Решение № 4105 от 9.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8187/2022 г.

Производството е образувано във връзка с предявените от „Е.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК •••••••, срещу Д. К. Х., ЕГН ••••••••••, обективно съединени искове при условията на евентуалност: главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 69 751.67 лв., представляваща получени без правно основание плащания за периода от 17.11.2016 г. до 18.04.2022 г., и евентуален иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ относно осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 69 751.67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, формирана, както следва: сумата от 31 000 лв. – неправомерно получени от ответницата плащания за периода от 17.11.2016 г. до 18.11.2019 г. на основание действалите за посочения период колективни трудови договори в дружеството, сумата от 34 281.76 лв. – неправомерно получени от ответницата плащания за периода от 18.11.2019 г. до 29.10.2020 г., от които 20 760 лв. – неправомерно получени от ответницата плащания за посочения период на основание действалите в този период колективни трудови договори в дружеството, и 13 521.67 лв. – сума, получена в резултат на неправилни изчисления на дължимото възнаграждение за посочения период, както и сумата от 4470 лв. – неправомерно получени от ответницата плащания за периода от 29.10.2020 г. до 18.04.2022 г. на основание действалите за посочения период колективни трудови договори в дружеството, които вреди ищецът счита, че ответницата е причинила в качеството си на член на съвета на директорите. Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2022 г. до окончателното изплащане и разноски. Ищцовото дружество обосновава претенциите си с твърдението, че между ответницата Д. К. Х. и „Е.Б.Б.“ ЕАД са съществували отношения въз основа на договори за възлагане на управлението като член на СД /договор № 13/17.11.2016 г., договор •••••••/11.10.2019 г. и договор № 108/29.10.2020 г./ и договори за възлагане на управлението на изпълнителен член /договор от 18.11.2016 г., договор от 18.11.2019 г. и договор от 29.10.2020 г./. Ответницата била освободена като член на съвета на директорите на дружеството с решение на съвета на директорите на едноличния собственик на капитала „Д.К...К.“ ЕАД, ЕИК •••••••, вписано в Търговския регистър на 19.04.2022 г. под № 20220419110849. Излага, че въз основа на действалите в дружеството колективни трудови договори по време на трите осъществени мандата на управление от ответницата, същата неправомерно е получила парични плащания. Поддържа, че по време на първия мандат на управление ответницата е получила без правно основание суми в общ размер на 31 000 лв. На първо място, тъй като нямала право да се ползва от колективните трудови договори /КТД/ и плащанията по тях и на второ място, и поради липсата на решение на общото събрание на работниците и служителите в дружеството, което е предпоставка за възможността член на съвета на директорите да има право да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битовото и културно обслужване на действащия в този период колективен трудов договор. Твърди, че през втория мандат на управление ответницата е получила без основание в размер на 20 760 лв. при изрично изключена възможност в договора за възлагане на управлението на изпълнителен член от 18.11.2019 г. за получаване на парични плащания от предвидените в КТД социални фондове и форми на социално обслужване. Излага доводи за получаване от страна на ответницата на недължимо възнаграждение в размер на 13 521.67 лв. в периода от месец май 2020 г. до месец октомври 2020 г. включително, определено в нарушение на принципите, показателите, критериите и стойностите по реда на чл. 56 ППЗПП, приет с ПМС № 85 от 30.04.2020 г. Твърди ответницата да е получила по време на третия мандат на управление сумата от 4470 лв. на основание сключени в дружеството КТД при липса на подобна възможност съобразно договора за управление. При условията на евентуалност, ако е налице правно основание за тези плащания, получени от ответницата, ищецът излага съображения за наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 240, ал. 2 ТЗ поради виновното неизпълнение от страна на ответника на задълженията й, изразяващо се в нарушение на общото задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълнява задълженията си с грижата на добър търговец и в интерес на дружеството и на всички акционери, тъй като в противоречие с нормите на Търговския закон и Кодекса на труда е подписана КТД с клаузи, носещи й лична облага, и неправомерно в нарушение на договорите за управление е получила процесните плащания. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата ангажира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че съгласно чл. 6.3 от договор № 13/17.11.2016 г. за възлагане на управлението, чл. 5.10 от договора за възлагане на управлението на изпълнителен член на СД от 18.11.2019 г. и чл. 5.10.1 от договора за възлагане на управлението на изпълнителен член на съвета на директорите от 29.10.2020 г. е допусната възможност от едноличния собственик на капитала за участие на член на съвета на директорите в разпределянето на социалните фондове на дружеството, като именно клаузите на тези договори са основанието за получаване на великденски, коледни и новогодишни плащания, а не колективните трудови договори. Определянето и изплащането на тези възнаграждения не е в изключителна компетентност на едноличния собственик на капитала, поради което не е била налице пречка съветът на директорите да вземе решение, като предвиди право на съответните членове да получават допълнителни плащания, чиито източник са социално-битовите фондове на дружеството. Съгласието на работниците и служителите за ползването на тези фондове при действието на договора от 2016 г. е изразено чрез постъпилите предложения от синдикалните организации, което е предвидено и в КТД. След това в договорите за възлагане на управлението на изпълнителен член изрично била предвидена възможност за получаването на тези плащания. Ответницата заявява, че получаваните от нея възнаграждения са определяни правилно в съответствие с новоприетия ППЗПП от 30.04.2020 г. и указанията на едноличния собственик на капитала в тази връзка. Последният е получил и справки за определяне възнаграждението на членовете на изпълнителните и контролни органи в публичните предприятия за II и III тримесечие на 2020 г., като не са били правени възражения относно правилността на изчисленията. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенциите на основание чл. 55 ЗЗД, а именно за сумата от 1680 лв. – изплатени коледни плащания по КТД през месец декември 2016 г., и за сумата от 1840 лв. – изплатени великденски плащания по КТД през месец април 2017 г. По отношение на предявените при условията на евентуалност искове сочи, че те са неоснователни, ищецът не уточнявал кои точно задължения, произтичащи от договора за управление или от закона, тя не е изпълнила умишлено или небрежно. Заявява, че е изпълнявала задълженията си стриктно с грижата на добрия търговец, при което дружеството е постигало много добри икономически показатели. Освен това дейността на дружество е била одитирана, като независимият одитор не е констатирал нарушения, включително и по отношение на процесните плащания. Прави възражение за погасяване по давност на част от претенцията на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ – 1680 лв. – коледни плащания по КТД за месец декември 2016 г, 1840 лв. – великденски плащания по КТД за месец април 2017 г., 1380 лв. – коледни плащания по КТД за месец декември 2017 г., 1 020 лв. –великденски плащания по КТД за месец април 2018 г., 12 240 лв. – коледни плащания по КТД през месец декември 2018 г., 6120 лв. – изплатени суми по КТД през месец януари 2019 г., и 6120 лв. – изплатени суми по КТД през месец април 2019 г. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: По делото са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ТЗ. Съобразно диспозитивното начало в процеса, твърденията на ищеца в исковата молба са, че липсва каквото и да е основание за получаване на суми от ответника по делото и сумите са платени без наличието на правно основание, евентуално и само ако съдът намери основание за получаване на сумите и отхвърли главната му претенция, само тогава се твърди от ищеца, че ответницата неправомерно е получила в нарушение на общите правила на ТЗ, договорите за управление и КТД процесните суми, като получаването им представлява вреда за ищцовото дружество. Т. е. вътршнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните претенции, поставено от ищеца, е установяването на основание за плащане на сумите, тъй като основното му и водещо твърдение е, че липсва каквото и да е основание за получаването им. Оттук и съдът следва на основание чл. 6, ал. 2 ГПК да разгледа като главна претенция тази по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За да е редовна исковата молба по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да посочи релевантните факти за спора по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които носи доказателствена тежест, като по делото ответникът излага и доказва фактите, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Успешното провеждане на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в която и да е от трите му хипотези е обусловено от установяване на наличието на основния елемент от фактическия състав, а именно неоправданото разместване на имуществени блага. При това неоправдано разместване едната страна се обогатява за сметка на другата, която обеднява, при липсата на основание за това и при наличието на причинна връзка между обогатяването и обедняването. При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а тежестта да установи наличието на противопоставимо на ищеца основание за имущественото разместване лежи върху ответника. Не се спори по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че на 17.11.2016 г. с решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество „Е.Б.Б.“ ЕАД за член на съвета на директорите е избрана ответницата Д. К. Х., считано от датата на вписване на решението в Търговския регистър, до 17.11.2019 г. Същата е избрана за изпълнителен директор на дружеството с протокол № 1 от 18.11.2016 г. от заседание на съвета на директорите на „Е.Б.Б.“ ЕАД. Д. К. Х. е била преизбрана за член на съвета на директорите с решение на едноличния собственик на капитала от 11.10.2019 г. за срок до 17.11.2022 г. и с решение от 29.10.2020 г. с мандат до 29.10.2025 г. С решения на съвета на директорите на ищцовото дружество ответницата отново е избрана за изпълнителен член, въз основа на които решения са сключвани и договори за възлагане на управлението на изпълнителен член. Д. К. Х. е освободена като член на съвета на директорите на ищцовото дружество на 12.04.2022 г. с решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество „Е.Б.Б.“ ЕАД, - „Д.К...К.“ ЕАД, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 19.04.2022 г. От приложените по делото писмени доказателства – протоколи от решения на едноличния собственик на капитала „Д.К...К.“ ЕАД № РД-06-43 от 10.05.2018 г., № РД-02-25 от 22.05.2019 г., № РД-03-13/15.05.2020 г. и протоколи от решения на съвета на директорите на същото дружество № 395 от 10.05.2018 г., № 723 от 15.05.2020 г. и № 887 от 15.04.2021 г. се установява, че Д. К. Х. е била освобождавана от отговорност като член на съвета на директорите на ищцовото дружество за дейността си за периода от 2016 г. до 2020 г. С определение от 27.04.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че между „Е.Б.Б.“ ЕАД и Д. К. Х. действително в периода от 17.11.2016 г. до 18.04.2022 г. са сключени следните договори, както следва: 1./ договор № 13/17.11.2016 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление; 2./ договор от 18.11.2016 г. за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление; 3./ договор •••••••/11.10.2019 г. за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление; 4/. договор от 18.11.2019 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление; 5./ договор № 108/29.10.2020 г. за възлагане управлението на акционерно дружество с едностепенна система на управление; 6./ договор от 29.10.2020 г. за възлагане управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала с едностепенна система на управление. Съдът е отделил като безспорен и факта, че в процесния период по отношение на работниците и служители на „Е.Б.Б.“ ЕАД са действали колективни трудови договори, сключени със синдикалните организации в дружеството, от 12.02.2015 г. с вх. № 513/16.02.2015 г., подписан за работодателя от С.П., от 06.01.2017 г. с вх. № 927/13.02.2017 г., подписан за работодателя от Д. Х., от 26.11.2018 г., с вх. № 1313/19.12.2018 г., подписан за работодателя от Д. Х., и от 30.11.2020 г. с вх. № 1603/10.12.2020 г., отново подписан от ответницата. Във всички тези колективни трудови договори е било предвидено, че работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за социално подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за страната за коледно-новогодишните и не по-малко от две минимални работни заплати за страната за великденските празници при наличие на положителен финансов резултат на дружеството. В три от посочените колективни трудови договори – тези от 12.02.2015 г. /в чл. 29/, от 06.01.2017 г. /в чл. 30/ и от 26.11.2018 г. /в чл. 28/, е посочено, че членовете на съвета на директорите на дружеството се ползват от социалните придобивки в КТД. Единствено в последния колективен трудов договор от 30.11.2020 г. не е предвидено такова право за членовете на съвета на директорите. С протоколно определение от 15.02.2024 г. като безспорно и признато между страните е отделено обстоятелството, че претендираните суми в производството са изплатени на ответницата в качеството й на член на съвета на директорите на ищцовото дружество в размерите и на датите, посочени в справка-приложение № 1 за начислени и изплатени суми по КТД за период 17.11.2016 г. – 18.11.2019 г., /л. 90/ - общо 31 000 лв., справка-приложение № 2 за период от 18.11.2019 г. до 29.10.2002 г. /л. 98/ - 20 760 лв., справка-приложение № 3 за период 29.10.2020 г. – 18.04.2022 г. /л. 101/ - 4470 лв., и справка- приложение № 4 за възнаграждения – изчислени на основание ПРУПДТДДУК /отм./ и ППЗПП за период месец ноември 2019 г. – месец октомври 2020 г. /л. 105/. В дружественото право съществуват специфични само за него договори/едностранни сделки, които обслужват цели характерни само за дружествената материя – напр., свързани с учредяването на ТД, членския състав на ТД, преобразуването и други. За договорите на дружественото право не са приложими правилата за търговските сделки на ТЗ, но са съответно приложими общите правила за ЗЗД. Правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество между член на съвета на директорите и дружеството, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. По отношение на процесното правоотношение намира приложение уредбата на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. Съществена характеристика на този договор е равнопоставеността на страните по него – виж решение № 222 от 03.05.2016 г. по т. д. № 3471/2014 г., I т. о. на ВКС, решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о. на ВКС, решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г., IV г.о. на ВКС. Самото мандатното правоотношение с член на съвет на директорите, на когото е възложено управлението на дружеството, възниква по силата на решението на едноличния собственик на капитала – „Д.К...К.“ ЕАД по чл. 221, т. 4 и т. 5 ТЗ – виж л. 38, 51 и 65, с което се определя и размерът на възнаграждението по арг. от чл. 244, ал. 4 ТЗ. Сключването на писмен договор за възлагане на управлението е предвидено в чл. 244, ал. 7 ТЗ. Действието на колективния трудов договор според чл. 57 КТ е спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, както и тези, които не членуват в нея, но са се присъединили с писмено заявление при условията и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. При наличие на колективен трудов договор и установеното в чл. 57, ал. 1 КТ действие на същия само спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации – страни по него, за останалите работници и служители, независимо дали членуват или не в синдикална организация, която не е страна по колективния трудов договор, могат да се предвиждат различни условия и ред за присъединяване към него. Това следва от нормата на чл. 57, ал. 2 КТ и се отнася до индивидуалното присъединяване към сключения вече колективен трудов договор. По делото не се спори, че ответницата не е била работник или служител в ищцовото дружество през процесния период, а е осъществявала единствено дейност по управление въз основа на последователно сключвани договори за възлагане на управлението като член на съвета на директорите и изпълнителен член. Сключените колективни трудови договори нямат действие и не обвързват членовете на съвета на директорите на дружеството. Релевантни за членовете на съвета на директорите са единствено договорите за възлагане на управление, а за този от тях, на който е възложено управлението – и договорът за възлагане на управлението на изпълнителен член. Не съществуват законови пречки в едно облигационно правоотношение, каквото е представлява мандатът, чрез бланкетни или препращи клаузи страните да уговорят конкретни условия, които да се извличат от клаузи, инкорпорирани в друг документ, нормативен акт, включително и да е налице препращане към действащ колективен трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. От изложените съображения, следва, че уговорките в КТД, че членовете на съвета на директорите на дружеството се ползват от социалните придобивки в КТД, сами по себе нямат значение и не обвързват дружеството, респ. не създават задължения за осигуряване ползването на социалните придобивки от членовете на съвета на директорите. От подобни клаузи, при липса на ясно уговорени в договорите за управление препращащи клаузи, няма как да произтичат задължения за плащане, респ. да съществува основание за получаване на сумите. Доколкото е отделено като безспорно, че сумите са платени на датите и в размерите, посочени в справките-приложения към исковата молба, то ключовият въпрос за наличието или липсата на основание за плащането им, е дали в процесните договори за управление с Д. К. Х. се съдържат клаузи, които да обуславят плащането на сумите. За прегледност на изложението и изчерпателност на мотивите, съдът намира, че следва да разгледа договорите за управление във всеки един от мандатите на Д. К. Х. последователно, доколкото са налице различия в уговорените клаузи. Относно допълнителните плащания във връзка с коледно-новогодишните и великденските празници по първия мандат на управление: В първия мандат на управление са действали договор № 13/17.11.2016 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление и договор от 18.11.2016 г. за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление. В чл. 6.3. от договора за възлагане на управлението № 13/17.11.2016 г. и чл. 5.20. от договора за възлагане на управлението на изпълнителен член от 18.11.2016 г. е предвидено, че членът на съвета на директорите има право след решение на общото събрание на работниците и служителите от дружеството да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битовото и културното обслужване на сключения колективен трудов договор в дружеството. От приложената справка-приложение № 1 за начислени и изплатени суми по КТД се установява, че за периода 17.11.2016 г. – 18.11.2019 г. на ответницата са изплатени в качеството й на член на съвета на директорите на ищцовото дружество суми по КТД общо в размер на 31 000 лв. Като основание за всяко плащане е посочено съответно: 1 680 лв. – „коледни плащания по КТД“ за м.12.2016 г., 1 840 лв. – „великденски плащания по КТД“ за м. 04.2017 г., 1 380 лв. – „коледни плащания по КТД“ за м.12.2017 г., 1 020 лв. – „великденски плащания по КТД“ за м.03.2018 г., 12 240 лв. – „коледни плащания по КТД“ за м.12.2018 г., 6 120 лв. – „изплатена сума по КТД“ за м.01.2019 г., и 6 720 лв. – „изплатена сума по КТД“ за м.04.2019 г. По делото са приложени предложения от синдикалните организации в „Е.Б.Б.“ ЕАД за изплащане на парични средства на работниците и служителите за коледно-новогодишните празници, предвидени в съответния действащ към момента колективен трудов договор в дружеството, през 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., всички от които са били одобрени с решения на съвета на директорите на ищеца, като единствено предложението за изплащане на такива суми за Великден през 2018 г. не е било одобрено от съвета на директорите /видно от протокол № 22 от 27.03.2018 г. - л. 512/. Всички останали предложения са били приети с решения на съвета на директорите, за които са представени протокол от 09.12.2016 г. – л. 501-503, протокол от 11.04.2017 г. – л. 505-506, протокол от 07.12.2017 г. – л. 508-509, протокол от 28.11.2018 г. – л. 514-516, протокол от 23.04.2019 г. – л. 518-519. С решенията по представените протоколи са одобрени средства за социално подпомагане на работниците и служителите за коледните, новогодишни и великденските празници, като няма данни за взети решения за изплащане на средства на членовете на съвета на директорите. Релевантни за решаването на спора са обстоятелствата дали в качеството си на член на съвета на директорите ответницата правомерно е получила в качеството си на член на съвета на директорите парични плащания за Коледа, Нова година и за Великден в първия мандат на управление. Договорите за управление препращат към социалните фондове и формите на социално обслужване. По производството не се ангажират доказателства за формирането и съществуването на социален фонд в рамките на „Е.Б.Б.“ ЕАД в процесния период. Напротив, представено е по делото удостоверение от „Е.Б.Б.“ ЕАД, в което е посочено, че в периода 17.11.2016 г. – 18.04.2022 г. в дружеството не са съществували социално-битови фондове. Социално- битовото и културно обслужване е уредено в Глава Четиринадесета на КТ и от разпоредбите на чл. 291 и следващите КТ е видно, че плащането на допълнителни възнаграждения към основното възнаграждение извън размера на основната работна заплата не представлява подобно социално-битово обслужване. Напротив, примери за социално обслужване са – организирано хранене, търговско обслужване, транспортно обслужване, поддържане бази за отдих и културни мероприятия, подпомагане на млади и новопостъпили служители, осигуряване безплатно работно облекло, осигуряване на жилища, грижи за семейства на служители, грижи за пенсионирани служители и др. Разделът на КТД, действащи при първия мандат на управление, е „Социално-битово обслужване и социално подпомагане“. Договорите за управление препращат единствено към социално-битовото обслужване, но не и към социалното подпомагане. Видно от Глава Четиринадесета на КТ социалното обслужване е такава форма на подпомагане, която изключва прякото /директно/ подпомагане с парични средства, а налага на работодателя да създава социални услуги и придобивки за работниците и служителите със свои средства или средства от други източници, които да се ползват от тях.