Решение № 874 от 15.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5089/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК, във вр. с чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. С определение от 26.06.2025 г. по НОХД № 18320/24 г. по описа на СРС, НО, 99 с-в, СРС е одобрил споразумение между прокурор от СРП и защитника на подс. Р. С. В., с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца. С отделно определение след одобряване на горепосоченото споразумение и в рамките на същото о. с. з. на 26.06.2025 г. съдът, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е привел спрямо подс. Р. С. В. в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1426/23 г. по описа СРС, в размер на шест месеца, което да се изтърпи отделно при първоначален „общ“ режим. С въззивна жалба, постъпила в законоустановения срок от упълномощения защитник на подс. Р. С. В., се обжалва определението от 26.06.2025 г. по НОХД № 18320/24 г. по описа на СРС, НО, 99 с-в, отнА.що се до произнА.нето на съда по чл. 68, ал. 1 от НК, с което се привежда в отделно изпълнение отложеното наказание по НОХД № 1426/23 г. по описа СРС. Твърди се, че определението на първоинстанционния съд било крайно неоснователно, като се подчертава влошеното здравословно състояние на подсъдимия. С жалбата не се правят доказателствени искания. Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие. В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. В. моли за отмяна на определението на първоинстанционния съд за привеждане изцяло на отложеното наказание, като неправилно и неоснователно. Отбелязва се, че ставало въпрос за първо деяние от подобен род, което не предполагало задължителното му изпълнение. Присъдата, която подсъдимият търпял в момента, достатъчно била изиграла своята превантивна роля за постигане в пълнота на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Привеждането в изпълнение на така отложеното наказание допълнително се явявало напълно излишно, поради наличието на множество заболявания на подсъдимия с безвъзвратни последици върху неговото здраве. Той бил постоянно зависим от медицинска грижа, която в условията на местата за лишаване от свобода не се прилагала в пълнота. Моли се съдът да прояви снизхождение и да отмени определението на първоинстанционния съд в частта за изтърпяване на отложеното наказание. Прокурорът от СГП моли обжалваното определение на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Същото не следвало да търпи ревизия от въззивната инстанция. В своята последна дума подс. В. се оплаква от негативните последици от престоя в затвора върху здравето и психиката му, като разбира престъплението, което е извършил. Моли съда за снизхождение, предвид здравословно му състояние, това, че има семейство и син на 17 години, до когото тепърва трябвало да бъде, а не да му давал лош пример. Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на атакуваното определение, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна – защитник на подс. Р. В.. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на състава са следните: Първоинстанционното производство по НОХД № 18320/24 г. по описа на СРС, НО, 99 с-в, е приключило с определение от 26.06.2025 г., с което СРС е одобрил споразумение между прокурор от СРП и защитника на подс. Р. С. В., с което последният се е признал за виновен в това, че на 01.11.2023 г., около 22: 00 часа в гр. София, по ул. „Тодор Каблешков“ № 3 - паркинга на магазин „Кауфланд“, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Скудо“, с peг. № ••••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 2, 17 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - чрез химическо изследване на взетата от водача кръвна проба, резултатите от което са отразени в протокол за химическо изследване № 713/02.11.2023 г. на МБАЛ „Света Анна - София“ АД, след като е осъден с влязла в сила присъда - със споразумение от 02.03.2023 г. на СРС, НО, 5-ти състав по НОХД № 1426/2023 г. по описа на СРС за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 59 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца. С отделно определение (предмет на процесната въззивна жалба), след одобряване на горепосоченото споразумение и в рамките на същото о. с. з. на 26.06.2025 г. съдът, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е привел спрямо подс. Р. С. В. в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1426/23 г. по описа СРС, в размер на шест месеца, което да се изтърпи отделно при първоначален „общ“ режим. За да постанови акта си, първоинстанционният съд се е аргументирал, че след като деянието, за което е било одобрено споразумението с наложено наказание „лишаване от свобода“, е било извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 1426/2023 г. по описа на СРС, влязло в сила на 02.03.2023 г., същото в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено с тригодишен изпитателен срок, то това отложено наказание следвало да бъде приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като се касаело за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което се налага наказание „лишаване от свобода“, и то е извършено в изпитателния срок на посоченото осъждане. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, така приведеното наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“ следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, тъй като не били налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за определяне на „строг“ такъв. Съобразно горните безспорни факти, въззивният съд няма да изследва параметрите на одобреното от първоинстанционния съд споразумение, а единствено дали действително са били налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в отделно изпълнение на отложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1426/23 г. по описа СРС, в размер на шест месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. В тази връзка наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК спрямо подс. В. са лесно установими. На първо място, видно и от справката му за съдимост, със споразумение от 02.03.2023 г., в сила от същата дата, по НОХД № 1426/2023 г. по описа на СРС, НО 5 състав, подс. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години. На второ място, в рамките на така определения изпитателен срок и преди изтичането му (на 02.03.2026 г.) на дата 01.11.2023 г. подс. В. осъществява умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, по което се признава за виновен и по което се съглА.ва на определеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим - по силата на одобреното на 26.06.2025 г. споразумение по НОХД № 18320/24 г. по описа на СРС, НО, 99 с-в. С оглед горните безспорни факти първоинстанционният съд е имал не само основанието, но и задължението, да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1 т. 3 от НПК по привеждане в отделно изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, на така отложеното спрямо подс. В. наказание по НОХД № 1426/2023 г. по описа на СРС, НО 5 състав. Това първоинстанционният съд е сторил напълно законосъобразно, коректно (съобразно размера на наказанието) и по предвидения за това процесуален ред. Приложението на чл. 68, ал. 1 от НК е императивно, по силата на закона /ex lege/. То не е предоставено на усмотрението или волята на съда, а го задължава да се произнесе при наличието на всички кумулативни предпоставки, посочени в разпоредбата. В случая тези предпоставки са изпълнени – налице е влязла в сила присъда по НОХД № 1426/2023 г. с отложено наказание „лишаване от свобода“, спрямо подс. В., в чийто изпитателен срок същият е извършил умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“. Отложеното наказание е постановено за отделно изтърпяване със същия срок от шест месеца и законосъобразно при първоначален „общ“ режим по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. С оглед горното няма основание за ревизиране на атакуваното определение на първоинстанционния съд. Проявата на снизхождение е неприложима в хипотезата на чл. 68, ал. 1 от НК. Тя е от компетенцията на друг орган и касае друг институт – помилване по чл. 74 от НК. Колкото до изтъкнатите от защитата здравословни проблеми на подс. В., въззивната инстанция следва да посочи, че влошеното здравословно състояние не е сред обстоятелствата, обект на преценка в настоящото производство, а би могло да бъде отчетено в процеса на изпълнение на наказанието по реда, предвиден в Глава десета от ЗИНЗС, в случай, че се налага необходимост от медицинска помощ. В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, за което, по аргумент на чл. 341, ал. 1 от НПК, въззивният състав следва да се произнесе със съответното решение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд