Решение № 12240 от 17.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 416/2024 г.

УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в Искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта/бюджетната линия (финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверява едновременно: т. 5. Дали са представени доказателства за реалното изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът; “ 2. В резултат на извършената проверка на място в периода 8-11-.08.2023г. и по информация на бенефициента и Строителния надзор е установено, че част от видовете СМР, изпълнени по източния тротоар са по допълнително възлагане на СО. Съгласно изложените в оспореното решение констатации, проверяващият екип е отправил препоръка на бенефициента, в която е посочено, че бенефициентът следва да представи обстойна информация относно всички договори, по които са изпълнявани СМР в обхвата на проекта, финансиран с БФП. Също така е поискано от бенефициента да представи подробна количествена сметка за видовете СМР, за които се иска възстановяване на средства по договора за БФП, от които да е видно липса на двойно финансиране. След преглед на представените документи, проверяващият екип е установил, че представената подробна количествена сметка за направа на уширение на източен тротоар отчита количества, по-малки от тези, включени в Договор № СОА19-ДГ55-533/26.07.2019 г. между Столична община и „Софинвест“ ЕООД с предмет „Уширение на източния тротоар на [улица], подобект „Направа на тротоарни настилки“, и в тази връзка е прието, че е налице двойно финансиране на количества СМР посочени в табличен вид на оспореното решение, като разликата между договореното и отчетеното по количествена сметка от 15 479, 72 лв. и ДДС върху тази сума в размер на 3 095, 94 лв. е определена за недопустим разход по смисъла на чл.57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ(ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ). На посоченото основание е отказано верифициране на разход в размер а 18 575, 66 лв., като е цитирано и съдържанието на разпоредбите от ОУ на АДБФП чл. 101, чл. 102 и чл. 103, които предвиждат следното: „Чл.101.

БЕНЕФИЦИЕНТЪТ се задължава да не допуска двойно финансиране на дейности по проекта/бюджетна линия (финансовия план) от други източници или финансови инструменти на Европейския съюз или други донорски програми.

Всички разходооправдателни документи по договори с изпълнители, следва да включват текст: „Разходът е по договор за безвъзмездна помощ №........ по ОПРР 2014-2020 г.” Чл.102.

В случай на двойно финансиране, БЕНЕФИЦИЕНТЪТ уведомява незабавно УО на ОПРР.

БЕНЕФИЦИЕНТЪТ не представя искане за плащане за тази дейност или възстановява неправомерно получените суми по отношение на тази дейност в срок определен от УО на ОПРР и по реда, определен в Раздел ХVІІІ. Чл.103. В случай че УО на ОПРР установи по безспорен начин (включително при проверка на място) наличието на двойно финансиране за дейност по проекта/бюджетна линия (финансовия план) на БЕНЕФИЦИЕНТА, той изисква от БЕНЕФИЦИЕНТА преустановяване на дейността или възстановяване на неправомерно получените суми в определен от него срок и по реда на Раздел ХVІІІ.“ 3. При извършената проверка на място в периода 08-11.08.2023 г. от екип на УО на ОПРР са констатирани пропуски по физическото изпълнение на обекта на интервенция. Констатациите са описани в Констативен протокол от проверка на място, съставен на 11.08.2023 г. за обекта на интервенция, като същите са разяснени на представителите на бенефициента при съставянето му и са отправени препоръки към бенефициента със срок за изпълнение до 04.09.2023 г. С кореспонденция № BG16RFOP001-1.041-0001-C05-M292 от 25.09.2023 г. в ИСУН 2020 бенефициентът е представил доказателства за частично изпълнение на отправените препоръки. Извършена е проследяваща проверка на място на 14.11.2023 г. от екип на УО на ОПРР, съгласно Заповед № РД-02-36-1236/13.11.2023 г. По време на проверката на място са констатирани нови пропуски по физическото изпълнение на обекта на интервенция, както и неизпълнени такива. Констатациите са описани в изготвен протокол от проверка на място, съставен на 14.11.2023 г., като са отправени препоръки към бенефициента със срок за изпълнение до 21.11.2023 г. С кореспонденция № BG16RFOP001-1.041-0001-C05-M300 от 21.11.2023 г. и кореспонденция № BG16RFOP001-1.041-0001-C05-M301 от 28.11.2023 г. в ИСУН 2020 бенефициентът е представил допълнителни доказателства за изпълнение на отправените препоръки. След преглед на представените документи и снимков материал, екипът извършил проверката на място не е приел за изпълнени част от отправените препоръки, както в табличн вид от стр. 10 до стр. 15 са посочени СМР, които не са приети за изпълнени, както следва: „пропаднала тротоарна настилка“ на описаните места; „разрушени градински бордюри на посочените места“; „част от монтираните пожарни хидранти са с липсващи капачки“; „пукнатини в асфалтовата настилка до релсовия път“; „монтираните пейки са с компрометирано покритие“; „надраскани и непочистени навеси“; „навеси на спирки със счупени елементи“; установени са непочистени от растителност участъци; „липсващи капаци на ревизионни кутии на улични осветителни стълбове“; „липсват обработени фуги между бордюрите в дъга, както и фугите между бордюри и тротоарни плочи“. За неизпълнените препоръки в графа трета на таблицата е посочено, че проверяващият екип не може да предложи сума за неверификация. Сочи се, че бенефициентът представя план за поддръжка на градското обзавеждане и съоръжения на обекта. Посочено е, че отстраняването на констатацията следва да се проследи при следваща проверка на място. В констативната част на решението се сочи следното: “….предвид, че искането за плащане е междинно и бенефициентът може да включи засегнатите разходи в следващо искане за плащане, екипът извършил проверката на място е остойностил част от констатациите, описани в Констативния протокол от проверката, за които е възможно това, и е предложил да не бъдат верифицирани разходи за същите, които са посочени в т. 1. „ В решението е посочено също така, че „По отношение на гореописаните констатации и препоръки, които също са подробно описани в констативния протокол от проверката на място за обекта, екипът, извършил проверката, ги приема за „неизпълнени“, като същите обективно не могат да бъдат остойностени “. В следващото изречение на отразеното в оспореното решение се сочи, че „ Неизпълнените препоръки оказват влияние върху устойчивостта на постигнатите резултати, поради което не се верифицират разходите по окончателното плащане за СМР на обекта на интервенция. “ Предвид неизпълнените препоръка УО на ОПРР е отказал да верифицира разходи за „ окончателно плащане за СМР “ на стойност 2 521 382, 33 лв. с ДДС по Протокол за приемане на извършени СМР № 5/10.03.2020 г., по фактура № [ЕГН]/12.03.2020 г. по договора с изпълнител „БГ НОВА“ АД, поради липса на предвидените по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) условия, във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 3 и чл. 84 от Общите условия на сключения АДБФП № BG16RFOP001-1.041-0001-C06 на 21.02.2018 г. между МРРБ и бенефициента СО. В оспорения акт УО на ОПРР изрично посочва, че на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), след представяне на доказателства за изпълнение на препоръките от проверката на място, отказаният за верификация разход може да бъде поискан за възстановяване в следващо искане за плащане. По делото са приети неоспорени от страните заключения на Съдебно-технически експертизи /СТЕ/. От приетото заключение на СТЕ на инж. Г. се установява, че от тротоарната настилка, изпълнена по трасе източно от трамвайния път - общо Г 031, 80 кв.м., от Строителя - „БГ НОВА" АД, са били отчетени с Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване (обр. 12 от Наредба No 3/2003 г. на МРРБ) при участието на представител на Възложителя - Столична община, общо 829.66 кв.м. Г/40.57 кв.м. + 89, 09 кв.м.). Извършеното и отчетено от „БГ НОВА" АД при Реконструкция на трамваен релсов път по [улица]от кръстовището с [улица]до крайно трамвайно ухо „О." съставлява следната част от тротоарната настилка: 8' 957, 14 кв.м. / 9' 514, 90 кв.м. • 100% = = 94, 14%. Вещото лице установява, че към тротоарната настилка, изпълнена по трасе източно от трамвайния път, е било извършено уширение, като с двустранно подписан Констативен протокол от 21.08.2019 г. между Изпълнителя -„Софинвест" ЕООД, и Възложителя - Столична община, площта на уширението на тротоарната настилка (без включени тактилни плочки) е установена общо на 557.76 кв.м. От общо положените тротоарни настилки на обекта — 9' 514, 90 кв.м., по допълнителното възлагане на „Софинвест" ЕООД с предмет: „Уширение на източния тротоар на ул. '“Каменоделска“, подобект „Направа на тротоарни настилки“ са изпълнени 557, 76 кв.м. тротоари от унипаваж, които съставляват част от общо реализираните на строежа: 557, 76 кв.м. / 9' 514, 90 кв.м. • 100% =5, 86%. Заключението на вещото лице е, че дейностите и по двата договора, разглеждани от настоящата експертиза, по които възложител е Столична община, с Изпълнители - „БГНОВА" АД и „Софинвест" ЕООД, участвали при изграждането на тротоарни настилки източно от трамвайното трасе, са идентични по вид и строителен характер. Дублиране - в смисъл на припокриване на площи, които са отчетени като изпълнени и от двамата строители, не може да се предполага, тъй като строителното изпълнение на всеки от тях е ясно разграничено - до тактилните плочки, включително (на „БГНОВА" АД), и след тях (на „Софинвест" ЕООД). Вещото лице счита, че стойността, посочена по т. 2 от Решението и определена като разлика между проектно предвиденото количество по договора със „Софинвест“ ЕООД (660 кв.м.), и реално отчетеното след изпълнение на сключения договор (557, 06 кв.м.), може да е индикация доколко проектната прогноза се е сбъднала, но не предполага каквото и да е отношение към сключения договор на Столична община с „БГНОВА" АД, както в технически, така и във финансов аспект. От заключението на СТЕ и допълнението към него депозирано от инж. К. се установява, че при извършени огледи на място предвидените по проект 12 броя дъждоприемни шахти са изпълнени, като всяка двойка решетки /6 кутии/ в долната си част преминава в тръба, отвеждаща повърхностните води от релсовия път в улична канализация. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че жалбата е депозирана в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок. Процесното решение е подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт. Жалбоподателят, като адресат на неблагоприятен за него акт, е надлежна страна. Предвид това съдът счита, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Според чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на МРРБ, министъра организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. Съгласно чл. 9, ал. 5, изр. 2 ЗУСЕСИФ ръководителят на УО е ръководителят на администрацията или организацията в чиято структура се намира УО или оправомощено от него лице. В случая ръководител на УО е Министърът на МРРБ, който със заповед № РД-02-14-642/15.06.2023 г. /приложена по делото стр. 178/ е оправомощил заместник министъра да ръководи и организира дейността на УО на ОПРР 2014-2020, вкл. да издава всички ИАА по см. на ЗУСЕСИФ. С оглед на горното и оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - Заместник-министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР), в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във връзка със заповед № РД-02-14-642/15.06.2023 г., в съответната писмена форма и необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, което го прави валиден акт. Относно съответствието на оспореното решение с останалите изисквания по чл. 146 от АПК за законосъобразно на акта съдът съобрази следното: Съгласно § 70 от Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 51 от 01.07.2022 г. на Държавен вестник) до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ, а с §1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Оспореното пред съда решение на РУО на ОППРР има отношение към проект, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ за програмен период 2014-2020 г. Съответствието на индивидуалните административни актове, какъвто е и процесното решение на РУО, с материалния закон се преценява към момента на издаването им, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК. С оглед горните разяснения, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 39 от 27.05.2022 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. В титулната част на акта РУО се е позовал, като правно основание на чл. 64, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗУСЕФСУ. В тази връзка на първо място следва да бъде посочено, че при акт с правна квалификация чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална законосъобразност на акта са: - входирано от бенефициера искане до РУО за верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП; - наличието на регистриран сигнал за нередност, представляваща нарушение по договора, по който е направено искане за възстановяване на средствата. Двата елемента от фактическия състав обосновават компетентността на РУО да откаже на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ верификация на разхода по този договор поради започнала процедура по администриране на нередност. В случая обаче в акта не се съдържат обстоятелства обосноваващи твърдението за започнала такава процедура, а фактическите основания за издаване на същия не са съответни на дадената от органа правна квалификация. Проверяващият орган е извършил проверка за допустимостта на разходите по чл. 57 ЗУСЕФСУ. Производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по оперативната програма, респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ общо за всички оперативни програми, а конкретно за бенефициента по АДБФП в Общите условия към този договор. Видно от диспозитивната част на решението отказът за верификация плащане на разходи по в размер на 9 179, 44 лв. по т. 1 от решението се основава на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ /ред. ДВ бр. 39 от 27.май 2022г./, но в решението липсва посочване на съдържанието на тази разпоредба и съотнасянето й към конкретно установените факти и обстоятелства. Същата в приложимата й редакция предвижда да се считат за допустими разходите, които са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Тази редакция на закона не кореспондира с установените от РУО фактически основания за процесния отказ, а именно извършена проверка на място завършила с издаването на протокол за измерване от 11.08.2023г. /лист 39 и сл.; лист 319 и сл., том I/, установяващ несъответствие между реално изпълненото количество и това в протоколите за приемане на извършените СМР. Основателни се явяват в тази връзка и изложените в жалбата възражения, че в диспозитивната част на решението е посочена като приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към сключения АДБФП, каквато не съществува. Същевременно по отношение на това нарушения РУО не се е позовал и не е разгледал нито една от посочените в диспозитивната част разпоредби. Вместо това цитира разпоредбата на 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към сключения АДБФП, която изисква наличието на доказателства за реално изпълнение на всяка една дейност. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление на административния орган и непосочването на валидно правно основание за формиране на волята му засяга правото на защита на адресата на акта и препятства съдебния контрол по съществото на спора, което е достатъчно основание да обоснове незаконосъобразност на акта. При определяне на правната квалификация на постановения отказ по т. 2 от решението, РУО сочи разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ отново без да се позовава на конкретно нейно съдържание и без да подвежда установените факти и обстоятелства под хипотезата на съответната правна норма. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, за да се считат разходите за допустими, следва да попаднат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. В решението по т. 2 са цитирани разпоредбите на чл. 101 и сл. от Общите условия към сключения АДБФП. В случая отново фактическите установявания на постановения отказ не съответстват на дадената от РУО правна квалификация за недопустимост на разходите. РУО е отказал да верифицира разходи в размер на 18 575, 66 лв., представляващи разлика между договорената и отчетената по количествено-стойностна сметка стойност на дейностите по договор с изпълнител „БГ НОВА“ АД, което обстоятелство е обосновало съмнения за наличието на двойно финансиране. От една страна подобно основание не се съдържа в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. От друга страна съдържанието на разпоредбите от чл. 101 и сл. от Общите условия към сключения АДБФП действително се отнасят до двойно финансиране, но същите не предвиждат отказ от верификация, а преустановяване на дейността или възстановяване на неправомерна получени суми в определен от УО срок и по реда на процедурата за установяване на нередности. В допълнение е необходимо да се посочи, че приетата по делото СТЕ, която съдът цени като обективна, всестранна и пълна дава заключение, че разликата между проектно предвиденото количество и реално отчетеното след изпълнение на договора може да е индикация доколко проектната прогноза се е сбъднала, но не предполага каквото и да е отношение към сключения договор с „БГ НОВА“ АД, както в технически, така и във финансов аспект. Вещото лице дава заключение, че дублиране в смисъл на припокриване на площи, които са отчетени като изпълнени от „БГ НОВА“ АД и от „Софинвест“ ЕООД не може да се предполага, тъй като строителното изпълнение на всеки от тях е разграничено - до тактилните плочки, включително (на „БГНОВА" АД), и след тях (на „Софинвест" ЕООД). При тези данни необосновани се явяват изложените в акта констатации за наличие в случая на „двойно финансиране“. В частта по т. 3 от решението РУО отказва да верифицира разходи в размер на 2 521 382, 33 лв., позовавайки се на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ отново без да сочи конкретно съдържание и относимостта й към фактическите установявания, обосноваващи процесният отказ. Последните се отнасят до неизпълнени препоръки с даден срок веднъж до 4.9.2023г. и втори път до 21.11.2023г., обективирани в нарочно изготвени констативни протоколи от извършени проверки на място на 11.8.2023г. /лист 49 сл. и лист 319 и сл. от том I/ и на 14.11.2023г. /лист 64 и лист 323 от том I/. Същевременно в диспозитивната част на решението е отразено позоваване на чл. 82, ал. 1, т. 3 от Общите условия към сключения АДБФП, която изисква дейностите да са изпълнени качествено и в срок за да бъдат верифицирани. В случая неясна се явява редакцията на закона, на която се позовава РУО, доколкото отново липсва посочване на конкретно съдържание на права норма и съотнасянето й към установените в хода на проверката факти и обстоятелства. От мотивната част на решението не става ясно и дали разглежданото искане за плащане в размер на 2 521 382, 33 лв. с ДДС по Протокол за приемане на извършени СМР № 5/10.03.2020 г. и фактура № [ЕГН]/12.03.2020 г. по договора с изпълнител „БГ НОВА“ АД се явява окончателно или междинно. Видно от съдържанието на решението веднъж се сочи, че процесното искане е междинно и при представяне на доказателства за изпълнение на препоръките на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ отказаният за верифициране разход може да бъде поискан за възстановяване, като същевременно на същата стр. 16 от решението се сочи, че тези разходи са по окончателно плащане за СМР и оказват влияние върху устойчивостта на постигнатите резултати. От така изложените мотиви не може да се направи извод каква е действителната воля на административния орган, а при съдебната проверка съдът не може да замести липсващата воля на административния орган. Правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на акта. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Тяхното наличие е предпоставка, както адресатът на акта да упражни правото си на защита, така и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законосъобразност на акта. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е основание за отмяна на акта. Не без значение за незаконосъобразността на административния акт е и фактът, че административният орган в акта си не е посочил и не е обсъдил нито едно от представените от бенефициента доказателства след 21.11.2023г., като само бланкетно е посочено, че на 21.11.2023г. и на 28.11.2023г. бенефициентът е представил допълнително доказателства, като „…след преглед на представените документи и снимков материал, екипът извършил проверката на място не приема за извършени част от отправените препоръки….“. Няма данни да е извършена проверка на място непосредствено преди издаването на акта и след представянето на допълнителните доказателства, необсъдени, дори непосочени от РУО. Основателни се явяват и възраженията в жалбата, че отказът на РУО да верифицира пълния размер на разходите за СМР от 2 521 382, 33 лв., поради „ пропаднала тротоарна настилка “ на описаните места; „ разрушени градински бордюри на посочените места “; „ част от монтираните пожарни хидранти са с липсващи капачки “; „ пукнатини в асфалтовата настилка до релсовия път “; „ монтираните пейки са с компрометирано покритие “; „ надраскани и непочистени навеси “; „ навеси на спирки със счупени елементи “; „ установени непочистени от растителност участъци “; „ липсващи капаци на ревизионни кутии на улични осветителни стълбове “; „ липсват обработени фуги между бордюрите в дъга, както и фугите между бордюри и тротоарни плочи “ без какъвто и да е опит да се остойностят тези нередовности е в противоречие с принципа за съразмерност заложен в чл. 6 от АПК, който изисква правомощията да се упражняват по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Предвид гореизложеното, като постановен в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, както и при допуснато съществено нарушение на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, оспореното решение следва да бъде отменено, а преписката по искане за искане за плащане № 8 (междинно) АДБФП № BG16RFOP001-1.041-0001-C06, проект „Интегриран столичен градски транспорт - фаза II“ с бенефициент СО да се изпрати на ответника за постановяване на законосъобразен акт, предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда. С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното: Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно установеното от нормата на чл. 7, ал. 2, т. 7, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен интерес минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е в размер при интерес от 1 000 000 до 10 000 000 лв. (в случая 2 549 137, 43 лв. лв.) – 39 650 лв. плюс 1, 5 % за горницата над 1 000 000 лв. или 23 237, 06 лв. По договор от 16.01.2023 г. (лист 442) жалбоподателят заплаща по банков път (лист 440) адвокатско възнаграждение в размер на 75 464, 40 лв. С решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, чл. 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор, съществуващия материален или нематериален интерес, фактическата и правна сложност на делото, видът и количеството на извършената работа. Преюдициалното заключение на СЕС се ползва с тълкувателна сила, която е задължителна erga omnes и обвързва националния съд, отправил запитването. В случая жалбоподателят претендира адвокатско възнаграждение по приложен списък в размер на 75 646, 40 лв., а прилага доказателства за заплатено такова в размер на 75 464, 40 лв., като от страна на ответника е направено възражение за прекомерност, поради което съдът следва да преценява размера на възнаграждението с оглед тълкуванията, дадени в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Доколкото спорът не е такъв с изключителна правна и фактическа сложност, както и предвид проведените общо две съдебни заседания, то на сочените основания и при своевременно направено възражение за прекомерност в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 43 424, 82 лв., от които 39 650 лева за адвокатско възнаграждение, 1 700 лв. за заплатена държавна такса, 2 000лв. за възнаграждения за вещи лица и 74, 82 лв. за заплатена такса за получени незаверени преписи от документи по делото. По изложените съображения, Административен съд София - град, IІІ–то отделение, 17 състав, на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК