Решение № 1175 от 11.4.2013 г. на Районен съд - Варна по дело № 261/2013 г.

Производството е образувано по жалба на Б.В.О. против НП № ПБПЗ-73/13.12.2012 г. на Директора на РЗИ – Варна, с което на основание чл. 218, ал.1 от Закона за здравето й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето. С депозираната до съда жалба въззивникът оспорва визираната в НП фактическа обстановка. Твърди, че в затворените помещения на процесното заведение не е осъществявано тютюнопушене. Сочи се, че с НП съществено са нарушени процесуални норми и същото противоречи на закона, с оглед на което моли да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Георгиев, който оспорва основателноста на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св.И.С. и свидетеля по акта – С.Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка: На 27.11.2012 г., около 13.10 ч. служители при РЗИ –Варна – св. И.С. и св. С.Г. осъществили проверка в обект – ресторант Хепи, находящ се в гр. Варна бул. Сливница № 22, стопанисван от „ Хепи стил”ЕООД. В хода на проверката е установено, че в закритата търговска част на обекта се извършва тютюнопушене от клиенти на същия, а на масите са поставени пепелници. Служителките установили, че обслужващите персонала лица не преприемал действия, насочени към преустановяване тютюнопушенето в закритото помещение. Установено било също, че жалбоподателката е назначена на длъжност „управител” на ресторанта от юридическото лице, стопанисващо обекта. При така установените факти, св. С. съставила на Б.О. АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок з а обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е не основателна. Наказателното постановление № № ПБПЗ-73/13.12.2012 г. на Директора на РЗИ – Варн е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 235 от ЗЗ. В хода на административно - наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказани ето за нарушени ето е индивидуализиран о. Като съобрази съобраните по делото писмени и гласни доказателства, при решаване на делото по същество, съдът установи от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето налага забрана за тютюнопушене на обществени места. Нормата на чл. 218 ал. 1 от Закона за здравето предвижда санкция за лицата, които нарушават посочената забрана. Нарушението, вменено във вина на жалбоподателката. е за това, че като управител на процесното заведение позволява извършване на тютюнопушене от клиенти в закритата търговска част на обекта. С ъобразно събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, следва да се приеме, че жалбоподателката е осъществила нарушение чрез бездействие - не е упражнила контрол, доколкото свидетелските показания не излагат възприятия за активно поведение на същата в тази посока. Неупражняването на необходимия контрол от своя страна, като изпълнително деяние, в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, от друга страна се отнася към обективната страна на допустителството, като форма на изпълнителна дейност. Съгласно чл. 10 от ЗАНН обаче, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответен закон или указ, каквато изрична разпоредба в Закона за здравето не съществува по отношение нормата на чл. 56, ал.1. От друга страна, според чл. 24, ал. 2 от ЗАНН ръководителят на предприятие може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени. В настоящата хипотеза обаче не са събрани необходимите доказателства относно трудовите функции на жалбоподателката чрез приобщаване по преписката на документ, удостоверяващ същите /в това число копие на трудов договор, длъжностна характеристика и пр /. От друга страна и в този случай отговорността не е обективна, а се носи само при виновно извършено деяние - било то умишлено или непредпазливо. В акта и в наказателното постановлението обаче липсват мотиви. по отношение на това защо за описаното нарушение на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето е ангажирана отговорността именно на управителя на търговския обект, както и констатации по отношение на нейното виновно поведение на жалбоподателката за допускане на това нарушение.По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 6 и чл. 24 от ЗАНН и е ангажирана неправилно отговорността на О. без същата да е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение - предмет на производството. Административно-наказаното лице в процесния случай не е субект на цитираните в акта и постановлението правни задължения, като предвид на липсата на състав за допустителство и констатирано негово виновно поведение не би могло да бъде административно - наказателно отговорно за неизпълнението им. Предвид липсата на предвиден състав за допустителство и след като от събраните по делото доказателства е безспорно, че наказаното лице не е извършило твърдяното административното нарушение, административно наказание не може да му бъде наложено. Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Вод ен от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът