РЕШЕНИЕ

№ 374

гр. София, 19.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100100755 по описа за 2024 година Съдът е сезиран с искова молба от К. Д. Н. срещу ЗАД „А.Б.Ж.“ АД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

• сумата от 49 873, 65 лв., представляваща левовата равностойност на 25 500 евро, която представлява натрупани парични средства на отпаднало основание - прекратен Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /19.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата;

– сумата от 4 637.12 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 49 873.65 лв., за периода от 02.05.2023 г. до 18.01.2024 г.;

• сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /19.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 09.11.2006 г. с ответникът е сключен Договор за смесена застраховка „Живот”, обективиран в застрахователна полица № 1017007010/2006 г., с период на застрахователно покритие от 01.11.2006 г. до 01.11.2026 г. На 02.03.2023 г. К. Н. получава едностранно волеизявление /Писмо с изх. N9 2-101-1202-1791/01.03.2023 г./ от страна на застрахователя за прекратяване на посочения договор, считано от 28.02.2023 г., без основание, мотиви н предизвестие. Твърди, че процесният Договор за смесена застраховка „Живот” бил прекратен незаконосъобразно едностранно от застрахователя. Основанията за прекратяване на застрахователния договор били уредени в чл. 354, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.

Застрахователният договор можело да бъде прекратен само и единствено на основанията, предвидени в КЗ и на тези, съдържащи се в самия договор. Редът за прекратяване на застрахователния договор по чл. 353 КЗ не бил спазен. Освен че договорът е прекратен без предизвестие /което не може да бъде по-малко от месец/, застрахователят го е прекратил и преди изтичане на текущия застрахователен период. в резултат на това ищецът поискал да му бъде изплатена сумата от 25 550 евро, представляваща сбор от 17 вноски по 1500 евро, които са внесени от нея, в качеството му на застраховащ и застрахован до датата на неправомерното и едностранно прекратяване на договора. Това искане било обусловено от факта, че застрахователният договор е със смесен характер – изплащане на застрахователни суми в случай на смърт, както и спестовен такъв – при доживяване края на срока на застраховката. Счита, че не се дължи единствено откупната стойност, а пълната стойност по договора, доколкото откупна стойност се дължала само ако договорът бъде прекратен от застрахования. В отговор на това искане ответникът отказал да изплати премиите по застрахователна полица, с което се увреждали правата на ищеца, тъй като договорът имал и спестовен характер. Претендира лихва за забава от датата на изтичане на срока за доброволно плащане. Неизплащането от страна на ответника на дължимите суми нарушавало интересите на К. Н.. Незаконосъобразните действия на ответника предизвикали у ищеца безпокойство, страх, тъга и чувство на безсилие. Ищецът бил подложен в стресова ситуация. Изпитвал силно смущение и тъга, повишило му се кръвното налягане, засегнати били достойнството и основните му права. Търпял неимуществено вреди от незаконосъобразните действия на ответника по прекратяване на договора и отказване да върне платени суми по застрахователния договор. Моли за уважаване на претенциите. Претендира разноски. Сочи банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN •••••••.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД „А.Б.Ж.“ АД.

Намира исковите претенции за допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователен договор, който бил прекратен от застрахователя, считано от 28.02.2023 г. Откупната стойност по договора към 28.02.2023 г. била 22 026.62 евро. Не оспорва иска до този размер, но го оспорва за разликата до 25 500 евро. Оспорва настъпването на неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между сочените неимуществени вреди и прекратяването на договора. Липсвали доказателства за търпени неимуществени вреди и за увреждания на здравето на ищеца. Претенцията била завишена, поради което оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди. Дори да се докажели такива, причина за това било включването на А.Н. в Глобалния закон Магнитски. Оспорва претенцията за лихви. Относно прекратяването на договора ответникът бил част от Алианц Груп, която притежавал и дружества на територията на САЩ. Глобалният закон Магнитски бил с екстра териториално действие и бил приложим по отношение на Алианц Груп. Евентуално включване на Алианц Груп в SDN санкционен списък щяло да има неблагоприятен ефект. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Когато съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под погрешната материалноправна норма, това му процесуално действие не води до недопустимост на постановеното от него решение, а до неправилността му. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението.

