Решение № 102 от 27.5.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 523/2024 г.

С присъда № 19 от 07.05.2024г., постановена по НОХД № 60/23г. на РС – Велинград е признат подсъдимият А. Р. Я. от град Р., П., за виновен в това, че на 15.11.2021 г., в град Р., се е заканил с убийство на А. А. К. от гр. Р., като се обадил на мобилния телефон на К. № ••••••••••, от мобилен номер •••••• с думите: ••••••••••••••••••••••“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 189, ал.3 НПК, е осъден подсъдимият А. Р. Я. да заплати по сметка на ОД на МВР Пазарджик - сумата от 353, 40 лева разноски за експертиза на досъдебна фаза на наказателното производство. Против така постановената присъда са постъпили жалба и допълнение към същата от защитника на подс. Я.. Излагат се в жалбата оплаквания за допуснати отстраними, съществени процесуални нарушения /а част от тях и неотстраними/, както на досъдебната, така и на съдебната фаза на процеса. Сочат се като пороци на обжалваната присъда необоснованост, незаконосъобразност, както и явна несправедливост на наложеното наказание. В допълнението към жалбата се поддържат и развиват оплакванията, изложени в същата. Делото било водено от съда предубедено в полза на пострадалия, поради положението му в обществото. В съдебния протокол не били отразени насочващите въпроси на съда към сочения за пострадали свидетел и неговата дъщеря. В първия състав на съда участвал като съдебен заседател негов /на пострадалия/ подчинен. Пред този състав участвал процесуален представител на пострадалия, без последния да е конституиран като страна в процеса. Не било доказано изобщо провеждането на телефонен разговор между подсъдимия и пострадалия, още по-малко отправени закани. В мотивите си първоинстанционният съд се позовавал на предходни спрямо процесното деяние факти, които не се твърдели в обвинителния акт. Съдът не обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. А направеният анализ на доказателства бил грешен, непълен и предубеден. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Алтернативно се правят искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за изменение на присъдата, чрез определяне на наказанието с прилагане на чл. 55 от НК, за което не се сочат основания. В съдебно заседание прокурорът оспорва оплакванията в жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна. Повереникът на частния обвинител също оспорва жалбата. Намира атакувания съдебен акт за обоснован и законосъобразен и пледира за неговото потвърждаване. Пред настоящия съд, в открито съдебно заседание, защитникът поддържа подадените жалба и допълнение, както и релевираните със същите отменителни основания. Поддържа, че в производството е участвала ненадлежна страна – частен обвинител. Макар конституиран от въззивната инстанция по повод обжалван отказ на районния съд, настоящият състав следвало да прецени отново основателността на това възражение на защитата. В свои жалби до полицията пострадалият не твърдял, че изпитал страх от заканата. Акцентирал на длъжността си „•••••“. По делото не било установено, че К. е звънял на тел. 112. След разговора, в който били процесните закани, пострадалият се обадил на свои познати, но не бил звънял в полицията. Това се установявало от намиращото се на стр. 10 от ДП доказателство. Показанията на свид. Ц. и на пострадалия си противоречали във всичко, освен твърденията за закани от подсъдимия. В същото време били отхвърлени показанията на брата на подсъдимия в противния смисъл. В мотивите на обжалваната присъда не било посочено конкретното съдържание на казаното от К. при обаждането на тел. 112. Липсвали каквито и да било мотиви за обективната съставомерност на деянието и конкретно защо съдът приел, че заканата била от естество да предизвика основателен страх за осъществяването й. Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, пледира за невиновност прави искане за постановяване на оправдателна присъда. Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Във връзка с конкурентното си участие в политическия живот на гр. Р. подсъдимият А. Р. Я. и частният обвинител, заместник - кметът на гр. Р. А. К., били във влошени отношения помежду си. В късния следобед на 15.11.2021г. А. К. се намирал с група хора на пътя между В. и гр. Р.. Там бил и политическият му опонент Г.Т., При тях спрял свид. А. Я., брат на подсъдимия и политически привърженик на Т.. А. Я. потърсил обяснение от К. защо били предприети действия по събаряне на негова незаконна ограда, при положение, че самият К. имал незаконна постройка. К. отпратил А. Я. от мястото. Същата вечер А. Я. споделил случката с брат си, подсъдимия А. Я.. Последният, в присъствието на А. Я., възмутен набрал в 19.10 часа от личния си телефонен номер •••••• телефонния номер на А. К. – ••••••••••. В проведения между двамата разговор с продължителност малко над 2 минути, му се заканил, че •••••••••••, както и с други цинични заплахи. По време на разговора А. К. бил в дома си с двете си дъщери и болната му съпруга. Дъщеря му - свидетелката М. Ц. чула от казаното от баща й по време на телефонния разговор, че някой му се заканва с убийство, като пак от баща си разбрала и че обадилият му се мъж бил А. Р. Я., когото тя познавала лично от града. Минути след разговора А. К. подал сигнал на тел. 112, в който съобщил за отправените от А. Я. спрямо него закани, сред които и тази за убийство. Тази фактическа обстановка контролираната инстанция установила при съвкупния анализ на: писмените и веществени доказателства; показанията на свидетелите А. Я., М. Ц. и А. К., включително тези на последния - от досъдебна фаза, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Първостепенният съд е обсъдил подробно всички доказателства, изпълнил е задължението си да се аргументира кой от доказателствените източници кредитира с доверие, а кои не и защо. В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията за необоснованост на фактическите изводи на районния съд и за непълноценен анализ на доказателствата. Напълно обосновано съдът е приел за установен фактът, че подсъдимият и пострадалия провели телефонен разговор, при който били изречени процесните закани с убийство. Показанията на свидетелите А. К. и М. Ц. /пострадалият и неговата дъщеря/, преценени във връзка с обективните данни за проведения телефонен разговор доказват обвинителната теза по изискуемия от чл. 303, ал. 2 от НПК несъмнен начин. В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията, че показанията на тези двама свидетели си противоречали във всичко, освен в твърденията за заканите. Защитата не сочи конкретни противоречия. Съдът не открива такива, освен по въпроса дали Ц. е чувала директноказаното от подсъдимия или то й е било предадено от пострадалия. По този въпрос районният съд е провел очна ставка. В крайна сметка настоящият съдебен състав не намира причина за съмнение в достоверността на твърденията на К. и Ц.. Преценката на К. дали дъщеря му е била в състояние да чува казаното от подсъдимия не може да се приеме за меродавен и непоколебим критерий за достоверност на твърденията на неговата дъщеря. Касае се за субективна преценка на пострадалия, която очевидно е грешна. Ц. е чувала думите на говорещия, но пострадалият не си е давал сметка за това. Това приема за установено от фактическа страна настоящия съдебен състав, за разлика от първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът на защитата, че от намиращото се на л. 10 от ДП доказателство се установявало, че пострадалият не се бил обадил на тел. 112. На посоченото място в досъдебното производство се намира снимка на екрана на телефона на пострадалия за проведени разговори на инкриминираната дата. От показанията на К. се установява, че инкриминираният разговор бил проведен с подсъдимия, който бил записан като „•••“ в телефонния указател. Това се случва в 19.09 часа. Следват две изходящи обаждания и третото е на тел. 112 в 19.25 часа. Факт е, че обаждането на 112 от представилия се като А. К. е от абонатен номер, различен от телефона на пострадалия. Правилно първостепенният съд е приел, че това е ирелевантно за делото. При възпроизвеждане на записа от това обаждане, става очевидно, че подаващият сигнала е именно пострадалият К.. Тоест оспорваното от защитата телефонно обаждане на 112 е реално проведено. Неоснователно е и възражението, че в мотивите на присъдата не били описано конкретното съдържание на обаждането до 112. Напротив, в мотивите си районният съд е казал буквално следното: „ … ясно се чува как К. съобщава на диспечера от спешния център, че А. Я. му се е заканил „с опит за убийство по телефона лично““. Тоест съдът е цитирал буквално израза, с който пострадалия е описал пред оператора на 112 отправените му закани. Има възражение в жалбата, че в мотивите си първоинстанционният съд се позовавал на предходни спрямо процесното деяние факти, които не се твърдели в обвинителния акт. Възражението не е конкретизирано. Единствената разлика, която съществува за факти отпреди заканата е в причината, поради която възникнал спор между пострадалия и брата на подсъдимия – твърдения незаконни строежи, извършени от К.. Касае се за факти, неотносими към предмета на доказване по делото. Настоящата инстанция намира, че същите не опорочават мотивите на обжалвания съдебен акт, нито накърняват правото на защита на подсъдимия. Възразява се от защитата, че преди да се обади на 112, К. разговарял със свои съмишленици, с които заедно решили как да злепоставят подсъдимия, като бъде подаден сигнал за закани от негова страна. Тези твърдения не намират опора в никое от доказателствата по делото. Безспорно подсъдимият, респективно защитата, не дължи доказване на възраженията си, но и не може с огласяването на догадки да породи задължение за обвинението да доказва, че последните не са верни. Защитата подчертава, че в свои жалби до полицията пострадалият не твърдял, че изпитал страх от заканата. Същият акцентирал на длъжността си „•••••“. Възраженията са ирелевантни, доколкото се основават на документи от досъдебното производство, което нямат процесуалната стойност на доказателства или доказателствени средства. По приложението на закона. При установената и описана по-горе фактическа обстановка, правилно контролираната инстанция приела, че с действията си подсъдимият А. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК, като на 15.11.2021 г., в град Р., по телефона се е заканил с убийство на А. А. К. от гр. Р.. Законосъобразни са изводите на първата инстанция, както за обективната, така и за субективната съставомерност на деянието. Настоящата инстанция не намира за нужно да повтаря доводите на районния съд в тази насока. Не може да бъде споделено възражението за липса на „каквито и да било мотиви“ за обективната съставомерност на деянието и конкретно защо съдът приел, че заканата била от естество да предизвика основателен страх за осъществяването й. На стр. 3, абзац 3 от мотивите към присъдата районният съд се е обосновал защо приема, че отправената закана е била обективно годна да събуди страх за осъществяването й. Там се казва: „В контекста на описаната предистория на обаждането, представляващо гореобоснована вече афектна реакция на непосредствената конфронтация между А. К. и А. Я., а и предвид наличните още преди това политически обтегнати отношения между А. К. и подсъдимия – заканата на последния спрямо живота на К., изречена и сред множество други цинични заплахи и псувни, несъмнено е била отправена с достатъчна сериозност и интензитет, че да притежава годността да възбуди основателен страх за осъществяването й у адресата“. Аргументи, които настоящата инстанция споделя напълно. Тук е мястото да се отговори и на възраженията за това, че делото било водено от съда предубедено в полза на пострадалия, поради положението му в обществото. Оплакването се аргументира с това, че в съдебния протокол не били отразени насочващите въпроси на съда към сочения за пострадали свидетел и неговата дъщеря. Не може да не се отбележи, че защитата се е ползвала от възможността да иска поправка в протокола, но такава не е допусната. Това категорично не води до еднозначния извод, че районният съд е действал предубедено или воден от заинтересованост. Възразява се, че в първия състав на съда участвал като съдебен заседател подчинен на пострадалия. Този заседател е отведен, като са повторени извършените действия от следващ състав на съда. Освен това, видно от мотивите при произнасяне по отвода, съдебният заседател е постъпил на работа в Общината, след определянето му за член на съдебния състав. Не може да не се отбележи и обстоятелството, че дори самият подсъдим два пъти е заявил, че не прави отвод на никой от членовете на първоначално определения състав на съда. Това по повод внушенията на защитата, базиращи се на предположения, че градът бил малък и било невъзможно на останалите членове на състава да не е известно обстоятелството, послужило като основание за отвод. Защо това да е известно на съда, а на подсъдимия не! Пред този състав участвал процесуален представител на пострадалия, без последния да е конституиран като страна в процеса. Това обстоятелство е ирелевантно, доколкото всички действия са валидно повторени. Като обобщение следва да се каже, че настоящата инстанция не намира основание да приеме наличието на предубеденост или заинтересованост в никое от действията на първостепенния съд. Неоснователно е и възражението, че липсвал оправдателен диспозитив за отправените от подсъдимия към пострадалия реплики, които не били включени в заканата с убийство. Това не е необходимо. Заключителната част, диспозитивът, на обжалваната присъда съдържа всички реквизити по чл. 305, ал. 4 от НПК. Там е описано изпълнителното деяние, времето, мястото и начинът на извършването му, както и правната квалификация. В конкретния случай в диспозитива дори не е нужно да се описват конкретните думи и изрази, с които е отправена заканата. По тази причина и не е необходимо с диспозитива да се определя дали има и несъставомерни други изрази, например с обидно съдържание, както е в процесния случай. По същите съображения съдът прие за неоснователни и възраженията, че в присъдата не е посочен часът на отправяне на заканите. Същият е посочен в мотивите. Защитата възразява, че в първоинстанционното съдебно производство е участвала ненадлежна страна – частен обвинител. Макар конституиран от въззивната инстанция по повод обжалван отказ на районния съд, настоящият състав следвало да прецени отново основателността на това възражение на защитата. С последното съдът е на едно мнение. При това, обаче, настоящият съдебен състав споделя изцяло виждането на състава на Пазарджишкия окръжен съд, отменил отказа на районния съд и конституирал пострадалия като частен обвинител. След отвеждането на съдебния заседател и провеждането на ново разпоредително заседание, следва да се приеме, че с обратна сила се заличават всички действия, извършени от незаконния състав на районния съд. При това положение проведеното фактически второ съдебно разпоредително заседание следва да се счита юридически за първо по делото, поради което искането за конституиране на страна е в срока по чл. 77, ал. 3 от НПК. По наказанието. Районният съд се е ръководил от разпоредбата на чл. 54 от НК, като е изложил виждането си за обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като резултат определеното наказание съответства на законовите критерии за справедливост и на целите на наказанието. Неоснователно е искането за изменение на присъдата, чрез прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК. Такова искане е направено в жалбата, но не са изложени никакви доводи в подкрепа на същото. При извършената служебна проверка съдът не констатира наличието нито на изключителни, нито на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извода, че дори минималното предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция. С оглед изхода от делото и в съответствие с чл. 189 ал. 3 от НПК правилно подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото. В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд