Решение № 573 от 21.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 244/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение от 29.11.2021г., постановено по т.д.№ 9581/2016г. на СГС са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД /н/ против „КМПГ Одит“ ООД искове с правно основание чл.34, ал.1 изр. първо и чл.34, ал.1, изр.второ от ЗНФО /отм/. Недоволна от така постановеното решение е останала ищцовата банка и законоустановения срок е подала въззивна жалба, с която моли същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да уважи претенциите. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата е направено и оплакване, че обжалваното решение недопустимо, тъй като е постановено при наличие на процесуална пречка за развитие на производството- наличие на основание за спиране на същото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила присъда на производството по НОХД №2209/2017г. на СпНС /сега СГС/. Счита, че тази присъда има преюдициално значение за изхода на спора и поради това постановеното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Изложени са и доводи във връзка с искането за отмяна на решението като незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът необосновано е изключил от предмета на делото договорите по писмата за ангажименти от 05.07.2011г. и 02.07.2013г., както и по писма за ангажименти от 02.02.2012г. и 27.02.2014г., от 14.03.2012г. и 14.03.2014г, от 19.03.2012г. и 25.03.2014г. Липсвало обсъждане на твърденията за неизпълнение на договорите по писмата за ангажименти от 05.07.2011г. и 02.07.2013г. за преглед на индивидуалните и консолидирани финансови отчети за шестмесечен период, приключващ на 30.06.2011г. и 30.06.2013г., както и по писма за ангажименти от 02.03.2012г. и 27.02.2014г. за изпълнение на изискванията на БНБ относно изготвяне и представяне на одитирани годишни отчети по Наредби 7, 8, 9, 11 и 17 на БНБ; по писмо за ангажимент от 14.03.2012г. и 14.03.2014г. за извършване на процедури от одит естество в изпълнение на изискванията на чл.76, ал.7, т.1 от ЗКИ по писма за ангажименти от 19.03.2012г. и 25.03.2014г., заявени от ищеца в с.з., поддържани в хода на делото и развити в писменото становище пред първата инстанция. В тази връзка се поддържа, че съгласно чл.8 от ЗНФО /отм./ независим финансов одит се извършва на годишни, консолидирани, междинни или други финансови отчети, когато това е определено със закон, по искане на собственици, държавни органи и други. В случая докладите за преглед на шестмесечните отчети за междинен период били извършени по договаряне между страните и следвало да се разглеждат като част от дейност на ГФО. В текста на договорите за ГФО изрично било предвидено, че съответното писмо за ангажимент обхваща и работата свършена преди датата на писмото, т.е. при прегледа на финансовите отчети за междинния период. В подкрепа на това становище било и изявлението на вещите лица, изготвили повторната тройна съдебно – икономическа експертиза, които заявили, че в досиетата за одит на ГФО има документи от работата по прегледите на междинните отчети, които одиторът е ползвал при изготвяне на доклада за заверка на ГФО. Определени действия, които вече били извършени при изготвяне на междинните доклади не били повтаряни, а били ползвани при изготвяне на окончателния доклад. Жалбоподателят излага и твърдения, че предоставянето на БНБ на информация за обстоятелствата по чл.77 от ЗКИ и на одитен доклад за надзорни цели в изпълнение на задължението на одитора по чл.76, ал.8 от ЗКИ е част от одитната дейност, без която не може да приключи годишното финансово отчитане и тази проверка е част от единния ангажимент, който одиторите изпълняват по отношение на търговските банки. Позовава се на чл.76, ал.1 от ЗКИ ГФО на всяка банка, като и надзорните отчети, определени от БНБ се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, съгласно ЗНФО. Всичко това водело до извода, че ЗКИ разширява обхвата на извършваната проверка при независим финансов одит на ГФО на търговските банки като включва в него проверка на надзорните отчети, представяни в БНБ, както и отразяване на мнение по системите за вътрешен контрол и съответствието на финансовите и надзорни отчети със ЗКИ и наредбите на БНБ. Ето защо счита, че проверката на надзорните отчети не е отделна дейност /одитен ангажимент/, а е част от законоустановения ангажимент, който избрания одитор трябва да изпълни, за да може приключилият одитен ангажимент да съответства на ЗКИ. Поради всичко това жалбоподателят изразява становище, че установеното по делото неизпълнение на договорите за заверка на надзорните отчети за 2011г и 2013г. и одиторските доклади върху РИФО на банката и настъпилите от това неизпълнение вреди следва да се вземат предвид при определяне на основателния размер на обезщетенията по чл.34, ал.1 от ЗНФО /отм./. Като цяло жалбоподателят счита, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид установеното от заключението по повторната съдебно- икономическа експертиза неизпълнение и не е отчел и преценил вредите, които са настъпили от това неизпълнение, както и връзката му с влошаването на финансовото състояние на банката. Посочват се конкретните констатации на вещите лица за неизпълнение на от страна на одитора, който не е положил дължимата грижа при осъществяване на договорните си ангажименти. Според жалбоподателя изводите на съда, че контролът на одитора, осъществяван с дейността за изразяване на мнение върху ГФО е последващ и че той не може да носи отговорност за вредите, които банката понася от несъбраните, необезпечени кредите през посочените години са неправилни като това било в противоречие с установеното от заключението на тройната съдебно- икономическа експертиза и по-конкретно- въпрос 4. Заключенията не били обсъдени задълбочено и в пълнота, а само изборно и без отчитане на взаимната връзка, която има между отговорите по различните въпроси, които касаели работата на едни и същи физически лица – одитори по отношение на едно и също одитирано предприятие. Посочени са конкретни неизпълнения на дейности по поетите от одиторите ангажименти по писма с дати 17.10.2011г., 02.03.2012г. и 27.02.2014г., както и по тези, поети с писма от 22.11.2011г., 08.11.2013г. и 19.03.2012г. На следващо място се правят оплаквания за незаконосъобразност на извода на съда, че договорното неизпълнение не е умишлено. Изводите на градския съд в тази насока били необосновани и в противоречие със събраните по делото доказателства. Страната се позовава на събраните по делото гласни доказателства като изтъква, че ключовият одитор М. Г. не е декларирала близките си семейни отношения с председателя на Надзорния съвет на банката Ц. В., които отношения били установени в хода на процеса. Поведението на същата било повлияно от тези близки отношения. Според жалбоподателя освен тези близки отношения, одиторът не е положил дължимата грижа към работата си като без съмнение ставало въпрос за професионална некомпетентност. Одиторът следвало да е предвиждал конкретното настъпване на вредите, като няма значение дали е искал настъпването им или се е отнасял към тях с безразличие, тъй като не било необходимо да се установява конкретната форма на умисъл – пряк или евентуален. С оглед високата професионална квалификация на одитора, същият съзнавал какво е дължимото поведение съобразно дължимата от него грижа по изпълнение на договора и добре осъзнавал какви са действията, които следва да извърши, за да не настъпят вреди за кредитора. Ето защо поведението му било недобросъвестно и в този смисъл – умишлено. Като неправилно се сочи и заключението на съда, че не е налице причинна връзка между пропуските при изготвянето на одитните доклади и всички останали ангажименти на одитора и влошаването на състоянието на банката. Изложени са доводи в подкрепа на това становище, а именно, че с оглед публичността на одитните отчети и съответно неограничения кръг лица, които могат да са запознаят с тях, то ако в същите имаше констатация за обема необезпечени кредити, отпуснати през 2013г., то потребителите биха предприели някакви действия за защита на парите си, например –да ги внесат в други банки. Така финансовото състояние на банката можел да бъде оздравено. Затова случилото се през 2014г. -/поставяне на банката под особен надзор и обявяването й в несъстоятелност/ било пряка последица от практиката на банката, която одитора е видял, но не отразил в докладите си. Правят се оплаквания и за незаконосъобразност на извода за погасяване по давност на исковите претенции. Изтъква се, че ЗНФО /отм./ не съдържа разпоредба, която да определя срока на погасителната давност и поради това същата е петгодишна съгласно нормата на чл110 от ЗЗД. Освен това съдът не съобразил нормата на чл.17, ал.3 от ЗБН съгласно която от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност всички давностни и преклузивни срокове относно права на банката спират да нетекат за срок то 6 месеца, а вземанията стават изискуеми, т.е давността е била спряна за периода от 03.07.2015г. до 03.01.2016г. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответното дружество е подало отговор на въззивната жалба. В същия се посочва, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, но в същото време изразява несъгласие с част от изводите на СГС и по-конкретно с тези, че е установено неизпълнение на поетите одиторски ангажименти. В тази връзка изтъква, че за работата на допуснатата по делото тройна съдебно -икономическа експертиза вещите лица са ползвали доказателства, които не са били допустими. Счита, че следва да бъде ценено заключението по приетата първоначална експертиза, което не било обсъдено от съда. Не били изложени и мотиви защо съдът приема, че следва да цени заключението на повторната експертиза, а не това на първоначалната такава. В основата на повторната експертиза стоели данни от експертизата, изготвена по досъдебното производство по ДП №92/2014г., пр.пр.№6466/2014г. от специалисти от дружества „Бейкър Тили“ от Великобритания, Ирландия и др. държави. Оспорва се годността на докладите на други одиторски дружества – „АФА“ ООД, „Делойт Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „Ърнст и Янг Одит“ ООД да бъдат ценени като доказателства по делото и ползването на отразените в тях данни и фактически констатации. Подчертава, че одиторите са ползвали извадка, която се различава от тази, която е била предоставена на посочените по-горе трети лица. На последните била представена извадка за кредити, които са били отпуснати след 2013г., а друга част, съгласно отразеното в докладите, била неоповестена. Освен това в тези доклади се посочвало изрично, че те не са предназначени да послужат като доказателство или експертно заключение в съдебно производство. Ответникът счита, че ищецът не е доказал да са налице предпоставките за уважаване на претенциите му, като са изложени подробни съображения за всеки елемент от фактическия състав по отделно. Поддържат се направените пред първоинстанционния съд възражения във връзка с ползването като доказателство на доклада на „БейъкрТили“, изготвен по досъдебното производство. В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Претендират разноски. Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения: Пред градския съд са предявени искове с правно основание чл.34, ал.1, изр.второ от ЗНФО/отм./ и при условията на евентуалност – по чл.34, ал.1, изр. първо от ЗНФО/отм/. По първия иск се претендира присъждане на сумата от 1 000 000лв., разпределена на две части от по 500 000лв. съответно за 2011г. и 2013г., като предявеният иск е частичен от общо 2 783 721 955, 23лв. Последната сума представлява претърпяната загуба от страна на ищцовата банка в резултат на действията на ответника по изпълнение на одитни ангажименти за посочените две години. С уточняваща молба, депозирана в с.з., проведено на 27.11.2017г. е посочено, че вредите са произлезли от отпуснатите необезпечени кредити през съответните години. От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че загубата за 2011г. е 1 016 939 260, 10 лева - размера на отпуснатите необезпечени кредити, които не са събрани към датата на предявяване на иска, а за 2013г. - 1 766 781 795, 13 лева. Върху всяка една от сумите от по 500 000 лв. се претендират и 152 172, 64лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2014г.- 30.12.2016г., които представляват част от обезщетението за забава, дължимо от ответника. Тези претенции са заявени като частични искове от общия размер на обезщетението за забава върху стойността на претърпяната загуба, което обезщетение е в размер на 1 127 204, 94лв. При условията на евентуалност се претендира заплащане на следните суми: = сумата от 1 001 375, 37лв., представляваща трикратния размер на договореното и получено възнаграждение за 2011г., ведно с лихва за забава в размер на 304 763, 84лв. за периода 01.01.2014г.-30.12.2016г. и = 1 702 329, 09лв., представляваща трикратния размер на договореното и получено възнаграждение за 2013г., ведно със законната лихва от 518 095, 82 лв. за периода т 01.01.2014г. до 30.12.2016г. Претенциите се основават на твърденията, че ищцовото дружество е кредитна институция по смисъла на чл.2 от ЗКИ и е било работеща банка на територията на Република България като дейността му се е подчинявала на всички действащи разпоредби, регламентиращи дейността на банките в страната. За периода от 2009г. до 2014г. одитор на банката било ответното дружество „КПМГ България“ ООД- София. За осъществяване на дейностите по извършване на одита през отделните години били подписани писма за ангажимент, регламентиращи общите условия по възникналите между ищеца и ответника взаимоотношения. Така през 2011г. били подписани писма от 01.03.2011г., 28.03.2011г./ две писма/, 05.07.2011г., 17.10.2011г., 22.11.2011г. През 2012г. били подписани писма за ангажименти от 02, 14 и 19.03. 2012г.. Към всички писма за ангажименти били приложени общите условия, уреждащи отношенията на страните относно одитирането на ищеца в съответствие с действащото законодателство в тази област. През 2013г и 2014г. отново били подписани писма за ангажименти с приложени към тях общи условия, а именно – писма от 25.03.2013г., 02.07.2013г., 31.10.2013г./две писма/., 08.11.2013г., 27.02.2014г. и 14.03.2014г. Със същите ответникът поел задължения да отговаря дали индивидуалните и консолидираните финансови отчети дават вярна и честна представа за имущественото и финансово състояние на банката, получения финансов резултат и промените в паричните потоци и собствения капитал за годината, както и дали същите са изготвени правилно в съответствие изискванията на Международните стандарти за финансово отчитане. За извършваната дейност ответникът е получил възнаграждение, което за 2011г. е в размер на 333 791. 76 лева, а за 2013г. – 567 443. 03 лева. Твърди се, че при изпълнение на задълженията си по тези договори ответното дружество допуснало нарушения в резултат на които контролните органи получили информация, която не отговаряла на действителното състояние на банката. Отпуснатите необезпечени кредити, които не са събрани за 2011г. били в размер на 1 016 939 260, 10 лева, а за 2013г. – 1 766 781 795, 13 лева, общо 2 783 721 055. 23 лева. В своите доклади одиторът посочил, че тези кредити са обезпечени и ще бъдат събрани изцяло, но това не отговаряло на действителността. Вследствие на тези доклади банката не е провизирала кредитите, а това трябвало да бъде направено и то на 100%. Това оказало влияние върху финансовото състояние и финансовия резултат на банката. Предоставянето на суми в този размер станало причина за отнемане на лиценза за банкова дейност и обявяване на банката в несъстоятелност. Същата претърпяла загуби в посочения по-горе размер на отпуснатите необезпечени и несъбрани до момента кредити. От страна на ответника физическите лица, които са били ангажирани във връзка с одитната дейност на „КТБ“ АД през 2011г. и 2013г. са били М. Т. Г., К. А. Х. и Г. П. М.. В резултат на дейността на ответната страна по независимия финансов одит на ищцовата банка били нанесени непоправими вреди и било накърнено доброто й име. С Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка на основание чл.115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ, , поради опасност от неплатежоспособност, „„КТБ“ АД била поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени били квестори, ограничена била дейността й, както и й било забранено да извършва дейностите съгласно банковия й лиценз. Освен това са били отстранени от длъжност членовете на управителния и надзорния съвет и са били лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас. С Решение № 114 от 16.09.2014г. на УС на БНБ бил продължен срокът, за който банката е поставена под специален надзор, а с Решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ лицензията за банкова дейност на банката е била отнета, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ. С решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, е била обявена неплатежоспособността на „„КТБ“ АД с начална дата 06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелността на банката. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било отменено само в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата – 20.06.2014г. Тази дата на неплатежоспособността е била окончателно стабилизирана с влизане в сила на решението на Софийския апелативен съд. За претърпените вреди ответното дружество носело имуществена отговорност в размер на трикратния размер на договореното възнаграждение, както и дължало обезщетение в размер над дължимата имуществена отговорност на одитора. Както беше посочено по-горе, при уточнението, направено пред настоящата инстанция, ищецът е заявил, че претенциите за имуществени вреди са предявени при условията на евентуалност като главна е тази за пълната имуществена отговорност, а евентуална - претенцията за ограничената имуществена отговорност. В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Същият не оспорва твърденията, че е специализирано одиторско предприятие по смисъла на ЗНФО (отм.), че между страните са били подписани цитираните и приложени към исковата молба писма за ангажименти с идентични общи условия и че индивидуалните и консолидираните годишни финансови отчети за финансовите от 2009г. до 2013г., включително, на ищеца са били одитирани от него и заверени с одиторския му печат. Заявява, че управителя на КПМГ Г. М. не е била ангажирана с одита на „КТБ“ АД. Поддържа, че в изпълнение на задълженията, произтичащи от посочените от ищеца „Писма за ангажименти“ дружеството е изпълнило уговореното като е престирало резултата от това изпълнение – доклади за извършен независим одит на финансовите отчети / индивидуални и консолидирани/ на КТБ за 2011г и 2013г., обективирани на хартиен и електронен носител, като този резултат е изпълнен в уговорения срок. Освен това изпълнението било осъществено изцяло, точно и в срок и при полагане на грижата на добрия търговец и одитор. Заявява, че не са налице противоправни действия или бездействия, съставляващи виновно неизпълнение на задължения на дружеството, поети с писмата за ангажименти и приложимите към правоотношенията общи условия и нямало нарушения на приложимата нормативна рамка, в резултат на които като пряка и непосредствена последица за ищеца да са настъпили предвидими вреди, за което да носи отговорност ответникът като регистриран одитор – специализирано одиторско предприятие. Счита, че „КТБ“ АД е дължало проявяване на адекватна, своевременна и достатъчна грижа за собствените му дела, добросъвестност при изпълнение на договорите с ответника и спазване на принципа за сътрудничество и съдействие между страните. Съгласно изричните текстове в писмата за ангажименти били предвидени клаузи, съответстващи на изискването на чл.33 от ЗСч /отм./ и релевантните международни стандарти, че банката има задължение и поема отговорността отчетите и докладите, изготвени от нея да дават вярна и точна представа за имущественото и финансовото й състояние, получения финансов резултат за периода и движението на паричните средства, както и да са изготвени в съответствие с относимата правно-нормативна рамка. Твърди, че е налице неизпълнение на тези задължения от страна на ищеца и въвежда при условията на евентуалност възражение за неизпълнен договор. Поддържа, че отпускането на необезпечени кредити е действие на самата банка, към което одиторът няма отношение. Ответникът оспорва направените от ищеца фактически твърдения относно общия размер на отпуснатите кредити за 2011г. и 2013г., както и относно размера на кредитите, които са останали непогасени. Изтъква, че липсват доказателства, които да подкрепят същите и счита, че те почиват на погрешен прочит на ГФО на ищеца за тези две години. Оспорва се и твърдението, че кредитите, които формират посочените суми са необезпечени и счита, че банката сама се е лишила от някои от предоставените й обезпечения като държането на ценни книжа, предоставени й в залог. Поддържа се, че каквато и част от отпуснатите кредити за 2011г. и 2013г. да е останала несъбрана, това е в резултат на фактори и обстоятелства, независещи от действията на одитора. Оспорва се и настъпването на другите твърдени в исковата молба вреди включително накърняване на доброто име на банката, отнемане на нейния лиценз за банкова дейност и обявяването й в несъстоятелност. При условията на евентуалност, ако все пак се приеме, че тези вреди са настъпили, то се оспорва, че същите са пряка и непосредствена последица от виновни и противоправни действия или бездействия на ответника и физически лица – ключови одитори, осъществили одитните ангажименти. Изложени са подробни доводи в подкрепа на твърденията на ответника, че вредите, ако въобще са настъпили не могат да бъдат причинени от дейността на одиторите.Изтъква се също, че преквалифицирането на част от кредитите на банката в по-рискови групи, извършено през 2014г. от квесторите на БНБ било резултат от одобряването от страна на същите квестори на нова Политика за определяне на загуби от обезценки на банки, одобрена със заповед от 20.08.2014г. Ответникът изразява становище, че релевантни към спора само тези писма за ангажименти, които обективират ангажимент за извършване на независим финансов одит, но не и тези, които касаят изпълнението на ангажименти, различни от тази нормативно регламентирана дейност. В този смисъл размерът на получените от него възнаграждения не отговарял на договорените и получени от КПМГ възнаграждения за независим финансов одит на индивидуалните и консолидирани отчети. Посочените от ищеца суми за получени възнаграждения включвали възнаграждения, които не са за одит и поради това били некоректни. При условията на евентуалност, ако все пак съдът счете, че изложените от ищеца факти отговарят на истината, то се заявява, че самият ищец се явява неизправна страна по договорите за одит и поради това същият няма право да претендира обезщетение, дължащо се на собственото му неизпълнение, което се изразявало в това, че същият е бил длъжен да положи усилия, съдействие и добросъвестност в изпълнение на договорните си задължения, както и да прояви дължима грижа за запазване на собственото си имущество. Ответникът счита, че самото евентуално доказване на твърдените факти означава, че ищецът не e изпълнил задълженията си да изготви верни, пълни и точни доклади и ГФО. Прави се и възражение, че от страна на банката са допуснати нарушения при нейното управление и отчетност и не е положена нужната грижа за избягване на вредите, което представлява основание, освобождаващо нейния одитор от имуществена отговорност съгласно чл.35, ал.1 от ЗНФО/отм./ и чл.83 от ЗЗД. При условията на евентуалност се прави възражение за погасяване на претенциите по давност по чл. 111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД, чл.119 ЗД и чл. 265, ал. 3 от ЗЗД. Ако съдът намери претенциите за основателни, то ответникът счита, че отговорността му следва да бъде ограничена такава, като при определянето й следва да се вземат предвид само ангажиментите за одит, а не всички договори между страните. Също при условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на сумата по исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1, изр. 1 от ЗНФО от 2011г.