Решение № 22930 от 11.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8778/2024 г.

Административен съд - София-град11.11.2024 г.докладчик Силвия Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение №1151/06.03.2024 г. на СРС, НО, 121-ви състав, постановено по АН дело №15588/2023 г., в частта, с което е отменена т.1 от издаденото от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП Наказателно постановление №К-003139/21.08.2023 г. и вместо него постановява: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №К-003139/21.08.2023 г., издадено от от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, в частта му по т.1, в която на „СТРОЙ-ИН-ВЕСТ 1“ ООД, [населено място] на основание чл.200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.24, ал.1 ЗЗП. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. чл.63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, депозирана от адв. А. К. - и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, срещу Решение №1151/06.03.2024 г. на СРС, НО, 121-ви състав, постановено по АН дело №15588/2023 г., в частта, с което е отменена т.1 от издаденото от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП НП №К-003139/21.08.2023 г. Със същото на „СТРОЙ-ИН-ВЕСТ 1“ ООД, [населено място] е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.24, ал.1 ЗЗП. В касационната жалба се твърди, че СРС неправилно е счел, че наказващият орган е допуснал процесуално нарушение при определяне на погрешна по размер санкция, непредвидена в съответната разпоредба на чл.200 ЗЗП. Според касатора тази разпоредба, в сила от 28.05.2022 г., предвижда за нарушение на чл.24 ЗЗП на ЕТ и ЮЛ да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева, при което минимумът е 500 лв., а не 300 лева, както е приел СРС. Предвид това и доколкото нарушението е прието за безспорно установено, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено и в тази му част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, „СТРОЙ-ИН-ВЕСТ 1“ ООД, [населено място], не е изразил становище по същата. Участващият в касационното производство прокурор от СГП дава заключение, че жалбата е неоснователна, при което решението на СРС следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд - София-град, ХХІ касационен състав, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл.218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в установения с чл.211, ал.1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред СРС е било издаденото от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП НП №К-003139/21.08.2023 г. С т.1 от същото на „СТРОЙ-ИН-ВЕСТ 1“ ООД, [населено място] на основание чл.200 ЗЗП е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.24, ал.1 ЗЗП. Дружеството е санкционирано за това, че при направена проверка на 05.05.2023 г. е установено, че търговецът предлага и извършва допълнителни услуги срещу заплащане – монтаж, транспорт, разнос, качване до съответния етаж, демонтаж на стара PVC или AL дограма, извозване на стара дограма, без да е изпълнил задълженията си по чл.24, ал.1 ЗЗП предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги, чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. С обжалваното решение на основание събраните в хода на съдебното следствие доказателства СРС е приел за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП по отношение на това деяние. При изложен анализ на доказателствата е приел, че нарушението на чл.24, ал.1 ЗЗП е безспорно установено. За да отмени НП в тази му част СРС е приел, че наказващият орган е допуснал процесуално нарушение при определяне на погрешна по размер санкция, непредвидена в съответната разпоредба на чл.200 ЗЗП. Съгласно тази разпоредба, в сила от 28.05.2022 г., за нарушение на чл.24 ЗЗП на ЕТ и ЮЛ се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева, при което минимумът е 500 лева, а не 300 лева, както погрешно е посочил АНО, съобразно старата редакция на текста. По тези съображения НП е отменено в частта му по т.1. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд за безспорна установеност на извършеното от дружеството нарушение на чл.24 ЗЗП. Въззивният съд е събрал необходимите за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства, като анализирайки същите, правилно е приел, че при установената фактическа обстановка е налице визираното административно нарушение, извършено от санкционираното дружество. СРС е изложил подробни мотиви в подкрепа на изводите си, които настоящият съдебен състав счита за правилни. Необосновани и несъответни на посоченото в НП са изводите на СРС, че за извършеното нарушение по чл.24, ал.1 ЗЗП на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. Видно е от НП, че за процесното нарушение по т.1 наложената санкция на основание чл.200 ЗЗП е в размер на 500 лева, посочена цифром и словом. Именно такъв е минималният размер на санкцията за нарушение по чл.24 ЗЗП, извършено от ЕТ или ЮЛ, съгласно редакцията на разпоредбата, в сила от 28.05.2022 г. Доколкото нарушението е извършено на 05.05.2023 г. и за същото дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 лева, какъвто е минимално предвидения в санкционната разпоредба размер, то настоящият съдебен състав приема, че същият е правилно определен от АНО. Като е приел противното, СРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което НП да бъде потвърдено и в частта му по т.1, доколкото нарушението е безспорно установено, а наложената санкция е правилно определена в минимално предвидения размер от АНО. Въпреки този изход на делото неоснователно се явява своевременно направеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл.143, ал.1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт подателят на жалбата има право на направените от него разноски. В случая се претендират такива за юрисконсултско възнаграждение. За да се дължат такива разноски следва страната да е представлявана от юрисконсулт. Видно от касационната жалба, същата е подадена от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, а в проведеното открито съдебно заседание юрисконсулт не се е явил. Предвид това разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат на касатора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, вр. чл.63в ЗАНН Административен съд - София-град, ХХІ касационен състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение №1151/06.03.2024 г. на СРС, НО, 121-ви състав, постановено по АН дело №15588/2023 г., в частта, с което е отменена т.1 от издаденото от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП Наказателно постановление №К-003139/21.08.2023 г. и вместо него постановява: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №К-003139/21.08.2023 г., издадено от от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, в частта му по т.1, в която на „СТРОЙ-ИН-ВЕСТ 1“ ООД, [населено място] на основание чл.200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.24, ал.1 ЗЗП. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Р Е Ш И:

