Решение № 3331 от 15.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 839/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Н. А. В., с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [жк], [улица], бл. 63, ап. 1А, подадена чрез адвокат Е. Т. – член на САК, против Решение с рег. № 26/28.02.2025 г., постановено по АНД № 370/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 1/15.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вследствие на непълен и непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство. Сочи се в тази връзка, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че именно касационният ответник е извършил визираното в НП нарушение. Оспорват се изцяло фактическите констатации в АУАН и НП. Оспорват се и изводите на съда за процесуална законосъобразност на процесното НП, като се твърди, че в производството по издаването му са допуснати редица съществени процесуални нарушения, които са останали неотчетени от районния съд. В този смисъл се сочи, в АУАН и НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. По изложените в жалбата аргументи се иска отмяна на първоинстанционното решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Национален парк Рила“, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмено становище, депозирано чрез процесуален представител – надлежно упълномощен адвокат, жалбата се оспорва като неоснователна. Претендират се разноски съгласно представен списък, като при условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на претендирания от касатора размер на разноските. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Разлог е потвърдил Наказателно постановление № 1/15.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, с което на Н. А. В., за административно нарушение на чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), вр. с раздел II, т. 4.5, подраздел I от Плана за управление на „Национален парк Рила“, приет с решение № 522/04.07.2001 г. на МС, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 и чл. 85, ал. 3 от ЗЗТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева. За да постанови този резултат районният съд е приел от една страна, че в хода на административно наказателната процедура не са нарушени законовоустановите изкисвания относно сроковете и процедурите на съставянето на акта, респ. издаване на наказателното постановление. Констатирал е, че в обстоятелствените им части са описани всички елементи от състава на нарушението, като същото е конкретизирано по своето време и място на извършване, както и по своята правна квалификация. По същество съдът е приел, че съобразно доказателствата по делото, процесното нарушение безспорно е осъществено от касатора. Що се касае до самото нарушение е извел, че по делото с категоричност е установено изграждането на съоръжение от проводник с метална нишка, което несъмнено представлява осъществяване на дейност по ползване на природен ресурс в Зона многофункционална, в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в националните паркове. Така според съда, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на законодателството, охраняващо защитените територии на Национален парк „Рила“. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за безспорна доказаност на нарушението и неговия автор, за правилната му квалификация, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. В конкретния случай, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Не е спорно по делото, че на 08.09.2023 г., на територията на Национален парк „Рила“, Парков участък „Якоруда“, V-ти охранителен участък, отдел 15004, е констатирано, че са поставени 423 метра проводник с метална нишка, който се използва за електропастири. Не е спорно и обстоятелството, че това е сторено без съответното съгласуване по реда на § 7 от ПЗР на ЗЗТ. С категоричност е установено също така, че за конкретния участък на Н. А. В. са издадени 3 бр. разрешителни за паша. С т. 4.5 от раздел II, подраздел I от Плана за управление на „Национален парк Рила“, на територията на парка се забраняват всички дейности, с изключение на изчерпателно изброените такива, сред които попада и паша на определени места по утвърден проект (т.11). По аргумент на тази норма, констатираната на 08.09.2023 г. дейност – поставяне на проводник с метална нишка, не попада сред изключенията, визирани в цитираната разпоредба от плана, респ. попада под забранителния режим на същия. С оглед доводите на касатора, поддържани и пред първа съдебна инстанция, че поставено съоръжение не представлява „електропастир“, а обикновено въже, както и че поставянето на такова не е забранено от плана, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи следното. В тази си част (т. 4.5 от раздел II, подраздел I) Планът за управление на „Национален парк Рила“ регламентира изрично и изчерпателно кои дейности са разрешените (доколкото граматически нормата е формулирана по следният начин „Забраняват се всички дейности, с изключение на: …“). При това положение, всяка дейност, която не е посочена изрично като изключение, следва да се счита за забранена. Очевидно е, че дейности по поставянето на съоръжение от процесния вид не са изключени от забранителния режим на плана. Отделно от горното следва да се посочи, че съгласно § 7 от ПЗР на ЗЗТ собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. Що се касае до вида и характера на поставеното съоръжение и формираният между страните спор относно това представлява ли същото „електропастир“, т.е. по своето функционално естество дава ли възможност да бъде захранено с електрическа енергия, касационната инстанция е на мнение, че за съставомерността на деянието в коректния казус е от значение единствено дали съоръжението би могло въобще да се ползва за такива цели. Това е така е доколкото административно наказателната отговорност на Н. А. В. е ангажирана не за използване на такъв вид съоръжение, а за поставянето му в нарушение на плана. По делото се съдържат категорични данни, че поставените 423 метра представляват проводник с метална нишка, което категорично сочи на дейност, в разрез с Плана за управление на „Национален парк Рила“. С това деяние е нарушен императивът по чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии, съгласно който в националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. На свой ред, нарушението на тази забрана представлява основание за реализиране на отговорност по ред на чл. чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, който гласи, че с глоба от 500 до 5000 лв. се наказва физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Ето защо, правилни и обосновани са изводите на РС за съответствие на НП с материалния закон. Досежно авторството на деянието, касационната инстанция напълно споделя мотивите на районният съд и в тази им част, доколкото с оглед събраните по делото доказателства, прецени в съвкупност, както и с оглед разрешените на В. дейности за процесния участък, и предназначението на установеното съоръжение, свързано именно с тези дейности, може да се направи обоснован извод, че именно титулярят на разрешителното за паша е извършил визираното в АУАН и НП нарушение. Изцяло неоснователни са и доводите на касатора за процесуална незаконосъобразност на НП, аргументирани с твърдението, че в същото не е посочено място на извършване на нарушението. Напротив – в АУАН и НП ясно е посочен конкретния участък от НП „Рила“, в който е поставено съоръжението, като именно това е местоизвършването на нарушението. Предвид всичко изложено по-горе, като е потвърдил Наказателно постановление № 1/15.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на Дирекция „Национален парк Рила“ следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция в размер на 600.00 /шестстотин/ лева. Искането е направено своевременно, а по делото са налице категорични доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград