Решение № 428 от 16.3.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 890/2022 г.

производството по изпълнително дело № 404/20г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, по което длъжник е К. Г. Г., ответната страна – Н. Я. Г. има качеството на съпруга – недлъжник, с произтичащите от това права, в т.ч. и правото по чл. 505 от ГПК да изкупи частта на съпруга – длъжник и така да осуети публичната продан. При това положение, съдът намира, че не е налице нарушение на нормата на чл. 490 от ГПК по изпълнително дело № 404/20г. по описа на ЧСИ Димитров относно имащите право да участват в публичната продан лица. По отношение на възражението във въззивната жалба, че неправилно в обжалваното решение е прието, че обявената за купувач на имота на основание чл. 505, ал. 1 от ГПК съпруга Н. Г. е внесла равностойността на дела на съпруга-недлъжник, настоящата инстанция намира следното: На основание чл. 485 от ГПК, съдебният изпълнител определя стойността на имота, предмет на принудително изпълнение. За целта – се извършва оценка на имота, като при наличие на повече от една оценка, стойността се определя като средно аритметична на оценките. На основание чл. 485, ал. 4 от ГПК, началната цена на имота, от която започва наддаването е 80% от стойността на имота. Следователно понятията „оценка“, „стойност“ и „цена“ не са тъждествени – стойността е функция на оценката, а цената – функция на стойността. Цената не е равна на стойността, а е 80% от нея. Разпоредбата на чл. 505 от ГПК изрично постановява, че за да осуети проданта, съпругът – недлъжник следва да внесе равностойността на дела на съпруга – длъжник, според определената цена за проданта. Предвид казаното по-горе, следва да се направи извод, че съпругът – недлъжник следва да внесе сума, равна не на стойността на имота или оценката, а на цената, определена за проданта, а последната е 80% от оценката. В настоящия случай това е сторено. В този смисъл, не е налице нарушение на нормата на чл. 496, ал. 3 във връзка с чл. 505 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас намира, че предявените претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че по същество въззивната жалба е оставена без уважение, следва да бъде уважено искането на ответните страни и да им бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция – на Н. Я. Г. – сума в размер на 700 лева – разноски за процесуален представител – адвокат Н. съобразно представения Договор да правна услуга (лист 22 от въззивното производство) и на ответното дружество по въззивната жалба – „Мепс“ ЕООД – сума в размер на 700 лева - разноски за процесуален представител – адвокат С. съобразно представения Договор да правна услуга (лист 27 от въззивното производство). Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас