Решение № 1064 от 11.3.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 13300/2022 г.

Производството е образувано по жалба, постъпила от Л. К. М., като н. на П. М. срещу Решение № 458Ч/29.09.1993 г. в частта му относно мълчалив отказ относно произнасянето по Заявление за възстановяване на право на собственост на нива от 6, 7 дка и в частта относно изричен отказ да бъде признато право на собственост относно земеделски имот нива от 1, 260 дка в землището на с. Ч.. С Определение от 29.01.2023 г. жалбата е върната в частта относно мълчаливия отказ, като производството продължава по отношение на изричния отказ за възстановяване на право на собственост. Излагат се съображения за неправилност на така постановения административен акт, като страната счита, че е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като „ОСЗ – Калояново“ не е следвало да отказва възстановяването, а да признае правата на наследодателя на жалбоподателя и при невъзможност да бъдат възстановени, да се определи обезщетение. Поради това намира, че мотивите в административния акт са вътрешно противоречиви и неясни. Иска да бъде отменено решението на „ОСЗ – Калояново“ в посочената част и преписката да бъде върната за ново произнасяне. Иска се присъждането на разноски. Постъпило е становище от „ОСЗ – Калояново“, с което се заявява, че не е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като е била установена разлика в площта на имотите, като площта е възстановена по план от 1943 г. Иска се отхвърляне на жалбата. След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното: По делото е изискана административната преписка, от която се видно, че е образуван по няколко подадени заявления на наследници на П. К. М., всички от 1992 г. Изискана е информация за постъпили от наследниците искания до ОСЗ, като с писмо е постъпил отговор, че няма такива. Липсват данни за връчване на оспореното решение от 1993 г. на някой от наследниците, като с писмо от 18.01.2023 г. е посочено, че са налице данни за връчване на решението от 1997. Поради това постъпилата жалба срещу изричния отказ е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С атакуваното Решение № 458Ч от 29.09.1993 г. на Поземлена комисия Калояново, понастоящем Общинска служба земеделие „Калояново“, постановено по преписка вх. № •••, на наследниците на П. К. М. е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот: нива от 42.400 дка, находяща се в землището на село Ч., местността •••, парцел ••• по комасационния план от 1943 г., заявена под № ••• в заявлението и е възстановено правото на собственост върху същия имот. В същата насока е постановено решение по отношение на други три имота- нива от 0.650 дка, нива от 39.081 дка и нива от 4.190 дка. В т. III е направено отказ за възстановяване на признато право на собственост върху нива от 0.853 дка, индивидуализирана само като заявена под № ••• в заявлението, а в т. ••• е отказано да се признае право на собственост върху нива от 1.260 дка в землището на село Ч., кв. ••• парцел ••• по комасационен план от 1943 г. Като мотив на отказа е записано, че площта попада в канал. След това е постановено решение № 3000Ч от 25.11.1997 г. с което е допълнено предходното, като по отношение на първия имот е записано, че е с площ от 42.810 дка. По делото е приета СТЕ, която представя разположението на имота по комасационните планове от 1940 и 1943 г. и по КВС. Вещото лице посочва, че площта на имота по комасационните планове е 44.100 дка. В територията на имота преминава напоителен канал с номер •••, който бил с площ от 1.260 кв.м. По КВС имотът получил номер •••, а по КК бил с идентификатор •••, като площта му била 42.804 дка. Заключението е компетентно изготвено и следва да бъде кредитирано. От извършена служебна справка в общодостъпната интернет страницата на АГКК (https: //kais.cadastre.bg/bg/Map) се установява, че процесният канал е с идентификатор ••• и с отразена площ от 854 кв.м. При така събраните доказателства се установява, че е налице разминаване в площите, което се дължи на различната степен на точност при отделните методи, използвани за определянето им. На първо място следва да се посочи претендираната от наследниците площ от 44.100 дка. Тя е получена при графичното измерване на имота по комасационния план с измерени страни от по 2.1 см. Предвид мащабът на този план- 1: 10000, това означава дължина на всяка страна от 21000 см. или 210 метра (2.1•10000/100). При тези изходни данни площта на имота, измерена графично, се равнява на заявените от наследниците 44.100 дка (210•210). Този метод обаче се явява неточен, защото използва само данните от плана, който се в изключително голям мащаб- 1: 10000 и създава предпоставки за грешки. Така при намаляването на измерената графично страна дори с половин милиметър (2.05 см.) с получава площ на имота по графични данни от 42.024 дка (205•205), или повече от 2 дка разлика. Поради горното данните за площ от комасационния план не могат да бъдат взети предвид при преценката за законосъобразност на административния акт и следва да се съобразят площите посочи в КВС и кадастралната карта, доколкото по делото не се спори, че границите на имота по всички планове съответстват. При този анализ се установява, че площта на съществуващия в имота канал е от 854 кв.м.- имот № •••, в момента с идентификатор •••. Констатира се, че за същата площ (0.853 дка- разликата е в допустимите граници на точност) в оспореното решения е признато право на собственост, но е отказано да бъде възстановено, с единствения мотив, че нивата попада в разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. От приложената преписка е видно, че за тази земя е определен размер и вид на обезщетението с решение от 2000 г. На последно място в административния акт се отказва да бъде признато право на собственост върху 1.260 дка от парцел ••• поради попадането им в канал. По комасационите планове от 1940 г. и 1943 г. няма данни за съществуването на канал в процесния имот, нито за наличието на други поливни съоръжения в местността, като впечатление прави, че разположението му не е съобразено със съществувалите към онзи момент граници на собствеността. Поради това следва да се приеме, че изграждането на съоръжението е станало след обобществяването на имотите. При така установените обстоятелства изложените в админситративния акт мотиви за отхвърлянето на искането се явява незаконосъобразни. Това е така, защото ЗСПЗЗ предвижда различни хипотези в зависимост от това дали имотът предмет на производството към 1991 г. може да бъде възстановен в стари или възстановими реални граници, с план за земеразделяне, дали попада в урбанизирана територия или върху него е проведено мероприятия, което препятства възстановяването. С оглед на всички тези възможности отказ да се признае правото на собственост, отказ да се възстанови правото на собственост, признаването правото на собственост и възстановяването правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, са различни по своя характер и последици. Правото на собственост може да е признато, но да е отказано възстановяване по причина, че имотът се намира в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните територии) или е извън тях, но е застроен или върху него са проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността, в които случаи ще е налице хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която собствениците или техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Направеното в административния акт записване, че площта попада в канал, не предполага отказ за признаване на право на собственост, а представлява пречка за нейното възстановяване. Видът и характерът на самите мероприятия е регламентиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Нормата предвижда, че строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др., а съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността са канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити парапроводи, нефтопроводи и др. Поради това с категоричност се установява, че посочените в административния акт мотиви не обосновават отказ за признаване на право на собственост. С горните изводи обаче не се изчерпват релевантните обстоятелства, защото с решението е било признато правото на собственост на площ от 0.853 дка, за която е отказано възстановяване в реални граници и е определено обезщетение и тя съответства на площта на канала по действащата в момента КК. Административният орган обаче не е изложил мотиви и за този отказ, като е записано единствено, че земята попада в разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, а имот под № ••• няма в никое от подадените заявления за възстановяване. При събирането на площите по тези три части на административния акт се получава площ от 44.513 дка, която е по-голяма от претендираната от 44.100 кв.м., а при събирането на възстановената и отказаната площ се получават 43.66 дка, която е по-малка от претендираната. В същото време сборът на реалната площ на възстановения имот според решението от 1997 г. и КВС е 42.810 дка и събрана с отказаната, се равнява на 44.07 дка, съответстващи на претендираните 44.100 дка. Всички тези разминавания и фактическата липса на мотиви не позволяват с категоричност да се каже дали отказът за възстановяване на нива от 0.853 дка, се отнася всъщност за процесния канал, след като е налице и друг отказ с мотиви за съществуването на канал. Поради изложеното обжалваният отказ за признаване на право на собственост не отговаря на изискванията на действалия към 1993 г. чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗАП (отм.), защото не реално не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Поради това обжалваното решение е незаконосъобразно. Липсата на мотиви, каквото е задължителното изискване на чл. 15, ал. 1 ЗАП (отм.) води до незаконосъобразност на акта, тъй като не може да му бъде извършена проверка по съдебен ред. Липсата на мотиви не може да бъде попълвана пред и от съда с доказателства, тъй като изобщо няма предмет на доказване. Изложените аргументи налагат извода, че решението в обжалваната му част, е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при което административният орган трябва да съобрази издадените към момента решения за земята по т. 1 от заявлението, посочена с площ от 44.100 дка. Административния орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за настоящото производство в размер на 750 лева. По изложените съображения, съдът