Решение № 777 от 7.3.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 11412/2023 г.
Районен съд - Варна07.03.2024 г.докладчик Моника Жекова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения отрицателен установителен иск от ищеца В. Д. М., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: •••, чрез процесуален представител - адвокат Ц. С. Д., личен № •••, Адвокатска Колегия - гр. Варна, със съдебен адрес: •••, против ответното дружество „Е. С. „ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от А. А. К., Х. П. Х.в и П. В., с искането да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът В. Д. М., ЕГН •••••••••• НЕ ДЪЛЖИ претендираната от ответното дружество „Е. С. „ АД, ЕИК ••• СУМА в размер на 2079.20 лв., (две хиляди седемдесет и девет лева и двадесет стотинки) начислена със счетоводен документ- фактура с № 0109140896 от дата 30.05.2023г. за периода 18.02.2023г. до 18.05.2023г. начислена за партида с клиентски № •••, абонатен № ••• за адрес на потребление находящ се в гр.•••, •••, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: ••• ДА ЗАПЛАТИ на „Е. С. „ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от А. А. К., Х. П. Х.в и П. В., СУМАТА от общо 819.50 лв. (осемстотин и деветнадесет лева и петдесет стотинки ) –сторените по делото от ответната страна, пред настоящата инстанция, съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено. ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК. Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Мотиви
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца отрицателен установителен иск. Исковата претенция се явява процесуално допустима, заявена при наличие на правен интерес у ищеца, тъй като същият цели да установи и докаже, че не дължи на ответното „••• „ АД претендираната за заплащане искова сума от 2 079.20 лв. Приемайки иска за процесуално допустим, заявен при наличие на ясен правен интерес против дружеството, претендиращо плащане на исковата сума, съдът дължи произнасяне по спора по същество. За да се произнесе по същество на спора, съдът съобразява както спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, така и нормативната база, на която се основават тези правоотношения и не на последно място - актуалната съдебна практика на касационната инстанция. На първо място съдът намира, че на база писмените данни по делото се извежда от правна страна извод, че ответникът е установил и доказал при условията на пълно и главно доказване, че ищецът има качество потребител на ел.енергия за битови нужди за обект на потребление на ел.енергия находящ се в гр.•••, •••. По делото липсва и спор, че на посочения адрес ищецът ползва ел.енергия за битови нужди, която се отчита по партида с вписаните клиентски и абонатни номера в исковата молба, а и във всички писмени доказателства. Именно в гр.•••, на адреса на потребление на ел.енергия е била извършена проверка на електромера с фабричен номер 1127 0121 0462 7266 тип АMS В1В, и за този обект на потребление ••• АД е съставило справка за корекция и издало процесната фактура. Тези факти са установени по делото на база всички представени в срока по чл.131 ГПК писмени доказателства и заключението на в.л. В. по допуснатата СЕТЕ, която експертиза съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. В пълен унисон със събраните писмени доказателства и СЕТЕ са и гласните доказателства допуснати в полза и на ищеца и на ответника. Съдът кредитира изцяло гласните доказателства, като преки и обективни, независимо, че допуснатия в полза на ответника свидетел е негов служител и принципно би могло да се приеме, че св.Д. е заинтересован от изхода на спора съгл. чл.172 ГПК. Обективно показанията на двамата свидетели не са пртиворечиви, а се допълват и кореспондират с целия доказателственн материал, поради което съдът кредитира изяло всички събрани доказателства- писмени, гласни и СЕТЕ. При така изложеното, ВРС приема, че след като е доказано че ищецът е потребител на ел.енергия за обекта на потребление находящ се в гр.•••, обслужван от СТИ фабричен номер 1127 0121 0462 7266 тип АMS В1В, към датата на проверката, то в това си качество следва да заплаща цената на реално доставената му от ответника ел.енергия. Спорно по делото е дали за ответното дружество „••• „ АД съществува законово право да коригира сметките на потребители на ел.енергия за минал период. За да даде ВРС отговор на този въпрос съобразява промяната в нормативната база, уреждаща отношенията между потребителите на ел.енергия и енергийните дружества и най – вече датата на проверката на процесния електромер. За установено и доказано по несъмнен начин съдът намира, че служители на ответника на дата 18.05.2023 г. са извършили проверка на адреса на който ищецът е потребявал ел.енергия – гр.•••, ••• ( л. 35, 36 ). Доказано е на база КП от проверка, гласните доказателства и СЕТЕ, че при проверката СТИ е било демонтирано, подменено с ново, с нулеви показания и демонтираното СТИ предадено за експертиза. Именно на база КП от Метрологичната експертиза на БИМ ( л.37, 38 ) обективирана в протокол от 25.05.2023 г. е констатирано по надлежния ред, че знака от метрологична проверка е унищожен и фирмения знак пломби АРР и 21 също унищожени, констатирано е че има следи от отваряне по корпуса и е осъществена външна намеса в схемата на електромера - под процесора е отстранена част от платката и са поставени допълнителни елементи свързани към платката, чужди за схемата. На база данните в КП от метрологична експертиза на БИМ, САТЕ, съдът приема че по делото по несъмнен начин е доказано, че процесното СТИ с фабричен номер 1127 0121 0462 7266 тип АMS В1В е било манипулирано с цел отчитане на ел.енергия в количество по- малко от потребеното. При така установеното по делото, съдът счита, че спор между страните не може да има, че основният закон регламентиращ отношенията между потребителите на ел.енергия за битови нужди и енергийните дружества е Законът за енергетиката. В тази връзка ВРС отчита факта, че с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ ( ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ( ДКЕВР, вече КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия. С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е било въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са били приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са отменени впоследствие, с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.Ето защо съдът съобразява и че съгласно чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.След отмяната на цитираните ПИКЕЕ от 2013 г., КЕВР е издал нови ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, бр.35 от 30.04.2019г., които са влезли в сила от 04.05.2019г. По изложените съображения съдът приема, че към момента на извършване на проверката –18.05.2023 г. е съществувало законово основание крайният снабдител да коригира сметката на абоната - потребител на ел.енергия при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията, т.е. последно действащите във времето ПИКЕЕ, в сила от 04 –ти май 2019 г. Съдът намира за установено и доказано, че ответното „•••“ АД е извършило едностранна корекция на сметка на ищеца като е приложило нормата на чл. 50 от действащите ПИКЕЕ. В случая ответното дружество е установило и доказало, че на 18.05.2023 г.в обекта на потребление на ел.енергия находящ се на адрес гр.•••, ползваната от абоната и ищец ел.енергия не е била отчитана и заплащана в пълен размер. Този факт е доказан на база КП от проверката, допуснатите непротиворечиви помежду си гласни доказателства и заключението на проведената по делото СЕТЕ. За настоящия съдебен състав при правилно и точно отразени в КП от метрологичната експертиза на БИМ данни за нарушаване на схемата на свързване чрез нарушаване на корпуса и пломбите на СТИ, достигане до платката и добавяне на чужд за схемата елемент, следва и извода, че ел.енергията преминавала през СТИ не е била отчитана на 100 % и не е и заплащана. За това вмешателство (а и за подобни ) съдебната практика приема, че не е необходимо доказване на виновното поведение на абоната –потребител. Съгласно съдебната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана в: Решение № 118/17.05.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 3090/2020 г. на Четвърто г.о., ГК с докладчик съдията Велислав Павков; Решение № 50/12.05.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1737/2020 г. по описа на Четвърто г.о. ГК, с докладчик съдията Боян Цонев; Решение № 71/31.3.2021 г.на ВКС по гр.д. № 2816/2020 на Трето г.о., ГК с докладчик съдията Светла Бояджиева, Решение № 54/24.03.3021 г. на ВКС по гр.д.№ 1843/2020 г. на Четвърто г.о., ГК, с докладчик съдията Любка Андонова; Решение № 58/30.03.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 2859/2020 г. на Четвърто г.о., ГК, с докладчик председателят Веска Райчева, Решение № 35/16.2.2021 г. на ВКС, по гр.д. № 1898/2020 г. на Четвърто г.о., ГК, с докладчик съдията Геника Михайлова. Цитираните Решения на ВКС ( всички касаeщи именно приложението на ПИКЕЕ, ЗЕ, ЗЗД в отношенията между ищци по предявени отрицателни установителни искове и енергийните дружества“ •••4 АД и „••• „АД) се акцентира върху възможността да бъде приложена нормата на чл. 183 ЗЗД в правоотношенията между потребителите на ел.енергия и посочените енергийни дружества. Воден от практиката на ВКС и събраните по настоящото исково производство доказателства, ВРС приема, че при констатирано по несъмнен начин неправомерно вмешателство в СТИ, ответното дружество е извършило корекция на сметка на абоната като е приложило действащите Правила за измерване на количеството ел.енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн.ДВ, бр. 35 от 30 април 2019 г., публикувани и на сайта на „•••“ АД. Приетите през 2019 г. ПИКЕЕ не са отменени а в раздел IX e посочен Реда и начина на преизчисляване на количеството ел.енергия. В случая ответното дружество е изготвило КП, който отговаря на изискванията визирани в чл. 49 ПИКЕЕ, поради което и ВРС извежда извода, че КП отразява фактите и обстоятелствата, така както са вписани в същия. При наличие на протокол отговарящ на изискванията разписани в чл. 49 ПИКЕЕ, съдът приема за установено по делото, че макар и КП да е частен документ, неподписан от абоната, поради факта че КП не страда от пороци, а отговоря на изискванията за редовност, то този протокол е годно доказателство и част от фактическия състав на чл.50 ПИКЕЕ даващ право на ответника да извърши корекция на сметката на абоната – потребител на ел.енергия за минал период от време.Съдът приема, че по делото е безспорно установено и доказано, че ответното дружество е извършило едностранна корекция на сметката на ищеца за потребление на ел.енергия. Правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция е регламентирано в нормата на чл.50 ПИКЕЕ, в която са визирани няколко отделни хипотези. Съгласно чл.50, ал.1 в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като: а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване; б) при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. Съгласно ал.
на чл.50 ПИКЕЕ При промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.Съгласно ал.(3)на чл.50 ПИКЕЕ - При установена липса на средството за търговско измерване в измервателната система операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява по реда на ал.2 количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване до последния извършен негов отчет от оператора на съответната мрежа или до датата на последната извършена проверка по чл.42, ал. 5, предхождащи датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване.И на последно място алинея пета на чл.50 ПИКЕ повелява, че Преизчисляването по ал. 1, 2, 3 и 4 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Анализа на писмените доказателства в настоящото производство, кредитираните като обективни гласни доказателства, възприетото от съда заключение на в.л.В. по допуснатата СЕТЕ, мотивират ВРС да приеме, че в настоящия исков процес ответното дружество при условията на пълно и главно доказване е установило и доказало дължимостта на исковата сума, представляваща цена на коригирана стойност на ел.енергия. Както бе посочено и по-горе, ответното дружество е установило и доказало, че съставения констативен протокол от проведената проверка отговоря на изискванията на чл.49 ПИКЕЕ и на основание чл.50, ал.1 буква „ б „ ПИКЕЕ е коригирало сметката на ищеца за период от 90 дни, като са спазени всички изисквания разписани в нормата на чл.50 ПИКЕЕ. Ето защо и ВРС извежда извода, че предявения отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В проведения пред първоинстанционния съд исков процес, съдът счита, че на база събраните доказателства е изяснена целта на установеното нарушаване на схемата на свързване, като този извод следва и от приетото по делото и неоспорено по същество от страните заключение по допусната СЕТЕ. На последно място съдът се придържа и към мотивите на ВКС, обективирани в Решение № 548/4.3.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 1843/2020 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, в които е дадено разяснение, че правоотношенията между електроснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена ел.енергия са договорни за доставка/продажба; че този договор има специфичен предмет, но за неуредените от Закона за енергетиката случаи следва да се прилагат общите правила за продажба – чл.183 и сл.ЗЗД, гл. ХХI I ТЗ когато сделката е търговска и че купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него ел.енергия, на осн. чл.200 ЗЗД.Настоящият състав счита, че в конкретното производство ответното дружество е провело пълно и главно доказване на твърдения факт, че исковата сума се дължи като цена на потребена ел.енергия за минал период от време, при доказано неправомерно вмешателство в схемата на свързване, поради което и отхвърля предявения отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан. С оглед изхода от спора в полза съдът следва да се произнесе по въпроса за отговорността за разноските съгл.чл. 81 ГПК. В приложения по делото на лист 90 - ти Списък по чл. 80 ГПК ответното дружество, чрез адв. Хр.И. претендира разноски както следва: 1. Адвокатско възнаграждение 1212 лв. с вкл.ДДС, 2.Депозит за СЕТЕ 150 лв. и 3. 60 лева за Депозит разпит на свидетел 30 лв. Разноските претендирани от ответното дружество са доказани и по размери и основания, възлизат на общо 1 422 лв. Преди съдът да определи размера на разноските, дължими се в полза на ••• АД следва да се произнесе по възражението за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар, възражение поддържано в откритото съдебно заседание по реда на чл. 78, ал.5 ГПК от процесуалния представител на ищеца. Претендирания от ответното дружество адвокатски хонорар с вкл.ДДС е 1212 лв. и за заплащането на същия по делото са представени доказателства. Минималния размер на адвокатско възнаграждение при материален интерес от 2079.20 лв. пресметнат от съда по реда на Наредба 1/2004 г. (в действащата към момента редакция ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г. ) по чл. 7, ал.2, т.2 възлиза на сумата 507.92 лв. без ДДС.Дължимия се минимален размер на адвокатски хонорар без ДДС е 507.92 лв., а с вкл.ДДС е 609.50 лв. Разликата от 609.50 лв. до 1212 лв. обуславя и извода на съда, че претендираното от ответното дружество възнаграждение за процесуално представителство е почти двойно. Ето защо, съдът счита, ч е възражението с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК е основателно, т.к. производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност и по делото е проведено едно открито съдебни заседание. Редуцирайки размера на дължимото се на ответната страна адвокатско възнаграждение до минимума от 609.50 лв. с вкл.ДДС, съдът присъжда разноски в полза на ответника равни на сбора от реално заплатените разноски за депозити и минимума на адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС - общо сумата от 819.50 лв. (осемстотин и деветнадесет лева и петдесет стотинки ) съдебно – деловодни разноски, които възлага на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца. Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
Цитирани разпоредби
62- чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 50, ал. 1
- чл. 56
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 83, ал. 2 ЗЕ
- чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ
- чл. 183 ЗЗД
- чл. 49 ПИКЕЕ
- чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ
- чл. 50 ПИКЕЕ
- чл. 56 ПИКЕЕ
- чл. 1
- чл. 194 АПК
- чл. 12 ГПК
- чл. 131 ГПК
- чл. 155 ГПК
- чл. 172 ГПК
- чл. 180 ГПК
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 7, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 81 ГПК
- чл. 116, ал. 6 ЗЕ
- чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ
- чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗЕ
- чл. 83 ЗЕ
- чл. 20, ал. 1 ЗЗД
- чл. 200 ЗЗД
- чл. 63 ЗЗД
- чл. 82 ЗЗД
- чл. 50 ПИКЕ
- чл. 19 ПИКЕЕ
- чл. 3, ал. 4 ПИКЕЕ
- чл. 31 ПИКЕЕ
- чл. 45 ПИКЕЕ
- чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ
- чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ
- чл. 120, ал. 1
- чл. 13, т. 3
- чл. 13
- чл. 146, ал. 1, т. 3
- чл. 195, ал. 1
- чл. 28
- чл. 28, ал. 8
- чл. 3, ал. 4
- чл. 3, ал. 5
- чл. 30, ал. 2
- чл. 42, ал. 5
- чл. 48
- чл. 49
- чл. 50
- чл. 52
- чл. 56, ал. 1
- чл. 7, ал. 2, т. 2
- чл. 7, ал. 1
- чл. 83, ал. 1, т. 1
- чл. 83, ал. 1, т. 6
- чл. 89, ал. 1
- чл. 94, ал. 3