Решение № 61 от 7.6.2024 г. на Районен съд - Балчик по дело № 486/2022 г.

Предявен е иск за съдебна делба на недвижими имоти, придобити по наследство, с правно основание на иска в разпоредбата на чл.34 от ЗС във вр.чл.341 и сл.от ГПК. Производството е във фазата по допускане на делбата. Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. Х. П. ЕГН •••••••••• от •••, чрез Адвокат М. П., ДАК, представляващ Еднолично адвокатско дружество „П. и партньори“, с адрес •••, срещу Т. Х. П. ЕГН •••••••••• от ••• и Я. А. П. с ЕГН •••••••••• от •••, за съдебна делба на следния недвижим имот: . Поземлен имот - Нива с площ по документ за собственост от 49, 999 дка /четиридесет и девет декара деветстотин деветдесет и девет кв.м./, трета категория, находяща се в землището на •••, местност •••, представляваща по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед 300-5-97/06.11.2003 г. на ИД на АГКК имот с кадастрален идентификатор ••• /•••/ с площ от 50, 004 дка /петдесет декара и четири кв.м./, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план: •••, при съседи: •••. Първоначално с Разпореждане№892 от 27.09.2022год..исковата молба е оставена без движение. В срока за изправяне на нередовностите, ищеца е изправил нередовностите, като е представил писмена молба с Рег.№3756 от 13.10.2022год.с която се уточняват имената на втория ответник, в смисъл, че фамилното име е П. а не В., както първоначално е изписано в исковата молба.С писмена молба с рег.№3766 от 14.10.2022год. е представена и вписаната надлежно в СВ при БРС, искова молба, която е вписана на 13.10.2022год. С Определение №409 от 14.10.2022год., съдът е изпратил, на основание чл.131 от ГПК, преписи от исковата молба, ведно със приложенията на страните. В срока по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор от ответника Т. Х. П..Писменият отговор е с Рег.№4713 от 08.12.2022год.Относно втория ответник-Я. А. П., препис от книжата по чл.131 от ГПК са изпратени въз основа на Разпореждане№1189 от 09.12.2022год.Препис от това разпореждане е връчен на ответницата на 23.02.2023год.В едномесечния срок не е последвал писмен отговор от ответницата по исковата молба. В исковата си молба, ищецът твърди, че: Ищецът твърди, че с ответниците по настоящата искова молба са съсобственици на следния недвижим имот: Поземлен имот - Нива с площ по документ за собственост от 49, 999 дка /четиридесет и девет декара деветстотин деветдесет и девет кв.м./, трета категория, находяща се в землището на •••, местност •••, представляваща по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед 300-5-97/06.11.2003 г. на ИД на АГКК имот с кадастрален идентификатор ••• /•••/ с площ от 50, 004 дка /петдесет декара и четири кв.м./, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план: •••, при съседи: •••. Съсобствеността между страните, произтича от следните факти и обстоятелства, според ищеца: С първия ответник Т. Х. П. са наследници на М.Д. П. ЕГН ••••••••••, починала на ••• г. С Договор за доброволна делба, вписан под ••• г. на РС Балчик, наследодателя им е придобил собствеността върху процесния имот. С нотариален акт ••• г. на СВ при АВ Балчик, майката на ищеца М.Д. П. е продала на брат му Т. Х. П., 30, 000 дка от гореописания недвижим имот. С решение №260022/02.03.2021 г., постановено по гр.д.№697/2018 г. по описа на РС Балчик, потвърдено с Решение №243/07.07.2022 г., постановено по в.гр.д.№576/2021 г. по описа на Окръжен съд Добрич е прогласен за нищожен, поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ••• г. на СВ при АВ Балчик по отношение на 1/2 идеална част от 30, 000 дка, в идеални части от целия имот от 49, 999 дка, с идентификато𠹕••. находящ се в ••• по отношение на ответниците Т. Х. П. и Я. А. П.. Към този момент съсобствеността между ищеца и ответниците не е прекратена на друго основание. Придобитият по наследство имот с идентификато𠹕•• с площ от 49.999 дка е в съсобственост между страните като същите притежават по 1/2 идеална част от имота. С оглед изложеното2, ищецът в исковата си молба моли съда да допусне процесният имот до делба при следните квоти: -1/2 идеална част от процесния имот за М. Х. П. -1/2 идеална част общо за двамата ответници Т. Х. П. и Я. А. П.. Препис от исковата молба, ведно със приложенията са изпратени на ответниците. В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор само от ответника Т. Х. П.. Писмения отговор е с Рег.№4713 от 08.12.2022год. Твърденията на ответника Т. Х. П. описани в писмения отговор са следните: Ответникът П. твърди, че не желае да бъде извършвана делба на процесния имот. Според ответника, макар, че ищецът да сочи, че е придобил правото на собственост върху 1/2ид.ч. от имота въз основа на съдебно решение постановено по гр.д. №697/2019г. по описа на Районен съд-Балчик, потвърдено с решение на Окръжен съд-Добрич, това е било сторено чрез използване от него на инкриминиран документ-обратно писмо в хода на същото това производство, което е повлияло съществено при издаване на съдебното решение в негова полза. След приключване на производството, в хода на друго съдебно дело-гр.д. №3680/2018г. по описа на Районен съд-Добрич беше установено, че т. нар. „обратно писмо” представлява манипулиран документ. При изследването на оригиналът на документа, вещото лице категорично установи, че в същият са установени признаци характерни за прекопираните елементи. Подписът е бил прекопиран от друг конкретно посочен от експерта документ. По тази причина, т.