Решение № 5 от 15.1.2024 г. на Районен съд - Сливница по дело № 728/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на „В.Н.“ ЕООД, с ЕИК •••••••••••••••• срещу Наказателно постановление № 624797-F638396/15.02.2022 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което, на основание чл. 278б, ал.1 от ДОПК, му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК. В жалбата са изложени съображения, че Наказателното постановление е незаконосъобразно. Счита, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон при издаване на АУАН, впоследствие и на НП. Сочи, че в НП има явно несъответствие между посочените разпоредби, които се твърди, че са нарушени. Излага, че погрешно в НП е посочено, че същото може да се обжалва в седмодневен срок от връчването му пред РС-Сливница, който срок не е регламентирания в ЗАНН такъв. Поддържа, че дружеството-жалбоподател не е било уведомено за датата на доставката. При тези съображения моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно или алтернативно – да приеме, че в конкретния случай е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва жалбата. Моли за оставянето ѝ без уважение. Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество: От представеното по делото Наказателно постановление № 624797- F638396/15.02.2022 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ се установява, че на „В.Н.“ ЕООД, като получател на стока с висок фискален риск – ядки: бразилски орех без черупка- 3393 кг.; пеканови орехи без черупка – 1633 кг и бадеми – 600 кг., превозвана с ТСК ••••••••••••••• на ТС марка •••••••••••••, с рег. № ••••••••••••••••• и ремарке с рег. № •••••••••••••••, с водач П.П., е осъществен фискален контрол, като на обявеното място и час на разтоварване на стоката в складова база Д.Т., с адрес гр. Б., ул. „Б.“ № •• на 11.12.2021 г. от 14.30 ч., дружеството не е осигурило свой представител или пълномощник, с което е допуснато нарушение по чл.13, ал.3, т.2 ДОПК и е санкционирано с имуществена санкция в размер на 3000 лева. На първо място съдът приема, че Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, а именно от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – гр. София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, съгласно чл.47, ал.1, б. „а“ ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение също е издаден от компетентен за това орган – инспектор по приходите, за което са представени доказателства - акт за назначаване /л.28/. Съдът не приема за съществено процесуално нарушение по-краткия срок за обжалване, посочен в Накзателното постановление, от този предвиден в закона, доколкото правата на жалбоподателя не се засягат с това нарушение и той не е обвързан с по-краткия срок, посочен в НП за обжалване от този предвиден в закона. Неспазването на срока, посочен за обжалване в НП, но спазване на законовия срок няма да доведе до неблагоприятни последици за жалбоподателя и жалбата му ще бъде приета като подадена в срок, както е в настоящия случай. Съдът не констатира противоречия в АУАН и в Наказателното постановление, както и други нарушения на административнопроизводствените правила. И двата акта отговарят на изискванията, предвидени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, като е описано коректно нарушението по ясен и недвусмислен начин, като същото е подведено под правилната материално-правна норма. Нарушението по чл.13, ал.3, т.2 ДОПК е описано по сходен, непротиворечив начин в Акта и в НП. Налице е съответствие между словесното и цифровото му описание в АУАН и в Наказателното постановление. Следва да се посочи, че жалбоподателя не оспорва установената в АУАН и в НП фактическа обстановка, като възраженията са в насока дали е възникнало задължение за него по чл.13, ал.3, т.2 ДОПК, и ако е възникнало, нарушението на същото би следвало да се третира като маловажен случай. Съгласно посочената разпоредба при извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, е длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител. Това задължение на получателят на стоката е свързано със задължението на превозът на стоката с висок фискален риск, по чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК, да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращача/продавача на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката, за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката. В тази връзка за да възникне задължение на получателя на стоката, при извършване на фискален контрол, да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител, преди това следва превозвачът да е изпълнил своето задължение по чл.13, ал.2, т.4 ДОПК, а именно да го е уведомил за извършения фискален контрол и че следва да осигури представител, който да присъства на мястото на получаване на стоката, както и за датата, часът и мястото на която ще бъде доставена. От показанията на актосъставителя – С. А. П. и на свидетеля на акта и нарушението – В. Д. С. /протокол от о.с.з. от 14.12.2023 г./ се установява, че превозвачът на процесните стоки с фискален риск бил декларирал на границата, при влизане в страната деня и часа и къде ще бъде разтоварена стоката, но на посочения ден, час и място не дошли представители на получателя. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни непротиворечиви помежду си. Същите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели. От събраните по делото доказателства формално се доказва извършване на описаното в АУАН и НП нарушение, но не е установено, дали за получателя на стоката е възникнало задължението по чл.13, ал.3, т.2 ДОПК, а именно дали е бил уведомен за мястото, дата и часа в който ще бъдат разтоварени стоките и че са предмет на фискална проверка. Не са представени доказателства в тази връзка. Липсва представена декларация от превозвача, която да установява, че е изпълнил своето задължение по чл.13, ал.2, т. 4 ДОПК. В тази връзка от показанията на доведените от жалбоподателя свидетели – А.А. Д. и П.Д.Г., представители на жалбоподателя, които са лица за контакт с дружеството при подобни случаи, като процесния, се установява каква е процедурата в подобни на процесния случай и кой и как се определя мястото, часа и датата на доставка на поръчани стоки. В конкретния случай посочените лица не са били уведомени, нито от превозвача, нито от някой друг, че такава стока е пристигнала на 11.12.2021 г. в склада на „Д.Т.“ в гр. Б.. Показанията им не са опровергани нито от показанията на актосъставителя и свидетеля на акта, така и от представени писмени доказателства. С оглед изложеното съдът намира, че в случая, жалбоподателят не може да бъде санкциониран за неизпълнение на задължението по чл.13, ал.3, т. 2 ДОПК, доколкото по делото не се установи такова да е възникнало за него, което води на извода, че Наказателното постановление е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено. Дори и да се приеме, че разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 ДОПК е на формално, безвиновно извършване, като е без значение изпълнението на задължението на превозвача по чл.13, ал.2, т. 4 ДОПК, като е достатъчно да са осъществени всички елементи от състава на нарушението, то съдът счита, че посочените по-горе обстоятелства представляват смекчаващи такива, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, определящо го като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието „маловажен случай“ и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба, „маловажен случай“ на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Значимостта на охраняваните обществени отношения, свързани с движението и контрола на високорискови фискални стоки, обусловили законодателното разрешение неизпълнението на задължението по чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК да бъде предвидено като противоправно и общественоопасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 278б, ал. 1 от ДОПК, не означава, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение (отношение) на нарушителя. А в случая, с оглед установената по делото фактическа обстановка, липсата на накърнени интереси - както обществени, така и на фиска, и при съблюдаване на критериите по пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, както и предвид обстоятелството, че контролно - административната дейност на представителите на данъчната администрация не е била препятствана, тъй като законният представител на дружеството е уведомил съответното длъжностно лице, че се налага уговаряне на нов час на разтоварване, на които е присъствало упълномощено от управителя на дружеството-получател лице, което е оказало необходимото съдействие по време на проверката и не се е стигнало до накърняване на обществения интерес. Освен това, не е било констатирано несъответствие между количеството и вида на превозваната стока - по документи и представената за проверка. Не без значение е и обстоятелството, че дружеството не е санкционирано за други подобни нарушения по ДОПК, това не е практика в дългогодишната дейност на дружеството, а е инцидентен случай, настъпил по независещи от жалбоподателя причини. Тези обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид и преценени в своята съвкупност, обосновават по-ниска обществена опасност на деянието и дееца спрямо други нарушения от същия вид. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна. С оглед изложеното Наказателното постановление ще бъде отменено По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за жалбоподателя, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски и доказа такива в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение с ДДС, за реалното плащане на което са представени доказателства. При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Районен съд – Сливница.