Решение № 4544 от 14.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 8444/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявен от В. Д. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В., в качеството си на майка и законен представител на И. И. К., ЕГН ••••••••••, с която е предявен иск срещу И. С. К., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: с. Г. с правно основание чл.150 СК, с което да бъде изменен размерът на определената с Решение № 260049/12.01.2021 г., постановено по гр.дело №5063/2020 г. по описа на 46 състав на РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, месечна издръжка, дължима от И. С. К., ЕГН: •••••••••• в полза на детето И. И. К., ЕГН ••••••••••, родена на 21.12.2016 г., чрез нейната майка и законен представител В. Д. Д., ЕГН ••••••••••, 1 като го увеличи от 300 лв. /триста лева/ на 600 лв. /шестстотин лева/, считано от датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК. В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: Ищцата В. Д. Д. и ответникът И. С. К. са родители на малолетната И. И. К.. С Решение №260049/12.01.2021 г., постановено по гр.дело №5063/2020 г. по описа на 46 състав на РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, влязло в законна сила на майката В. Д. Д. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И. И. К., родена на 21.12.2016 г., а бащата И. С. К., ЕГН: •••••••••• е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 300 лв., считано от 22.05.2020 г., платима до 5-число на месеца, за който се дължи издръжката, със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или прекратяване. Ищцата твърди, че детето И. И. К. е с навършени 9 години и потребностите на непълнолетното дете са нараснали в значителна степен. Непрекъснато се увеличават по обем и стойност необходимите средства за битови, културни и социални потребности на детето. Нараснали са нуждите не само за храна, като количество и качество, но и нужда от облекло, обувки, козметични, медицински продукти, средства за социален живот /екскурзии, мероприятия организирани в детската градина и др./, за забавления и занимания, с които детето И. да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности. Към настоящия момент И. И. К. е завършила втори клас в III - то ОУ „Ангел Кънчев“ - гр. Варна, което обуславя промените в нуждите на детето в хода на учебния процес за облекло, униформа, учебни пособия и помагала, както и произтичащите ангажименти за поощряване на извънкласните му занимания. Преминаването на детето в по - горен курс на обучение необходимостта от усвояване на повече и разнородни знания и умения нараства. И. И. К. посещава редица извънкласни занимания, участва в конкурси и мероприятия обича да танцува, да участва в състезания по математика и български език. Майката В. Д. Д. работи по силата на трудов договор на длъжност „ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ“ в „КАМЕНИЦА“ АД ЕИК: 825347340 - гр. Варна, с работно време 8 часа и брутно трудово възнаграждение в размер на около 2000, 00 лева на месец. Бащата И. С. К. получава също регулярен доход от трудово правоотношение, с които без затруднение може да заплаща по - висок размер на издръжката за детето си. Ответникът би могъл да заплаща издръжка, която да осигурява значително в по - голяма степен нуждите на дъщеря му И.. Ответникът И. С. К. е освободен от полагането на лична грижа за детето, а и от поддръжката на домакинството, в което И. И. К. живее. От години ангажиментът за това е поет изцяло от майката, на която е предоставено упражняването на родителските права и която полага всички грижи по отглеждането, възпитанието, обучението на дъщеря си и е поела отговорността за здравето, правилното развитие и доброто образование на детето си. И. от 2022 г. има установена хиперметропия, което налага редовно посещение на очен лекар, както и закупуването на специализирани очила и лещи, а от началото на годината и е открит „атопичен дерматит“, които трябва да се лекува с подходящи медикаменти и слънцезащитни кремове. Излага, че като родител ответникът има задължението да осигури условия за развитието на детето, в това число да предоставя издръжка, каквато то би имало, ако родителите му живееха в едно домакинство. Ответникът няма други алиментни задължения към детето до настоящия момент, нито е задължен да издържа други лица. От определяне размера на предходната издръжка е изминал дълъг период от време и настъпилите промени в икономическата обстановка в страната, налагат завишение. Ищцата счита, че към настоящия момент и за в бъдеще необходимата месечна сума за издръжката на детето, предвид възрастта му е в размер на 1000 лева, от които майката, полагаща непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му може да осигури издръжка в размер на 400 лева, а участието на бащата в тази издръжка следва да е в размер на 600 лева. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от адвоката на ответника, в който излага, че няма финансова възможност да престира издръжка в искания размер, а само до 350, 00 лв. Също изразява готовност да заплаща еднократно ежегодно по 250, 00 лв. за рождения ден на детето и още толкова за първия учебен ден, както и да покрива половината от медицинските разходи на детето, но не повече от 100 лв. Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че В. Д. Д. и И. С. К. са родители на детето И. И. К., че с решение №260049 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. №5063/2020 г. по описа на 46 състав на ВРС, потвърдено с Решение №1199/08.07.2021 г. по в.гр.д. №716/2021 г. на ВОС е осъден И. С. К. да заплаща в полза детето И. И. К., чрез нейната майка и законен представител В. Д. Д. месечна издръжката от 300.00 лева. Същото се установява и от представените удостоверение за раждане №0020160834 на детето И. И. К. и приобщените към доказателствения материал гр. д. №5063/2020 г. по описа на 46 състав на ВРС и в.гр.д. №716/2021 г. на ВОС. Съгласно служебна бележка изх. №1185/20.05.2025 г., издадена от „Каменица“ АД В. Д. Д. получава средно нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 2110 лв. От служебна бележка изх. №1079/24.06.2025 г., издадена от ІІІ ОУ „Ангел Кънчев“ – Варна детето И. И. К. е записана като ученичка в ІІ клас за учебната 2024- 2025 г. Представена е служебна бележка изх. №12/21.05.2025 г., издадена от Сдружение „Балкански ритми“ в уверение на това, че детето И. И. К. посещава занятия по народни танци към СД „Балкански ритми“ от м. Април 2023 г. при месечна такса от 55, 00 лв. Видно от разписка от ИЗИ ПЕЙ на Училищно и столово хранене е заплатена сумата от 133, 00 лв. на 20.09.2024 г. Представена е фактура за закупуване на училищна униформа на стойност 280, 00 От представените медицински документи: амбулаторен лист №223124075D08 от 08.11.2022 г., рецепта, медицинско заключение от преглед №1514/15.11.2022 г., амбулаторен лист № 23013000FB9Е от 13.01.2023 г., медицинско заключение от преглед №56/13.01.2023 г., медицинско заключение от преглед №762/15.06.2023 г., амбулаторен лист № 23166500С3ВВ от 15.06.2023 г., медицинско заключение от преглед №859/03.07.2023 г., амбулаторен лист № 23184806F70С от 03.07.2023 г медицинско заключение от преглед №947/05.08.2024 г., рецепта, фактура за диоптрична рамка и диоптрични стъкла на стойност 300, 00 лв., рецепта и касов бон на стойност 54, 24 лв., амбулаторен лист № 250556035826 от 24.02.2025 г. се установява, че детето И. И. К. страна от хиперметропия и астигматизъм и се нуждае от очила и проследяване. Представено е удостоверение изх. №162/17.07.2025 г. от „Джорджи Георги Мижев“ ЕООД, съгласно което ответникът И. С. К. получава нетно месечено трудово възнаграждение в размер на 840, 73 лв. Видно от постъпилата справка от СВ към АВ ответникът И. К. притежава поземлен имот и жилищна в с. Горица, общ. Бяла, обл. Варна, като върху същата са наложени възбрани от ТД на НАП – Варна, АКПЗ и ищцата. От справка от СВ към АВ се установява, че В. Д. Д. е придобила самостоятелен обект в сграда с площ 80, 36 кв.м, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Прилеп“ бл.6, ет.6, ап.25 през 2020 г., като върху имота е учредена ипотека от Банка ДСК. След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства съдът установи от правна страна следното: Предявеният иск намира правното си основание в чл.150 СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. При решаване на въпроса за издръжката на децата следва да се съобрази, че задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143, ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка на децата си дори, когато са лишени от родителски права – чл.134, т.1 СК. Съгласно чл.142, ал.1 от СК конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Видно от представеното удостоверение за раждане на детето, същото е малолетно, като негови родители са съответно ищцата и ответникът. При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Размерът на издръжката, дължима от бащата към момента е определен със съдебно решение влязло в законна сила на 08.07.2021 г. Безспорно от влизане в сила на предходното решение до предявяване на настоящия иск – 25.06.2025 г. е изминал период от време, през който нуждите на детето са се увеличили. Детето е тръгнало на училище, като понастоящем е ученичка в ІІІ клас, което води до допълнителни разходи за ученическа униформа, ученически пособия и консумативи. Представените доказателства за здравословното състояние на детето са достатъчни да се установи, че същото има зрителни проблеми, които налагат коригиране на зрението, както и редовно посещение на лекар. Установен е и атопичен дерматит, за овладяването на който също следва да се закупува специализирана козметика, която е значително по- скъпа от нормалната такава. С израстването си детето има нужда от разходи за социални нужди като рождени дни, забавления, посещения на народни танци и др., каквито безспорно не е имало в предучилищна възраст. Към момента минималната работна заплата е в размер на 1077 лв., съгласно Постановление № 359/23.10.2024 г. на Министерски съвет, като от 01.01.2026 г. съгласно с Постановление на Министерски съвет минималната работна заплата ще е в размер на 1213, 00 лв. и съответно размерът на минималната издръжка от 01.01.2026 г. ще е в размер на 303, 25 лв. Отчитайки индивидуалните нужди на детето както и обществено- икономическата обстановка в страната и императивният минимум на издръжката, предвиден в чл.142, ал.2 СК, съдът определя необходимата минимална месечна издръжка на детето в размер на 800.00 лв. Издръжката на детето включва пари за дрехи, обувки, учебни пособия, очила, прегледи, козметика, народни танци, забавления, телефон, комунални разходи, храна и др. Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние. При определяне размера на издръжката за бъдещ период съдът е длъжен да се ръководи от два критерия – нуждите на детето и възможностите на родителя, задължен за осигуряването на издръжката. В настоящия случай не са налице данни ответникът да дължи издръжка за друго лице, което съобразно разпоредбата на чл. 141, т. 1 от СК да има право на издръжка привилегировано. Ответникът е в трудоспособна възраст и по делото не бяха събрани доказателства за влошено здравословно състояние и невъзможност да полага труд. Същият полага труд при минимално трудово възнаграждение като шофьр на тежкотоварен автомобил. След справка в jobs.bg съдът установи, че минималното стартово възнаграждение за шофьор на лекотоварен автомобил започва от 1600 лв. нето, като може да достигне и до 3000 лв. нето при опит на шофьора. Съдът намира, че доколкото задължението на родителите да полагат грижи за децата си и да ги издържат е абсолютно, то ответникът, в качеството си на родител, следва да положи необходимата грижа и ако е наложително да смени работата си с по-високоплатена, за която притежава необходимата квалификация. Предвид предлаганите заплати, съдът намира, че при полагане на дължимата грижа ответникът би могъл да получи поне два пъти по-високо заплащане, в случай че не получава вече такова в брой. Съдът не възприема възраженията на ответника, че към момента живее в жилището на брат си срещу задължението да го поддържа и ремонтира, тъй като подобно задължение има всяко лице към жилището, в което живее, независимо чия собственост. В тази връзка следва да се отбележи, че всъщност ответникът де факто няма разходи за самото жилище, каквито биха били наемът на същото, респ. изплащане на ипотека за закупуването и каквито разходи има майката на детето. Необходимата за детето И. месечна издръжка безспорно следва да бъде разпределена между двамата родители съобразно възможностите им – при съпоставянето им и отчитане индивидуалните грижи във връзка с отглеждането на детето. Майката полага ежедневните грижи за детето, което живее при нея, като доходите й са в размер на 2100, 00 лв. нето месечно. Бащата от своя страна не полага грижи за други лица, поради което възможностите му да генерира доходи от труда си са завишени. Така съдът счита, че ответникът е в състояние да осигурява издръжка от 500, 00 лв. месечно за детето. Поради изложеното, предявеният иск се явява частично основателен до размера от 500, 00 лв., като следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендираните съответно 600, 00 лв. На основание чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 288, 00 лв. по иска за издръжка с правно основание чл. 150 от СК, която сума следва да бъде заплатена от ответника по сметка на съда на основание чл.78, ал.6 от ГПК. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски съобразно с уважената част от иска или 333, 33 лв. при заплатено адвокатско възнаграждение от по 500, 00 лв. На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника разноски в настоящото производство, съобразно с отхвърлената част от иска, или сумата от 166, 67 лв., при заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 500, 00 лв. Мотивиран от така изложените съображения, съдът