(отм.) със сумата от 136 908, 0 лева задължение по писмо за ангажимент за предоставяне на посреднически услуги от 31.10.2013г. и за което е била издадена фактура № 1000016229/19.06.2014г. В тази връзка прави и възражение за неизпълнен договор по чл. 90 от ЗЗД. По отношение на исковете за лихви се поддържа, че същите са неоснователни поради неоснователността на исковете за заплащане на главница. Освен това се твърди, че преди датата на завеждане на исковата молба не е била налице забава и поради това такава лихва не се дължи. И по отношение на тази претенция се прави възражение за изтекла погасителна давност С допълнителната искова молба се поддържат предявените искове и изложените фактически твърдения. Във връзка с направените от ответника възражения в отговора на исковата молба се заявява, че се оспорва твърдението, че „КПМГ България“ ООД е извършило уговореното от страните в Писмата за ангажименти и е престирало резултата от изпълнението на ищеца Напротив, ответното дружество при осъществяване на одиторската си дейност нарушило българските закони и подзаконови нормативни актове, както и приложимите международни стандарти, Етичния кодекс на професионалните счетоводители, вътрешно-нормативните правила на „КТБ“ АД/н/. Същото не изпълнило поетите ангажименти и с дейността си нанесло непоправими вреди на ищцовата банка като резултатът от тях бил обществено известен. Допуснати били съществени пропуски и несъответствия спрямо изискванията на международните одиторски стандарти във връзка с кредитната дейност по отношение на възникване, пълнота и оценка на кредитите. Одиторът бил длъжен да поддържа професионален скептицизъм и да взема предвид възможностите за пренебрегване на контрола от страна на ръководството на банката и да отчита факта, че одиторските процедури, които са ефективни за разкриване на грешки, може да не са ефективни за разкриване на измама. При изпълнението на ангажиментите за независим финансов одит били констатирани множество факти и обстоятелства, които можело да бъдат квалифицирани като индикатори за измама от страна на ръководството на банката, но по отношение на които одиторът- ответник не предприел адекватни действия за промяна на одиторската стратегия и сезиране на БНБ съгласно изискванията на чл.77 от ЗКИ. Имало случаи на премълчаване на факти и обстоятелства или констатирани на отрицателни такива, отразени в работните документи /наличие на загуба, декапитализация, отрицателни парични потоци/, но въпреки това направил одиторско заключение за „добро финансово състояние“. Всичко това водело до извод, че е налице неизпълнение на одиторския ангажимент. Поддържа се, че „КТБ“ АД /н/ от своя страна е изпълнила своите задължения за спазване на принципа на сътрудничество и оказване на съдействие на ответника като изготвила отчетите, които е следвало да бъдат предоставени на одитора. Оспорват се направените от ответната страна възражения за погасяване на претенциите по давност, възражението за прихващане и за неизпълнен договор. С подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си относно предявените искове и всички заявени вече оспорвания и възражения. Поддържа, че твърденията в допълнителната искова молба за нарушаване от страна одитора на МОС и за съществени пропуски при изготвяне на одитните доклади са преклудирани. Изложени са и съображения по отношение на съществото на тези твърдения като се изтъква тяхната несъстоятелност. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с оглед съдържанието на поетите ангажименти с посочените в исковата молба писма, релевантни за спора са само писмата за ангажименти от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. По отношение на останалите писма е счетено, че те не са за одити по ЗНФО /отм./ и задълженията по тях не са обсъждани. Въз основа на събраните по делото доказателства са направени изводи, че е налице неизпълнение на задълженията на одиторското предприятие. Посочено е, че с одитните доклади, представени от ответника в изпълнение на договорите от 22.11.2011г. и 08.11.2013г., са потвърдени годишните финансови отчети на банката, а видно от събраните доказателства и по - конкретно заключението на експертизата по чл. 200, ал. 3 от ГПК, заверката е трябвало да бъде при забележка. Счетено е, че това неизпълнение не е умишлено. Установявало се, че не е положена дължимата грижа, но не са установени обстоятелства, които да обосновават умисъл. Поради това искът за реализиране на пълна имуществена отговорност на одитора е счетен за неоснователен. Искът за реализиране на ограничената имуществена отговорност също е приет за неоснователен. Изложени са съображения, че по договорите от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. регистрираният одитор не би могъл да носи отговорност за обстоятелствата, при които са сключвани договорите за кредит от „КТБ“ АД като действаща банка, и по специално – през 2011г. за отпуснати необезпечени кредите, които не са събрани в размер на 1 016 939 260, 10лв. и за 2013г. – 1 766 781 795, 13лв. дори и ако тези вземания не могат да бъдат събрани изцяло. Посочено е, че одитът по ЗНФО/отм./ не е предварителен одит, а последващ и самия договор не съдържа отговорност на регистрирания одитор за несъбрани задължения на длъжник на одитираното предприятие. По отношение на договора от 08.11.2013г. е посочено, че от неговото неизпълнение не могат да произтекат твърдените вреди – влошаване на финансовото състояние на банката, тъй като до 20.06.2014г., когато е началната дата на неплатежоспособността на ищеца не било възможно да бъдат предприети действия във връзка с изготвения доклад. По отношение на претенциите за обезщетение за неизпълнен договор по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.34, ал.1, изр.първо от ЗНФО/отм./ е посочено, че дори да са претърпени всички твърдени от ищеца вреди, при наличието на всички останали предпоставки за заплащане на обезщетение, то исковете не могат да бъдат уважени, тъй като са погасени по давност, за което е направено своевременно възражение от ответника. Посочено е, че по отношение на това вземане е приложима кратката давност по чл.116, б.“б“ от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Пред въззивната инстанция да е допуснато уточнение на предявените претенции, което се изразява в посочването на иска по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗНФО /отм/ като главен иск и на иска по чл.34, ал.1, изр.1 от ЗНФО /отм./ като евентуален иск. Това уточнение не се отразява на допустимостта на първоинстанционното решение, тъй като градският съд е разгледал и двете претенции, обсъдил е основателността на исковете въз основа на заявените твърдения от ищеца и направените от ответника възражения. и е приел, че те са неоснователни. Настоящият състав намира, че както в първоинстанционното производство, така и във въззивното не са налице основания за спиране на делото до приключване с влязло в сила присъда на производството по НОХД №2209/2017г. на СпНС /сега СГС/ като мотивите за това становище са изложени в определението № 519 от 01.08.2022г. и не следва да бъдат преповтаряни. Ето защо решението не е недопустимо на това основание. По отношение на правилността на атакувания съдебен акт, съдът намира следното: От фактическа страна: По делото са приети за безспорни фактите, че ответникът е специализирано одиторско предприятие по смисъла на ЗНФО /отм./, че ищецът е бил работеща търговска банка на територията на Република България и че по отношение на него са били постановени посочените в исковата молба решения на БНБ и на съда във връзка с несъстоятелността на банката. Също за безспорни са приети фактите, че за периода от 2009г. до 2013г. включително, ответникът е одитирал и заверил консолидираните и неконсолидирани отчети на ищцовата банка, както и че между страните са били подписани представените с исковата молба писма за ангажименти с приложими общи условия. Посочените писма са представени по делото. Същите касаят одиторски ангажименти на ответника спрямо ищеца с посочено съдържание. Към всяко писмо са приложени общи условия с идентичен текст, а в края на всяко писмо е налично подписано от двама изпълнителни директори на банката изявление, че същите са прочели и разбрали условията на съответното Писмо за ангажименти и приложените Общи условия и изразяват съгласие с тях като ги приемат. С писмата от 22.11.2011г. и 08.11.2013г. ответното дружество е поело ангажимент за предоставяне на външни одиторски услуги на „КТБ“ АД с обхват на ангажимента годината, приключваща на 31.12.2011г. за първото писмо и годината, приключваща на 31.12.2013г. за второто, за които да бъде извършен одит на консолидираните и индивидуалните годишни финансови отчети, изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейския съюз, при докладване дали историческата финансова информация, представена в годишния доклад за дейността съответства, във всички съществени аспекти, на финансовата информация, която се съдържа в одитирания годишен финансов отчет и докладване на акционерите дали по мнение на одитора финансовите отчети дават вярна и честна представа да финансовото състояние на дружеството към посочените дати, както и за финансовите резултати и паричните потоци за годината. При приключване на ангажимента е трябвало да бъде издадено одит мнение („Одиторски доклад“), като срокът за това по първото писмо е не по-късно от 31.03.2012г., а по второто – не по-късно от 31.02.2014г. С писма за ангажименти, на 01.03.2011г., 02.03.2012г., 27.02.2013г. и 27.02.2014г. ответникът е поел писмено ангажименти съгласно изискванията на чл. 76, ал. 1 от ЗКИ във връзка с изготвянето и представянето в Българската народна банка на одитирани неконсолидирани и консолидирани годишни отчети по Наредби № 7, 8, 9, 11 и 17 на БНБ, съдържащи информация да основните регулатори на банковата дейност, както и извършването на процедури за анализ на основните регулатори за банкова дейност съобразно категориите собствен капитал, рискови експозиции и концентрации за кредитен риск, ликвидност и вложения по чл. 47 от ЗКИ (Наредба № 14 на БНБ). В тези случаи, съгласно изрично посоченото в документите, не се е изразявало мнение (договорените процедури не са представлявали одит или преглед, извършени в съответствие с Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за преглед), а се е издавал доклад за фактически констатации. На 28.03.2011г., 19.03.2012г., 25.03.2013г. и 25.03.2014г. от ответника са били изготвени писма за ангажименти за предоставяне на одиторски услуги изразяване на одит мнение („Одиторски доклад“) върху РИФО (одит на рамката за индивидуално финансово отчитане) на банката, съответно за годините, приключващи на 31.12.2010г., 31.12.2011г., 31.12.2012г. и 31.12.2013г., със срок за представяне на докладите съответно 14.04.2011г., 15.04.2012г., 15.04.2013г. и 15.04.2014г. От „КТБ“ АД е било изразено съгласие с поетия ангажимент, включително към предложените от ответника Общи условия, при които са били предоставяни одиторските услуги. Писмата за ангажимент са представени от самия ищец. Постигнатото между страните съгласие за извършването на одиторските услуги не е спорно по делото. На 28.03.2011г., 14.03.2012г., 14.03.2013г. и 14.03.2014г. от ответника са били поети ангажименти за извършване на процедури от одит естество по отношение на системите да вътрешен контрол на „КТБ“ АД с цел изпълнение на изискванията на чл. 76, ал.7, т.1 от ЗКИ. И в тези случаи се е издавал доклад за фактически констатации. С писма от 05.07.2011г. и 02.07.2013г. от ответника е бил поет ангажимент за извършване на преглед на индивидуалните и консолидирани междинни финансови отчети на „КТБ“ АД, съответно за шестмесечните периоди, приключващи на 30.06.2011г. и на 30.06.2013г., съставляващи доклад за преглед. На 17.10.2011г. и 25.03.2014г. от ответника са били поети още ангажименти за извършване на договорени процедури - прегледи на решения на управителния съвет и на надзорния съвет на банката, на сключени договори и на документация, приключващи с издаване на доклад за фактически констатации, а на 31.10.2013г. са били поети ангажименти за предоставяне на финансов, данъчен и правен преглед (консултантски услуги), както и ангажименти за предоставяне на посреднически услуги във връзка с придобиван от банката на акции в трето търговско дружество. Ключови одитори по всички писма за ангажименти са лицата М. Г. или Настоящият състав намира, че съдържанието на одиторския ангажимент отношение на банка следва да бъде съобразено освен със ЗНФО/отм./, койт явява общ закон, така и със специалния такъв, касаещ кредитните институ В чл.8 от ЗНФО/отм. /са посочени отчетите, които следва да бъдат одити Това са годишните отчети, междинните и други финансови отчети, когато то определено със закон, по искане на собственици, държавни органи и други потребители на информация. Съгласно чл.76 от ЗКИ в редакцията му действаща от към момента на изд на писмата за ангажименти годишните финансови отчети на всяка банка, к и надзорните отчети, определени от БНБ, се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, което е регистриран одитор съглас Закона за независимия финансов одит. По отношение на отчетите на банката за надзорни цели обаче регистрир одитор изпълнява договорени процедури и издава доклад за фактически констатации. Със същия не се изразява сигурност, тъй като изпълнението договорните процедури не представлява одит или преглед в съответствие с Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за преглед. По отношение на одита на Рамката за индивидуалното финансово отчи ангажиментите са проверени отчетите по Наредби № 7, 8, 9, 11 и 17 на информация да основните регулатори на банковата дейност, както и извърш процедури за анализ на основните регулатори за банкова дейност съобразно собствен капитал, рискови експозиции и концентрации за кредитен риск, ли вложения по чл. 47 от ЗКИ (Наредба № 14 на БНБ) също не може да се прием за независим финансов одит, тъй като ( както вече беше посочено по-г е поел ангажименти да извърши фактически констатации и с докладите по не дава увереност /сигурност, че вътрешните системи за контрол са фун определени регулации са били спазвани през целия одитиран период, което естеството на одита и обхвата на процедурите. Ето защо въззивният съд намира, че отношения за извършаване на одито по смисъла на чл.2 от ЗНФО/отм./ уреждат само писмата за ангажименти от и от 08.11.2013г., както е приел и първоинстанционният съд.. В общите условия, приложими към така сключените между страните дого ІХ – „Обезщетения. Лимит на отговорност“, т.2 е предвидено, че общият р отговорността за претърпени от банката вреди, произтичащи или свързани с на услугите, без оглед на това как са причинени, освен при груба небреж от страна на ответника, при никакви обстоятелства не са надвишавали разм възнаграждението (без ДДС) платено за съответната услуга. Съгласно т. 3 на Общите условия никоя от разпоредбите на общите условия, която изключ ограничавала отговорността на ответника, не се отнася до отговорността, която не м изключвана или ограничавана съгласно закон или подзаконов нормативен акт По делото са представени годишните финансови отчети (консолидирани и за 2011г. и 2013г., заверени от одитора, както и самите доклади на одит изразява становище, че отчетите дават вярна и честна представа за финанс на банката към съответната дата. Приложени протоколи от проведени общи събрания на акционерите на ГФО за 2011г и за 2013г. са прието. От вписванията в ТР е видно, че отч е своевременно обявен. Представен е Доклад на Комисията за публичен надзор над регистрирани Видно от същия, в резултат на извършената проверка на „КПМГ България“ ООД ООД/ във връзка с одитиранетое на „КТБ“ АД са констатирани редица нарушения общо 10 акта за административни нарушения, както на самото дружество, та одитори М. Г. и К. Х.. Издадени са и 10 наказателни постановления. С наложени административни наказания на М. Г., два са за наказания на К. Х наказания на „КПМГ България“ ООД. Няма данни тези наказателни постановл в сила, а от представеното решение от 18.072018г. по НАХД №7555/2016г че две от тях са отменени. По делото е допусната и извършена съдебно - техническа експертиза, и лице проф.В. Т. Д.. От заключението по същата се установява, че от моме на процесните одити до датата на експертизата има данни за изменение ищеца. Това е ставало непрекъснато, защото същия е обновяван. Няма данни умишлено изменение на същия, но ако е имало такова, то е било заличено Експертът счита за малко вероятно изменението на информационния ма достъп към базата данни със средствата на системата за управление. Оп хардурер и мрежа били защитени стандартно и проникването от там до по-ви още по-малко вероятно. Вещото не е констатирало действия по изменение данните, които не се дължат на обичайното боравене с данните от систем В съдебно заседание експертът посочва, че софтуерът, така както се зачиства, а се обновява с натрупване. Измененията се документират и ин Имало защита, която осигурява блокиране на системата ако някой на по в специални чек-пойнотве. Установил е, че сканирани документи от кре а по-скоро се поддържал опис на такива документи. Базата данни се архивирала и този архив не можел да се изменя. В хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съде експертиза, изготвена от вещите лица В. П., Л. П. и Т. П.. От заключени установява, че възнаграждението, което е получено от ответното дружеств услуги за 2011г.е следното: = за независим финансов одит- 123 362, 98лв.; възнаграждение за пр финансовото състояние РИФО и РКФО- 12 712, 90лв.; възнаграждение за прегл финансови отчети- 43 028, 26лв.; възнаграждение за преглед на договорни и възнаграждение за преглед на договорни процедури по Наредба №8 – 4 88 За 2013г. получените възнаграждения са в следния размер: 152 750, 3 за независим финансов одит, за преглед на финансовото състояние РИФО и възнаграждение за преглед на исторически финансови отчети- 43 028, 26 л за преглед на договорни процедури за отчети пред надзора - 88 012, 36 лв за други консултантски услуги – 4 889, 58лв. Констатирано е, че е останала неизплатена сума в размер на 136 908 № 100016229/19.06.2014г. като не е посочено към кое писмо за ангажимент При направената справка в счетоводството на ищеца е констатирано, че същ и не е заплащана. Фактурата е осчетоводена при ответника като е отра не е платена. Изчислен е размерът на евентуалното обезщетение по писмата за ангажи финансовите отчети и по писмата за ангажименти за останалите одиторски у Вещите лица са направил и преглед на информацията за разрешените кре и 2013г., проследили са движението на кредитите и са посочили какъв е р непогасените кредит към 30.09.2017г. получената информация е засечена с портфейл към 30.09.2017г., аналитичната оборотна ведомост към 30.09.20 баланса на вземанията и кредитите към тази дата. Класификацията на кредитите е извършена според указанията, дадени от на данни в изпълнение на Наредба №22 за Централния кредитен регистър. Изготвени са таблици, в които са направени списъци на процесните кре обобщена справка за тяхното движение към 30.09.2017г. от годината на т Към 30.09.2017г. са останали 94 непогасени кредита, отпуснати през 2011 кредита, отпуснати през 2013г. На основание чл.200, ал.3 от ГПК по делото е допусната повторна и до експертиза, изготвена от вещите лица М. Д., О. М. и С. И.. От заключението по същата се установява, че отпуснатите през 2011г. непогасени към 30.07.2019г. кредити са в размер на 560 555 000лв., а за 1 298 841 000лв. Освен това експертите след обстоен анализ на състоянието на ищцовата преценка на изисканата от одиторите информация са изразили становище, че одитните доклади са допуснати редица нарушение на одиторските ангажименти експертите на са осъществени правилно необходимите одиторски процедури пр качеството на кредитите, кредитния рейтинг на кредитополучателите и пред обезпечения като не са констатирани проблемите в тази област, за което достатъчно данни в наличните при ищеца документи. Това от своя страна е неправилни изводи относно възможността за събираемост на кредитите и еве необходимостта от тяхното провизиране. Разликата в провизирането пък форм ефект върху финансовите отчети като се стига до евентуално намаляване на дава пряк ефект върху капиталовата адекватност на банката. По отношение на доклада, издаден в изпълнение на ангажимента по пи 22.11.2011г. е записано, че същият отговаря по съдържание и структура на одиторски стандарти. Поради установено от експертите несъответствие меж състояние на кредитните сделки, в т.ч. констатирано от екипа на одитора одиторските заключения, вещите лица считат, че констатираните факти е тр най-малкото да бъдат отбелязани като забележка в одиторските доклади/ л. По отношение на доклада, изготвен в изпълнение на ангажимента от 08.11.2013г. експертизата е изразила становище, че той също по съдържание и структура отговоря на Международните одиторски стандарти. И по отношение на този доклад е посочено, че предвид фактическото състояние на кредитните сделки, в доклада поне като забележка е следвало да бъдат отразени проблеми на банката в тази област. При разпита на вещите лица в с.з., проведено на 18.02.2020г. същите посочват, че според тях одиторите не са се информирали правилно. Освен това изводите, които са направени в докладите е можело да бъдат по- подробни и по-обосновани. Съгласно обясненията на вещите лица от същото съдебно заседание при приемане на основното заключение, няма данни за умисъл при работата на ответника, а по-скоро е налице предоверяване поради годините на сътрудничество между страните. Експертите считат, че ответникът е трябвало да подходи с по-голяма професионална скептичност. Настоящият състав намира, че така обсъдената експертиза е дадена от специалисти с необходимите специални знания, мотивирана е с позоваване на представената по делото документация и с проверените при страните документи. Заключението е обосновано, включително с разяснения при разпита на вещите лица. Поради това така даденото заключение следва да бъде кредитирано. Необходимо е да се отбележи, че направените от повторната и допълнителна експертиза изводи не противоречат на тези, направени от първоначалната такава, с която обаче на практика не е отговорено дали одиторите са допуснали нарушения при изготвянето на одиторските доклади. Освен това повторната експертиза е значително по- подробна и обоснована. Поради това съдът счита, че следа да ползва именно заключението на вещите лице Д., М. и И. при преценката на основателността на предявените претенции. По делото са изискани доклади от „АФА“ ООД, „Делойт България“ ЕООД и „Ърнст и Янг одит“ ООД, касаещи финансовото състояние на „КТБ“ АД /н/, които обхващат и процесния период. Тези доклади имат характер на частни свидетелстващи документи и същите нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Направените в тях констатации могат да бъдат ползвани само като се съобразяват с останалите доказателства по делото. В случая съдът намира, че не е необходимо да обсъжда същите, тъй като няма данни въз основа на каква информация са изготвени и поради това сравнението между изразените мнения в тези доклади не могат са се отнесат към качеството на одиторската услуга, което е предметът на настоящия спор. Освен това същите касаят последващ период от време. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства. Това са показанията на свидетелите М. Т. Г., О. С. И. и К. А. Х.. Тези лица са разпитани във връзка с твърденията на ищеца, че отговорният одитор М. Г. е била в близки отношения с председателя на надзорния съвет на банката Ц. В... Свидетелката Г. посочва, че е била ключов одитор при извършване на одитите на „КТБ“ АД от ответното дружество през 2009, 2010 и 2013г. Тя заявява, че познава „председателя на „КТБ“ АД Ц. В.“ и семейството му от студентските си години.. Съпругът й завършил заедно с Василев една специалност и имали общи познати от това време. Случвало се да имат епизодични социални контакти в годините, което изобщо не пречело на служебните й задължения при одита на банката, тъй като под никаква форма при тези контакти не е ставало дума за изпълнението на нейни одит задължения. Твърди, че никога не е била в конфликт на интереси, изпълнявайки ролята на отговорен ключов одитор. Свидетелката сочи, че е имало два или три случая при пътувания в чужбина да са били в една туристическа група със семейството на Ц. В. и други колеги. Това били пътувания до Перу- Колумбия и до Южна Африка. Разноските за пътуванията за семейството на свидетелката поемал нейният съпруг. Свидетелката подробно разяснения как й е била предоставяна информация при извършването на одита, както и какви са били констатациите при осъществената от нея проверка. Свидетелката О. С. И. е служител в Туристическа агенция „Йомекс“ и „Трансатлантик травъл къмпани“. Същата знае, че приз 2014г. Ц. В., съпругата му, и свидетелката Г. като част от приятелска компания от 10 човека са пътували до Колумбия и Перу. Пътуването било осъществено по поръчка на групата като лицата, които организирали всичко и контактували с агенцията били М. М. и А. С.. Свидетелят Х. заявява, че е бил ключов одитор по смисъла на ЗНФО на финансовите отчети на „КТБ“ АД за 2011 и 2012г. За одита за 2013г. изпълнявал функциите на т.