Решение № 299 от 17.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10290/2022 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез адв. А. Б., срещу решение № 2598 от 28.03.2022 г. по гр.д. № 70353/2021 г. на СРС, ГО, 55 състав, с което е отхвърлен предявеният от „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД против Агенция „Пътна инфраструктура“ иск, квалифициран от районния съд по чл. 411 КЗ, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 219, 26 лв., представляваща регресна претенция за платено от „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД на Г.С.Б. застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № ••••, причинени вследствие на настъпило на 27.07.2021 г., на път SFO1231, III-6002, в посока с. Равно поле – с. Лозен, пътнотранспортно произшествие поради попадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.12.2021 г. до окончателното й изплащане. С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на извода на съда, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като пътят на който е настъпило процесното произшествие не се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на направените разноски по делото пред двете инстанции. С отговора на въззивната жалба, подаден от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Георги Николов, се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. От ищцовото дружество „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез адв. Е.З., е подадена и частна жалба срещу определение № 18605 от 22.07.2022 г. по гр.д. № 70353/2021 г. на СРС, ГО, 55 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Иска се отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото с първоинстанционното решение в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. С отговора на частната жалба, подаден от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Георги Николов, се поддържа правилност на определението и се иска неговото потвърждаване. Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното: Предмет на делото е предявен от „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД против Агенция „Пътна инфраструктура“ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 219, 26 лв., представляваща регресна претенция за платено от „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД на Г.С.Б. застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 250“, с рег. № ••••, причинени вследствие на настъпило на 27.07.2021 г., на път SFO1231, в посока с. Равно поле – с. Лозен, ПТП поради попадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.12.2021 г. до окончателното й изплащане. С исковата молба се твърди се, че пътят, на който се е осъществило описаното ПТП - SFO1231, е част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което същият е била задължен да го поддържа и ремонтира чрез възлагане на тази работа на свои служители, работници или на трети лица. Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение срещу възложителя на работата. С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди, че в случая пътят, на който се твърди да се е осъществило процесното ПТП, е общински и за неговото поддържане не отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“. Твърди се също, че не са доказани механизмът на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между описания в исковата молба инцидент и претърпените вреди, обстоятелството дали твърдяното произшествие е било сред покритите застрахователни рискове по сключения между него и собственика на автомобила договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС. Твърди се и съпричиняване от страна на водача на автомобила на вредоносния резултат. С оглед описаните в исковата молба правнорелевантни факти и обстоятелства районният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, като с решението си го е отхвърлил изцяло. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е допустимо, независимо че искът за присъждане на сумата 219, 26 лв. е квалифициран по чл. 411 КЗ, вместо по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Непрецизно определената от районния съд правна квалификация не прави решението недопустимо, ако съдът е разгледал и се е произнесъл по посочените от ищеца правопораждащи факти, но е определил неточно квалификацията на иска като текст от закона. В случая, в мотивите към първоинстанционното решение съдът е обсъдил всички факти, посочени от ищеца и относими към иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между ищеца и увредения по имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователното събитие в срока на застрахователния договор; 3) изплащане от застрахователя на обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) наличие на предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на обективната обезпечително- гаранционната отговорност на ответника по иска спрямо увреденото лице - същият да е възложител на работа, при или по повод извършването на която да са причинени вредите; наличие на виновно противоправно поведение (действие или бездействие) на лицето- изпълнител, както и на причинна връзка между вредата и поведението му. По съществото на спора настоящият състав намира следното: При предявен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между него и собственика на автомобила, настъпването в срока на действие на застрахователния договор на събитие, което е сред покритите с договора застрахователни рискове, изплащането от застрахователя на обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ, механизмът на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между виновното противоправно поведение на лицето-изпълнител на възложената от ответника работа и настъпилите вреди, както и обстоятелството, че ответникът стопанисва участъка от пътя, на който е настъпило произшествието. В тежест на ответника е да докаже извършено към застрахователя плащане на претендираната сума, както и възражението си за съпричиняване. С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. В случая недоказано е обстоятелството, че за поддръжката на участъка от пътя SFO1231, на който е настъпило произшествието, отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“, тоест че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по иска. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 Наредба № РД-02-20-19/ 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица, управляващи пътищата, както следва: 1. за републиканските пътища - от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ); 2. за автомагистралите по чл. 28б, ал. 1 ЗП - от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП); 3. за общинските пътища - от общините. Нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗП посочва, че републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, а общинските пътища - от кметовете на съответните общини, като управлението включва и проектиране, строителство, ремонт и поддържане на пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. В случая, от протокол за ПТП № 1626547/27.07.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 28.07.2021 г., от свидетелските показания на управляващия процесното МПС шофьор Г.Б. и от констатациите на вещото лице в заключението по допусната АТЕ се установява, че произшествието е станало на път SFO1231, в посока с. Равно поле – с. Лозен, в участъка преди моста, върху който преминава автомагистрала „Тракия“. Няма данни този участък да е част от път III-6002. Съгласно списък на общинските пътища на Република България път SFO1231 е общински и се обслужва от общините Елин Пелин и Столична община-Панчарево. Следователно не Агенция „Пътна инфраструктура“, а община Елин Пелин или Столична община-Панчарево е материалноправно легитимирана да отговаря по иска. В протокола за ПТП автоконтрольорът също е посочил, че пътят е собственост на Столична община. Поради изложеното, неоснователен е доводът на въззивника, че произшествието е възникнало върху участък от път III-6002, който действително е републикански третокласен път, но с направление „(Долни Богров – Пирдоп) - Мусачево - Елин Пелин“, съгласно Списък на републиканските пътища в Република България. Отразяването в протокола за ПТП: „SFO1231 / III-6002“ е неточно и не кореспондира на останалите събрани по делото доказателства – писмени, гласни, констатациите на вещото лице в заключението по допусната АТЕ, както и на извода на служителя на МВР, съставил протокола, че пътят е собственост на Столична община. Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника-въззиваем следва да бъде присъдена сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. При определяне на размера съдът отчете фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че от името на Агенция „Пътна инфраструктура“ има подадени мотивирани отговори на въззивна жалба и на частна жалба, както и че агенцията се е представлявала от юрисконсулт в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание. По частната жалба на ищеца-въззивник настоящият състав намира следното: Същата е допустима. Подадена е от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260, чл. 261 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ въвежда минимален и максимален размер на възнаграждението, дължимо при защита по дела с определен материален интерес - от 100 до 360 лв. В случая определеното от районния съд юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 150 лв. е към минималния такъв, определен в чл. 25, ал. 1 от посочената наредба, и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с предприетите от юрисконсулта пред първата инстанция процесуални действия – представяне на мотивиран отговор на исковата молба и участие в проведеното по делото открито съдебно заседание. Предвид изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед на горното, съдът