нар. „обратно писмо“ не само, че не е подписано от М. П., каквото е заключението на вещото лице по гр.д. №697/2018г. по описа на Районен съд- Балчик, но същото носи белезите и на инкриминиран документ. По отношение на т.нар. „обратно писмо“, ответникът твърди, че е сигнализирал Прокуратурата на РБългария за извършено престъпление. Наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 ГПК-чл. 298 ГПК. чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК са дадени в ТР № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК. На следващо място, твърди ответникът Т. П., в писмения си отговор, дори хипотетично да се изключи гореизложеното, при прехвърлянето 30 дка от този имот, той е заплатил сумата от 4 420 лева на общия наследодател, при което счита, че припадащия ми се размер от тази сума следва да ми бъде върната обратно от ищеца, ако делбата бъде допусната. В писменият си отговор, ответникът моли да бъде отхвърлен искът като неоснователен и необоснован. Моли да бъде спряно производството по делото до окончателното произнасяне на прокуратурата и съда относно извършено престъпление по отношение т.нар. „обратно писмо“. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски. С Протоколно Определение от проведено публично съдебно заседание на 05.09.2023година, съдът е спрял производство по Гражданско дело№486/2022 по описа на БРС, на основание чл.229 ал.1т.4 от ГПК.Това определение е обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд-Добрич.Там е образувано ВЧГр.дело№12/2024 по описа на ДОС.С Определение№80 от 24.01.2024година, влязло в сила на същата дата, възивния съд е отменил определението за спиране на БРС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Според възивния съд, съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства /предимно в хипотеза, при която фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление/ имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В случая не е налице нито една от двете хипотези. Редовно призовани, страните се представляват в съдебно заседание от своите процесуални представители. Проведени са две публични съдебни заседания.В първото съдебно заседание се страните изразяват следните становища: Ищцовата страна поддържа исковата си молба и моли съда да допусне съдебна делбатака както е описано в исковата молба. Ответниците, чрез своя процесуален представител, поддържат отговора си и молят съда да спре производство. Във второто публично съдебно заседание, ищецът се представлява от адвокат М. П., а ответниците редовно призовани не се явяват и не се представляват. Процесуалният представител на ищеца пледира да бъде допусната съдебната делба при исканите квоти по отношение на процесните имоти. Исковата молба е надлежно вписана в СВ при БРС. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка: Процесният имот представлява Нива с площ по документ за собственост от 49, 999 дка /четиридесет и девет декара деветстотин деветдесет и девет кв.м./, трета категория, находяща се в землището на •••, местност •••, представляваща по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед 300-5-97/06.11.2003 г. на ИД на АГКК имот с кадастрален идентификатор ••• /•••/ с площ от 50, 004 дка /петдесет декара и четири кв.м./, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план: •••, при съседи: •••. Имотът е съсобствен между страните, като съсобствеността е възникнала въз основа на следните факти и обстоятелства: Ищецът и първия ответник Т. Х. П. са наследници на М.Д. П. ЕГН ••••••••••, починала на ••• г. С Договор за доброволна делба, вписан под ••• г. на РС Балчик, наследодателя им е придобил собствеността върху процесния имот. С нотариален акт ••• г. на СВ при АВ Балчик, майката на ищеца М.Д. П. е продала на брат му Т. Х. П., 30, 000 дка от гореописания недвижим имот. С решение №260022/02.03.2021 г., постановено по гр.д.№697/2018 г. по описа на РС Балчик, потвърдено с Решение №243/07.07.2022 г., постановено по в.гр.д.№576/2021 г. по описа на Окръжен съд Добрич е прогласен за нищожен, поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ••• г. на СВ при АВ Балчик по отношение на 1/2 идеална част от 30, 000 дка, в идеални части от целия имот от 49, 999 дка, с идентификато𠹕••. находящ се в ••• по отношение на ответниците Т. Х. П. и Я. А. П.. Към този момент съсобствеността между ищеца и ответниците не е прекратена на друго основание. Придобитият по наследство имот с идентификато𠹕•• с площ от 49.999 дка е в съсобственост между страните като същите притежават по 1/2 идеална част от имота. Данъчната оценка на целия съсобствен, процесен имот е 6615, 53лв. С оглед изложеното, съдът приема, че искът, предявен от ищеца е основателен и следва да бъде уважен. Съдът следва да допусне съдебна делба на процесният недвижим имот при исканите от ищеца квоти, а именно ½ идеална част за ищеца и ½ идеална част от имота на двамата ответници общо. По отношение на разноските: В предвид изложеното, съдът счита, че следва да се допусне съдебна делба по гореописания начин и квоти. Следва да бъде уважено и искането по чл.344 ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС /Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство. С оглед характера на производството и фазата, в която се намира същото, както и като взе предвид константната съдебна практика в тази насока, съдът счита, че на страните не следва да бъдат присъждани разноски в тази фаза на делбата. Водим от гореизложеното и на основание чл.344 от ГПК, съдът,