нар. „съдружник“, отговарящ за качеството на одита. Разяснява, че това е фигура, която има за задача да даден един страничен поглед, различен от този на ключовия одитор.Същият разяснява подробно какви са били неговите задължения при изпълнение на функциите му по поетите одиторски ангажименти към „КТБ“ АД. Посочва, че г-жа Г. е имала по-близки взаимоотношения със семейството на Ц. В., но без свързаност и без да има нарушения на Етичния кодекс. Съдът намира, че от тези показания не се установяват близки отношения между М. Г. и Ц. В.. Познанството и фактът на попадане в една туристическа група не могат да се приеме за такива отношения, които да бъдат квалифицирани като „конфликт на интереси“ по смисъла на Етичния кодекс на регистрирания одитор. Не може да се приеме, че такива отношения само по себе си са повлияли на работата на Г. при одита. От правна страна: За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл.34, ал., изр. втора от ЗНФО/отм./ е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: наличието на договор между страните, настъпването на вреда за имуществото на банката, умишлено виновно неизпълнение на задълженията на одитора по договора и пряка причинната връзка между настъпилите вреди и това неизпълнение. Договорът за независим финансов одит е уреден в чл.9 и сл. от ЗНФО/отм./ В този текст е посочено, че одитът се осъществява въз основа на договор между предприятието доверител и регистрирания одитор като физическо лице или чрез негово предприятие или специализираното одиторско предприятие с посочване на регистрирания одитор, отговорен за извършване на независимия финансов одит. Съгласно чл.10 от ЗНФО/отм./ приемането на задължение за извършване на независимия финансов одит се документира с писмо за приемане на одиторски ангажимент като съдържанието на писмото се определя по Международните одиторски стандарти. Предвидено е, че заключенията на регистрирания одитор след извършения независим финансов одит се отразяват в одиторски доклад. Съдът намира, че става въпрос за самостоятелен вид договор, който съдържа елементи на договора за изработка, но към същия не могат да се приложат разпоредбите относно прегледа на изработеното и неговото приемане, отговорността за недостатъци и др. Това е така поради обстоятелството, че става въпрос за специфична дейност, която се осъществява в изпълнение на целите, заложени в чл.5 от ЗНФО/отм./ и която гарантира опазването на обществения интерес. Именно поради това не могат да бъдат приети за основателни възраженията на ответника, че след като ГФО за съответните години са приети от ОС на банката и самите ГФО са изпратени на КФН и са обявени в ТР, то работата е била реално предадена и приета от поръчващия. В случая сключването на договор за извършаване на независим финансов одит на консолидираните и индивидуални отчети на ищцовата банка за 2011г. и 2013г. е безспорно установено. От приложените писма за ангажимент и представляващите неразделна част от договорите Общи условия се установява безспорно съдържанието на правоотношението. Одиторът е поел задължение да извърши одит на консолидираните и индивидуалните годишни и финансови отчети, изготвени съобразно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейския съюз, при докладване дали историческата финансова информация, представена в годишния доклад за дейността съответства, във всички съществени аспекти, на финансовата информация, която се съдържа в одитирания годишен финансов отчет и докладване на акционерите дали по мнение на одитора финансовите отчети дават вярна и честна представа да финансовото състояние на дружеството към 31.12. на съответната година. Договорите касаят годините 2011.г и 2013г. Отговорността на одитора по отношение на ангажиментите за независим финансов одит се свежда до изразяване на одиторско мнение по отношение на представения финансов отчет, основаващо се на изпълнени одиторски процедури с цел получаване на одиторски доказателства относно сумите и оповестяванията, представени във финансовия отчет, така че да се увери в разумна степен на сигурност, че във финансовия отчет не се съдържат съществени отклонения независимо дали те се дължат на измама или грешка. За да се приеме, че така поетият ангажимент е изпълнен освен, че трябва да е изготвен одиторски доклад, изразеното от одитора мнение трябва да е адекватно и независимо, като именно това е дължимият по договора резултат от изпълнението. Настоящият състав споделя мнението на първоинстанционния съд, че ако изразеното от одитора мнение е неправилно, то е налице неизпълнение. Банката от своя страна е имала задължение да представи отчетите и докладите към тях, както и да окаже необходимото съдействие чрез предоставяне на необходимата информация, свързана с изготвянето на финансовите отчети, допълнителна информация при поискване, неграничен достъп до служители на дружеството, от които да бъдат получени доказателства и писмени потвърждения на устно предадена информация, както и да заплати уговореното възнаграждение. За да бъде реализирана договорната отговорност по чл.34, ал.1 от ЗНФО/отм./, вр.чл.82 от ЗЗД следва да е констатирано неизпълнени е на договора. В случая с оглед констатациите на приетата по делото повторна съдебно- икономическа експертиза следва да се приеме, че одиторското мнение, че ГФО за 2011г. и 2013г. следва да бъдат заверени без забележки е неправилно. От заключението става ясно, че изготвените от банката ГФО за 2011г и 2013г. не отразяват вярно и честно финансовото състояние на кредитната институция. Това обстоятелство не е било установено от одиторите. Експертизата е констатирала съществени и многобройни нарушения от страна на банката при отпускане на кредити, при оценката им на последващ етап и съответно провизирането на същите, което от своя стана дава отражение на капиталовата адекватност на кредитната институция и на оценката на нейните активи. Тези нарушения и тяхното отражение върху ГФО не са отчетени от одиторите поради „предоверяване“ и непроявавяне на необходимата професионална скептичност, поради което следва да се приеме, че същите не са изпълнили ангажимента по описаните по-горе писма да дадат вярно, адекватно и независимо мнение за изготвените отчети. За осъществяване на пълната имуществена отговорност по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗНФО/отм./ неизпълнението трябва да е умишлено. Гражданското право познава две форми на вина - умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува недобросъвестност в правоотношението, нежелание на длъжника да действа съобразно възприетия модел на поведение, т.е. умишлено поведение на страната по договора в обвързването с договорно правоотношение, задължение по което не смята да изпълни. По настоящото дело не бяха събрани доказателства, които да установяват такова поведение. Ето защо при липсата на тази основна предпоставка за уважаване на главния иск, същият не би могъл да бъде уважен като е без значение дали са налице останалите елементи от фактическия състав на предвидената пълна имуществена отговорност на одитора. При това положение следва да бъде разгледан евентуалният иск по чл.34, ал.1, изр. първо от ЗНФО /отм./ за заплащане на сумите 1 001 375, 37лв., представляваща трикратния размер на договореното и получено възнаграждение за 2011г., ведно с лихва за забава в размер на 304 763, 84лв. за периода 01.01.2014г.-30.12.2016г. и 1 702 329, 09лв., представляваща трикратния размер на договореното и получено възнаграждение за 2013г., ведно със законната лихва от 518 095, 82 лв. за периода т 01.01.2014г. до 30.12.2016г. Предпоставките за реализиране на отговорността са наличието на сключен между страните договор, неизпълнение на задълженията по същия от една от страните /ответник в производството/, настъпването на вреди за другата страна и те да са пряка и непосредствена последица от конкретното неизпълнение. По-горе вече беше прието, че по настоящото дело е установено сключването на договор за независим финансов одит в установената от закона форма - писмо за ангажимент съгласно предвиденото в чл.10 от ЗНФО/отм./. Прието беше също, че е налице неизпълнение на задълженията на одитора за даване на адекватно, независимо и правилно мнение дали ГФО отразява вярно и честно финансовото състояние на дружеството, поради което е налице и втората предпоставка за уважаване на претенциите. Следващата предпоставка е наличието на вреди. В случая се твърди, че вредите се изразяват в стойността на отпуснатите през съответната, подлежаща на одит година необезпечени кредити, които не са събрани към датата на завеждане на иска. Още в исковата молба обаче е посочено, че становището, изразено в одиторските доклади не е отговаряло на действителността и в следствие на това банката не е провизирала необезпечените кредити, което пък се отразило на финансовото й състояние и в крайна сметка е влошило общия резултат на банката. предоставяне на кредити в посочените в молбата размери било причината банката да бъде обявена в несъстоятелност като претърпяната загуба се равнявала на отпуснатите необезпечени кредити, които не са събрани до предявяване на иска. Във въззивната жалба са изложени подобни доводи - че от действията на одита е настъпило влошаване на общото състояние на банката и че поставянето на същата под особен надзор и обявяването й в несъстоятелност били пряка последица от практиката на банката, която одиторът е видял и не е отразил в докладите си. С оглед на това съдът счита, че следва да обсъди както пряката връзка на неврения одиторски доклад с отпускането и несъбираемостта на кредите, така и с обявяването на банката в несъстоятелност. От заключението на приетата по делото повторна и допълнителна икономически експертиза беше установено, че размерът на отпуснатите през 2011г. кредити, които не са събрани до 30.07.2019г. са в размер на 560 555 000лв., а за 2013г.- 1 298 841 000лв. В този смисъл може да се приеме, че е налице вреда, която се изразява в невъзможността на банката да събере посочените суми. Обявяването на банката в несъстоятелност е факт, който е приет за безспорен поделото, а и се установява от представените и цитирани по-горе съдебни решения на СГС и САС. За да бъде уважен искът обаче е необходимо да бъде установено, че тези вреди са предвидими и че са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на одитора. Настоящият състава намира, че тази последна предпоставка- наличието на причинна връзка между настъпилата вреда и договорното неизпълнение не беше установена в процеса. Този извод следва от следното: Осъществяването на кредитната дейност на банката става по утвърдени за това правила / в случая Правилника за кредитната дейност на банката, както и разпоредбите на ЗКИ и други нормативни актове/. Със същите се определят условията и реда на проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки. В Правилника е предвидено, че в зависимост от степента на кредитния риск при сключване на кредитни сделки, банката спазва принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска, като съгласно чл.16, ал.2 и ал.3 достатъчно е обезпечението, чиято стойност покрива оценения от банката кредитен риск, а ликвидно е обезпечението, което може да бъде реализирано по всяко време на действие на кредита, с най-малко разходи и на най-добра цена. Текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от кредитните специалисти във финансовите центрове, респективно – от съответните служители в Управление „Кредитиране”, като целта му е да осигурява информация относно спазване на договорените условия, изменения в правния статут и общото финансово състояние на кредитополучателя, както и изменения във физическото и правното състояние на обезпеченията, както и на пазарната им стойност. В правомощията на представляващите банката е да преценят дали да сключат договор за кредит след представяне на надлежно обезпечение / и какво да бъде то/ или да сключат същия без да е налице обезпечаване. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че ЗКИ няма норма, която да въвежда в задължение на тези лица да сключват договор за кредит само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по силата на тази сделка, бъдат предварително обезпечени с учредяване на обезпечения върху негово имущество или такова на трети лица, дори и в случаите, когато отпуснатия кредит формира експозиция, превишаваща 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група. Освен това един необезпечен кредит също може да бъде събран, а от неговото отпускане да бъде реализиран печалба. Съдът счита, че одиторското предприятие не може да влияе по какъвто и да било начин на върху дейността по отпускане на кредити и тяхното обезпечаване. Що се отнася до осигуряване на събираемостта на предоставените кредити, последната изцяло зависи от поведението на носителя на вземанията по предоставените кредити, който в случая е ищецът по делото. Необходимо е да се отбележи, че одиторският контрол е последващ. Ето защо евентуалните вреди от отпуснати през годината, подлежаща на одит кредите могат да се проявят през следващата финансова година и максимално до момента, когато е обявен или е трябвало да бъде обявен следващият одитен доклад за предприятието, съответно действителното му финансово-икономическо състояние е установено по друг начин (надзорна проверка или друго). Това следва от установеният в чл.3, ал.1, т.7 от ЗСЧ/отм./ принцип на независимост на отделените счетоводни периоди. Изтичането на следващата финансова година обуславя съставяне на нов годишен финансов отчет, по отношение достоверността на който да бъде изразено независимо одиторско мнение от избран от общото събрание на акционерите на банката одитор/одиторско предприятие, което означава и въз основа на нов договор. След като за следващи финансови отчети е извършен независим финансов одит въз основа на следващи договори, пряката причинно-следствена връзка между настъпилите към 20.06.2014 г. вреди и неизпълнението на задълженията по договора за одит от 2011г. е изключена. Не било възможно и да се предвиди, че от несъответното одиторско мнение, дадено за финансовите 2011 би била отнета лицензията на банката в края на 2014 г., поради отрицателен собствен капитал, което неблагоприятно финансово състояние е проявено най-рано на 20.06.2014 г. Въззивният съд намира, че неизпълнението на одиторските ангажименти при издаване на доклада за финансовата 2013г. също не е в причинна връзка, както с факта, че посочената по-горе сума от отпуснати през тази финансова година кредити са останали несъбрани, така и с откриването на производство по несъстоятелност на банката. Настоящият състав споделя напълно изложените в тази връзка мотиви от градския съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите като те стават неразделна част и от въззивното решение. Освен това следва да се има предвид, че няма каквито и да било обективни факти, въз основа на които да се предполага, че при даване на обективно и съответно на МОС одиторско мнение, ръководството на ищцовата банка би предотвратило отнемането на лицензията като предприеме поведение за привеждане на дейността на кредитната институция в съответствие с нормативните изисквания и да преустанови дейността по предоставяне на необезпечени кредити и осигури провизирането им. С оглед на изложеното не се установява причинна връзка между претъпените вреди и неизпълнението на одитора. На следващо място, от изложеното по-горе следа извода, че претърпените от ищеца вреди, така както са посочени в исковата молба и уточнителните молби са резултат от допуснатите нарушения от страна на управителните органи и служителите на одитираното предприятие, за които отговорността на ответното дружество е изключена съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 ЗНФО (отм). Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция „КТБ“ АД /н/ следва да бъде осъдена да заплати по сметка на САС държавна такса, която е в размер на 96618, 19лв., която да се събере от масата на несъстоятелността. Водим от горното, Софийски апелативен съд