Решение № 250 от 12.8.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 215/2024 г.

Предявени са искове по чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени следните основания, обстоятелства и факти, които обуславят съществуването на вземането на “Б.” АД:

На 05.02.2015г. между „Б.“ АД, от една страна като КРЕДИТОР, и Н.••, от друга страна като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя целеви кредит в размер на 64 542, 39 лева (шестдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и два лева и 39 стотинки) за заплащане на такси за обучение.

Сочи се, че “Б.” АД е сключила типов договор за кредитиране на студенти и докторанти с министъра на образованието и науката № Д01- 519/21.06.2010г. и съгласно чл.10 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти, може да кредитира студенти и докторанти. Посочено е, че неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти - чл.10 от Договора за кредит.

Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период - чл. 2 от Договора, през който срок за издължаване кредитът се погасява чрез разплащателна сметка •• с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период - чл.5 от Договора. Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца - чл.6 от Договора.

Отбелязва се, че в чл.3 от Договора за кредит е уговорен гратисен период за заплащане на главница и възнаградителна лихва, който период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. През гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, но има право да извърши такова плащане - чл. 8.2 от ОУ към Договора. Сочи се, че съгласно чл. 23, ал.3 от ЗКСД по време на гратисния период Банката начислява лихва върху кредита.

Заявено е, че съобразно условията на чл.4 от Договора и раздел II от Общите условия към Договора - „Усвояване на кредита“, кредитът се усвоява от Кредитополучателя на части в началото на всеки семестър, не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър, въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър със съдържанието по чл.10, ал.3 от ЗКСД. Усвояването на кредита се извършва в началото на всеки семестър, след представяне на документ по чл.10, ал.3 от ЗКСД, в който е посочена и сметка на учебното заведение.

На база представени 10 броя Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД кредитът е усвояван, както следва: дата усвоена сума 06.02.2015 5867, 49 лв.

02.10.2015 6845, 41 лв.

10.02.2016 6845, 41 лв.

27.09.2016 6845, 41 лв.

07.03.2017 6845, 41 лв.

02.10.2017 6845, 40 лв.

12.02.2018 6845, 41 лв.

25.09.2018 6845, 41 лв.

29.05.2019 6845, 41 лв.

30.09.2019 3911, 63 лв.

Посочено е, че за предоставения кредит Кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на Кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на Кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на Кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца.

Изложено е, че съгласно представените от кредитополучателя Уверения по чл. 10, ал.3 от ЗКСД, крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “Медицина”, в която ответникът се е обучавал, е 30.09.2020 г. Ето защо, първата падежна дата е 28.11.2021 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1016, 68 лева.

Сочи се, че срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период. Изготвен е погасителен план, с първа падежна дата, определена съгласно чл.24, ал.2 от ЗКСД - 28.11.2021г., един месец след изтичане на гратисния период. Изготвеният погасителен план е със 120 месечни анюитетни вноски и с крайна падежна дата 28.10.2031 г. - съобразно изискванията на чл.24, ал.3 от ЗКСД.

Твърди се, че в нарушение на Договора и Общите условия - Раздел V „Погасяване“, кредитополучателят е преустановил плащанията по погасителен план, като към датата на подаване на настоящата искова молба са просрочени следните месечни погасителни вноски:

Дата:

Вноска:

Дата:

Вноска:

Дата:

Вноска:

28.11.2021 1016.68 лв. 28.09.2022 1016.68 лв. 28.07.2023 1016.68 лв.

28.12.2021 1016.68 лв. 28.10.2022 1016, 68 лв. 28.08.2023 1016, 68 лв.

28.01.2022 1016, 68 лв. 28.11.2022 1016, 68 лв. 28.09.2023 1016, 68 лв.

28.02.2022 1016, 68 лв. 28.12.2022 1016.68 лв. 28.10.2023 1016, 68 лв.

28.03.2022 1016.68 лв. 28.01.2023 1016, 68 лв. 28.11.2023 1016, 68 лв.

28.04.2022 1016, 68 лв. 28.02.2023 1016, 68 лв. 28.12.2023 1016, 68 лв.

28.05.2022 1016, 68 лв. 28.03.2023 1016, 68 лв. 28.01.2024 1016, 68 лв.

28.06.2022 1016, 68 лв. 28.04.2023 1016, 68 лв. 28.02.2024 1016, 68 лв.

28.07.2022 1016, 68 лв. 28.05.2023 1016, 68 лв. 28.03.2024 1016, 68 лв.

28.08.2022 1016, 68 лв. 28.06.2023 1016, 68 лв.

Общо: 29 483, 72 лв.

• от тях просрочена главница: 14 670, 94 лв.

• от тях просрочена договорна лихва: 14 812.78 лв.

Посочено е, че по силата на чл.17.1., раздел VII „Отговорност и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Твърди се, че дължимата договорна лихва за периода от 28.11.2021 г. до 16.04.2024 г. е в размер на 15 136, 28 лева. Дължимата лихва за забава за периода 28.11.2021 г. до 16.04.2024 г. е в размер на 1 791, 87 лева.

Заявено е, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 17.2 от Общите условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за Банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Сочи се, че доколкото по своята правна същност обявяването на задължението за предсрочно изискуемо е едностранно волеизявление, което съставлява субективно потестативно право, за да настъпят правните последици, в резултат на упражняването му, е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник.

Предвид изложеното, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя и на основание т. 17.2 от общите условия към Договор за целеви потребителски кредит за Финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015 г., отчитан по сметка № 11/22414645, с предявяване на настоящата искова молба “Б.” АД обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.

Посочено е, че съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се упражняват и преобразуващи права, каквото е и правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение. Моли да се приеме, че предсрочната изискуемост по процесния Договор за кредит е надлежно обявена най-късно от момента на получаване на препис от настоящата искова молба от Кредитополучателя, като на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК се вземе предвид това обстоятелство при постановяване на решението по делото.

Заявява се, че допуснатото от Кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит обосновава правния интерес на “Б.” АД от предявяване на претенцията по съдебен ред с искане за осъждане на ответника за дължимите суми.

Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника Н.••, удостоверение за пребиване № 800071641 изд. от МВР С., паспорт № ••, изд. на 18.11.2011г., от В., дата на раждане: ••; с адрес в Република България: гр. С., •• и с адрес във В.: ••, да заплати на “Б.“ АД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: гр. С.••, дължимите по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015 г., суми:

• 87 563, 22 лева - главница (формирана от усвоена сума по кредита в размер на 64 542, 39 лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия лихва в размер на 23 020, 83 лв., начислена през гратисния период), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

• 15 136, 28 лева - договорна лихва за периода от 28.11.2021 г. до 16.04.2024г.;

• 1 791, 87 лева - лихва за забава за периода от 28.11.2021 г. до 16.04.2024г.;

• законна лихва върху главницата, считано от 17.04.2024 лева (датата на подаване на исковата молба) до изплащане на вземането.

Моли, да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли разноските на ищеца да бъдат изчислени по съразмерност и след компенсация.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК, посочва банкова сметка, по която ответникът може да заплати претендираните суми.

В законния срок по делото е постъпил писмен отговор от адв. Н. С. К., в качеството си на особен представител на Н.•• / Н. Л. М., в който излага следните становища по допустимостта и основателността на иска, а именно:

Счита така предявените искове за допустими, но за неоснователни.

Намира, че представените доказателства и доказателствени искания са допустими и относими.

Сочи, че с предявените искове ищецът иска от Съда да осъди Н.•• / Н. Л. М., че дължи на „Б.“ АД сумите от 87 563, 22лв. главница, договорна лихва 15136, 28лв, лихва за забава 1791, 87лв, разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба пред ОС С.. Заявява, че предвид обстоятелството, че е особен представител на ответника Н. Л. М., няма доказателства, които да представи на Съда, но прави следните възражения:

Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства, че клаузите са индивидуално уговорени, поради което и не следва да се изключва тяхната неравноправност.

Твърди, че клаузи от процесния договор и общите условия противоречат и нарушават императивни разпоредби от ЗПК и ЗЗП, което води до нищожност на същия. Счита, че размерът на договорната лихва и процента на ГПР са прекомерни.

Намира, че предявения осъдителен иск е неоснователен, тъй като ищецът се ползва от правния институт на предсрочна изискуемост, но от доказателствата представени с исковата молба не доказва изпълнение на субективен елемент. Същият не следва да бъде осъществен, чрез особен представител.