Съобразно твърденията в исковата молба се претендира връщане на платена сума по Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., който е прекратен от ЗАД „А.Б.Ж.“ АД. С уточнителна молба ищецът е конкретизирал, че не претендира само откупната стойност по договора, но всички платени вноски, с които твърди, че ответникът е обогатил неоснователно. Доколкото не се претендира откупна стойност по реда на чл. 452 КЗ, нито друга специална хипотеза, предвидена в КЗ /напр. чл. 447 КЗ/, липсва уговорка и в договора, и в ОУ за подлежащата на връщане сума при прекратяването действието на договора от страна на застрахователя, то приложение намират общите правила за неоснователното обогатяване. Преимуществено актуалната съдебна практика, приема, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един – т. е. за редовността на исковата молба е достатъчно ищецът да посочи какво е дал на ответника и да заяви, че липсва основание за това /виж решение № 317/27.06.2012 г. по гр. д. № 117/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 134/19.04.2016 г.по гр. д. № 5577/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 60385 от 02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4500/2021 г. на IV г. о. на ВКС/, а дори и ищецът да претендира вземането на отпаднало основание, то искът може да се уважи поради липса на основание/респ. неосъществено основание и обратното – изрично в този смисъл решение № 239/16.07.2013 г. по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС. Доколкото се твърди, че договорът е сключен между страните, действал е значителен период от време, след което едностранно е прекратен, действието му е отпаднало занапред, поради което с оглед и спестовния характер на договора, то е налице обогатяване за ответника. Прецизната правна квалификация на иска за връщане на платените суми е чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

С определение от 18.08.2024 г. съдът е отделил като безспорни и признати между страните следните обстоятелства: сключен между страните Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., който е прекратен ЗАД „А.Б.Ж.“ АД, към която дата откупната стойност по договора е 22 026.62 евро, както и, че към датата на прекратяване на договора ищецът е внесъл по договора общо сума в размер на 25 500 евро.

По делото е представен Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., сключен между К. Д. Н. и ЗАД „А.Б.Ж.“ АД. Срок на застраховката 20 години, застрахователна сума 28 355 евро, годишна застрахователна премия 1500 евро. Като приложение № 1 към договора е представена таблица с размера на откупната стойност по застраховка „Живот“ с полица № 1017007010.

Представени са по делото общи условия на смесеното застраховане „Живот“ към „А.Б.Ж.“ АД.

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД:

Според чл. 438, ал. 1 и ал. 2 КЗ договорите за застраховка „Живот“ се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице. Договорът за застраховка “Живот” може да е с покритие само за достигане до определена възраст, покритие само за смърт, покритие за достигане до определена възраст или за по-ранна смърт, както и с покритие в случай на брак или раждане. При настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“ застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор – чл. 448, ал. 1 КЗ. Предмет на застрахователна закрила са лични неимуществени блага – животът, здравето и телесната цялост на физическо лице. Застрахователят поема застрахователен риск при настъпване на определени събития свързани с живота, здравето и телесната цялост на застрахования, при настъпването на който следва да изплати застрахователно обезщетение. В замяна на това застрахованият следва да заплаща уговорената застрахователна премия.

Законът изрично дава възможност застраховката „Живот“ да се сключи със спестовна цел – арг. от чл. 446 КЗ – т. е. при ненастъпване на застрахователно риск в срока на застрахователно покритие застрахованият да получи обратно част от внесените застрахователни премии. Подобен вид застраховка съчетава рисков със спестовен елемент. Например процесната застраховка е сключена за 20 години с годишна застрахователна премия от 1500 евро или общ размер на застрахователната премия 30 000 евро. Ако в срока на застрахователно покритие не настъпи покрит риск, който да обуславя отговорност на застрахователя, то след изтичане на срока на покритието /20 години/ застрахованият /в случая/ има правото да получи сума в размер на 28 355 евро /именно това е израз на спестовния характер на застраховката/. Или при ненастъпване на застрахователен риск и непрекратяване на договора след изтичане срока на покритие застрахованият би имал право да получи около 94.51 % от внесените през годините застрахователни премии. Разбира се, при застраховка Живот от свободата на договаряне зависи, респ. от показателите на застрахования /възраст, здравословно състояния и др./ - размерът на премията, съотношението между внесените суми по застрахователните премии и застрахователната сума, която застрахованият има право да получи след изтичане срока на застрахователно покритие.

Няма спор в случая, че Договорът за смесена застраховка „Живот” е прекратен едностранно от застрахователя. Доколкото застрахователят не се позовава на предвидените основания за прекратяване в ОУ към договора, а именно на чл. 8.2, б. „б“, пр. 4 от ОУ, то се касае до едностранно прекратяването по силата на чл. 353 КЗ – прекратяване на застрахователен договор за определен срок.

Спорно е по делото, дали прекратяването отговаря на законовите изисквания, както и каква сума по смесената и спестовна застраховка се следва на застрахования при подобно прекратяване на договора от застрахователя.

В уведомлението до К. Д. Н. с изх. № от 01.03.2023 г. е посочено, че считано от 28.02.2023 г. ЗАД „А.Б.Ж.“ АД прекратява договора за смесена застраховка „Живот“. Застрахователното покритие за всички рискове следва да се счита прекратено от датата на прекратяване на застрахователния договор. В уведомителното писмо не е посочено основание за прекратяване на договора, такова е посочено едва в последващата кореспонденция, а именно писмо с изх. № от 04.05.2023 г. – съгласно съобщение от 10.02.2023 г. на Службата за контрол на чуждестранни активи на САЩ, ползващо се по застраховката лице е включено в санкционен списък на САЩ по „Глобалния закон Магнитски“. Подобно основание за прекратяване на договора не следва нито от договора, нито от Общите условия. Възможност за прекратяване на договора при неточно предоставена или укрита информация е предвидена само в две хипотези /т. 6.7. от ОУ/ – при премълчаване на здравословно състояние или невярно посочена възраст, каквито не са налице в случая. Съобразно КЗ застрахователят може да прекрати договора с предизвестие, отправено до другата страна, чийто срок не може да бъде по-кратък от един месец и по- дълъг от три месеца. Прекратяването влиза в сила от края на текущия застрахователен период – чл. 353, ал. 3 и ал. 4 КЗ.

В случая застрахователят освен че не е изпълнил задължението си да отправи предизвестие е посочил и, че застрахователното покритие по всички рискове се счита за прекратено от 28.02.2023 г. – дата, предхождаща уведомяването на застрахования. Прекратяването обаче не може да влезе в сила преди края на текущия застрахователен период. Застрахователният период е периодът, за който се определя застрахователна премия, който период е една година, освен ако премията се определя за по-кратък срок – чл. 352, ал. 1 КЗ. Премията по договора е годишна със срок на плащане най-късно 01.11 на всяка година, т. е. застрахователният период е до 31.10. С оглед чл. 353, ал. 3 КЗ едностранното прекратяване на договора в случая влиза в сила, считано от 01.11.2023 г., поради което прекратяване действието на договора от по-ранна дата и неосигуряването на покритие след 28.02.2023 г. от застрахователя е незаконосъобразно.

Характерно само за застраховките по приложение № 1, раздел I към КЗ, а именно застраховки „Клас животозастраховане“ е правото на откупна стойност. В чл. 451, ал. 2 КЗ предвижда, че при застраховка „Живот“ по искане от застраховащия за прекратяване на застрахователния договор застрахователят е длъжен да плати откупната стойност по договора, ако от началото на периода на застрахователното покритие са изминали поне две години и са платени всички премии за този период. Изискването да са изминали поне две години не се прилага, когато са платени 15 на сто или по-голяма част от премиите по застраховката. В договора задължително следва да е посочен размерът на откупната стойност за всяка година от срока на договора, както и условията, при които застраховащият може да иска заплащане на откупна стойност – чл. 451, ал. 2 КЗ. В чл. 452 КЗ пък е посочено как се изчислява откупната стойност – откупната стойност е договорената сума по застраховките по раздел I от приложение № 1, която застрахователят е длъжен да изплати на застрахования или третото ползващо се лице при предсрочно прекратяване на договора и която представлява стойността на спестовната част от начислените премии, намалена с невъзстановените аквизиционни разходи, дължимите, но неплатени премийни вноски, непогасената сума по предоставен от застрахователя заем по договора, такса за откуп, в случай че такава е предвидена в застрахователния договор. С изплащане на откупната стойност застрахователят се освобождава от задължението си за по-нататъшно осигуряване на застрахователна закрила и за заплащане на застрахователна сума при настъпване на покрит по договора застрахователен риск.

Откупната стойност от икономическа гледна точка представлява процент от математическите резерви, образувани по животозастраховки със спестовен характер, които принадлежат на всички застраховани лица, а не на застрахователя /виж Йосифов, Б., Балабанов, Б. Застраховането в България. 1994, с. 244/. Откупната стойност се формира на основата на математическия резерв по даден застрахователен договор /чл. 86, ал. 1 от Наредба № 53/2016 г. на КФН/.

При застраховка „Живот“ застрахователната премия има освен премийна част /възнаграждението на застрахователя за покрития застрахователен риск/ има и спестовна част. В животозастраховането определянето на размера на премията се свързва с актюерски изчисления и прогнози относно риска, лихвата и разноските на застрахователя. Актюерските изчисления за определяне на размера на застрахователните премии се извършват при спазване на т.н. „еквивалентен принцип” в застраховането. Според него в момента на сключване на застрахователния договор задълженията, поети от застрахователя към застрахованите, трябва да са равни на задълженията на застрахованите към застрахователя. Рисковата част от премията служи за изпълнение на задълженията на застрахователя за изплащане на застрахователни суми при настъпили застрахователни събития през времетраене на застрахователния договор. Спестовната част от премията се натрупва в математическия резерв. Т. е. откупната стойност се определя и зависи от заплатената застрахователната премия, частта от премията, която има спестовен характер и поетия от застрахователя риск.

Не винаги обаче при прекратяване на застрахователния договор се дължи само откупната стойност, така например при прекратяване на договора от застрахования в условията на чл. 447 КЗ, изрично е посочено какви стойности от платените суми подлежат на връщане. Нещо повече, с решение от 19.12.2019 г. по съединени дела С-355/18, С-356/18, С-357/18 и С-479/18, СЕС сочи, че дори при прекратен договор и платена откупна стойност по него, правото на отказ се запазва, в случай че не е дадена информация или е дадена погрешна информация относно правото на отказ от застрахователя, съответно от застрахователния посредник. Смисълът на правото на отказ в разглежданите случаи на прекратен застрахователен договор и изплатена по него откупна стойност е, че откупната стойност е много по-ниска от стойността на общата сума на платените премии по договора и оттук на сумата на евентуално подлежащите на връщане плащания. Това обуславя правния интерес от упражняване на правото на отказ след едностранното прекратяване на договора от титуляря на полица и получаването на откупната стойност. Със запазване на правото на отказ в посочената хипотеза се цели възстановяване на положението на титуляря на полица, каквото би било, ако договорът не беше едностранно прекратен от него. В този случай титулярят на полица би имал право евентуално на разликата между сумата, дължима по националното право при отказ от договора, и вече изплатената откупна стойност.

По аргумент от разпоредбата на чл. 451 КЗ следва, че правото на откуп на застраховката е право на застрахования, който в определени случаи плаща за това и такса откуп. Оттук и откупната стойност е стойността, която застрахователят е длъжен да изплати на застрахования или третото ползващо се лице при предсрочно прекратяване на договора от застрахования. Разбира се, в някои случаи откупната стойност може да съвпада и със сумата, подлежаща на връщане на застрахования при прекратяване на договора от застрахователя, но това не е задължително, като при всички положение при подобно прекратяване едностранно по воля на застрахователната компания застрахованият няма как да дължи такса за откуп. Титулярите на застрахователни полици са по-слабата страна по договора и се нуждаят от специална закрила, поради което няма основание при прекратяване на договора едностранно от застрахователя да се прилагат автоматично правилата за откупната стойност, важащи при прекратяването на договора от застрахования.

Доколкото от началото на договора е изтекъл значителен период от време повече от 15 години и застрахователят е осигурявал покритие в периода до 28.02.2023 г., то се дължат аквизиционни разходи. По настоящото производство не е спорно, че са платени всички годишни премии до датата на известието за прекратяване 17 вноски по 1500 евро или 25 500 евро. От началото на полицата са изминали повече от 5 години и не се твърди прекратяване при условията на откуп от застрахования, поради което в случая не е начислявана такса за откуп. Няма данни и за дължими, но неплатени премийни вноски. С оглед осигуряването срока на покритие по договора застрахователят има право да удържи аквизиционни разноски и на ищеца следва да се присъди единствено резерва на застраховката /т. е. спестовната част от премията, която се натрупва в математическия резерв/ и лихвата от нeтния инвестиционен доход – няма основание ищецът да се решава от инвестиционния доход, от една страна договорът е прекратен от застрахователя, а от друга – ищецът има право на този доход и в случаите, в които той едностранно прекратява договора по арг. от чл. 452 КЗ. Освен по аргумент на по-силното основание, то обратното е лишено от житейска логика, тъй като, ако застрахователят не дължи връщане на инвестиционния доход при едностранно прекратяване на застраховка „Живот“, то това би довело до масово едностранно прекратяване на тези договори при приближаване на крайния срок на полицата и при реализирана печалба от инвестициите на резерва по застраховката.

Съгласно т. 8.10. от Общите условия на ответника размерът на откупната стойност е процент от резерва на застраховката към момента на откупуването. Този процент е в размер на 95 към момента, в който застраховката придобива право на откуп. И нараства линейно до 100 в края на последната година от срока. Откупната стойност към 01.11.2022 г. е 20 336.21 евро и това не е спорно по делото. Доколкото по делото ответникът не установява точният процент на откупната стойност от резерва на застраховката към датата на прекратяване на договора, то съдът приеме на основание т. 8.10. от ОУ и чл. 162 ГПК, че откупната стойност е 95 % от резерва по застраховката, поради което резервът /спестовната част/ е равен на 21 406.54 евро. Към тази сума следва да се прибави и нетният инвестиционен доход, за да не се поставя потребителят е по-лошо положение при прекратяването на застраховката от застрахователя, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника с отговора на исковата молба. Не се оспорва от страните и размерът на този доход – 1 690.41 евро. Или на ищеца предвид едностранното прекратяване на договора от застрахователя и след удържане на аквизиционни разноски за срока на покритието, следва да му бъде върната поради отпадането на договорното правоотношение общо сума в размер на 23 096.95 евро /с левова равностойност 45173.71 лв./, а за разликата до пълния предявен размер от 49 873, 65 лв., представляваща левовата равностойност на 25 500 евро, искът следва да се отхвърли. Върху присъдената главница се дължи законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

С молба с вх. № от 24.04.2023 г. в ЗАД „А.Б.Ж.“ АД е поискано да бъде възстановено неоснователно удържаната сума в пет работни дни от получаването на поканата, поради което и с изтичането на този срок ответникът е изпаднал в забава или считано от 03.05.2023 г. ответникът е в забава. Датата на постъпване на молбата и началото на срока /24.04.2023 г./ не се брои по силата на чл. 72, ал. 1 ЗЗД, а 01.05.2023 г. е почивен ден, поради което и последният работен ден от дадения срок е 02.05.2023 г. и считано от 03.05.2023 г. ответникът е в забава. За периода 03.05.2023 г. до 18.01.2024 г. на ищеца се дължи лихва за забава в размер на законната лихва върху сумата от 45173.71 лв. След използване на електронния калкулатор на електронната страница на НАП и на основание чл. 162 ГПК, съдът определи законната лихва в размер на 4185.81 лв., като искът за разликата до пълния предявен размер от 4 637.12 лв. и за датата 02.05.2023 г. следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска за неимуществени вреди:

Искът за неимуществени вреди е в защита на негативния интерес, промяната нито е желана, нито е предвидима при сключване на договора, поради което основанието на претенцията е на плоскостта на непозволеното увреждане и претенцията е с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД. Прекратяването на договора при нарушение на описания в КЗ ред за едностранно прекратяване не може да се приеме като предвидимо обстоятелство при сключването на договора. С молба-уточнение на ищеца от 05.12.2024 г. е посочено, че неправомерните действия на ответника се изразяват в неправомерно едностранно прекратяване на договора на основание извън посочените в договора, както и отказът да се промени ползващото се лице по договора или да се върне сумата, която е платена по същия.

Налице е фактическият състав на непозволеното увреждане. Ответникът по делото е прекратил договора на непредвидено в него основание без да представи предизвестие и без да осигури застрахователно покритие до края на текущия застрахователен период в нарушение на чл. 353, ал. 3 и ал. 4 КЗ, за което се изложиха съображения по-горе.

Ищецът твърди да са му причинени неудобства, стрес, притеснения. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване /физическа болка, душевно страдание, неудобство и др./. Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с този принцип.

От разпита на свидетеля Л.М. се установя, че познава К. Н. от преди 2010 г. През 2015 г. на едно приятелско събиране тя споделила, че е сключила много изгодна застраховка „Живот“ в Алианц. След това коментирали тази застраховка през 2023 г., когато тя казала, че след излизане на списъка Магнитски, имала проблем с Алианц, била прекратена застраховката без да е уведомена. Тя казала, че се чувства като престъпник, тъй като Алианц отказвали да й продължат застраховката, отказвали да й изплатят сумата. Със съпругата на свидетеля ищцата споделила, че не може да спи, имала проблем с кръвното, отказвала да се виждат на публични места.

От разпита на свидетеля И.К.-Д. се установява, че познава К. Н. от близо 20 години, като били в близки отношения. Преди 20 години както семейство Н., така и семейството на свидетеля сключили застраховка „Живот“ в Алианц. Застраховката на ищцата била прекратена миналата година може би февруари или март месец, след като по отношение на господин Н. бил приложен законът „Магнитски“. Алианц отказвали да й приемат повече вноските по застраховката, отказали й също да й върнат парите. След като се случили тези неща ищцата се притеснила не само за себе си, но и за съпруга си. Започнала да страни от хората, започнала да вдига кръвно, не можела да спи, вследствие на неврозата, която получила, започнали да й падат зъбите. Пиела лекарства за сън, изключително разочарована била, хората започнали да я приемат като престъпник. Според свидетелката това нейно състояние започнало от момента, в който господин Н. попаднал под ударите на закона „Магнитски“, следващото било това, че Алианц не продължили застраховката й. Тя тогава се сринала, защото това допълнително й оказало въздействие емоционално.

Съдът цени показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК. Относно твърдените медицински проблеми – вдигане на кръвно, невроза, която да е довела до падане на зъби, то по делото не са ангажирани медицински документи, поради което и съдът не кредитира показанията на свидетелите в тази им част.

Съдът намира, че неправомерните действия на ответника, при всички положения са създали неудобства и безпокойства на ищеца. От друга страна, съдът взе предвид, че ищцата е започнала да страни от близкото си обкръжение и е получила нарушения във връзка със съня си от момента, в който съпругът й попаднал под ударите на закона „Магнитски“ – виж показанията на свидетеля И.К.-Д.. На следващо място, при спазването на закона ответникът отново би могъл да прекрати договорното правоотношение, считано от края на текущия застрахователен период, а и неправомерното прекратяване не се отразява на възможността ищцата да получи резерва /спестовната част/ по застраховката. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява по делото твърденията си за значителни неудобства, които да са му причини единствено и само вследствие на действията по прекратяване на договорното правоотношение. Оттук, съдът намира, че неимуществените вреди са с нисък интензитет.

Съдът преценяйки всички относими обстоятелства по делото, включително и обществено-икономическите условия към 2023 г. и възрастта на ищцата, намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва е 770 лв. Определянето на по-висок размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта. При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 770 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. искът ще се отхвърли. Върху присъдената главница се дължи законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.

Ищците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете. Ищците доказват направата на разноски в общ размер – 8580 лв., от които 5800 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно въведено в производството и се явява частично основателно.

С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.

Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда. Тези минимални размери могат да служат само като ориентир при определяне на разноските. Конкретният дължим размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Доколкото все пак Наредбата може да служи като ориентир, то следва да се посочи, че в случая минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е в размер на 6 210.86 лв.

За да прецени основателността на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът извърши съвкупна преценка на фактическата и правната сложност на спора. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. С оглед характера на спора, проведеното само едно о с. з., събраните доказателства и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действие, приключването на спора на първа инстанция в рамките на една година, обстоятелството, че по делото са предявени три кумулативно обективно съединени иска, на значителна стойност, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 5200 лв. би било адекватно на положения труд и на фактическата и правната сложност на спора и качеството на услугата, поради което адвокатското възнаграждение ще се намали до този размер. При това положение, общият размер на разноските е 7980 лв., от които по съразмерност на ищеца се следват 5 754.99 лв.

Ответникът претендира само направени /заплатени/ разноски, каквито не доказва по производството. Юрисконсултско възнаграждение не е претендирано нито с отговора на исковата молба, нито в хода на цялото съдебно производство.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД