Решение № 44 от 28.3.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 197/2024 г.

производството по чл.423 от ГПК.

В о.с.з. на 11.03.2025 год. пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Исковата молба е подадена до СГС, който с влязло в сила определение № 259/08.01.2023 год. е прекратил образуваното пред него гр.д. № 8164/2023 год. и е изпратил същото по подсъдност на СОС – с оглед направеното възражение за местна подсъдност от ответника с отговора на исковата молба. Пред СОС е образувано настоящото т.д. № 197/2024 год.

В кориците на приложеното към делото на СГС в оригинал ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС на л.11 се намира оригинал на запис на заповед от 24.09.2020 год., с който ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК. като издател неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на падежа 30.10.2020 год. на поемателя „К.“ ЕООД, ЕИК. сумата от 500 000 лева. Записът на заповед носи подпис на физическото лице П. Й. като издател на записа, с ръкописно изписани две имена и добавка „като управител“.

С определението на СОС по чл.140 от ГПК от 18.09.2024 год. е разпоредено горният оригинал на записа на заповед да се отдели от делото до приключването му в настоящата инстанция и да се остави на съхранение в касата на Софийски окръжен съд.

Видно от ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС, „К.“ ЕООД, ЕИК. е подал на 26.05.2021 год. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя по записа на заповед за заплащане на сумата по същия в размер на 500 000 лева. Съдът е издал заповед № 14571/11.10.2021 год. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за заплащане от длъжника ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК. на горната сума, видно със законната лихва, считано от 26.05.2021 год. до окончателното й заплащане.

Видно от служебно извършена справка в ЗТРРЮЛНЦ, ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК. е заличен търговец, като заличаването е извършено с вписване № 20200903141822, т.е. преди датата на подаване на заявлението на „К.“ ЕООД по чл.417 от ГПК. Правоприемник на заличения търговец е физическото лице П. Б. Й. с ЕГН ••••••••••.

Обстоятелството, че П. Б. Й. е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, е прието за установено с влязъл в сила съдебен акт по предходно водено между страните дело – с определение № 6709/31.05.2023 год. на СГС по ч.гр.д. № 20221100509340, поради което не може да бъде пререшавано в последващ исков процес. За разпореждането на СРС по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заявителят „К.“ ЕООД е бил уведомен на 04.07.2023 год., като настоящата искова молба е подадена до СГС на 17.07.2023 год., т.е. в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед направеното от ответника с отговора на исковата молба оспорване на истинността /автентичността/ на представения запис на заповед от 24.09.2020 год. и изявлението на пълномощника на ищеца, че ще се ползва от оспорения документ, в о.с.з. на 03.12.2024 год. съдът е открил на осн. чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на записа на заповед от 24.09.2020 год., с падеж 30.10.2020 год., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК., понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й. – по отношение на авторството на същия и автентичността на подписа, положен в него за издател от името на П. Б. Й.. С оглед установяване на горната неистинност и по искане на ответника съдът е назначил графологична експертиза, която е изследвала оригинала на документа, отделен в касата на СОС, представения от ответника сравнителен материал – 10 бр. образци от подписа му, положени на 17.10.2024 год. пред нотариус, както и с оглед направеното от ищеца искане – изисканите от ОДМВР – София, сектор „Български документи за самоличност“, подадени от П. Б. Й. заявления за издаване на документи за самоличност – в оригинал, съдържащи химизирания подпис на заявителя /заявления за издаване на л.к. и паспорт № 1333/08.08.2024 год./.

Видно от заключението на графологична експертиза, оспорено от пълномощника на ищеца, в изследвания оригинал на запис на заповед подписът, положен от името на П. Б. Й. като издател, не е изпълнен от това лице.

Вещото лице сочи, че подписът, обект на експертизата, е прост по строеж, изпълнен със средна степен на обработеност на почерка, среден по размер и разтегливост, висока степен на свързаност, смесена транскрипция – в началото се изписва щрихосъчетание, наподобяващо буква „П”, последван от ъгловат щрих, завършващ с къс парафен елемент, краят на който е насочен надолу.

Почеркът, отразен в представените като сравнителен материал подписи, положени пред нотариус и в изисканите документи от ОДМВР, е със средна степен на обработеност, средно свързан, с лек десен наклон, опростена степен на сложност, прости по строеж, смесена транскрипция, като в началото се изписва ръкописна главна буква „П”, представляваща два вертикални щриха, в повечето случаи свързани посредством ъгловато или примковидно движение. В някои от подписите се изписва щрихосъчетание във формата на монограм, между втория вертикален елемент на буквата „П” и полуовал на главна буква „Б”, след което се изписва къс парафен елемент, завършващ надолу или пък примковиден такъв. Надредовият елемент на буквата „П” се изписва с наклонен праволинеен елемент във възходящ ред.

При извършеното изследване графологът установява съвпадения в общите признаци на сравняваните почерци като обработеност, темп на изписване, строеж, транскрипция, наклон и разтегливост по хоризонтал. В същото време се установява разлика в свързаността в изследвания обект – същата е с висока степен, докато в сравнителния материал е със средна степен на свързаност.

В последвалото изследване и анализ на частните признаци, отразени в подписа – обект със същите, отразени в сравнителния материал от почерка на П. Й., експертизата констатира следните различия:

• топографско разположение на началото на съединителния елемент между първия и втори вертикален елемент от буква „П” – в долната част на втория вертикален елемент;

• форма на свързване между съединителния елемент и горната част на втория вертикален щрих от буква „П”, съчетан е ъгловато лявоокръжно направление на движение;

• изписване на съединителния елемент между втория вертикален щрих и надредовия такъв на буква „П”, изписан в долния край на втория вертикален елемент на буква „П”, съчетан с примковидно лявоокръжно направление на движение;

• овална форма на движение при изписване края на съединителния елемент между втория вертикален щрих от буква „П” и началото на надредовия елемент на същата буква, съчетан с дясноокръжно направление на движение;

• в подписа в изследвания обект, след края на надредовия елемент, се изписва началото на парафния елемент, като свързването между тях е с непрекъснато движение с ъгловата форма на движение, което липсва в сравнителния материал.

Въз основа на изложеното експертизата е категорична, че въпреки голямата вариантност при изпълнение на подписите от лицето П. Й., установените различия в частните признаци на почерка на изпълнителя на подписа, положен в записа на заповед, не са характерни за писмено-двигателните навици на П. Й., съответно подписът, положен в записа на заповед, не е изпълнен от П. Б. Й.. От заключението по назначената по искане на ответника съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в счетоводството на ищеца „К.“ ЕООД фигурира непогасено вземане в размер на 1 000 000 лева от ЕТ „П. Й. 2020“ с основание договор за заем от 17.09.2020 год., което не е погасено и фигурира по счетоводна сметка 498 – Други дебитори на ищеца до 31.12.2024 год. – крайната дата на предоставената счетоводна информация и справки на вещото лице.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове са недоказани по основание и следва да се отхвърлят.

От обсъденото заключение на назначената графологична експертиза, прието от съда като обективно, компетентно и пълно, по несъмнен начин бе установено, че в оспорения от ответника запис на заповед от 24.09.2020 год., с падеж 30.10.2020 год., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК., понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й., подписът за издател не е положен от ответника П. Б. Й., поради което за същия не е възникнало задължение за плащане на сумата от 500 000 лева на падежа на поемателя „К.“ ЕООД. Горният извод не се променя от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, която сочи, че по счетоводни данни на ищеца при него фигурира вземане към ответника в двукратно по-голям размер и с произход договор за заем.

Доколкото ищецът не установи твърденията си за задължение на ответника към него в горния размер и с произход процесния запис на заповед, платимо на дата, предхождаща завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, то първият от предявените искове – с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Неоснователността на главния иск предпоставя неоснователността на исковете с правно основание чл.506, ал.1, т.2 и т.4 от ТЗ, поради което същите следва да се отхвърлят изцяло – доколкото бе установено, че ответникът не е издател на процесния запис на заповед, то за него не са възникнали и задължения за заплащане на законна лихва върху главницата по записа на заповед за периода от падежа му до датата подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, както и за заплащане на комисионна по записа на заповед.

Тъй като в производството по проверката на истинността на оспорения запис на заповед бе установено, че документът е неистински, горното следва да бъде признато с решението на осн. чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК, като след влизане на същото в законна сила признатия за неистински документ следва да се изпрати на С. районна прокуратура.

В хода на настоящото исково производство ответникът е удостоверил следните направени разноски: заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 29 580 лева, удостоверено с договор за правна помощ, фактура и извлечение по сметка към дата 29.09.2023 год., както и заплатен депозит за възнаграждение на в.л. по графологична и съдебно-счетоводна експертизи в общ размер на 1 000 лева. В заповедното производство направените разноски възлизат на 5 608.33 лева, от които заплатена ДТ в размер на 25 лева в производството по чл.423 от ГПК, заплатено адвокатско възнаграждение в това производство в размер на 4 833.33 лева и внесен депозит за в.л. в размер на 750 лева.

Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищеца искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение в исковото производство – в случая за преценката за прекомерността на същото е от значение не само фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия с участието на страните и броя на проведените заседание, но като ориентир – и защитавания материален интерес. В случая цената само на първия от предявените искове е 500 000 лева, поради което минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 24 650 лева без ДДС или 29 580 лева с ДДС, доколкото пълномощникът на ответника адв. Г. Б. от САС е регистриран по ЗДДС, т.е. договореното възнаграждение за представителство във връзка с всички предявени искове е в по-малък размер от регламентирания в наредбата, т.е. не е прекомерно.

С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 36 188.33 лева, съставляваща направените в цялост разноски в исковото и заповедното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Воден от горното, съдът