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, вр. чл.63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, депозирана от адв. А. К. - и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, срещу Решение №1151/06.03.2024 г. на СРС, НО, 121-ви състав, постановено по АН дело №15588/2023 г., в частта, с което е отменена т.1 от издаденото от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП НП №К-003139/21.08.2023 г. Със същото на „СТРОЙ-ИН-ВЕСТ 1“ ООД, [населено място] е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.24, ал.1 ЗЗП. В касационната жалба се твърди, че СРС неправилно е счел, че наказващият орган е допуснал процесуално нарушение при определяне на погрешна по размер санкция, непредвидена в съответната разпоредба на чл.200 ЗЗП. Според касатора тази разпоредба, в сила от 28.05.2022 г., предвижда за нарушение на чл.24 ЗЗП на ЕТ и ЮЛ да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева, при което минимумът е 500 лв., а не 300 лева, както е приел СРС. Предвид това и доколкото нарушението е прието за безспорно установено, като не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено и в тази му част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, „СТРОЙ-ИН-ВЕСТ 1“ ООД, [населено място], не е изразил становище по същата. Участващият в касационното производство прокурор от СГП дава заключение, че жалбата е неоснователна, при което решението на СРС следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Административен съд - София-град, ХХІ касационен състав, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл.218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в установения с чл.211, ал.1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред СРС е било издаденото от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП НП №К-003139/21.08.2023 г. С т.1 от същото на „СТРОЙ-ИН-ВЕСТ 1“ ООД, [населено място] на основание чл.200 ЗЗП е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.24, ал.1 ЗЗП. Дружеството е санкционирано за това, че при направена проверка на 05.05.2023 г. е установено, че търговецът предлага и извършва допълнителни услуги срещу заплащане – монтаж, транспорт, разнос, качване до съответния етаж, демонтаж на стара PVC или AL дограма, извозване на стара дограма, без да е изпълнил задълженията си по чл.24, ал.1 ЗЗП предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги, чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. С обжалваното решение на основание събраните в хода на съдебното следствие доказателства СРС е приел за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП по отношение на това деяние. При изложен анализ на доказателствата е приел, че нарушението на чл.24, ал.1 ЗЗП е безспорно установено. За да отмени НП в тази му част СРС е приел, че наказващият орган е допуснал процесуално нарушение при определяне на погрешна по размер санкция, непредвидена в съответната разпоредба на чл.200 ЗЗП. Съгласно тази разпоредба, в сила от 28.05.2022 г., за нарушение на чл.24 ЗЗП на ЕТ и ЮЛ се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева, при което минимумът е 500 лева, а не 300 лева, както погрешно е посочил АНО, съобразно старата редакция на текста. По тези съображения НП е отменено в частта му по т.1. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд за безспорна установеност на извършеното от дружеството нарушение на чл.24 ЗЗП. Въззивният съд е събрал необходимите за правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства, като анализирайки същите, правилно е приел, че при установената фактическа обстановка е налице визираното административно нарушение, извършено от санкционираното дружество. СРС е изложил подробни мотиви в подкрепа на изводите си, които настоящият съдебен състав счита за правилни. Необосновани и несъответни на посоченото в НП са изводите на СРС, че за извършеното нарушение по чл.24, ал.1 ЗЗП на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. Видно е от НП, че за процесното нарушение по т.1 наложената санкция на основание чл.200 ЗЗП е в размер на 500 лева, посочена цифром и словом. Именно такъв е минималният размер на санкцията за нарушение по чл.24 ЗЗП, извършено от ЕТ или ЮЛ, съгласно редакцията на разпоредбата, в сила от 28.05.2022 г. Доколкото нарушението е извършено на 05.05.2023 г. и за същото дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 лева, какъвто е минимално предвидения в санкционната разпоредба размер, то настоящият съдебен състав приема, че същият е правилно определен от АНО. Като е приел противното, СРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което НП да бъде потвърдено и в частта му по т.1, доколкото нарушението е безспорно установено, а наложената санкция е правилно определена в минимално предвидения размер от АНО. Въпреки този изход на делото неоснователно се явява своевременно направеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл.143, ал.1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт подателят на жалбата има право на направените от него разноски. В случая се претендират такива за юрисконсултско възнаграждение. За да се дължат такива разноски следва страната да е представлявана от юрисконсулт. Видно от касационната жалба, същата е подадена от и.д. Директора на РД за областите С., Софийска, К., П. и Б., към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, а в проведеното открито съдебно заседание юрисконсулт не се е явил. Предвид това разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат на касатора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, вр. чл.63в ЗАНН Административен съд - София-град, ХХІ касационен състав

Цитирани разпоредби

10