РЕШЕНИЕ

№ 978

гр. Варна, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110110975 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

Ищецът Й. М. С. твърди, че в периода от 15.11.1986 г. до 01.05.1990 г. е работил в структурите към О. к. на Д••• – Варна, като е заемал следните длъжности: в периода от 15.11.1986 г. до 01.04.1988 г. – инструктор в РК на Д•••• при район •••••••, гр. Варна; в периода от 01.04.1988 г. до 15.09.1988 г. – заместник-председател на съвета на секретарите на Д•••• в Кметство „•••••••“, гр. Варна; в периода от 15.09.1988 г. до 01.05.1990 г. – заместник- директор на О. за Т.••• – Варна. Заявява, че е работил при осемчасов работен ден и ежемесечно му било изплащано трудовото възнаграждение. В същия период в структурите на Д•••• работили и В. А. Д. – секретар на РК на Д•••• при район •••••••, гр. Варна, П. Т. Д. – първи секретар на ОбК на Д•••• – Варна, М. Д. Н. – касиер-счетоводител.

Сочи, че при подготовка на документите си за пенсиониране установил, че е изгубена трудовата книжка, в която е вписан трудовият му стаж за исковия период. Сочи, че ведомостите за работни заплати на работилите в структурите на ОК на Д••••-Варна са изгубени и унищожени. Заявява, че Д•••• е закрит през 1990 г., след което е създадена организация „Б. д. м.“, която също е прекратила дейността си. Излага, че за да защити осигурителните си права, е необходимо да се установи и зачете по съдебен ред придобитият от него трудов стаж в структурите на ОК на Д••••.

Отправя искане за приемане за установено по отношение на Т. на Н. – Варна, че в периода от 15.11.1986 г. до 01.05.1990 г. е полагал труд в структурите към О. к. на Д••• – Варна, като е заемал следните длъжности: в периода от 15.11.1986 г. до 01.04.1988 г. – инструктор в РК на Д•••• при район •••••••, гр. Варна; в периода от 01.04.1988 г. до 15.09.1988 г. – заместник- председател на съвета на секретарите на Д•••• в Кметство „•••••••“, гр. Варна; в периода от 15.09.1988 г. до 01.05.1990 г. – заместник-директор на О. за Т.••• – Варна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. на Н. - Варна навежда доводи за недопустимост и неоснователност на иска.

Счита, че искът е недопустим поради липсата на изискуемите по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗУТОССР предпоставки. Излага, че представеното удостоверение, издадено от Т. на Н. – Варна, удостоверява единствено факта, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за претендирания стаж, но не и обстоятелството, че същите са изгубени или унищожени.

Поддържа, че от представените доказателства не може да бъде прието за установено, че за претендирания от ищеца период същият е полагал труд на посочените длъжности към ОК на Д••••-Варна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № 5506-03- 580#1 от 15.07.2024 г. на Т. на Н. – Варна /л. 7/, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни относно положен от ищеца трудов стаж за периода от 1986 г. до 1990 г. при ОК на Д••••, гр. Варна.

Към писмените доказателства по делото е приобщен препис от Протокол № 27 от заседание на Бюрото на РК на Д••••, район „•••••••“, гр. Варна от 13.11.1986 г. /л. 8-10/, в който е обективирано решение да се назначи Й. М. С. на длъжност „инструктор“ в РК с основно месечно възнаграждение от 215 лв., считано от 15.11.1986 г. Съгласно решение по т. 20 от Протокол № 16 от заседание на Бюрото на ОбК на Д••••-Варна от 28.04.1988 г. /л. 11-22/ Й. М. С., досегашен инструктор в РК на Д•••• „•••••••“, е утвърден за заместник-председател на съвета на секретарите в кметство ••••••• с основно месечно възнаграждение от 225 лв., считано от 01.04.1988 г. От съдържанието на приложения на л. 23-31 от делото Протокол № 23 от заседание на Бюрото на ОбК на Д••••-Варна от 15.09.1988 г. /л. 23-31/ става ясно, че считано от 15.09.1988 г. Й. М. С. е освободен от длъжността „заместник-председател, кметство •••••••“ и е утвърден за заместник- председател на О. Т.•• със запазване на основното му месечно възнаграждение.

Представена е грамота, издадена на 20.05.1989 г. от директора на Р. за Т•• Варна /л. 32/, с която Й. С., в качеството на зам. директор на О. за Т.•••- Варна, е награден за принос в развитието на движението за ТНТМ.

С декларация по чл. 8 ЗУТОССР /л. 6/ ищецът декларира, че не съществуват ведомостите за работни заплати и трудовоправни документи на ОК на Д••••-Варна, неговите структури и поделения, в които е работил, както следва: от 15.11.1986 г. до 01.04.1988 г. – като инструктор в РК на Д•••• при район •••••••, гр. Варна; от 01.04.1988 г. до 15.09.1988 г. – като заместник- председател на съвета на секретарите на Д•••• в Кметство „•••••••“, гр. Варна; от 15.09.1988 г. до 01.05.1990 г. – като заместник-директор на О. за Т.••• – Варна.

Представени са копия от трудови книжки на лицата, допуснати като свидетели – В. Е. Д. /л. 53-54/ и П. Т. Д. /л. 55-57/, от записванията в които се установява, че същите лица са работили към ОК на Д••••-Варна съответно в периода от 15.07.1985 г. до 15.07.1987 г. и от 01.04.1983 г. до 01.04.1990 г. В показанията си св. В. Е. Д. заявява, че през 1986 г. и 1987 г. е работила като секретар в Районен комитет на комсомола – •••••••. Излага, че ищецът започнал работа в Районния комитет като инструктор и в периода 1986-1987 г. работили заедно. С. бил назначен с трудов договор с 8-часово работно време, на ненормиран работен ден, като ежемесечно получавал заплата. Св. Д. сочи, че той бил ангажиран с връзките с училища и предприятия на територията на Районния комитет. По това време първи секретар на комсомола бил Н. П., а на Районния комитет – Д. М.. Уточнява, че работното място на ищеца, както и нейното, било в Районния комитет, който заедно с Районния народен съвет се помещавал на ул. „•••••••“, в началото на кв. „•••••••“. Свидетелката отрича тя или ищецът да са отсъствали продължително от работа в периода от 1986 г. до 15.07.1987 г. От показанията на свидетеля П. Т. Д. се установява, че в периода от 1985 г. до 1990 г. същият е работил в структурите на Д•••• – съотв. Районен комитет, Общински комитет и Окръжен комитет. Св. Д. заявява, че познава Й. С. от времето, в което бил секретар на П. р. к. В. К.. Тогава С. бил инструктор в Районния комитет в •••••••. Уточнява, че го познава като колега от 1986 г. Излага, че впоследствие имало промяна в структурите на Д•••• и вместо Районни комитети бил създаден Съвет на секретарите на Д•••• и ищецът бил назначен за заместник-председател на този съвет в район •••••••. По-късно, около 1988 г. С. бил назначен за заместник-председател на Общинския център на Т.•••/Т.•••/, който представлявал помощна структура към О. к. на Д••••. Св. Д. сочи, че Й. С. работел по трудов договор, като не е ползвал продължителен отпуск в процесния период. Заявява, че самият той напуснал структурите на Д•••• на 01.04.1990 г. с трансформиране на организацията в Б. д. м.. Сочи, че помощните структури продължили да функцинират известно време след това, но не може да посочи колко. Св. Д. не може да посочи работното място на ищеца в периода от 1986 г. до 1990 г., но заявява, че се е срещал с него поне веднъж седмично.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като ясни и последователни, кореспондиращи помежду си и с представените по делото писмени доказателства.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството. Особена процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР е предвидена в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона, съгласно която когато осигурителят е прекратил дейността си без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая към исковата молба е приложено удостоверение, издадено от Т. на Н.- Варна, съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от Й. М. С. трудов/осигурителен стаж за исковия период при ОК на Д••••-Варна. Предвид изложеното и при липсата на доказателства ОК на Д•••• - Варна да има правоприемник, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от заявената за разглеждане претенция.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже, че в претендирания период е полагал труд в структурите към ОК на Д••••-Варна, като е заемал описаните в исковата молба длъжности.

Разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР въвежда принципа на начало на писмено доказателство в процеса, като посочва, че по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност, писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол.

В настоящия случай представените преписи от протоколи, в които са обективирани решения за назначаването на ищеца на посочените в исковата молба длъжности, представляват начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, което обосновава и допустимостта на свидетелските показания.

От съвкупната преценка на приобщените писмени доказателствени средства, кореспондиращи напълно с непротиворечивите и последователни показания на водените от ищцата свидетели, се установява, че през периода от 15.11.1986 г. до 01.04.1990 г. ищецът е работил по трудов договор в структурите към О. к. на Д••• – Варна, като е заемал следните длъжности: в периода от 15.11.1986 г. до 01.04.1988 г. – инструктор в РК на Д•••• при район •••••••, гр. Варна; в периода от 01.04.1988 г. до 15.09.1988 г. – заместник- председател на съвета на секретарите на Д•••• в Кметство „•••••••“, гр. Варна; в периода от 15.09.1988 г. до 01.04.1990 г. – заместник-директор на О. за Т.••• – Варна, при осемчасов работен ден, като е получавал и ежемесечна заплата, за която е водена ведомост.

Що се отнася до продължителността на работното време, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 39 КТ, обнародван в ДВ, бр. 91 от 13.11.1951 г. и действащ за процесния период, съгласно която нормалният работен ден е 8 часа през деня и 6 часа през нощта, като в случая няма твърдения и не се установява ищецът да е работил нощна смяна. Следва да се добави и че съгласно чл. 41 на относимия КТ, намален работен ден може да се въвежда единствено за работниците или служителите, извършващи вредни за здравето работи или работи от особен характер, каквато изпълняваната от ищеца работа не е.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че така предявеният иск за периода от 15.11.1986 г. до 01.04.1990 г., вкл., е основателен, поради което същият следва да бъде уважен.

Що се отнася до периода след 01.04.1990 г., по отношение на същия не бяха ангажирани доказателства от ищеца за полаган труд на претендираната длъжност. Никой от двамата разпитани по делото свидетели не е работил в структурите на Д•••• след 01.04.1990 г., не са налице и писмени доказателства за положен от ищеца труд за този период, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен по отношение на периода от 02.04.1990 г. до 01.05.1990 г. По разноските: Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /приложим в настоящото производство съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/06.06.2016 г. по т.д. № 2/2015 г. на ВКС, ОСГК/ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за действителното заплащане на хонорар в размер на 500 лева, който съдът намира за съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно на уважената част от претенцията ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от него в размер на 488.24 лева.

На ответника, от друга страна, се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 2.35 лева.

Воден от горното, съдът