Решение № 3104 от 13.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9164/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. Г. В., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 8804/01.08.2022 г., на СРС, 61 с - в, по гр. д. № 19539/2022 г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени срещу „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 7 от 11.02.2022 г. на управителя на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност Директор „Обща администрация", Дирекция „Обща администрация" в ЦУ на „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 26 260, 20 лв., за оставането му без работа за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, като неоснователни и ищецът е осъден за заплащане на разноски. Жалбоподателят излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано. Поддържа, че съдът не е съобразил възражението на ищец за липса на бизнес - задача и план, с конкретни икономически показатели и количествени стойности, които да са възложени на управителя и той да е приел да изпълнява в договора за управление. Не става ясно на база на кои доказателства СРС е приел, че на управителя е поставена бизнес задача в договора за управление от 04.02.2022 г. Неоснователен е извода на съда, че макар конкретните показатели да не са посочени в договора, е налице препращане към бизнес програмата на ответното дружество, в която са очертани икономическите показатели за развитие. Счита, че към момента на прекратяване на договора с ищеца, не са налице документите, цитирани в договора с управителя, с които да се поставят такива бизнес - задачи. Излага доводи, че възнаграждението на управителя е обвързано с постигането на конкретни показатели за развитие на предприятието. Без да са изпълнени тези изисквания, според ищеца не е възникнало право на работодателя да прекрати договора му по чл. 328, ал. 2 КТ. Позовава се на практика на ВКС по въпроса. Неоснователно съдът е приел, че бизнес - програмата от 28.02.2022 г., приета от СД на дружеството е относима към случая, тъй като тя е приета след прекратяване на договор с ищеца. Поддържа, че не е налице връзка между договора за възлагане на управление и тази програма или други документи, които да съдържат бизнес план за управителя. В договора за управление не е уговорен срок за изготвяне на документи, в които да са очертани задълженията на управителя и конкретна бизнес - програма, която той да изпълнява, нито е обвързан с постигане на конкретни финансови резултати. Поддържа, че поради това не са налице кумулативните предпоставки по чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на договора с него. Счита още, че за да е законосъобразно уволнението на ищеца, като директор „Обща администрация“ и служител на ключова длъжност, следва да е налице решение на СД на дружеството, каквото не е налице. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението, като се уважат исковете изцяло. Претендира разноските за двете инстанции. Въззиваемата страна „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, чрез представителя си, е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва същата. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, постановено при спазване разпоредбите на КТ и при установени от доказателствата предпоставки за прекратяване на договора по чл. 328, ал. 2 КТ и след обсъждане на всички събрани от СРС доказателства. Оспорва изложените във въззивната жалба доводи, че в договора за управление няма поставена бизнес - задача, тъй като договорът съдържа реквизитите, изискуеми съгласно чл. 54, ал. 1 от ППЗПП. Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия. Сочи, че бизнес-програмата на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД е надлежно приета от едноличния собственик на капитала на дружеството, представена е по делото и не е оспорена от ищеца. Основателно СРС е приел, че макар конкретните икономически параметри да не са посочени в договора, в него е препратено към бизнес –програмата на дружеството и в нея тези конкретни икономически показатели за развитие на предприятието са очертани. Позовава се на практика на ВКС според която, прекратяването на трудовия договор на процесното основание, не е поставено в зависимост от административното одобрение на изготвената бизнес-програма, за което е необходимо технологично време, след сключване на договора за управление. Основателно СРС е приел, че прекратяването е законосъобразно, тъй като е направено в 9 - месечния срок от започване изпълнението на договора за управление, а не от приемането на бизнес - задача и програма, както се твърди в жалбата. Оспорват се възраженията на ищеца, че се налага вземане на решение на СД на дружеството за освобождаването му, доколкото не са налице такива изисквания за прекратяване на трудовите правоотношения на заемащите ръководни длъжности лица. Моли да се потвърди изцяло решението и претендира разноски за въззивното производство. Прави възражение по разноските на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното: По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът проверява и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е валидно и допустимо постановено. СРС е обсъдил всички събрани в производството доказателства, в тяхната цялост, както и установената въз основа на тях фактическа обстановка, към която въззивния състав препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря в цялост. Съдът ще обсъди доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство. СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Ответникът не оспорва и от доказателствата се установява че между него и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжността Директор на Дирекция „Обща администрация“. Не се оспорва, че правоотношението е прекратено със заповед № 7/11.02.2022 г., на управителя на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, на основание чл. 328, ал. 2, вр. чл. 326, ал. 2, вр. § 1, т. 3 ДР КТ, считано от 11.02.2022 г., поради сключване на нов договор за възлагане управлението на ответното дружество от 04.02.2022 г. Заповедта е връчена на ищеца на 11.02.2022 г. От протокол № 100 от заседание на СД на „Холдинг БДЖ" ЕАД, проведено на 04.02.2022 г. е видно, че едноличният собственик на капитала (ЕСК) е взел решение за освобождаване на К.Д.А. като управител на ответното дружество, считано от 04.02.2022 г. и за избор на И.С. Г. за нов управител на „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, считано от 04.02.2022 г. Представен е Договор за управление от дата 04.02.2022 г. между „БДЖ Пътнически превози" ЕООД и И.С. Г., като управител на ответното дружество, за управление и представителство на „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД в съответствие с действащата нормативна уредба, Учредителния акт на дружеството, решенията на Едноличния собственик на капитала, както и клаузите на договора. Във връзка с възраженията на ищеца в жалбата по основните спорни въпроси - налице ли са предвидените в закона изисквания за прекратяване на договора с ищеца по реда на чл. 328, ал. 2 КТ и има ли бизнес - задача в договора за управление на предприятието, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният съд намира следното: Основанието по чл. 328, ал. 2 KT, намира приложение по отношение на всички служители, чиито длъжности са ръководни след сключване на договор за управление на предприятието. Както е посочил в мотивите си и СРС, фактическият състав на посочената правна норма, чието спазване единствено подлежи на съдебен контрол, обхваща заемане на ръководна длъжност от служителя, чието правоотношение е прекратено и сключване на договор за управление с новоизбрания или новоназначен управляващ предприятието на работодателя, като правото на уволнение се упражнява от последния и може да бъде валидно извършено в рамките на 9 - месеца от сключване на договора за управление. Законът е посочил краен срок, в който може да се използва това основание за прекратяване на договорите на ръководния персонал. Целта на законодателя е да даде възможност на новия управляващ предприятието да сформира свой екип, за изпълнение на задълженията си по договора за управление. Преценката за упражняването на основанието не подлежи на контрол и е предоставена на волята на работодателя, за това основанието е обективно. В случая, от момента на сключване на договора за възлагане на управление – най-късно - 04.02.2022 г. е започнал да тече деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ, в който работодателят има възможност да упражни правото си да прекрати едностранно трудовите правоотношения на служителите от ръководството на банката. Заповед № 7/11.02.2022 г., на управителя на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, е издадена в рамките на указания в закона срок. По въпроса дали изпълняваната от ищеца длъжност е ръководна по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на КТ, съдът намира следното: В пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ е изяснено понятието „ръководство на предприятието“. В него са включени ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделенията на предприятието. С това легално определение законодателят е посочил кръга от служители, от които зависи не само управлението, но и постигането на производствените резултати в предприятието. В съдебната практика и в правната теория се е наложило разбирането, че „други лица” по смисъла на изброяването са ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др. звена. В съответствие с посочените в ДР на КТ признаци СРС е съобразил, че директорът на Дирекция „Обща администрация“ е пряко подчинен на Управителя на „БДЖ Пътнически превози" ЕООД, а подчинено на него са съответно: служителите на Дирекция „Обща администрация“. При това основателно съдът е приел, че длъжността на ищеца може да се причисли към тези, които са част от ръководството на работодателя по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на КТ. Въззивният състав споделя и извода на СРС, че за прекратяването на договора с ищеца не се изисква изрично съгласие на едноличния собственик на капитала на дружеството. Според Учредителния акт на „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, едноличният собственик на капитала /ЕСК/, който е „Холдинг БДЖ" ЕАД, приема Организационно-управленската структура и щатното разписание на дружеството и на поделенията на дружеството, като е предвидена и възможност да определя ключови длъжности, избора на работници и служители на тези длъжности и условията за назначаването и освобождаването им. От доказателствата не може да се направи извод, че са налице специални изисквания да се взема решение от ЕСК и за освобождаване на лицата, заемащи ръководни длъжности. Управителят на дружеството е този, който приема и утвърждава щатното разписание на дружеството и прави промени в него; сключва, изменя и прекратява трудови договори, определя трудовите възнаграждения, налага дисциплинарни наказания и ограничена имуществена отговорност, стимулира и командирова персонала на дружеството. Тези правомощия са залегнали и в чл. 7 от договора за управление. Именно на това основание управителят на дружеството с издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Съдът се солидаризира и с извода на СРС, че поставянето на допълнително изискване за прекратяване на трудовото правоотношение с лицата заемащи ръководни постове, за получаване на съгласие от ЕСК в хипотеза на сключване на нов договор за управление и назначаване на нов управител на дружеството, ще обезмисли възможността новият управител да подбере ръководния персонал, с който ще работи занапред, което противоречи на смисъла на прекратяване, вложен в нормата на чл. 328, ал. 2 КТ. По другото основно възражение в жалбата на ищеца - за липса на конкретна бизнес задача в договора за управление, съдът намира следното: Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е безвиновно и обективно. То не е свързано с личността на лицето, на което е възложено управлението, а със съдържанието на договора за управление. Установената практика на съдилищата по този въпрос приема непротиворечиво, че договорът за възлагане на управлението на едно дружество е този, с който възложителят, срещу възнаграждение, предоставя търговско предприятие за управление на едно лице, което се задължава да извършва това управление. Този договор по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка. Съществен елемент на договора за управление е постигането на стопански резултати или икономически показатели: рентабилност, обем на продажби, печалба и т. н. Според решение № 144 от 04.07.2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г., г. к., ІV ГО на ВКС, „договорът е за възлагане на управлението, ако директорът се е задължил в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат, като е без значение дали договорът се сключва с ново лице, или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали приетата от работодателя бизнеспрограма е нова, сходна или идентична с предходна програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител“. Предвид изложеното е обоснован и съобразен с практиката на ВКС по въпроса и извода на СРС, че бизнес - задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена с други актове или документи, които са извън самия договор за управление, стига между тях и договора за управление да е налице връзка или договорът за управление да препраща към тях. (в този смисъл решение № 198 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 601/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 607 от 04.04.2023 г. по гр. д. № 4339/2022 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС). Във връзка с възраженията в жалбата въззивният съд споделя становището възприето в практиката на ВКС, че за прилагане на процесното основание за прекратяване на договора е без правно значение въпроса дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична с предходната бизнес програма и дали се съдържа в самия договора, в какъвто смисъл са възраженията на ищеца в жалбата. Както се посочи, в практиката последователно се приема, че няма пречка бизнес - задачата, с нейните конкретни икономически показатели, да се съдържат в друг, отделен документ, който да има връзка с договора за управление. В случая в чл. 1, ал. 2 от процесния договор за управление е поставена бизнес - задачата, чието изпълнение следва да постигне новият управител на ответното дружество. Тя е свързана с бюджета за 2022 г. на дружеството и всяка следваща година от договора за управление, както и с бизнес – програмата на дружеството, одобрена от ЕСК по чл. 57, ал. 6 ППЗПП. Макар конкретните икономически параметри програмата да не са посочени в договора, в него е препратено изрично към Бизнес програмата на „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД, за периода 2021 г. - 2023 г., приета като доказателства по делото, в която вече са очертани конкретни икономически параметри за развитие на предприятието - заложени са и конкретни цифри и прогнози за икономически растеж и финансово състояние на дружеството за периода на действие на програмата, както за приходи и разходи, инвестиции и т. н. Видно от съдържаните на договора, възнаграждението на управителя е обвързано както от изпълнението на конкретните задължения по договора за управление, така и от постигнатите икономически резултати от дружеството за периода на действие на договора. В чл. 13, ал. 2 от договора е уговорено, че при нарастване на печалбата на дружеството през отчетната година и при условие, че няма загуби, на управителя да се изплащат тантиеми, в размер, определен от ЕСК. Предвидено е за управлението и за изпълнението на договора за възлагане на управлението управителят да внесе гаранция в размер на тримесечното му брутно трудово възнаграждение.(чл. 15, ал. 1 от договора). Като взе предвид изложените съображения в съвкупност, въззивният състав изцяло споделя изводите на СРС, че прекратяването на договора с ищеца е извършено при спазване предпоставките на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ и искът за неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен. По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Правата на служителя да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му се присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа произтичат от признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. Предвид неоснователността на иска за признаване незаконност на уволнението и неговата отмяна, неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Тъй като крайните изводи на настоящия състав съвпадат изцяло с тези на СРС, оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон и следва да бъде изцяло потвърдено. По разноските: С оглед изхода от спора и направеното искане пред въззивната инстанция, право на разноски има въззиваемата страна - ответник в производството. Съдът намира, че в негова полза следва да се присъди 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК. Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД