Решение № 1217 от 24.7.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 178/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С.П.Г., •••, действащ чрез пълномощника си • Е.М. •••, против Заповед № 372/13.03.2025г., издадена от Кмета на Община Враца, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Гараж“, находящ се в УПИ ХІV-30, кв.307, по плана на ж.к.•••, гр.•••, с административен адрес •••, с извършител С.П.Г., като за премахването да се изработи проект по част „Безопасност и здраве“, който да се представи за одобрение от кмета на общината или от упълномощено от него лице. Със заповедта е определен едномесечен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради постановяването ѝ при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че административният орган не е обсъдил и направил преценка на релевантните факти и обстоятелства относно приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ. Неприложимостта на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ са обосновани с липсата на учредено право на строеж от собственика на имота, което е нарушение на чл.56, ал.2, т.1 от ЗТСУ /отм./, сега чл.182, ал.1 от ЗУТ. Според жалбоподателя наличието или не на отсъпено право на строеж е ирелевантно относно търпимостта на строежа, като сочи, че законодателя изчерпателно е изброил необходимите предпоставки, които следва да са налице, за да се приложи §16, ал.1 от ПР ЗУТ. Отправено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. оспорващата се представлява от адв.Е.М., която поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения.

Ответникът - Кметът на Община Враца в писмен отговор по жалбата, чрез •• М. С. оспорва жалбата като неоснователна, а оспорената заповед моли да бъде потвърдена, като издадена от компетентен орган, съобразена със събрания по преписката доказателствен материал и при правилно приложение на материалния закон. Поддържа, че за да се издаде акт с този резултат е установено, че гаражът предмет на заповедта за премахване не отговаря на изискванията за търпимост, както и че е изграден без издадено разрешително за строеж в разрез с изискванията на чл.148, ал.1 от ЗУТ /чл.55 и чл.56, ал.1 от ЗТСУ - отм./, при липса на изискуема виза за проучване и проектиране в нарушение на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ /чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ - отм./ и без учредено право на строеж в противоречие с чл. 182, ал. 1 от ЗУТ /чл. 56, ал.2, т. 1 от ЗТСУ - отм./.

Съдът, след като обсъди и прецени наведените в жалбите доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано по жалба на П.К.П., който е собственик на УПИ Х IV - 30 кв. 307 по плана на ж.к. ••, гр.•••, с вх.№ 9400-0-4742/09.04.2024г. /л.60/ до Кмета на Община Враца, с твърдения, че С.Г. и П.Г. са построили в неговите 2/3 от имота гараж, кокошарник и зайчарник, които са оградили, и лицето нямал достъп до тях. Според П. П. гаражът грози архитектурата на •••, а така също и на имота.

Въз основа на жалбата с писмо изх. № 9400-0-4742 ( 1 ) /16.04.2024г. на Община Враца /л.58/, жалбоподателката в настоящото производство – С.П.Г. и П.Д.Г. са уведомени за извършване на проверка в имота им и осигуряване на достъп до него на 14.05.2024 г. от 09, 30 ч., като при проверката да бъдат представени всички налични документи за собственост и строителни книжа, удостоверяващи законосъобразното изграждане на визираните в жалбата строежи, включително и документацията, легитимираща участниците в строителството при наличие на такива. Писмото е връчено лично на П.Г. на 22.04.2025г., видно от известието за доставяне /л.59/. На посочената в писмото дата служители на Община Враца са извършили проверка на място в имота, за което е съставен Констативен акт № 42/14.05.2024г. /л.50-51/. В него е посочено, че е извършена проверка на поземлен имот с идентификатор 12259.1024.30 по КККР на ••• с административен адрес ••• и са установили следните строежи:

1. Гараж с размери 2, 54м/4, 40м, средна височина 2, 40м, с метална носеща и покривна конструкция, ограждащи стени от фазер и подръчни материали, метална гаражна врата, едноскатен покрив с горно покритие от гумена транспорта лента. Гаражът е разположен на уличната регулационна линия и на около 2, 00 м от западната фасада на жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.30.1 по КККР на •••.

2.Постройка от подръчни материали, с размери 2, 54 м./1, 65м, едноскатен покрив с височина 1, 90 м, същата е разположена между северната външна стена на изпълнения гараж и съществуващата външна тоалетна в имота.

3.Външна тоалетна със септична яма с размери 1, 80 м I 1, 38 м, височина при билото 2, 52м., ограждащи тухлени стени, двускатен покрив с дървена носеща покривна конструкция и горно покритие от керемиди, разположена на около 6, 00м от уличната регулационна линия и на 1, 15м от жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.30.1 по КККР на •••.

4.На западната вътрешната регулационна линия на УПИ Х1У-30, кв. 307 по плана на ж.к. •••, гр. ••• и на около 0, 60 м от жилищна сграда с идентификатор 12259.1024.30.2 по КККР на •••, е изпълнен гараж с размери 2, 96 м /5, 80 м и височина при гаражната врата 2, 30 м., с метална носеща конструкция, ограждащи стени от фазер и ламарина, едноскатен покрив с дървена конструкция и горно покритие от етернитови платна.

В КА липсва друго отразяване. С писмо изх.№ 94000-4742 ( 2 ) /31.05.2024г. /л.47/, са уведомени заинтересованите лица, като жалбоподателката го е получила лично и от името на съпруга си П. Г. на 04.06.2024г., че следва да бъдат премахнати установените и описани в КА №42 от 14.05.2024г. строежи. На 17.09.2024г. комисия в състав Л. Ж., ••• и • А.С., •••, извършили проверка на място по изпълнението на дадено предписание с писмо изх.№ 9400-04742(2)/31.05.2024г. на Община Враца и установили, че предписанието е изпълнено частично, като доброволно са премахнати гаражът на западната вътрешна регулационна линия на УПИ ХIV-30, кв.307 по плана на ж.к. ••• гр.••• и външна тоалетна със септична яма. Не са премахнати гаражът на уличната регулация и постройката между гаража и външната тоалетна констатираното и е посочено, че даденото предписание не е изпълнено, за което е съставен КП /л.44/. На 31.10.2024г. комисия в състав Л.Ж. и • А. С. извършили повторна проверка на място по изпълнението на дадено предписание с писмо изх.№ 9400-04742 ( 2 ) /31.05.2024г. на Община Враца и установили, че не са премахнати доброволно 1. Гараж с метална носеща и покривна конструкция, разположен на уличната регулационна линия и на около 2.00 м. от западната фасада на жилищна сграда с идентификатор 1225.1024.30.1 по КККР на ••• и 2. Постройка, направена от подръчни материали, разположени между северната външна стена на гаража и съществуващата външна тоалетна в имота. Съставен е и Констативен акт №17/31.10.2024г. /л.36/, в който е отразено, че е изпълнен строеж по отношение на гараж, намиращ се на уличната регулация и на около 2.00 м. от западната фасада на жилищна сграда с идентификатор 1225.1024.30.1 по КККР на ••• с размери 2.54м./4.40м, средна височина 2.40м. с метална носеща и покривна конструкция, ограждащи стени от фазер и подръчни материали, метална гаражна врата, едноскатен покрив с горно покритие от гумена транспортна лента. Изготвена е окомерна скица и е посочено, че гаража е изпълнен без да е разрешен, съгласно ЗУТ. Посочено е също така, че с оглед установените нарушения, КА е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на гаража. В КА е отразено, че в хода на проверката не са представени предвидените в Закона за устройство на територията документи - одобрен проект; съгласувани и одобрени части на проекта; съгласуване с контролни органи; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга. Установено е, че строежът е изпълнен без да е разрешен по реда предвиден в Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с което е нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от същия закон. Неразделна част от КА № 17 е окомерна скица на разположението на строежа в имота и е приложен снимков материал. Приложена е и Декларация съгласно §184, ал. 8 от ЗУТ /л.57/, в която жалбоподателката декларира, че строежът на гаража е започнат през 1986г. и завършен 1986г. и се ползва по предназначение – за гараж. С писмо изх. № 9400-0-4742 (3) /23.01.2025г. /л.33/ констативния акт е връчен на С.П.Г. на 31.01.2025г., видно от известие за доставяне /л.34/.

В административната преписка е представен Констативен протокол от 07.02.2025 г., от който се установява, че в законоустановения 7-дневен срок няма постъпили възражения по съставения КА № 17/31.10.2024 г. Приемайки констатациите в представените по делото КА за обосновани и правилни, ответникът е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е разпоредил премахването на строежа като незаконен. В заповедта е посочено, че „гаражът“ попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и съгласно чл.42, ал.2 и чл.43, ал.1 от ЗУТ са строежи от допълващо застрояване, като независимо от вида и статута им, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства. Поради това независимо от преместваемостта им, гаражните клетки не са преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, тъй като с тях трайно се променя начина на ползване на земята, което ги определя като строежи. Сочи се, че липсват строителни книжа, в нарушение на чл.56, ал.1 от ЗТСУ ( отм. ), чл.148, ал.1 от ЗУТ и надлежно учредено право на строеж от собственика на имота.

В хода на производството е установено, че за гаража не са представени нито разрешение за строеж, нито договор за учредено право на строеж или пристрояване, поради което, органът е формирал изводи за нарушение на нормативно установените изисквания в чл.148, ал.1 и чл.182, ал.1 ЗУТ. По време на декларираната година на изграждане – 1986 г. също са действали правила и нормативи, съгласно които строителство в чужд имот са могли да извършват само лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда /чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ /отм./.

За установяване на релевантните за спорното правоотношение факти, по делото е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза. След запознаване с приложените по делото документи, проверка на документите в Община Враца и извършен оглед на място, вещото лице е стигнало до заключение, че: Процесният строеж - гараж може да се квалифицира като постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 42, ал.2 от ЗУТ. В УПИ XV- 1378, кв.307 /понастоящем УПИ XIV- 30, кв.307/ е отразена триетажна масивна жилищна сграда с постоянен устройствен статут и едноетажна масивна жилищна сграда без постоянен устройствен статут, но в имота не е предвидено друго застрояване. От извадка на ПУП е видно, че в процесния УПИ е отразена едноетажна масивна жилищна сграда без постоянен устройствен статут и е предвидено свързано основно жилищно застрояване в южната част на имота към ул.•••. Друго застрояване в имота не е предвидено. Съобразно предвижданията на плана е издадено Разрешение за строеж №74/29.03.1982г. /цитирано в Строителен протокол №29/07.06.1982г./ - /стр.75от делото /. Сградата е изпълнена на калкан, съгласно предвижданията на плана за свързано застрояване, видно от снимковия материал. К ъм момента на построяване на процесния гараж — 1986г., в действащия към онзи момент план за застрояване, на мястото на гаража е предвидено свързано основно жилищно застрояване. В последващия застроителен план от 1990г. отново на мястото на процесния гараж е предвидено свързано основно жилищно застрояване. Следователно процесният гараж е недопустим по действащия ПУП - план за застрояване към момента на построяването. Към настоящия момент в действащия план за застрояване е отразена триетажна масивна жилищна сграда - свободно застрояване с постоянен устройствен статут и едноетажна масивна жилищна сграда без постоянен устройствен статут. Процесният строеж - гараж не е предвиден. Съгласно Чл.41, ал.2 от ЗУТ: „Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.“ Следователно процесният гараж е допустим по действащия към момента ПУП - план за застрояване, ако отговаря на горепосочените изисквания. Процесният гараж е разположен свободно на уличната регулационна линия.

Към момента на построяването гаражът не отговаря на строителните правила и норми, като са цитирани разпоредбите на чл.116, ал.2 от ППЗТСУ: „Надземни гаражи в дворната част на застроени вече парцели могат да се изграждат само въз основа на квартално застроителен и силуетен план или въз основа на квартал но застроителна разработка“ и чл.96 от Наредба №5 за Правила и норми по ТСУ от 1977г.: „Паркингите и гаражите се изграждат въз основа на кварталнозастроителен и силуетен план или в квартално застроителна разработка, придружени при необходимост и от вертикални разрези. Те се съставят в съгласие със съществуващите застроителни и силуетни планове, с които е разрешена жилишната застройка“. Посочено е в заключението на вещото лице, че в ПУП - план за застрояване от 1979г., действащ към момента на построяване на гаража и в последващия го от 1990г., на мястото на процесния гараж е предвидено свързано основно жилищно застрояване.

Към настоящия момент, обаче според вещото лице:

Съгласно чл. 42, ал.1 от ЗУТ: ..Постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. “ Съгласно чл. 42, ал.2 от ЗУТ: ..Постройки на допълващото застрояване. с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличката регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.“ Съгласно чл. 42, ал.З от ЗУТ: „При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3, 6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2, 5 м, са най-малко на 1, 5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса.

Разстоянието между процесния гараж и плътната ограда, изградена на вътрешната граница със съседния имот е приблизително 3, 75м.

От изложеното е направен извод, че към настоящия момент процесният гараж отговаря на строителните правила и норми.

По делото са приложени представените в административната преписка писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е ДОПУСТИМО. Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а от ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди по премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният гараж, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е V I -та категория, за която с оглед местоположението на обекта компетентен да разпореди премахването му като незаконен строеж съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице.

В случая със Заповед № 372/13.03.2025г. /л.29/, Кметът на Община Враца е наредил премахването на незаконния строеж – гараж и е определил едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволното й изпълнение. Оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган.

Спазена е и установената в закона писмена форма, като заповедта съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити - наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на административния орган.

При издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в специалния закон и в АПК и не се констатира в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на заповедта само на това основание. Административният орган е следвал установените административнопроизводствени правила по ЗУТ – въз основа на извършена проверка от длъжностни лица - служители за контрол по строителството в администрацията на Община Враца, в съответствие с правомощията им по чл.223, ал.2 от ЗУТ, е съставен Констативен акт №42 от 14.05.2024г, в който са посочени всички факти и обстоятелства, установени при проверката, описан е самият строеж, посочено е точното му местонахождение, собственика на имота, в който е строежа, както и нарушените законови разпоредби, вкл. е налице и изготвена скица на разположението на констатирания като незаконен строеж, извършен в поземления имот. КА по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ се издава в изпълнение на процедурата по издаването на акт за премахване на незаконен строеж. Този акт няма самостоятелен характер, а е само част от производството по издаване на индивидуален административен акт, като поставя началото на административното производство и установява вида и характера на извършеното строителство. С Писмо рег. № 94000-4742 ( 2 ) /31.05.2024г оспорващата е уведомена за съставения к онстативен акт, който видно от известието за доставяне /л.49/ и е връчен на 04.06.2024 г., поради което е имала възможността да участва лично в административното производство и не са нарушени правата ѝ.

На следващо място, съдът в настоящия състав намира, че оспорената заповед не е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Неправилни са изводите на административния орган относно приложението на §16, ал.1 от ПР ЗУТ.

Материалноправните предпоставки, т.е. релевантните факти, които обуславят издаването на административен акт, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ са: строежът или част от него да е извършен или да се извършва без одобрени инвестиционни проекти или без разрешение за строеж или без двете, т. е. и без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Съдът намира, че в настоящия случай тези правнорелеватни факти са налице, т.е. налице са материалноправните предпоставки за издаването на такава заповед за премахване на незаконен строеж. Няма спор по делото, че процесния гараж е допълващо застрояване в УПИ Х I V- 30 и представлява "строеж" както по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, така и по правилата към момента на изграждането му съгласно § 1 от ДР на ППЗТСУ /отм./.

На първо място следва да се посочи, че процесният строеж, така както е приел и ответника, е построен през 1986 година. При това положение преценката за неговата законност следва да се извършва съобразно правилата и нормативните изисквания към този период и едва ако се установи, че тези изисквания не са спазени, с оглед установяване на евентуално търпимост на строежа следва да се провери дали същият отговаря на сега действащите изисквания. Към момент на изграждане на сградата от допълващо застрояване приложение намира ЗТСУ (отм.); ППЗТСУ (отм.). Така съгласно чл.116, ал.2 от ППЗТСУ „Надземни гаражи в дворната част на застроени вече парцели могат да се изграждат само въз основа на квартално застроителен и силуетен план или въз основа на квартално застроителна разработка. Съгласно чл. 96 от Наредба №5 за Правила и норми по ТСУ от 1977г.: „Паркингите и гаражите се изграждат въз основа на кварталнозастроителен и силуетен план или в квартално застроителна разработка, придружени при необходимост и от вертикални разрези. Те се съставят в съгласие със съществуващите застроителни и силуетпи планове, с които е разрешена жилишната застройка“.

В ПУП - план за застрояване от 1979г., действащ към момента на построяване на гаража и в последващия го от 1990г., на мястото на процесния гараж е предвидено свързано основно жилищно застрояване, от което следва, че към момента на построяването процесният гараж не отговаря на строителните правила и норми.

Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, то "търпимостта" на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.

Спорния момент е за евентуалната търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване. Преценката относно приложимите хипотези на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ е в зависимост от датата на извършване на строежа, като тежестта да я установи е върху заинтересованата страна, в случая жалбоподателя. От представените по административната преписка доказателства се установява, че датата на реализиране на строежа е 1986г., което обстоятелство не се оспорва от страните.

С оглед установената година на строителство приложимата хипотеза е на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Сочената разпоредба изисква допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормите действали по време на извършването на строителството или по сега действащите. В случая, видно от заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза според разположението си гаражът отговаря на изискванията на чл.42, ал.2 от ЗУТ, тъй като е разположен на разстояние от плътната ограда, изградена на вътрешната граница със съседния имот на приблизително 3.75м. В същото време според предназначението и височината строежът отговаря и на изискванията на чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, поради което следва да бъде определен като търпим по смисъла на основание § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

По отношение на посоченото от административния орган липса на учредено право на строеж от собственика на имота по чл.56, ал.2 от ЗТСУ (отм.), респ. на чл. 182, ал.1 от ЗУТ, което се явява пречка за търпимостта, не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като същото не се отразява на търпимостта на строежа, а това обстоятелство е от значение за неговата законност.

Приложимостта на нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ изисква да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е изграден до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа; 3) да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая е изпълнено първото условие и строежът е изграден преди 7 април 1987 г., също така строежът е допустим по действащия ПУП и отговаря на строителните правила и норми на сега действащия ЗУТ. В подкрепа на тези изводи е и заключението в съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно. Според вещото лице процесният строеж е допустим съгласно предвижданията на действащия подробен устройствен план- план за застрояване на гр. Враца и отговаря на правилата и нормативите на ЗУТ.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че Заповед № 372/13.03.2025г., на Кмета на Община Враца, въпреки че е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, същата е постановена при неправилно приложение на материалния закон, поради което е налице отменително основание по смисъла на чл.146 АПК и жалбата като основателна следва да бъде уважена, а оспореният административен акт - отменен.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото, влючващи адвокатско възнаграждение – 1250.00 лева, възнаграждение за вещо лице – 400.00 лева и платена държавна такса – 10.00 лева, или в общ размер на 1660 лева, съдът приема че такова следва да бъде присъдено, като ответника бъде осъден да заплати направените от жалбоподателката разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, съдът