Решение № 1382 от 13.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3037/2023 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Т. Р. Р., [ЕГН] от [населено място], против Решение № 2153-15-294/22.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № 6405026045/Протокол № 2140-15-628 от 11.08.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която на Р. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се и сторените разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуален представител юриск. М., оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения.

Със Заявление вх. № 2113-15-1449/03.05.2023 г. от Р. е поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 69б от КСО, към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в т.ч. Трудова книжка № 58/1985 г., Осигурителна книжка, Трудов договор от 04.01.2007г. и Допълнително споразумение от 21.06.1989г., Заповед № 113/1988г., Длъжностна характеристика за длъжност „Оператор помпена станция“.

Във връзка с подаденото заявление, ръководителят на ПО е изискал от Р. (с писмо изх. № 2113-15-1449#1/16.05.2023г.-л.30) да представи: удостоверения за осигурителен стаж УП-2 и УП-3, документи, с които да се уточни при каки условия е положен труда и мотивирано предложение за категоризирането му и заверена осигурителна книжка за осигурителния му стаж, в периода 05.03.1992 г. – 21.07.1992 г. В отговор от заявителя са представени: Удостоверения УП-2 изх. № № К-416/05.06.2023г. и К-511/13.07.2023г., издадени от Община Лъки, Удостоверение изх. № 226/05.06.2023г., издадено от „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД, Длъжностна характеристика за длъжност „Началник смяна“, съставена от „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД, Допълнително споразумение към трудов договор от 26.11.2012г., Военна книжка, Трудова книжка № 58/1985 г., Заявление за прехвърляне на натрупани суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ за ДОО.

С Разпореждане № 6405026045, Протокол № 2140-15-628/11.08.2023г., след извършена проверка на представените документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от органите на пенсионното осигуряване е констатирано, че осигурителния стаж на Р. за периода от 29.03.1985 г. до 02.03.2023 г. е както следва: Осигурителен стаж от втора категория труд - 10 г. 08 м. 11 дни - за времето от 17.06.1985 г. до 23.09.1985 г. с продължителност 00г. 03 м 06 д. на длъжност „сондьор“, положен при осигурител Геоложки обект [населено място] и за времето от 27.11.2012 г. до 02.05.2023 г. вкл. с продължителност 10г. 05 м. 05 д. на длъжност: началник смяна флот. фабрика“, положен при осигурител от „Лъки Инвест-ЛОФ“. Осигурителен стаж от трета категория труд – 26 г. 08 м. 02 д. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 40 г. 00 м. 16 дни. Не е зачетен осигурителният стаж на лицето за периода от 05.03.1992 г. до 21.07.1992 г. като съдружник в СД Тасик [населено място] с оглед не представяне от страна на лицето на осигурителна книжка с осигурителния стаж за посочения период. На жалбоподателя е отказано отпускане на ЛПОСВ, като е прието, че право на пенсия за ОСВ по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2023 г. мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, навършили са възраст 59 години, имат сбор от осигурителен стаж, превърнат към трета категория и възраст 100 и не са придобили право на ранно пенсиониране по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. В тази връзка е посочено в разпореждането на ръководителя на ПО, че не е изпълнено условието за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, тъй като към датата на заявлението Р. има осигурителен стаж от втора категория труд - 10г. 08м. и 11 дни.

Недоволен от така издаденото разпореждане, жалбоподателят го е оспорил, като към жалбата (л. 53) си е представил копие на Заповед № 270 от 27.09.1985 г., издадена от директор на ДПП „Устрем“ [населено място] за назначаване на Р. на длъжност „шофьор“ в предприятиет, копие на Заповед № 149/1988 г., издадена от директор на ДПП „Устрем“ [населено място], съгласно която е наредено кола СМ-04-42 с водач Т. Р. Р. да извози слама 09 и 10.1988г., копие на Заповед № 225/1986 г., издадена от директор на ДИП „Устрем“ [населено място] за допълнително заплащане на труда, полаган от Р., като водач на МПС, копие на заповеди за разрешаване на годишен отпуск на Р. за 1986г., допълнително споразумение от 24.04.2007 г. към трудов договор, сключено между „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД и жалбоподателя за длъжността: помпиер и работник ВОС, допълнително споразумение от 28.06.2007 г. към трудов договор от 01.07.2007 г., сключено между „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД и Т. Р. за длъжността: оператор помпена станция и обслужващ спом. съоръжения, длъжностни характеристики за длъжности „Работник обслужващ спомагателни съоръжения/добив и обогатяване на суровини“ и „Оператор помпена станция“ в структурно звено: Обогатителна фабрика, „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД (л. 63-64), справка за осигурители, писмо изх. № 4509/06.06.2006г. от директор РУСО Пловдив, съдържащо данни за осигуряване на лицето за периода от 05.03.1992 г. до 09.03.1994 г. От ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив с Решение № 2153-15-294/22.11.2023 г. (л. 89) са възприети изводите на долустоящия административен орган. Допълнително е посочено, че в представената трудова книжка, осигурителят ОФ „Устрем-Л-Лъки“ не е направил предложение за зачитане на стажа на лицето за периода от 23.09.1985 г. до 02.12.1991 г. от втора категория труд, предвид изискването на т. 70 от ПКТП (отм.). Цитиран е отговор от отдел ООА при ТП на НОИ - Пловдив, относно искане да се провери има ли данни за вид и тонаж на управлявания от жалбоподателя автомобил в ОФ „Устрем-Л-Лъки“ за периода от 23.09.1985 г. до 21.06.1989 г. и да се посочат заемани длъжности на останалите лица във ведомостта и звеното в което е полаган труд и данни в кое производство, цех, звено, бригада е положен осигурителният стаж на длъжности „крояч“ и „секционен майстор“. В отговора е посочено, че Р. фигурира в разплащателните ведомости на ОФ „Устрем-Л-Лъки“ за посочения период в звена „шофьори“ и „спомагателна дейност” на длъжност „шофьор“ и за периода от м.06.1989 г. до 02.12.1991 г. в звено „конфекция“ и отдел „дърводелски“ на длъжност „крояч“ и без длъжност. Установено е, че от осигурителя не са представени лични досиета и заповеди, свързани с трудова дейност и във ведомостите няма данни за вид и товароподемност на управляваното от Р. превозно средство. Прието е от административния орган, че правилно осигурителният стаж положен от жалбоподателя на длъжност „шофьор“, „крояч“ и „секционен майстор“ в ОФ Устрем-Л-Лъки, за периодите от 29.09.1985 г. до 02.12.1991 г. е зачетен от трета категория, тъй като няма данни длъжността да попада в обхвата на т. 31 от ПКТП (отм.), т. 66и от ПКТП (отм.) и т. 53а от ПКТП (отм.).

При съпоставка с изискванията на т. 59 от ПКТП (отм.), е установено, че в трудовата книжка на лицето осигурителят не е направил предложение за зачитане на стажа на Р. за периода от 04.04.1994 г. до 01.07.2000 г. от втора категория труд, и по данни от удостоверение изх. № К- 2050-1/11.10.2023 г., издадено от Община Лъки, след като жалбоподателят е работил в Общинска болница - Лъки за периода от 04.04.1994 г. до 31.12.1999 г., на длъжност „огняр“ с течно гориво. В тази връзка е прието, че осигурителният стаж на лицето, положен на длъжност „огняр” в Общинска болница - Лъки, за периода 04.04.1994 г. до 31.12.1999 г., правилно е зачетен от трета категория. Жалбоподателят по делото изрично е завил, че не оспорва тази констатация на органа. На основание чл. 2, т. 16 от НКТП е посочено, че осигурителният стаж на Р. за периода от 01.04.2007 г. до 02.05.2023 г. е зачетен по Обр. УП 3 № 226/05.06.2023 г., издаден от осигурител в „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД- Лъки, както следва: - за периода от 01.04.2007 г. до 01.12.2008 г., на длъжности „помпиер“ и „оператор помпена станция“ от трета категория труд; - за периода от 01.12.2008 г. до 27.11.2012 г. на длъжност „работник обслужващ спомагателни съоръжения“ от трета категория труд; за периода от 27.11.2012 г. до 02.05.2023 г на длъжност „началник смяна флот. фабрика“ от втора категория по чл. 2, т. 16 от НКТП.

Обсъдени са представените с жалбата на Р. доказателства, като е посочено, че съгласно представените от жалбоподателя длъжностни характеристики, за длъжност „работник обслужващ спомагателни съоръжения“, условията на труд и производствената среда на длъжността са изцяло на открито, за длъжност „оператор помпена станция“ - са в помещение на багрена помпена станция /БПС/ и не е целогодишно на открито. Прието е, че осигурителният стаж на длъжности „помпиер“ и „оператор помпена станция“ за периода от 01.04.2007 г. до 01.12.2008 г., и осигурителният стаж на длъжност „работник обслужващ спомагателни съоръжения“ за периода от 01.12.2008 г. до 27.11.2012 г., правилно са зачетени от трета категория труд, тъй като трудът за цитираните длъжности не е полаган в отделения и инсталации в затворени помещения, в които се извършват трошене и мелене на силикозоопасни рудни и нерудни изкопаеми и инертни материали (чл. 2, т. 16 от НКТП), а е полаган изцяло на открито или в багрена помпена станция /БПС/.

Зачетен е осигурителният стаж по осигурителна книжка на лицето, издадена на 20.10.2023 г. от 05.03.1992 г. до 28.02.1994 г., с продължителност 01 г. 11 м. и 23 дни, осигурителния стаж на г-н Р. е, както следва: Осигурителен стаж от II категория - 10г. 08м. 11 д.; Осигурителен стаж от III категория - 28г. 07м. 25 д. На основание чл. 104 от КСО общият стаж на лицето превърнат към трета категория е определен на 42г. 00м. 09д.

По посочените съображения с оспорваното решение на директора на ТП НОИ Пловдив е оставено в сила разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 696, ал. 2 от КСО.

Като свидетели по делото са разпитани М. К. Т. и К. И. М.. Според свид. М. с жалбоподателя са работили заедно на багерни помпи и към хвостохранилище Л. И.-ЛОФ“. Работата им се състояла в това да наблюдават процеса материалът, който идва от извличане на рудата концентрат и да отговарят за проследяването на отпадъчните води. Свидетелят сочи, че извършвали работата на открито и при наличие на миризми изпарения и регенти. При вятър се получавало мъгла от засъхналите утайки. Понякога се налагало да се подмени тръба или да се работи с лопата, за да се направи канал.

Свидетелят Тютюнждиев твърди, че е работил заедно с жалбоподателя в Лъкинската обогатителна фабрика от 2007г., в отделение, което излиза преработката на фабриката, която произвежда концентрат от рудата. Р. бил помпиер на помпи, пращащи отпадъка в хвостохранилището, където било работното му място. Имал за задача да следи отпадъка, който идвал в казан и после помпите го изпращали в хранилището. Свидетелят сочи, че това било едно помещение с базалтови тръби, против износване от отровите и големи машини. Имало наличие на регенти, виждало се как ври материал от тях. Според свидетеля казаните били на открито. Работата на помпиера, според него е да препраща материала към хвостохранилището, представляващо голяма кубатура пясък. Мястото на работа се сочи да има мокра и суха част. При силен вятър частиците с пясък, който е замърсен се движат. И този свидетел поддържа, че на място се извършва и работа с лопата.

Показанията на свидетелите съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Прието е и заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице инж. П. Д. Т., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Според заключението предметът на „Лъки инвест ЛОФ“ ЕООД е преработка на руда и добив на цинков и оловен концентрати (значението на съкращението ЛОФ във фирмата на дружеството означава - Лъкинска обогатителна фабрика). Скалната маса съдържаща олово и цинк /оловно цинкова руда/ добита от рудници „Джурково“ и „Дружба“ се доставят в „Лъки инвест ЛОФ“ ЕООД за преработка. Вещото лице е установило, че в ЛОФ се е извършва преработка на оловно-цинкова суровина /руда/ и се добива оловен и цинков концентрат, който се транспортира за последваща обработка в КЦМ. ЛОФ и двата рудника са подразделения на „Лъки инвест, , АД. Установено е от експерта, че са обособени технологично участъци /отделения, цехове/ в които се извършват различни производствени дейности. Такива са: „Трошачно отделени“; „Мелнично отделение“; „Флотационно отделение“ и „Филтърно отделение“ разположени в обща сграда с пристройки. „Багерно помпена станция“ и „Водно помпена станция“ разположена в отделни сгради. Хвостохранилище. За длъжностите, заемани от жалбоподателя - „помпиер“ и „оператор помпена станция“ за времето от 01.04.2007г. до 01.12.2008 г. и „работник обслужващ спомагателни съоръжения“ от 01.12.2008г. до 27.11.2012 г. ВЛ посочва, че са свързани с управление на отпадните води от преработката на рудата. Изпълнителят на тези длъжности се сочи да съхранява, експлоатира и поддържа в добро състояние предоставената техника; контролира и регулиране на технологичните параметри на процесите на обезводняване и обезвреждане на отпадъка; извършва контрол и регулиране на мониторинговите параметри; упражнява контрол и координация на операциите по надграждане; извършване на землени работи /изкопи, заграждения, диги, подпорни стени и др./, изграждане на шахти, дренажи, филтри, канали и други дърводелски работи; арматурни и бетонови работи; демонтиране и монтаж на сглобяеми тръбопроводи /хвостопроводи/. За трите длъжности е посочено, че са част от производствения /технологичния/ процес на обогатителната фабрика и пряко участват в него, подчинени са на управителя, взаимодействат с началника на смяната, главен инженер, механик, енергетик, отговорник хвостохранилище. Според ВЛ, трудовите функции на жалбоподателя на длъжностите „помпиер“, „оператор помпена станция“, „работник обслужващ спомагателни съоръжения“ обхващат широк кръг дейности свързани с управление на отпадните води от флотационния процес, поддръжка и изграждане на съоръженията за тяхното съхранение, третиране и транспортиране. Работещият на посочените длъжности обслужва хвостохранилище, където се събират всички отпадни води от технологичния процес по обработка и флотация на рудата. Отпадните води от багерната помпена станция се събират в басейн. Басейна е оборудван с багерни помпи с които по тръбопровод с дължина 50-60 метра, отпадните води се качват на дига, обособяваща съответното нива на хвостохранилището. Там, след утаяване, повърхностния слой водата се отвежда гравитачно в друг по-ниско разположен басейн от където с помпи се връща в технологичния цикъл. Вещото лице описва, че утайката от отпадните води съдържа в себе си всички реагенти /химически съединения/ използвани в технологичния процес по обработка на рудата, оставащи в хвостохранилището. Същата се суши при атмосферни условия и периодично се изтребва, товари на камиони и изнася в други сектори на хвостохранилището. Констатирано е от експерта, че работата на работника обслужващ спомагателните съоръжения на хвостохранилището протича изцяло на открито в самото хвостохранилище, където е изложен на въздействието на изпарения и прах и на атмосферните условия. На стр. 8 от СТЕ се посочват се използваните компоненти съдържащи се в отпадните води и твърдата утайка преминаващи през батериите помпи и постъпващи в хвостохранилището. Установено е, че в периода, в който жалбоподателят е заемал длъжността работник обслужващ спомагателни съоръжения в технологичния процес на преработвателната фабрика е използван като реагент и NaCN /натриев цианид/, който ВЛ определя като силно токсичен и в големи дози, пречещ на клетките да свързват кислорода. Експертът сочи, че помпите са разположени на външна площадка под навес и дейността на работещите на багерните помпи протича на открито, като се получават изпарения и миризми, дължащи се на разтворените във водата химически вещества. Хвостохранилището съхранява утайка във вид на гъста течност и суха фаза. Изсъхналата утайка се състои от фини прахови частици летливи при вятър и въздушни течения. В случаите на преливане на утайките, се налага ръчна обработка с лопати. Посочва се, че вредните въздействия на работната среда са прах, шум, работа на открито, външни въздействия, силен шум от натрошаване на скалната маса /рудата/ силна запрашеност на средата /фини твърди прахови частици/, химическо замърсяване от използваните в процеса на флотация химически съединения; целогодишна работа на открито; физическо натоварване. При сравняване на мястото на полагане на труда, трудовите функции и вредните въздействия на работната среда между заеманите от жалбоподателя длъжности „помпиер“, „оператор помпена станция“, „работник обслужващ спомагателни съоръжения“ и длъжността „началник смяна“, която жалбоподателя заема от 27.11.2012г. до 02.05.2023 г. и след тази дата, ВЛ е установило, че мястото на полагане на труда на длъжността началник смяна е на площадката на обогатителната фабрика; същият отговаря за организацията и резултатите от производствения процес - преработка на руда и производство на оловен и цинков концентрат. Посочва се, че лицето, изпълняващо длъжността „началник смяна“ работи не целогодишно на открито. При сравнението на длъжностите „помпиер“, „оператор помпена станция“, „работник обслужващ спомагателни съоръжения“ и длъжността „началник смяна“, ВЛ е заключило, че същите са подложени на едни и същи вредни въздействия.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт - Решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е постановено от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане се установи, че е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган. Констатирано се също така и от представената по делото административна преписка, че в хода на административното производство са извършвани допълнителни проверки, изисквани са допълнителни доказателства от жалбоподателя, извършвани са и служебни справки, както и същият е бил уведомен за това.

Спорът по делото е във връзка с приложението на материалния закон и категорията на осигурителния стаж, положен от жалбоподателя, както следва:

• за периода от 23.09.1985 г. до 02.12.1991 г. на длъжности „шофьор“, „крояч“ и „секционен майстор“ в ОФ „Устрем-Л-Лъки“, като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, а от страна на ответника същият е зачетен като такъв от трета категория;

• за периода от 01.04.2007 г. до 01.12.2008 г. на длъжности „помпиер“ и „оператор помпена станция“ и за периода от 01.12.2008 г. до 27.11.2012 г. на длъжност „работник, обслужващ спомагателни съоръжения“ при осигурител „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД, като жалбоподателят претендира, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, а от страна на ответника същият е зачетен като такъв от трета категория.

Както вече се посочи, подавайки заявлението си за отпускане на ЛПОСВ, жалбоподателят претендира пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, която разпоредба дава право на лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, да придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

С разпоредбата на чл. 53а от ПКТП (отм.), е създаден преференциален режим за пенсиониране при условията на втора категория труд на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Съответно след 31.12.1999 г., приложение намира чл. 2, т. 25 от действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), според която трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона при пенсиониране се зачита от втора категория.

Следователно, за да е налице признаване на осигурителния стаж за такъв от втора категория труд на посочените основания е необходимо да е установено, че трудовата функция на съответното лице е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време или на повече от половината законоустановено работно време (в този см. чл. 4 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП).

По делото обаче не са ангажирани категорични доказателства, които биха могли да обосноват приложението на цитираните разпоредби.

В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на първия спорен осигурител, от жалбоподателя e представена Трудова книжка (л. 38 и сл.), в която е отразено, че Р. в изпълнявал длъжността „шофьор“ от 23.09.1985 г. до 21.06.1989 г. С жалбата по административен ред е представена Заповед № 270/27.09.1985 г., съгласно която жалбоподателят е назначен на длъжност „шофьор“ кат.С. В заповед на л. 10, издадена от директора на ДПП „Устрем“ [населено място], с която е наредено извозване на товар на 04-05.06.1988г. е посочен рег. № О4-42 на МПС с водач жалбоподателят, без да е указан вида на превозното средство. В останалите представени към жалбата заповеди не се установява лицето да е изпълнявало длъжността си като е управлявало товарен автомобил с товароподемност 12 т. В представените по административната преписка данни във ведомости за заплати липсват такива за вид и товароносимост на управляваното от Р. през съответния период товарно МПС. При тези данни правилно административният орган е зачел трудовия стаж за такъв от трета категория, като е посочил, че в приетата документация на осигурителя, липсват данни за вид и тонаж на управлявания от жалбоподателя автомобил.

В хода на настоящото съдебно производство е изискана информация от ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ - Смолян относно данни в архива на институцията за товарни автомобили и ремаркета, собственост или наети по договор от ОФ „Устрем“ за периода от 01.01.1985 г. - 31.12.1991 г. Установен е при проверка в книжния регистър автомобил собственост на ДПП „Утрем“ [населено място] с рег. № [рег. номер], товарен Шкода МТ 4 каросерия обикновена с товароносимост 7000кг., собственост на дружеството от 18.01.1988г. до 20.04.1995г. От събраните по делото доказателства следва да се приеме, че Р. в процесния период е управлявал автомобил Шкода товароносимост под 12т.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че дефиниция на понятието „товароподемност“ липсва както в ПКТП (отм.), така и в други нормативни актове, налично е обаче в Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата такава по отношение на понятието „товароносимост“, употребено в Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., с която наредба е отменен ПКТП и урежда идентични случаи, а именно признаване на втора категория труд на шофьори на товарни автомобили. Така, съгласно § 1 т. 36 от ДР ППЗДвП, „товароносимост“ е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва. По делото не са представени безспорни доказателства относно товароподемността, респ. товароносимостта на автомобили, управлявани от жалбоподателя. Липсват и пътни листове, товарителници и други документи, от които може да се установи видът и тонажът на шофираните автомобили през спорния период. В разплащателните ведомости на предприятието за този период, както и в трудовата книжка на лицето също няма никакви данни относно вида и/или товароподемността на превозното средство, което е управлявал жалбоподателят. При тези данни е невъзможно да бъде изведен извод, че управлявания от Р. автомобил „Шкода“ е с товароносимост над 12 тона. Поради това, правилно е прието при определяне на осигурителния стаж на лицето, че положеният от жалбоподателя стаж на длъжност „шофьор“ при осигурителя ОФ „Устрем-Л-Лъки“ е такъв от трета категория труд.

По отношение на положеният при същия осигурител стаж на Р. на длъжности „крояч“ и „секционен майстор“, както в административното, така и в настоящото съдебно производство не са представени доказателства, от които може да се установи, че трудът е от втора категория. В трудовата книжка на лицето за посочения период е вписано, че същият е заемал длъжността „крояч“ през периода от 01.08.1989 г. до 01.07.1991 г. и длъжността „секционен майстор“ през периода от 01.07.1991 г. до 02.12.1991 г. В писмо изх. № 5507-15-1716/03.11.2023г. от началник на отдел ОАА (л. 78) е посочено, че Р. фигурира във ведомости за заплати при осигурител „Устрем-Л“ ЕООД, [населено място], като заемащ длъжността „крояч“, както и без длъжност в същото звено и в отдел „Дърводелски“. Като други длъжности в същото звено и отдел на предприятието са посочени: гладач, бродер, из.мод., работник украса, шивач, експедитор, дъвроделец. Към жалбата на Р. в административното производство не са представени доказателства по повод на твърденията му за зачитане на процесния положен труд на длъжностите „крояч“ и „секционен майстор“ като такъв от втора категория.

Съгласно т. 31. от ПКТП (отм.), от втора категория се зачита трудът на работници и секционни майстори включително в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове (участъци) при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производство на тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци. От втора категория труд по т. 66и от ПКТП (отм.) се зачита трудът на: работници и инженерно технически работници до началник на цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и основните цехове (участъци) в: памуко­текстилната, вълнената, копринената, трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от технически влакна без включените в т. 31 от ПКТП (отм.). Посочен е списък на работещите във всички отрасли на текстилната промишленост, обхванати от т. 66и от ПКТП (отм.). По делото на са налични доказателства, които да сочат, че осигурителният стаж на жалбоподателя, положен на длъжностите „крояч“ и „секционен майстор“ попада в обхвата на така посочените норми от ПКТП (отм.). В този смисъл са правилни изводите на административния орган за непризнаване на посочения стаж за втора категория.

По отношение на следващия спорен момент, а именно, положеният при осигурител „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД стаж в периода от 01.04.2007 г. до 01.12.2008 г. на длъжности „помпиер“ и „оператор помпена станция“ и в периода от 01.12.2008 г. до 27.11.2012 г. на длъжност „работник обслужващ спомагателно съоръжение“, за който жалбоподателят твърди, че е такъв от втора категория труд, следва да бъде съобразено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните в хода на административното производство доказателства, че в така посочените периоди жалбоподателят е работил в Обогатителна фабрика, [населено място] при „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД. Според отразеното в трудовата книжка, от 01.04.2007 г. до 27.11.2012г. Р. е работил в организационно звено „Преработка на руда и добив к-ти“ в предприятието на длъжности, както следва „Помпиер и раб.ВОС“, „Оператор помпена станция“, „Работник обслужване на спомагателни съоръжения“. В трудовата книжка няма предложение за категоризиране на труда, няма вписване стажът да е положен при условията на втора категория труд и видно от данните в РОЛ, Р. е осигуряван при условията на втора категория труд. Така посочените наименования на длъжностите в предприятието, се установява и от издаденото от осигурителя удостоверение обр. УП-2. В представената по делото длъжностна характеристика за длъжност „Работник, обслужващ спомагателни съоръжения/доби и обогатяване на суровини“, е определено изпълнителят на длъжността да извършва контролиране и регулиране на технологичните параметри на процесите на обезводняване и обезвреждане на отпадъка; контрол и регулиране на мониторинговите параметри; контрол и координация на операциите по надграждане; извършване на землени работи /изкопи, заграждения, диги, подпорни стени и др./изграждане на шахти, дренажи, филтри, канали и др., дърводелски работи /дървени конструкции, улеи/, арматурни и бетонови работи; демонтиране и монтаж на сглобяеми тръбопроводи /хвостопроводи/. Трудовите задължения се състоят контролиране и регулиране на технологичните параметри на процесите на обезводняване и обезвреждане на отпадъка; контрол и регулиране на мониторинговите параметри; контрол и координация на операциите по надграждане; извършване на землени работи /изкопи, заграждения, диги, подпорни стени и др./изграждане на шахти, дренажи, филтри, канали и др., дърводелски работи /дървени конструкции, улеи/, арматурни и бетонови работи; демонтиране и монтаж на сглобяеми тръбопроводи /хвостопроводи/. За специфични условия на труд е посочено: целогодишно на открито, физическо натоварване и опасни химични вещества. По отношение на длъжността „оператор на помпена станция“ в длъжностна характеристика на л.64 е описано, че изпълнителят на длъжността извършва облсужване, поддържане и регулиране на работата на помпите /водни и багрени/. Трудовите функции на тази длъжност са описани като: приемане и предаване на смяната; проверка изправността на контролн-измервателните прибори; проверка смазването на помпите и отстранвяване на малките неизправности; включване и изключване на помпите /водни, багрени/ по установен график. За специфични условия на труд е посочено: в помещение на БПС и не целогодишно на открито на ВП, физическо натоварване, шум.

При тези данни следва да се изясни спорният въпрос дали длъжностите „Помпиер“, „Оператор помпена станция“, „Работник обслужване на спомагателни съоръжения“ попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 2, т. 16 от НКТП. Съгласно тази разпоредба, от втора категория при пенсиониране е труда на работници, заети в отделения и инсталации в затворени помещения, в които се извършват трошене и мелене на силикозоопасни рудни и нерудни изкопаеми и инертни материали.

Мотивите на административния орган да откаже категоризирането на труда, положен от жалбоподателя на процесните длъжности, за такъв от трета категория е, че същият не е полаган в отделения и инсталации в затворени помещения, където се извършват описаните в чл. 2, ал. 16 от НКТП дейности, а е полаган изцяло на открито или в багрена помпена станция /БПС/.

В случая от неоспореното заключение на ВЛ е установено, че Лъкинкс обогатителна фабрика /„Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД/ и рудници „Джурково“ ЕООД и „Говедарника“ ЕООД /старо име „Дружба“/ са подразделения на „Лъки инвест“ АД, където са обособени технологично участъци /отделения, цехове/, в които се извършват различни производствени дейности. Посочено е от ВЛ, че такива са: „Трошачно отделение“, „Мелнично отделение“, „Флоатационно отделение“ и „Филтърно отделение“, разположени в обща сграда с пристройки. „Багрено помпена станция“ и „Водно помпена станция“, разположена в отделни сгради и Хвостохранилище. Според установеното от ВЛ и трите процесни длъжности заемани от жалбоподателя през процесния период - „помпиер“, „оператор помпена станция“ и „работник обслужване на спомагателни съоръжения“ са част от технологичния процес на обогатителната фабрика и трудовите им функции са описани в посочените по-горе длъжностни характеристики. ВЛ е заключило, че изпълнителят на тези длъжности извършва работа на открито и в самото хвостохранилище. Същото в показанията на свидетеля Т. се сочи да представлява „голяма кубатура пясък“, в който е отпадъкът от целия работен процес. И от двамата разпитани по делото свидетели е посочено, че работата, която е извършвал жалбоподателят е на открито, при вредни условия. При тези факти и доказателства по отношение на технологичния процес в предприятеието, описан от ВЛ и свидетелите се налага изводът, че в същото са обособени отделения, включени в структурата му, сред които са Флоатационно отделение и Багерно-помпена станция, които са в отделни сгради, а трудовите задължения на жалбоподателя, работещ в тези звена са осъществявани на открито и при вредни въздействия.

От значение за правния спор е отговорът на въпроса дали трудовите функции на жалбоподателя, за които е безспорно между страните, че са свързани с обслужване на технологичния процес в който се извършва трошене и мелене на рудни изкопаеми, е полаган в отделения и инсталации в затворени помещения, обхванати от чл. 2, т. 16 от НКТП. Видно от заключението на ВЛ и трите процесни длъжности са свързани с управлението на отпадните води от преработката на рудата, извършване на землени работи и поддържане на хвостохранилището и работата протича на открито. В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства. В НКТП, която е издадена от Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация от чл. 104, ал. 1 КСО и с която е определено кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда, е разписано, че от втора категория при пенсиониране е трудът на работници, заети в отделения и инсталации в затворени помещения, в които се извършват трошене и мелене на силикозоопасни рудни и нерудни изкопаеми и инертни материали - чл.2, ал. 16. Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП определя обхвата на наредбата и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии. В чл. 9 от Инструкцията е предвидено, че от втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2 НКТП, като в ал. 26 са изброени звената, цеховете и отделенията, които попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 2, т. 16 от НКТП. В чл. 9, ал. 27, т. 1 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. е разписано, че трошачно-мелачните инсталации и отделните съоръжения, работещи на открито не се обхващат от точката. Трудът на работниците, за да бъде зачетен като такъв от втора категория, изрично е разписано в цитираните норми, че следва да е полаган в затворени помещения, а не на открито, както се установи от доказателствата по делото да е полагал труда си Р. през процесния период при осигурителя „Лъки Инвест-ЛОФ“ ЕООД. В тази връзка е правилен изводът на ответния административен орган, че не са налице основания за признаване на спорния стаж като такъв от втора категория, респ. че не са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Показанията на разпитаните по делото свидетели и становището на ВЛ за наличие на вредни условия на мястото на изпълнение на трудовите функции на Р. през процесния период, не са достатъчни, за да обосноват извод в желаната от жалбоподателя насока, след като нормативно е установено, че за да се зачете за втора категория трудът на процесните длъжности следва да е полаган в затворени помещения.

Изложените съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,