Решение № 560 от 24.10.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 952/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК. Делото е образувано въз основа на частна жалба от „В.“ О., ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Х. Б.“ № •, ет. •, представлявано от управителите И. К. К. и В. Ц. В. и от „Р. Е.“ Е., ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Х. Б.“ № •, ет. •, представлявано от управителя И. К. К.- длъжници по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., чрез пълномощника им- адв. П. А., срещу Разпореждане от 22.08.2023г. по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., с което е отказано намаляване начисления адвокатски хонорар по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., по възражение на длъжниците за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. С жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания акт на съдебния изпълнител, като постановен в противоречие с процесуалния закон. Оспорва се отказа на ЧСИ А. Ц. да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за пълномощника на взискателя по изпълнителното дело, направено от длъжнииците по изп. дело № 1116/2023г., като незаконосъобразен и е постановен в противоречие с нормата на чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС. Излагат се доводи с частната жалба, че съобразно чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС, дължимото минимално възнаграждение за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., следва да бъде определен в размер на 200лв. Излагат се доводи, че пълномощникът на взискателя „Н.“ Е., е депозирал молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците „В.“ О., ЕИК • и Р. Е.“ Е., ЕИК •, като това е единственото процесуално действие извършено по образуваното изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., поради което възнаграждението му следва да бъде определено съобразно нормата на чл. 10 ал.1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС, като му бъде определено възнаграждение в размер на 200лв. С частната жалба се поддържа че въпроса за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защитата срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, а с общия принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство, съгласно чл. 79 от ГПК. Излагат се доводи, че в настоящия случай в рамките на изпълнителното производство, освен подаването на първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е сезиран ЧСИ за образуване на изпълнително дело, не е извършено от процесуалният представител на взискателя никакво друго процесуално действие, насочено към удовлетворяване на паричното вземане. Отделно наведени са доводи, че в запорираните банкови сметки на дружествата длъжници, има достатъчно налични парични суми за обезпечение на претендираните от вмискателя суми, като паричните авоари на длъжниците са запорирани, никой не може да се разпорежда с тях, като няма да се наложи извършването на каквито и да е било допълнителни изпълнителни действия по образуваното изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Частната жалба е основана на доводите, че при тази хипотеза следва да се приеме, че изпълнитленото дело не е с фактическа и правна сложност и взискателят има право за заплащане на адвокатско възнаграждение- единствено за образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, както и действия за удовлетворяване на кредитора за вземането при хипотезата на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Иска се с частната жалба от въззивния състав на ОС Благоевград, да отмени като незаконосъобразно Разпореждане от 22.08.2023г. по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц. и да намали размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на пълномощника на взискателя „Н.“ Е., до минимума определен в чл. 10 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, като го намали от 4 166.40лв. на 200лв. В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, по делото е постъпило писмено възражение от пълномощника на взискателя „Н.“ Е. - адв. Г. В., с което се оспорва частната жалбата на длъжниците- „В.“ О., ЕИК • и Р. Е.“ Е., ЕИК •, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Възразява се с писменото становище по делото, че определения размер на адвокатското възнаграждение за взискателя по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц. е съобразен с размера, определен с чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, като същият не е прекомерен, тъй като е определен по предвидения в закона минимум. Навадени са възражения, че не се налице основания за намаляване на адвокатски хонорар поради прекомерност, като се оспорват доводите наведени с частната жалба- че следва да пълномощника на взискателя по изпълнителното дело да бъде изплатено само възнаграждение в размер на 200лв. за образуване на изпълнителното дело. Поддържа се от адв. В., като пълномощник на взискателя-„Н.“ Е., че в настоящия казус размера на дължимото адвокатско възнаграждение е определен на осн. чл. 7 ал. 2 т. 4 и във вр. с чл. 10 ал.1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС, като не са налице основанията за чл. 78 ал. 5 от ГПК за неговото намаляване като прекомерен. Изложени са доводи, че изпълнителното производство е образувано въз основа на издадена Обезпечителна заповед, като при договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение нито взискателят, нито упълномощения процесуален представител могат да знаят колко време ще продължи изпълнителното производство и какви процесуални действия ще се наложи да бъдат извършени по молба на взискателя. Възразява се срещу доводите наведени с частната жалба- че от ЧСИ А. Ц. следва да бъде определено възнаграждение само за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, тъй като наред с молбата по чл. 426 от ГПК в настоящия случая пълномощникът на взискателя е пискал от съдебния изпълнител извършването на и конкретен изпълнителен способ- налагане на запор върху банковите сметки на длъжника „Н.“ Е., като именно в резултат на наложения запор се е установило че по сметките има достатъчно средства за обезпечаване на претендираното вземане на кредитора срещу длъжниците „В.“ О., ЕИК • и Р. Е.“ Е., ЕИК •. В този смисъл поддържа се с писменото становище от дружеството взискател, чрез неговия пълномощник, че в този случай са извършени и на процесуално представителство, защита и съдействие от пълномощника на взискателя. Отделно възразява се срещу твърдението че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, като се излагат съображения че преди подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, извършени са от пълномощникът на „Н.“ Е.- редица действия по проучване, анализиране, систематизиране, представяне и описване на установените обстоятелства, както и правна работа за добросъвестно изпълнение от страна на упълномощения адвокат на неговите професионални задължения. По изложените съображения, поддържа се със становището от пълномощникът на взискателя, депозирано по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение. В срока по чл. 436 ал. 3 изр. второ от ГПК, са депозирани мотиви от ЧСИ А. Ц., с които се изказва становище за неоснователност на жалбата, тъй като липсват основания за уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, в каквато насока е и постановеното от него разпореждане. Излагат се доводи, че по изпълнителното дело е представен договор за правна помощ и съдействие, както и фактура от които е видно че сумата от 4 166.40лв. е платена в брой на пълномощника на взискателя, като уговореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като към момента на сключването на договора за правна помощ и съдействие, не е могло да се предвиди как ще се развие изпълнителното производство, дали сумата ще бъде платена в срока за доброволно плащане от страна на длъжника и дали няма да се наложи извършването на други принудителни действия за реализиране на вземането. Адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита в изпълнителното производство, а не само за образуването на изпълнителното дело. Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателите и техният пълномощник и данните по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., представено в заверен препис, както и наведените възражения от взискателя, намира следното: Изпълнително дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц. е образувано с Разпореждане на съдебния изпълнител от 20.07.2023г., със страни- взискател- „Н.“ Е., ЕИК • и длъжници- „В.“ О., ЕИК • и „Р. Е.“ Е., ЕИК •, въз основа на Обезпечителна заповед от 17.07.2023г., издадена въз основа на Определение № 8542/13.07.2023г. по ч.гр.д. № 8017/2023г. по описа на СГС, за неплатени суми като неизпълнение за задълженията по сключен между страните търговски договор, в общ размер на 70 550.29лв. Молбата за образуване на изпълнителното производство, е предявена от „В...“ Е., представлявано от адв. Г. В., като пълномощник на взискателя- кредитор „Н.“ Е., ЕИК •. Поискано е с молбата с вх. № 12004 от 20.07.2023г., на осн. чл. 426 от ГПК образуване на изпълнително дело за изпълнение на допуснатата от съда обезпечителна мярка, въз основа на Обезпечителна заповед от 17.07.2023г., издадена по ч.гр.д. № 8017/2023г. по описа на СГС, като е поискано от ЧСИ А. Ц., да извърши справка за наличието на банкови сметки с титуляр дружеството длъжник- „Н.“ Е., като е поискано в случай че такива бъдат открити да бъдат наложени съответно запор върху тях, до размера на претендираната сума по бъдещия иск в общ размер на 70 550.29лв. С молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено пълномощно от което е видно, че „В...“ Е., представлявано от адв. Г. В. е упълномощено от „Н.“ Е.- „…да осъществява в пълен обем всякакви правни действия във връзка с правата и законните интереси на дружеството..“; „…да представляват дружеството пред всички държавни и съдебни органи..“, както и по т.5- „…да представляват изцяло Дружеството пред държавни и частни съдебни изпълнители, като образуват изпълнителни дела и осъществяват процесуално представителство по тях…“ Представена е и данъчна фактура от която е видно че е платена по банков път сумата 4 166.40лв. по сключения между страните договор за правна помощ. Със запорни съобщения до трето задължено лице от 21.07.2023г. е наложен запор върху банковите сметки на дружествата длъжници- „В.“ О., ЕИК • и „Р. Е.“ Е., като от същата дата на длъжниците е изпратено и съобщени за обезпечителното производство. В съобщенията за образуваното обезпечително произвоство, по изп. дело № 1116/2023г., ЧСИ А. Ц. е приел разноските в размер общо на 4 166.40лв. за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя по делото, както и сумата 159.72лв. такси по тарифата на ЧЗЧСИ. Пред ЧСИ А. Ц. по образуваното изп. дело № 1116/2023г. по неговия опис е депозирано писмено възражение за прекомерност от длъжниците „В.“ О. и „Р. Е.“ Е., с вх. № 12 765/02.08.2023г., с което е поискано редуцирането на определеното в полза на пълномощника на дружеството взискател по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение от 4 166.40лв. на 200лв.- до минималния размер предвиден в чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004г. само за подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство. С обжалваното Разпореждане от 22.08.2023г. по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., съдебният изпълнител е отказал да намали приетите с негово разпореждане суми, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на пълномощника на взискателя- адв. Г. В., в размер на 4 166.40лв. Изложени са мотиви за това че нито взискателят, нито съдебният изпълнител могат да определят колко време ще продължи производството и какви действия ще бъдат извършени в последствие, поради което искането за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя, само до размера на тези за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство е неоснователно. При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения: Депозираната частна жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, същата е подадена чрез ЧСИ А. Ц., по изп. дело № 1116/2023г. по неговия опис и в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК. Жалбата от „В.“ О. и „Р. Е.“ Е., депозирана пред съда в качеството им на длъжници по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., с която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да редуцира разноските по изпълнителното дело, съставляващи адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя е процесуално допустима. В предметния обхват на нормата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК е предвидена законовата възможност за длъжника в изпълнителното производство- да обжалва актовете на ЧСИ касаещи разноските в изпълнителното производство, включително отказа на съдебният изпълнител да уважи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателите. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК, от активно процесуално легитимирана страна– длъжникът в изпълнителното производство, имаща право и интерес от атакуване на подлежащ на обжалване съдебен акт на ЧСИ. Депозираната жалба е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, извършено по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., което е измежду лимитивно и изчерпателно посочените в разпоредбата на закона- чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, и което подлежи на инстанционен съдебен контрол по реда на чл. 436 и сл. от ГПК. С т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. на ВКС по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК е възприето становище, което е в съответствие с изменението на разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК с ДВ бр. 86 от 2017г. и с установената до този момент съдебна практика. На обжалване пред ОС по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, подлежат всички актове на съдебния изпълнител, в които се определя размера на задълженията на длъжника за разноските за изпълнението, а не само актовете на съдебния изпълнител, с които същият се е произнесъл по възражение да прекомерност, направено от длъжника по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, с които съдебният изпълнител е отказал да намали определеното адвокатско възнаграждение като прекомерно. Съгласно чл. 79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично изключените от закона такива, са за сметка на длъжника, като без значение е дали изпълняемото право е парично или непарично. По повод на разноските в изпълнителното производство между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение по силата на което взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение разноски, а длъжникът има задължението да плати, за да ги възстанови. За дължимите разноски съдебният изпълнител съгласно чл. 434 от ГПК дължи произнасяне с изричен акт/протокол или постановление/, като може да се произнесе във всеки един момент от развитието на изпълнителното производство. В закона обаче липсва задължение това произнасяне да се следва при всяко приключване на всеки отделен изпълнителен способ, нито произнасянето на съдебния изпълнител с един обобщаващ окончателен акт, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските за изпълнението, като такова задължение на може да бъде изведено по тълкувателен път, тъй като процесуалните норми не могат да се тълкуват разширително. Поради тази причина израза „постановление за разноски”, използван от законодателят в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, включва всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноските в изпълнението, включително и произнасяне по разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. Ето защо оспорването на акта на съдебния изпълнител от длъжника по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК е процесуално допустимо и възможно във всеки един момент от развитието на изпълнителното производство, включително и с изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника или със съобщението за образуваното обезпечително производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, е съдебният изпълнител, пред който се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда (така Решение № 393/15.05.2015г.-гр.д. 5473/2014г.-ІV г.о.; Определение № 403/01.12.2008г.-ч.гр.д. 1762/2008г.-V г.о.). В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол– разпореждането, с което се оставя без уважение възражения на длъжника за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на взискателите в изпълнителното производство и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна. Задължението на длъжника да понесе сторените разноски в изпълнителното производство е изрично уредено в общата част на ГПК, а именно чл. 79 от ГПК, където са уредени случаите, в които длъжникът по изпълнителното дело дължи заплащане на разноски. По общите правила за възлагане на разноските както в исковото производство, така и в изпълнителното производство заплатените от ищеца, респ. от взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съответно от длъжника съобразно правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК. Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Безспорно е съгласно закона и установената съдебна практика, че разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК, намира приложение и в изпълнителния процес с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимум, определен за отделните видове правни услуги в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ, т.е. страните по договора за правна защита и съдействие свободно определят размера на дължимото възнаграждение, като са ограничени единствено от минималните размери, предвидени в наредбата и не могат да договарят възнаграждение по-ниско от посоченото в нея. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.). Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Настоящият състав на ОС Благоевград намира че по изпълнителното дело са представени убедителни писмени доказателства за реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, в размер на 4 166.40лв./с начислен ДДС/, обуславящо извода че такова се дължи от длъжника по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане– ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой- тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В настоящия случай ведно с пълномощното, представена е пред ЧСИ и данъчна фактура, от която е видно че уговореното между страните възнаграждение за адвокатски хонорар, в размер на 4 166.40лв. е платено по банков път от упълномощителя на упалномощеното дружество. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата /чл. 10, т. 2 от Наредбата/. Видно от представените в заверен препис материали по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., с молбата от 20.07.2023г., процесуалният представител на дружеството взискател- адв. Г. В. е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело въз основа на приложената към молбата Обезпечителна заповед от 17.07.2023г. Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателите представител е осъществил поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за изпълнение на издадената обезпечителна заповед от гражданския съд. Посочването в молбата за образуване на изпълнителен способ е условие за нейната редовност- по арг. на чл. 426 ал. 2 ГПК, поради което следва да се приеме че извършеното процесуално действие по подаване на молба за образуване на изпълнително дело от страна на адв. В. е редовно и надлежно осъществено. Поради това, на основание чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие на взискателите по изпълнително дело, длъжникът дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200лв. Същевременно видно е от материалите по приложеното изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., наложен е върху банковите сметки на дружествата длъжници- допуснатата от съда обезпечителна мярка- запор, като в сметките на длъжниците са установени суми, достатъчни за обезпечаване на бъдещия иск от „Н.“ Е., срещу „В.“ О. и „Р. Е.“ Е.. Следователно и за в бъдеще от пълномощника на взискателя няма основания да бъдат извършвани действия от рода на посочените в т. 2 на чл. 10 от Наредбата, доколкото запорираните суми са достатъчни за удовлетворяване на притезанието, предмет на образуваното изпълнително производство. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следва възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като фактически други действия от страна на пълномощника на взискателя по образуваното изпълнителни действия не са били извършени. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че съществен в случая е сключения договора за правна помощ, както и обема на упълномощаване на пълномощника на взискателя в рамките на изпълнителния процес. Видно е от пълномощното, представено пред ЧСИ А. Ц. по изп. дело № 1116/2023г. от пълномощника на взискателя- „Н.“ Е., че упълномощаването на „В...“ Е. е уговорено общо и включва изключително широк обем на правомощия за адвокатското дружество по отношение на процесуалните действия които същото може да извършва от името на упълномощителя- „Н.“ Е., при спора му с длъжниците- „В.“ О., ЕИК • и „Р. Е.“ Е.. От обема на дадените пълномощия, видно е че „В...“ Е. са упълномощени не само да подадат молба за образуване на изпълнително дело пред ДСИ или ЧСИ, но и да осъществяват в пълен обем процесуално представителство и защите в рамките на изпълнителното производство. В този смисъл настоящият въззивен състав намира за абсолютно обосновани доводите, че при образуването на изп. дело, страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните реално процесуални действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а и е поискан и наложен запор на банкови сметки, като обезпечаването на бъдещия иск е резултат изцяло на процесуалните действия на кредитора- „Н.“ Е., чрез неговия пълномощник- за подаване на молба за обезпечение и за образуване на изпълнително производство във връзка с издадената от съда Обезпечителна заповед от 17.07.2023г. Следователно са налице и действия по водене на изпълнителното дело. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателите дали дружествата длъжници са сигурни платци или не, както и че поради това че наличните суми по запорираните банкови сметки са достатъчни за да обезпечат претендираното вземане на кредитора, не предстои извършването на нови процесуални действия по образуваното изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц.. След като не е платил преди образуване на делото, длъжникът следва да понесе и разноските по изпълнението. Върху сумата, която се следва като възнаграждение следва да се начисли ДДС. Няма спор в практиката на съдилищата и съгласно разпоредбите на ЗДДС предоставянето на адвокатски услуги е облагаема услуга и върху така определеното минимално възнаграждение се следва и дължи ДДС в размер на 20%. Въззивният състав на ОС Благоевград намира за неоснователни доводите на длъжниците, че не се дължи друга сума за адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, която е за образуване на изпълнителното дело, тъй като в настоящия казус действията по защита и процесуално представителство, не са ограничени само до подаване на молбата, като съществен с оглед размера на дължимото адвокатско възнаграждение, е обема на дадените пълномощия на пълномощника на взискателя, а не само фактически извършените по изпълнителното дело процесуални действия. С оглед на общото пълномощно за процесуално представителство и защита от упълномощителя- „Н.“ Е. на упълномощеното дружество- „В...“ Е., очевидно е че въз основа на същото, преди да депозират молба за образуване на изпълнителното производство, били са извършвани от упълномощената адвокатска кантора редица проучвания на фактите, анализ на установената фактическа обстановка, както и правна оценка за начина на защита и процесуално представителство. Изработена е стратегия за процесуално представителство и защита, както и план за последователност на правните действия за нейното осъществяване. В този смисъл не може действията на пълномощникът на „Н.“ Е. в рамките на образуваното изпълнително производство, да бъдат сведени практически само до подаването на молба по чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнително дело. При изложените съображения от фактическа и правна страна, следва обжалваното Разпореждане от 22.08.2023г. по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., да бъде потвърдено от въззивния съд, а частната жалба от „В.“ О., ЕИК • и „Р. Е.“ Е.- оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, ОС Благоевград в решаващия състав