Решение № 278 от 2.7.2023 г. на Районен съд - Петрич по дело № 720/2022 г.

Производството е по реда на чл. 50, ал.1 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „И. Ш.“ ЕООД, с ЕИК •••• и седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.“ № • против Наказателно постановление № 42- 0002196/19.07.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С., с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 57, ал.3 във вр. чл. 19, ал.1, т.6 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТ. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, чрез процесуалния си представител - адв. Й. поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Административнонаказаващият орган - директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С., редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката прави възражение за прекомерност на разноските. Районна прокуратура - Б., Териториално отделение – гр. П., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество. Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: На 06.06.2022г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Б. извършили комплексна проверка в офиса на дружество „И.ш.“ ЕООД, притежаващо като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 2783/25.08.2003г. В хода на същата и въз основа на направена справка в REGIX, както и от представени документи е установено, че на 17.09.2021г. е извършен международен превоз на товари с МПС от категория N 3, с рег. № Е •••• КХ, като на водача Д.л. не са били осигурени необходимите документи по ЗАвП и Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, а именно трудов договор. С оглед констатираното, свидетелите приели, че дружеството – жалбоподател е осъществил нарушение на чл. 57, ал.3 във вр. чл. 19, ал.1, т.6 от Наредба № 11/31.102002г. на МТС, за което на същата дата, свидетеля Б. Х., в присъствието на свидетеля К. Р., съставил АУАН бл. № 323247 на дружеството жалбоподател. Акта бил съставен в присъствието на В. К., упълномощен представител на фирмата, която го подписала без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН. На 19.07.2022г. въз основа на съставения акт Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С., редовно упълномощен със Заповед № РД-08-30/2020г. на Министърът на транспорта и съобщенията и Заповед № 110/01.04.2022г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, гр. С. е издал атакуваното наказателно постановление № 42-0002196/19.07.2022г., с което за извършено административно нарушение на чл. 57, ал.3 във вр. чл. 19, ал.1, т.6 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева. Наказателното постановление е връчено на упълномощения представител на дружеството на 24.08.2022 г. В хода на съдебното производство са приобщени писмени, доказателства, свързани с извършената проверка, а именно копие на разпечатка от карта на водача Д.Л. за месеци 06-09.2021г., справка от информационна система на Изпълнителна агенция „REGIX“ и констатиран протокол от извършване на проверката, в който са обективирани констатациите на проверяващите. Представена е заповед, определяща материалната компетентност на длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, които могат да издава наказателни постановления. Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното. Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14- дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал.1 във вр. чл. 91 от ЗАвП, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл. 92, ал. 2 със Заповед № РД -0830/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 110/01.04.2022г. на изпълнителния директор на ИА „АА“, гр. С. Съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на наказаното дружество, на когото е връчен. На следващо място от доказателствата по делото се установява, че при извършената на 06.06.2022г. проверка от инспектори на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр.С. е констатирано, че дружеството жалбоподател, като превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз е допуснал на 17.09.2021г. извършването на международен превоз на товари с МПС, с рег. № Е •••• КХ, като на водача Д.Л. не е осигурил необходимите документи определени в ЗАвП и Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, доколкото санкционираното дружество не е имало сключен трудов договор с лицето, в подкрепа на което е представена справка от информационна система на Изпълнителна агенция „REGIX“ за действащи трудови договори /л.15-17/. Документите, които трябва задължително да бъдат осигурени, са посочени в 19, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари издадена от министъра на транспорта, сред които документи е и трудов договор на водача. Съответно разпоредбата на чл. 57, ал.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г., изисква лицето по чл. 2, ал.1 да осигурява необходимите документи, определени в Закона за автомобилните превози и тази наредба. А от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата става ясно кой може да извършва международен превоз и кой е отговорният правен субект, от когото следва да се изисква едно законовоопределено поведение, а именно всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице. От анализа на цитираните правни норми следва извода, че именно дружеството – жалбоподател е субекта, който е задължен да осигури необходимите документи, определени в Закона за автомобилните превози и тази наредба, сред които е и трудов договор на водача, какъвто в случая не е сключен с водача Д. Л., поради което дружеството жалбоподател е осъществило нарушението по чл.57, ал.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС от обективна страна. Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято отговорност по аргумента на чл. 83, ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна. При доказателствена обезпеченост на нарушението, на дружеството следва да се наложи определената с общата разпоредба на чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ имуществена санкция. Последната предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения размер. С това се съобразил и наказващият орган. Последният законосъобразно според съда е приел, че случаят не е маловажен предвид характера на обществените отношения, които нарушението накърнява и тяхната значимост. Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр. ал.9 от ЗАНН съдът