Предполага, че банката е имала правно основание да обяви кредита за предсрочно изискуем, но няма основание да претендира суми с ненастъпил падеж, преди да уведоми кредитополучателя. Заявява, че въпреки изричната клауза от договора за кредит, без узнаване от страна на кредитополучателя, няма как кредитора да се ползва от предсрочна изискуемост на вземанията си.

Прави възражение за давност.

Моли, да се отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.

Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която взема становище по направените с отговора на исковата молба възражения, оспорвания и доказателствени искания.

Поддържа изцяло предявената от „Б.“ искова молба.

Оспорва изцяло отговора на исковата молба и моли да се приемат за неоснователни и недоказани изложените в него твърдения. Излага следните съображения:

Счита, че твърдението на ответника за наличие на неравноправни клаузи е неправилно и неоснователно. На първо място намира, че следва да бъде отчетено, че кредитът по процесния договор е представен по реда на специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти (обн. ДВ бл. 69/05.08.2008г.), чиято основа цел е да подобри условията за достъп до виеше образование в Република България, чрез гарантиране на равен достъп на лица независимо от социалния им статус и сътрудничество между Държавата и банките по повод кредитирането на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. В тази връзка сочи, че законът изрично урежда както условията и предпоставките за отпускане на кредитите, така и реда на тяхното усвояване и погасяване, вкл. лихвен процент, гратисен период, максимален общ размер на отпуснатите суми, максимален срок за издължаване и др. Посочва, че по кредита са извършени усвоявания на части за заплащане на такси за обучение на Н. Л. М. към МУ - Т. - С.. В съответствие на договора, като условие и на основание чл. 6.1 от Общите условия за всяко усвояване от страна на кредитополучателя е представено нарочно уверение, издадено от учебното заведение, че студентът има право на запише съответния семестър по специалността, в която се обучава, дължимите такса, срокът за нейното заплащане, сметка на университета и крайния срок за полагане на последния държавен изпит. Всички уверения са представени от нас, като същите потвърждават основанието за усвояване на договорната сума.

По отношение на възраженията за нищожност/ недействителност на договора за кредит и общите условия, моли настоящия съдебен състав да задължи ответника да конкретизира бланкетните си твърдения и след това, моли да му бъде дадена възможност да вземе становище, респ. да ангажира доказателства, с оглед на насрещно доказване. За пълнота посочва, че процесният договор е съставен в съответствие на изискванията от ЗКСД, като същият не съдържа неравноправни клаузи, водещи до нищожност. Сочи, че понятията „капитализация“ и „анатоцизъм“, не са тъждествени. Заявява, че в отменената Наредба № 9 на БНБ за класифициране на кредитите капитализацията е определена като споразумение между кредитора и кредитополучателя, по силата на което дължимите несъбрани лихви по кредит и или друго вземане се добавят към неплатената и недължима главница по вземането към датата на падежа. Посочва, че при банковите кредити (заемните сделки) лихвата има възнаградителен характер, тя е цената на заема, цената, която се заплаща на банката за ползването на предоставените на кредитополучателя парични средства, докато при търговските и гражданските сделки тя представлява обезщетение за вреди от забавено изпълнение. В този смисъл посочва следните текстове от ЗКСД: чл. 23, ал.3 - по време на гратисния период банката начислява лихва върху кредита; чл. 24, ал.1 - общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: главница, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит; и на типовия договор; чл. 10, ал.2 - по време на гратисния период Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно.

Заявява категорично несъгласие с твърденията, че не са налице основанията за обявяване кредита за предсрочно изискуем, което води до неоснователност на заявената претенция. Твърди, че към датата на предявяване на настоящия осъдителен иск е налице допусната забава от страна на кредитополучателя над 90 дни, което е условие съгласно т. 17.2. от ОУ за настъпване на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.

Сочи, че съгласно т. 18. 1 „а“ от Общите условия, приложени към договора, „Б.“ АД има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на три последователни вноски. Отбелязва, че исковата молба /предвид осъдителната претенция/ може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, като връчването на препис на ответника свежда /обявява/ на последния настъпването й. Посочва, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективни факти, обуславящи настъпването й. Заявява, че такава е и константната практика на ВКС, намерила отражение в Решение № 176 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 5092/2014 г., ГК„ IV ГО на ВКС и Решение № 53 от 18.5.2015 г. по т.д. № 888/2014 г, ТК, II на ВКС, която практика е постановена и съобразно решенията дадени в ТР №4 от 18.6.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Твърди, че връчването на исковата молба на особен представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК да го представлява/респ. да приема надлежно изявления от името и за сметка на страната, е равнозначно на лично връчване на страната (Определение № 736/15.9.2016г. на ВКС по т.д. № 2352/2015г., II т.д, Решение № 198/18.1.2019 г. на ВКС по т.д. № 193/2018г., ТК, I, т.о, и др.). В тази връзка, моли да се приеме, че настоящата искова молба има характер на покана за изпълнение, като считано от датата на връчването й на ответника, последният е изпаднал в забава и вземането на Б. АД е предсрочно изискуемо. Заявява изрично, че с получаване на препис от настоящата искова молба, „Б.“ АД счита кредита за предсрочно изискуем.

Счита възражението на ответника за погасено по давност вземане за неоснователно и недоказано. Моли, настоящият съдебен състав да задължи ответника да конкретизира бланкетните си твърдения, като конкретизира кои вземания, счита че са погасени по давност, считано към коя дата твърди, че са погасени по давност и на какво основание, след което, моли да му бъде дадена възможност да вземе становище, респ. да ангажира доказателства, с оглед на насрещно доказване.

Заявява, че с оглед на изложените фактически обстоятелства, за Б. е налице правен интерес да предяви настоящите искове за осъждане на длъжника.

По делото е постъпил допълнителен отговор от ответника чрез особения представител, с който счита за неоснователни твърденията на ищеца изложени в допълнителна искова молба.

Моли, да се отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че 05.02.2015г. между „Б.“ АД, от една страна като кредитор и Н.•• е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (Договора), по силата на който Банката се задължила да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 64 542, 39 лв. за заплащане на такси за обучение.

Срокът за издължаване на кредита 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период /чл. 1 и 2 от договора/. Последният е уточнен като понятие в приложените Общи условия на банката към този вид договори, които също са приподписани от кредитополучателя и са неразделна част от договора /чл. 11 от договора/. С чл. 3 от договора е уговорено, че гратисният период за издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като преводът се извършва не по – късно от последната дата за плащане на таксата за съответнитя семестър /чл. 4 от договора/. Освен общите условия, към договора е приложен и погасителен план, изготвен след изтичане на гратисния период, от който се изяснява, че ответникът е бил задължен след изтичане на гратисния период да заплаща на равни месечни вноски от по 1016, 68 лв. предоставения кредит /ежемесечно след дата 28.11.2021 г., тъй като падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 – мо число на месеца – чл. 6 от договора/. Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит ответникът дължи фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база, която се начислява и по време на гратисния период.

Съгласно чл. 5 от договора е предвидено погасяване на кредита съобразно погасителен план на равни месечни вноски. Срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период като плащане на първата вноска по плана може да бъде изискано не по-рано от изтичане на 1 месец след това /чл. 11. 1 от ОУ/.

Видно от съдържанието на клаузите на чл. 2 от договора, чл. 3, чл. 5 от същия и Общите условия към договора, ведно с погасителния план, се установява че крайната падежна дата на договора е 28.10.2031 г. Според чл. 10. 2 от ОУ, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл. 17. 2 от ОУ, поради допусната забава в плащане на погасителните вноски, банката обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо с връчване препис от исковата молба на ответника. Съгласно цитираната клауза от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, а след тази дата – с размера на законната лихва. С чл. 18. 1 от ОУ са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на поканата като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост на кредита – чл. 18. 2 от ОУ.

Съгласно представените по делото Удостоверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД, издадени от Т. - С., М., с което учебното заведение удостоверява, че Н.•• е студент със специалност „Медицина“, срокът на обучение е 6 години, а срокът за полагане на последния държавен изпит: месец октомври 2020 г. От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:

Съгласно представените документи от “Б.” АД по Договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.02.2015 г. е усвоена сума в общ размер на 64 542, 39 лв., в т.ч.:

На основание Уверение на М. при Т. - С. изх. № 054/27.01.2015г. на 06.02.2015г. сумата 5867, 49 лв. е преведена по сметка на Т. с ••;

На основание Уверение на М. при Т. - С. peг. индекс 4224/25.09.2015г. на 02.10.2015г. сумата 6845, 41 лв. е преведена по сметка на Т. с ••;

На основание Уверение на М. при Т. - С. peг. индекс 661/29.01.2016г. на 10.02.2016г. сумата 6845, 41 лв. е преведена по сметка на Т. с ••;

На основание Уверение на Т. – С. peг. Индекс 4217/15.09.2016г. на 27.09.2016г. сумата 6845, 41 лв. е преведена по сметка на Т. c ••;

На основание Уверение на Т. – С. peг. Индекс 1251/02.03.2017г. на 07.03.2017г. сумата 6845, 41 лв. е преведена по сметка на Т. с ••;

На основание Уверение на Т. – С. peг. Индекс 4713/26.09.2017г. на 02.10.2017г. сумата 6845.40 лв. е преведена по сметка на Т. с ••.

На основание Уверение на Т. – С. peг. Индекс 1168/09.02.2018г. на 12.02.2018г. сумата 6845.41 лв. е преведена по сметка на Т. с ••;

На основание Уверение на Т. - С. peг. Индекс 5055/19.09.2018г. на 25.09.2018г. сумата 6845.41 лв. е преведена по сметка на Т. с ••.

На основание Уверение на Т. – С. peг. Индекс 1035/15.02.2019г. на 29.05.2019г. сумата 6845, 41 лв. е преведена по сметка на Т. с ••;

На основание Уверение на Т. – С. peг. Индекс 4806/16.09.2019г. на 30.09.2019г. сумата 3911, 63 лв. е преведена по сметка на Т. с ••.

Към 28.11.2021г. (първа падежна дата след изтичане на гратисния период) общият размер на кредита съгласно клаузите на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015г. и Общите условия е 87 563, 22 лв., в т.ч. 64 542.39 лв. - усвоени суми и 23 020.83 лв. капитализирана договорна лихва.

Съгласно представените документи от "Б." АД по Договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.02.2015 г. към 10.04.2025г. не са извършвани погасявания по кредита.

Съгласно представените документи от “Б.“ АД забавата за погасяване на задълженията по Договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.02.2015 г. към датата на подаване на исковата молба - 17.04.2024г. е двадесет и девет месечни вноски.

Съгласно представените документи от „Б.“ ЕАД към 17.04.2024 г. - датата на подаване на исковата молба главница не е погасявана. Към 17.04.2024 г. непогасената главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015г. е в размер на 87 563.22 лв.

Съгласно представените документи от „Б." ЕАД към 17.04.2024г. - датата на подаване на исковата молба, договорна лихва не е погасявана. Непогасената договорна лихва за периода от 28.11.2021 г. до 17.04.2024г. по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015г. е в общ размер на 15 136.28 лв. Непогасената лихва за забава за периода от 28.11.2021 г. до 17.04.2024г. по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015г. е в общ размер на 1791.87 лв.

Главницата по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015г. е в размер на 87563.22 лв., като е формирана от усвоената сума по кредита в размер на 64542.39 лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия лихва в размер на 23020.83 лв.. начислена през гратисния период. След изтичане на гратисния период договорената фиксирана лихва в размер на 7 % годишно се начислява върху формираната и неплатена главница.

Съгласно условията на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.02.2015г. и Общите условия, кредита се погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на Кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Първата падежна дата е 28.11.2021 г., като кредитът следва да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1016, 68 лв. и включваща главница и договорна лихва.

От заключението на допълнителната съдебно – икономическата експертиза се установява следното:

Некапитализираната лихва /проста лихва - 7 % /върху главница в размер на 64 542, 39 лв. за периода: 06.02.2015г. - 28.10.2021г. е в размер на 20 045, 44 лв.

Размерът на възнаградителната лихва за периода: 28.11.2021г. - 16.04.2024г. върху главница от 64 542, 39лв., при лихвен процент на годишна база - 7%, без други такси и комисиони, би следвало да е сума в размер на 10 171, 88лв. към дата - 16.04.2024г.:

Лихвата за забава върху падежирала главница в размер на 64 542, 39лв. от дата - 28.11.2021г., към дата - 16.04.2024г., изчислена като лихва при неизпълнение на парично задължение по ЗЗД /ОЛП + 10%/ е в размер на 17 832, 76лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че процесният спор попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). В настоящия случай, с оглед качеството на задълженото лице и вида на договора, съдът намира, че е налице договор за кредит, сключен с потребител съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, по отношение на който приложение намират разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП по силата на изричното препращане в чл. 17, ал. 5 ЗКСД.

От представените доказателства безспорно се установява наличието на валидно правоотношение по договор за целеви потребителски кредит, сключен съобразно специалните правила на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Установява се усвояването на кредита с превеждане на семестриалните такси по сметка на "Т." – С.. Съдът намира, че процесният договор за кредит ведно с приложените ОУ и погасителен план установяват възникването на действително правоотношение по договора за целеви потребителски кредит. Договорът е в съответствие на предвидените в ЗКСД изисквания за форма и реквизити съгласно утвърдените, като клаузите му са изцяло съобразени с чл. 7, чл. 17, чл. 18, ал. 3, чл. 19, чл. 24 и чл. 20 от ЗКСД. Не се установява недействителност на договора съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД. Клаузите на договора са ясни, точни и разбираеми.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗКСД, страните са уговорили, че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се дължи плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период банката начислява лихви по кредита. От представените удостоверения се установява, че датата на последния държавен изпит за ответника е м. октомври 2020 г. Това означава, че гратисният период е изтекъл на 31.10.2021 г. и след тази дата, на 28 – мо число според уговорките, се поражда задължението на ответника да погасява получения кредит и лихвите по него. По делото е установено, че ответникът не е заплащал дължимите суми, поради което за “Б.” АД е възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем, съгласно т. 17.2 от Общите условия към договора. Доколкото ищецът изрично се е позовал в исковата молба и е налице редовно връчване на същата на особения представител на ответника, настоящият съд приема, че кредиторът надлежно е обявил на длъжника предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит. При предявяване на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление, че кредиторът упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на преписа от исковата молба на ответника представлява надлежно уведомяване за настъпилата изискуемост на дълга, вкл. когато това връчване е извършено на назначен на ответника особен представител /в този смисъл решение № 86/27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о., решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о/.

По вземането за главницата.

Съгласно заключението на съдебно – икономическата експертиза и представените писмени доказателства, реално изплатените от банката учебни такси, са в размер на 64 542, 39 лв. Съгласно чл. 20, ал. 1 и 2 банката има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния период на кредитното правоотношение, като уговорка за по-висока лихва е нищожна. В този смисъл, уговорката по чл. 7 от договора не противоречи на изискванията на ЗКСД. Същевременно, съгласно т. 10. 2 от ОУ, фиксираната лихва от 7% се начислява върху усвоената част от кредита /усвояван на части/, вкл. по време на гратисния период, като се капитализира годишно.

Съдът приема, че за целия период на договора се дължи възнаградителна лихва, която се дължи единствено върху усвоените, т. е. заплатените, суми, предмет на кредитирането, т. е. върху сумата от 64 542, 39 лв., но не следва да се начислява върху капитализираната като главница лихва доколкото се достига до анатоцизъм, начисляване на лихва върху лихва по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Доколкото ответникът няма качеството на търговец и е изтеглил кредит за потребителски нужди, натрупването на лихва върху лихва противоречи на чл. 10, ал. 3 ЗЗД / в този смисъл Решение № 118/11.12.2020 по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, I т. о., Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, I т. о. /. Това води до начисляване на възнаградителна лихва повече от 7%, поради което противоречи и на чл. 20 ЗКСД и е в отклонение от потребителската закрила по чл. 143-146 ЗЗП. Този извод не се променя и от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Това е така, тъй като цитираната разпоредба допълва и пояснява правилото на чл. 23, ал. 3 ЗКСД, но не дава право на кредитора да начислява и лихви върху лихви в отклонение на правилото на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, по който начин би се заобиколил и максималният размер на възнаградителната лихва, ограничен в чл. 20 ЗКСД. Наличието на такава уговорка в т. 10. 2 от Общите условия към договора, макар приподписани от кредитополучателя, е в отклонение от индивидуалното договаряне и противоречи на изискванията за потребителска защита по този вид договори. Такава клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10, т. 13 и т. 19 от ЗЗП. Поради това съдът намира, че капитализираната към главницата през гратисния период възнаградителна лихва в размер на 23 020, 83 лв., следва да бъде изключена от вземането на ищеца за главница.

Съдът следва да посочи, че действително възнаградителна лихва за гратисния период се дължи от ответника, но в настоящия случай, ищецът претендира сумата от 23 020, 83 лв. като главница, а иск за възнаградителна лихва за гратисния период не е предявен. Поради това, съдът не може разгледа такъв иск и да присъди претендираната сума на основание, което не е надлежно въведено с исковата молба, съобразно диспозитивното начало.

Видно от заключението на първоначалната съдебно – икономическата експертиза главницата по процесния кредит е в размер на 64 542, 39 лв. От заключението на допълнителната съдебно – икономическата експертиза се установява, че размерът на възнаградителната лихва за периода: 28.11.2021г. - 16.04.2024г. върху главница от 64 542, 39 лв. е в размер на 10 171, 88 лв. и лихвата за забава върху падежирала главница в размер на 64 542, 39лв. от дата - 28.11.2021г., към дата - 16.04.2024г., е в размер на 17 832, 76лв.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове от „Б." ЕАД против Н.••/Н. Л. М. са основателни за следните суми: главница в размер на 64 542, 39 лв., на възнаградителната лихва върху главница от 64 542, 39 лв. в размер на 10 171, 88 лв. за периода: 28.11.2021г. - 16.04.2024г. и лихвата за забава върху падежирала главница в размер на 64 542, 39лв. от дата - 28.11.2021г., към дата - 16.04.2024г. в размер на претендираната сума от 1 791, 87 лв.

С оглед частичната основателност на предявените искове, съдът е длъжен да разгледа направеното правопогасяващо възражение от особения представител на ответника, че вземанията на „Б." ЕАД са погасени по давност.

По отношение вземането за главница в размер на 64 542, 39 лв. съдът счита, че е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, доколкото е налице неделимо задължение. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (арг. чл. 66 от ЗЗД). При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата започва да тече съгласно чл. 114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост (в този смисъл ТР № 3 от 21.11.2024 г., по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС). В случая предсрочната изискуемост е обявена в хода на процеса (чрез връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника на дата 16.12.2024 г.), поради което не е изтекъл период по – дълъг от пет години. По отношение на вноските за главница с настъпил падеж до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, то същите отново не са погасени по давност. Съобразно приложимия към договора за кредит актуален погасителен план, първата анюитетна вноска е с падеж 28.11.2021 г., така от тази дата, до датата на подаване на исковата молба в съда – 17.04.2024 г.) не е изтекъл период по- дълъг от пет години.

По отношение на претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава за периода от 28.11.2021 г. до 16.04.2024г. е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, погасени по давност биха били вземанията на кредитора, попадащи в периода три години назад от датата на подаване на исковата молба, т. е. три години назад от 17.04.2024 г. Съдът намира, че с оглед горепосочения период от 28.11.2021 г. до 16.04.2024г., претендираните суми за договорна лихва и лихва за забава не са погасени по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че Н.••/Н. Л. М. следва да заплати на „Б." ЕАД по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.02.2015 г. главница в размер на 64 542, 39 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 64 542, 39 лв. до претендирания размер от 87 563, 22 лв. като неоснователен; договорна лихва в размер на 10 171, 88 лв. за периода от 28.11.2021 г. до 16.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 10 171, 88 лв. до претендирания размер от 15 136, 28 лв. като неоснователен и лихва за забава за периода от 28.11.2021г. до 16.04.2024г. в размер на 1 791, 87 лв.

По отговорността за разноски:

Ищецът „Б.“ АД е направила следните разноски: държавна такса в размер на 4 179, 65 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 5 000 лв., възнаграждение за съдебно – икономическа експертиза в размер на 500 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Или така общият размер на разноските е 9 979, 65 лв.

С оглед изхода на делото Н.••/Н. Л. М. следва да заплати на „Б.“ АД направените в настоящото производство разноски в размер на 7 306, 87 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено възнаграждение за изготвяне на допълнителна съдебно –икономическа експертиза в размер на 716 лв.

С оглед изхода на делото ищецът „Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 191, 76 лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът