари срещу рисковете при превоза; настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят се е задължил да покрива и наличието на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието. В производството не е спорно, че между страните е бил сключен застрахователен договор по застраховка "Отговорност на превозвача на товари по шосе" като застраховетелното покритие на полица №///// год. е съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки за товари, по който ответникът в качеството на застраховател е поел задължението да носи риска от възникване на отговорност за ищеца в качеството на превозвач за превози, извършвани с МПС "Волво", с рег. N ////// в периода 12.05.2020 год. – 11.05.2021 г. Съгласно Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ застрахователят покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреда на превозваната от него стока, съгласно гл. IV от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR) и чл. 71 от Закона за автомобилните превози. В Раздел XIV е посочено, че застрахован е лицето /превозвач/, чиято отговорност е предмет на застрахователна защита по застрахователния договор, а увредено лице е лицето, претърпяло вреди от цялостната или частична липса или повреда на превозвания товар по време на превоза му. Съгласно нормата на чл. 419 КЗ, застрахователният договор при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго. Превозваните товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат в местоназначението. Застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго. Следователно предмет на тази имуществена застраховка е товарът, за разлика от отговорността на превозвача, явяваща се вид гражданска отговорност. За процесното застрахователно правоотношение не следва да се прилага нормата на чл. 419 КЗ, защото предмет на поета от ответника застрахователна закрила не е превозваният от ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството на превозвач за вреди от неизпълнение на задълженията му по договор за международен превоз. Това е така, защото в процесния застрахователен договор изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се изразява в отговорността на застрахования в качеството на превозвач. Това означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вредите от неизпълнение на негово задължение по договор за международен автомобилен превоз. Покриването на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки сочи, че предмет на застраховката е пасивът в имуществото на застрахования превозвач, за който съществува риск да се увеличи в резултат на възникнала за него отговорност да плати обезщетение за вредите, причинени от неизпълнение на задълженията му по договор за международен автомобилен превоз. В конкретния случай съдът намира, че за отношенията между страните по застрахователния договор следва да се прилагат правилата на чл. 429 – чл. 435 КЗ. В този смисъла са решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение N 27/29.07.2016 г. по т. д. N 2415/14 г. на ВКС, Т. К., II Т. О, в което е прието, че "договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка "Гражданска отговорност". Предмет на този вид застрахователен договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. В конкретния случай, с оглед сключения застрахователния договор предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника би била налице ако ищецът в качеството на застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" е платил обезщетение на третото увредено лице. Такива доказателства не са ангажирани, а и ищецът не твърди този факт. Изложеното обуславя извод, че фактическият състав на чл. 435 КЗ не е осъществен, а активната легитимация да предяви иска притежава увреденото лице, а не ищецът. Изложеното обуславя извод, че предявеният осъдителен иск по чл. 405 КЗ вр. чл. 419, ал.1 от КЗ е неоснователен само на това основание, без да е необходимо съдът да се произнася по това дали описаното събитие представлява покрит застрахователен риск. По разноските На основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното