Решение № 2409 от 28.5.2015 г. на Районен съд - Варна по дело № 4760/2014 г.

Предявен е иск с правно основание 79, ал.1 вр. чл.141, ал.1 от ЗЗД от „ ••••••” ЕАД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление ••• срещу С.П.Н. – Г., ЕГН •••••••••• •••. Ищецът излага в исковата си молба, че на 08.12.2009г. между него и Н.М.Х. е сключен договор за предоставяне на кредит в размер на 5200 евро със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Към договора за кредит е сключен договор за поръчителство със С.Н. - Г., който обезпечава изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за кредит от 08.12.2009г. Твърди се, че поради неплащане на задълженията по договора за период повече от 90 дни, остатъкът по кредита е обявен за предсрочно изискуем от банката, като поръчителят е уведомен за настъпилата изискуемост на вземането от датата на получаване на исковата молба, инициирала настоящето производство. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба кредитополучателят и поръчителят не са платили дължимите главница, договорна и наказателна лихви. Отправеното искане е да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 4411, 92 евро, представляваща главница към 18.06.2014 г., 997, 93 евро, представляваща договорна лихва за периода от 08.02.2013г. до 18.06.2014г., 19, 81 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 09.08.2013г. до 18.06.2014г. и 30 евро представляваща неплатена такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразя становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за поръчителство за сумата в размер на 5200 евро за срок от 120 месеца и при годишна лихва 13, 45%. Твърди, че определени клаузи в договора са нищожни, както и че измененията на лихвения процент не са му съобщавани. Оспорва твърдението, че кредитът е бил усвоен от кредитополучателя, както и твърдението, че вноските по кредита не са били заплащани, съобразно погасителния план. Счита, че отговорността му е погасена поради неспазване на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. С определение № 12998/16.09.2014г. съдът е конституирал Н.М.Х., ЕГН •••••••••• ••• в качеството на трето лице помагач на ответната страна. Същата не изразява становище по предявения иск. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: На листи 9-10 от делото са представени договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2009г., сключен между „ ••••••” ЕАД и Н.М.Х., по силата на който Банката се е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в размер на 5200 евро, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорени са лихвен процент по кредита общо 13, 45% и годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита 15, 47. Договорът за кредит се следва от договор за поръчителство, сключен на същата дата между Банката и С.П.Н. - Г., който обезпечава изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за кредит от 08.12.2009г. за срок от 120 месеца и при лихва 13, 45% годишно. Изрично е посочено, че промяната на лихвата от кредитора е задължителна за страните и солидарната отговорност на поръчителя с кредитополучателя. На листи 12-15 са приложени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. От заключението на вещото лице Г.Д. по назначената съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесният кредит в размер на 5200 евро е усвоен на 08.12.2009г. Кредитополучателят първоначално е погасявал вноските редовно, а след сключване на допълнително споразумение от 22.01.2013г. – със закъснения, като последната направена от него вноска е на 11.02.2013г. На 10.06.2013г. Банката преструктурира кредита като предсрочно изискуем поради забава в плащанията над 90 дни. Размерът на дълга на кредитополучателя към 18.06.2014г. е в общ размер от 5456, 32 евро, от който 4411, 92 евро, представляваща главница към 18.06.2014 г., договорна лихва от 994, 56 евро, наказателна лихва от 19, 84 евро и такса от 30 евро. Вещото лице излага, че до 18.03.2015г. има внесени по заемната сметка на кредита чрез ЧСИ още 926, 05 евро, които намалят общия размер на дълга до 4530, 27 евро. Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Договорът за поръчителство има за предмет гарантиране на изпълнението на чуждо задължение и със сключването му поръчителят се задължава да отговаря за чуждия дълг така, както се е задължил главният длъжник. Той дължи същия резултат, който дължи и главният длъжник по основния договор. В конкретния случай безспорно се установи, че между ищеца и Н.М.Х. е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 5200 евро, със срок на издължаване 120 месеца, по силата на който за всяка от страните са възникнали съответно задължения. Банката е изпълнила своевременно и при условията на договора задължението си да предостави на кредитополучателя цялата сума по договора, което обстоятелство се установява от заключението на вещото лице. Не се спори относно факта, че част от отпуснатия кредит и произтичащите от договора задължения за заплащане на лихви са заплатен от кредитополучателя, както и че към датата на подаване на исковата молба са налице непогасени главница и лихви. Безспорно се установи, че задълженията по договора за кредит са обезпечени със сключения между ищеца и ответника С.П.Н. – Г. договор за поръчителство. Несъмнено поръчителят е солидарно отговорен с главния длъжник, съобразно разпоредбата на чл. 141, ал.1 от ЗЗД. Предвид неизпълнението на задълженията по договора за кредит ищецът заявява да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем по отношение на ответника с подаването на исковата молба. Но за да възникне акцесорното задължение на поръчителя, следва да е настъпила и предсрочната изискуемост по отношение на главния длъжник. В конкретния случай ищецът твърди да е обявил кредита за предсрочно изискуем на 10.06.2013г., но същевременно не ангажира доказателства да е уведомил изрично главния длъжник за това свое решение. Съобразно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 година по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС, за да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем, следва да са налице две предпоставки - неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем - целият кредит или непогасеният остатък от кредита за предсрочно изискуеми, което изявление да е достигнало до длъжника. Следователно, ищецът няма изискуемо вземане към кредитополучателя. А щом това е така, то кредиторът не разполага с изискуемо вземане и по отношение на поръчителя. В случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост на дълга по отношение на главния длъжник е настъпила на 10.06.2013г., така както се твърди в исковата молба и съобразно установеното от вещото лице, то следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за погасяване на отговорността му поради неспазване на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Нормата на чл.147 от ЗЗД е императивна и урежда преклузивен срок, за който съдът следи служебно. Поръчителството е акцесорно на главния дълг и относително самостоятелно спрямо главната сделка, поради което може да се прекрати на основания, различни от тези за главния дълг. Хипотезата на чл.147, ал.1 от ГПК изисква наличието на срочен главен дълг и изтичане на шест месеца от падежа на дълга, през който срок кредиторът да е бездействал досежно вземането си срещу главния длъжник. Началото на шестмесечния срок по цитираната разпоредба е момента, в който е настъпила изискуемост на цялото задължение - уговорения или в последствие променен краен срок за погасяване на задълженията. Ако това е твърдяната от кредитора дата – 10.06.2013г., то шестмесечният срок е изтекъл на 10.12.2013г. Исковата молба, инициирала настоящето производство е предявена в съда на 10.01.2014г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.143, ал.1 от ЗЗД. А щом това е така, то следва да се приеме, че поръчителството се е погасило и ответникът не следва да отговаря за задълженията на главния длъжник. По изложените съображения, съдът намира предявения иск с правно основание 79, ал.1 вр. чл.141, ал.1 от ЗЗД за неоснователен, поради което същия следва да се отхвърли. Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените от последния разноски по делото в общ размер от 680 лв., подробно описани в списъка по чл.80 от ГПК. Воден от горното, съдът