Решение № 141 от 19.6.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 303/2023 г.

Производството е образувано по подадена от Е. М. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Дупница, ул.“•••“ № 7, действащ чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Т. А. Д. от АК – Разград, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. „•••“ № 59, ет. 2, ап. 8 срещу Гаранционен фонд, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „•••“ № 2, ет. 4 искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 562, ал. 5 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ, както следва: иск за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинените му увреждания на здравето, както следва: 1. Психично разстройство - Апатико - абуличен синдром; 2. Травматични увреждания - Множествена травма. Травматичен шок. мозъчна контузия двустранно фронтално и дясно темпорално. Травматични субдурални и субарахноидни кръвоизливи /хематоми/. Мозъчен оток. Двустранно счупване на двете слепоочни кости базално. Полифрагментна нестабилна фрактура на таза /счупване на дясната срамна кост/, счупване на левия ацетабулум и дислокация на лявата сакроилиачна става вляво. Счупване на лявата ос илии. Счупване на левия радиус и улна проксимално. Повърхностна травма на предмишницата и други повърхностни наранявания, които увреждания възникнали вследствие на настъпило на 16.01.2021 г. ПТП, причинено виновно от •••, управлявал моторно превозно средство на особен режим по смисъла на чл. 562, ал. 1 от КЗ – лек автомобил, марка „КИА“, модел „СИЙД“ с рег. № •••, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2021 г. до окончателното и заплащане, както и иск за сумата от 10 123, 90 лена, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на консумативи и др., необходими за проведеното му лечение на получените здравословни увреждания в резултат на гореописаното ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2021 г. до окончателното и заплащане. Претендират се и разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. В исковата молба се твърди, че на 16.01.2021 г., около 6, 45 часа в тъмната част на денонощието в облачно и мрачно време, на слабо осветен участък от път ПП-П-62, км.49+800 в района на землището на с. Крайници, община Дупница, настъпва ПТП, при което МПС на особен режим по см. на чл. 562, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, а именно лек автомобил марка „КИА“, модел „СИЙД“ с рег.№ •••, управляван от водача ••• - младши автоконтрольор към РПУ - Дупница, при движение по време на работа в посока гр. Дупница с превишена и несъобразена скорост с конкретните условия на видимост, създаваща опасност за движението, предприема рискова маневра завиване вдясно към банкета на пътното платно и губи управление над моторното превозно средство, в резултат на което блъска движещия се в същата посока по банкета пешеходец Е. М. Д.. Сочи се, че с деянието са нарушени нормативните изисквания на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП; чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Образувано било досъдебно производство сл.д. № 5/2021 г. по описа на ОСлО - гр.Кюстендил, пр. вх. № 200/2021г., ДП №78/2021г. по описа на РП - Кюстендил, което е прекратено с Постановление от 23.02.2022 г. на РП - Дупница на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 9 от НПК във вр. с чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК - по искане и на пострадалия. Ищецът твърди, че към момента на произшествието той се е движил пеша по банкета на пътното платно по посока от гр. Самоков към гр.Дупница /банкет 0, 6 метра/. Посочва, че всяко от двете пътни платна било достатъчно широко /над 4 метра/ за нормално движение на пътните превозни средства, времето и пътната настилка били сухи, участъкът бил прав, хоризонтален. При тази пътна обстановка, водачът на лекия автомобил и неговия спътник Н. •••, пътувал на предната седалка в автомобила, причинил ПТП, видели на пътя два силуета, единият от които на пострадалия, за което ••• веднага предупредил своя колега ••• да внимава, но ••• без да предприеме спиране и без да се убеди, че няма да създаде опасност за пешеходеца Д., който се движел преди него по банкета на пътното платно, предприел рискова маневра завиване вдясно и загубил управление над автомобила, в резултат на което блъснал движещия се по банкета пешеходец Е. Д.. Сочи, че на местопроизшествието не са установени спирачни следи, като след сблъсъка автомобилът изхвърлил встрани и вляво тялото на пешеходеца, едва след което спрял на около 6 метра след удара. В пряка причинно - следствена връзка с гореописаното ПТП, ищецът претърпял множество и тежки телесни увреждания и временна загуба на съзнанието, които наложили спешната му хоспитализация първо в МБАЛ „Свети Иван Рилски - 2003“ гр. Дупница, като веднага след ПТП-то бил откаран с линейка по спешност в това лечебно заведение в състояние - объркан, неадекватен, с обърнат поглед в ляво, с кървене от двете уши, както и с множествена травма, в т.ч. нараняване проникващо в черепната кухина, след което поради тежките увреждания и психическо състояние му било проведено лечение в УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ и УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ“, както и рехабилитация в „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД гр.София /НСБФТР/ и Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ гр.София /МБАЛНП/. Следствие произшествието ищецът получил следните увреждания: 1. Психично разстройство - Апатико - абуличен синдром; 2. Травматични увреждания - Множествена травма. Травматичен шок. Мозъчна контузия двустранно фронтално и дясно темпорално. Травматични субдурални и субарахноидни кръвоизливи /хематоми/. Мозъчен оток. Двустранно счупване на двете слепоочни кости базално. Полифрагментна нестабилна фрактура на таза /счупване на дясната срамна кост/, счупване на левия ацетабулум и дислокация на лявата сакроилиачна става вляво. Счупване на лявата ос илии. Счупване на левия радиус и улна проксимално. Повърхностна травма на предмишницата и други повърхностни наранявания. Твърди се, че с гореописаното ПТП на ищеца били причинени една тежка /психична/ и осем отделни средни телесни повреди: 1. множествената травма отделно и самостоятелно причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2. травматичният шок причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота; 3. мозъчната контузия двустранно фронтално и дясно темпорално причинява отделно разстройство на здравето, временно опасно за живота; 4. травматичните субдурални и субарахноидни кръвоизливи /хематоми/ в съвкупност с мозъчния оток причиняват разстройство на здравето, временно опасно за живота; 5. двустранното счупване на двете слепоочни кости базално с установената пневмоцефалия представлява нараняване проникващо в черепната кухина; 6. полифрагментна нестабилна фрактура на таза /счупване на дясната срамна кост/, счупване на левия ацетабулум и дислокация на лявата сакроилиачна става вляво. счупване на лявата ос илии в съвкупност причиняват трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за срок по - дълъг от 30 дни; 7. Счупването на левия радиус и улна проксимално в съвкупност причиняват трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за срок по - дълъг от 30 дни; 8. апатико - абуличен синдром причинява продължително разстройство на съзнанието; Причинени били и следните леки телесни повреди: диастаза на симфизата, неопасна за живота и повърхностна травма на премишницата и други повърхностни наранявания неопасни за живота. Ищецът поддържа твърдение, че отговорността за настъпване на ПТП е на ••• - младши автоконтрольор към РУ-Дупница, управлявал по време на работа МПС на особен режим марка „КИА“ с рег.№ •••, който виновно допуснал настъпването на процесното ПТП, като предприел движение с превишена скорост в процесния случай, явяваща се и несъобразена такава с лошата видимост с оглед движение в тъмната част на денонощието в облачно и мрачно време на слабо осветен пътен участък, като с гореописаните нарушения на ЗДвП е поставил в опасност живота и здравето на пешеходците и в частност е причинил на ищеца имуществени и неимуществени вреди. Непосредствено след ПТП на ищеца било проведено болнично лечение в три болнични заведения, както и последваща рехабилитация в две болнични заведения. Първото лечение е проведено по спешност веднага след произшествието в МБАЛ „Свети Иван Рилски - 2003“, гр. Дупница, като след извършени лабораторни изследвания е установен завишен брой левкоцити, а след КАТ на глава и пълен преглед е установено: Фрактура на двете темпорално кости в областта на мастоидните израстъци. Пневмоцефалия. Контузионни огнища във фронталните дялове и ляв темпорален дял на главния мозък. Малки субдурални и субарахноидални хематоми. Газова колекция в дясна сърдечна камера. Луксация на лява сакроилиачна става. Фрактура на лява раменна кост и лява премишница. Извършени били консултативни прегледи с невролог, който установил, че пострадалият е объркан, неадекватен, с обърнат поглед в ляво, с кървене от двете уши, както и с кардиолог, установил АН 90/70. Незабавно е започнато лечение с Дексаметазон, Манитол, Медаксон, Рингер, Сер. Глюкозе 5%, Аналгин и други медикаменти. Назначен му бил Допамин /невротрансмитер, който се произвежда в мозъка/. Второто лечение било проведено в периода от 16.01.2021 г. до 24.01.2021 г., в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „СОФИЯМЕД“, при което му били извършени компютърна томография на гръден кош, корем, и малкия таз; КТ на глава; рентгенови изследвания на гръбначен стълб; рентенография на гръден кош и бял дроб. Ищецът бил катетеризиран, обездвижен на легло /постелен режим/, с невъзможност за самостоятелно обслужване и придвижване. Проведени му били редица консултации и прегледи от невролог и хирург, извършена е репозиция и гипсова имобилизация по повод диафизарни фрактури на радиуса и улната, поставена е екстензия на ляв крайник. Назначено е оперативно лечение след стабилизиране на състоянието. Проведено е лечение с Медаксон, Амикацин, Ефлоран, Нистатин, Депакин хроно, Хлорпротиксен, Хелицид, Фраксипарин, Паратрамол и други медикаменти. Пациентът бил диагностициран с Апатико - абуличен синдром. Ha 25.01.2021 г. ищецът е приет в УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ“ в увредено общо състояние, с болка и ограничени движения в долните крайници и ляв горен крайник, като там било проведено третото болнично лечение в периода 25.01.2021 г. - 18.02.2021 г. Установени били следните травми и увреждания: Счупване на пубиса /срамна кост/ Фрактура на горни и долни рамена на ос пубис двустранно. Счупване на тялото на лакътната кост. Многофрагментна фрактура на ос алиака синситра с наличие на фрактурна линия към левия цетабулум. Дислокация на лява сакроилиачна става. Диастаза на симфизата. Линеарна диафизарна фрактура на лчва улна на лява ръка. На 27.01.2021 г. било установено, че пациентът е неконтактен, не напълно адекватен и критичен, с данни за мозъчен едем. Проведени били консултации от невролог, ортопед, интернист, хирург и анестезиолог, след което е проведено оперативно и лекарствено лечение, което включвало: на 28.01.2021 г. оперативно лечение на счупването на срамната кост и на 16.02.2021 г. оперативно лечение на счупената лакътна кост, като при двете оперативни намеси след мануална репозиция е извършена метална остеосинтеза с материали /плаки, винтове и др./, закупени от и за сметка на ищеца от „Пирогов“ с фактура №7000037827/02.02.2021г. за 9 120 лева и фактура №7000038086/23.02.2021г. за 894 лева. Направени били и инцизия, пункция и дренаж на абсцес зад лява ушна мида. Проведено е и медикаментозно лечение с Диазепам, Невротоп, Депакин, Фраксипарин и други, като част от тях за сметка на ищеца: Депакин на обща стойност 21.40 лева и Фраксипарин на стойност 88.50 лева, закупени по надлежно издадени три рецепти. На 18.02.2021 г. пострадалият бил изписан за домашно лечение, с препоръки да не натоварва оперираните крайници и да приема при нужда обезболяващи и фраксипарин. Така получените от ищеца телесни увреждания са довели до обездвижване на легло и в инвалидна количка до началото на месец юни 2021 г., което наложило постоянни грижи, които ищецът получавал от родителите си. След това той започнал да се придвижва първо с помощта на две, а после на една патерица до месец ноември, 2022 г. Възстановителният процес е осъществен чрез постепенно раздвижване, натоварване и рехабилитация, извършени в периода на целия месец май 2021 г. в НСБФТР, след което две седмици в МБАЛНП „Свети Наум“, чрез прилагане на лечение с кинезитерапия, електростимулация, магнит и дарсонвал на увредените долен и горен крайник. От средата на месец юни възстановяването е продължило още 6 месеца в домашни условия, под наблюдението на специалист от НСБФТР. Случилото се дало отражение и върху психиката на пострадалия, изразяващо се в апатико - абуличен синдром. Следствие всички получени увреждания, Е. Д. бил нетрудоспособен повече от година и половина, като преди увреждането той получавал доходи като собственик и управител в „Клийнко“ ЕООД от извършваната търговска дейност - индустриално почистване. Предвид гореописаните телесни увреждания на ищеца било проведено продължително болнично лечение и рехабилитация, като лечението е продължило и в домашни условия. Поради естеството на нараняването на главата, изразяващо се в счупвания в областта на двете слепоочия с контузия на мозъка, кръвоизливи, мозъчен оток, пневмоцефалия и навлизане на въздух /проникващо/ в черепната кухина, ищецът е изпитвал повече от година силни болки в главата. Тежестта на черепно - мозъчното увреждане е допринесло и за трайните изменения в психиката на пострадалия. Тежките травматични увреждания изразяващи се в множество счупвания вляво на таза /раздробяване на костта/ и на тазобедрената става, както и в съединяващата кост, са предизвикали нетърпими болки, които и след приемане на болкоуспокоителни не са изчезвали. Тези травми са довели и до трайно затрудняване движенията на снагата и отделно трайно затрудняване движението на левия долен крайник и левия горен крайник, продължили около една година. Ищецът се е нуждаел от постоянна чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, тъй като по време на продължителното болнично лечение - 34 дни, така и при домашното лечение първо е бил прикован на легло, а после се е придвижвал с инвалидна количка. Това обстоятелство му е създавало значителни неудобства, свързани с ползване на еднократни чаршафи, памперси и употреба на множество лекарства. Допълнително болки и страдания е причинил и фактът, че през фазата на болничното лечение, на Е. Д. са извършени две оперативни интервенции под обща анестезия за открито наместване на множество фрактури с вътрешна фиксация и поставени метални остеосинтези, както и пункция в областта на главата изискваща дренаж. По време на цялото болнично лечение, Д. бил обзет от чувство на страх и единственото за което мислил, е натрапчивата идея дали отново ще може да се изправи на крака и да се придвижва, като нормален човек, да води нормален полов живот при множеството счупвания на таза и срамната кост, което е и една от причините за полученото психично разстройство, изразяващо се в проявилата се апатия и небрежност към всичко което го заобикаля. Кулминацията на страданието настъпила на 18.02.2021г., когато Д. разбирал, че продължително време след като е изписан от болницата трябва да се справя с нечовешите болки и да приема при нужда обезболяващи, но разбира и новината, че му предстои дълъг период на възстановяване и нетрудоспособност, като първоначално ще трябва да продължи да бъде прикован на легло, а после да се придвижва с патерици. По време на проведената рехабилитация, както и след това ищецът започнал трудно и бавно да се придвижва, но дълго време само и единствено с помощни средства, поради категоричната забрана на лекуващите лекари да натоварва и стъпва на левия си крак. Придвижването с патерици било допълнително затруднено и от обездвижването с ортеза на целия ляв горен крайник от китката до рамото. Към настоящият момент повече от две години след инцидента ищецът е задоволително възстановен. Ходи самостоятелно без помощни средства, походката му не е напълно нормална, поради промяна в траекторията на движение на долен ляв крайник. Ищецът изпитва болки основно при навеждане напред и назад в кръста и лявата тазобедрена става. Сутрешна скованост в същата част. Понастоящем при опити за по - бърз ход или затичване, поради нестабилност в лявата тазобедрена става и силни болки, това натоварване не се поема от крайника, което го лишава от възможността да спортува /бягане, футбол, баскетбол и т.н./. Влошеното здравословно състояние на ищеца се отразява тежко и на психиката му - той получава психично разстройство Апатико - абуличен синдром, става самовглъбен, апатичен и небрежен към всичко което го заобикаля, осезаемо намалява жизнената му активност. В момента той продължава да страда от този синдром. Допълнителна психотравма причинява и обстоятелството, че дълго време Д. е бил поставен в състояние на пълна зависимост от чужда физическа помощ, което го карало да се чувства непълноценен и унижен. За периода, през който продължава лечението и рехабилитацията му, ищецът е бил с нарушено личностово функциониране. След ПТП М. Д. се издържал с помощта на своите родители. Ищецът твърди, че във връзка с процесното ПТП претърпял имуществени вреди, свързани с извършване на разходи за лечение на получените травми, в т.ч. оперативно лечение с метални остеосинтези, в размер на 10 123.90 лева, както следва: 9 120 лева за закупуване на остеосинтезен пакет; 894.00 лева за закупуване на остеосинтезен пакет; 10.70 лева за закупуване на Депакин; 10.70 лева за закупуване на Депакин; 88.50 лева за закупуване на Фраксипарин. Сочи, че неустановено и към настоящия момент е обстоятелството дали лекият автомобил на особен режим с рег. № •••, е имал активна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към момента на настъпване на застрахователното събитие 16.01.2021г. Установено било от констативния протокол за ПТП с пострадали лица, че собственикът на процесния автомобил - Дирекция УССД към МВР е сключил с ЗД „БУЛ ИНС“ АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите Полица № УРИ 5785 опд - 59/22.06.2020г., с начална дата на покритие 01.07.2020 г., като няма данни към датата на настъпване на събитието дали същата е била валидна. Ищецът депозирал писмена претенция до застрахователно дружество ЗД „Бул инс“ АД, която му била върната в цялост с бележка „към Гаранционен фонд“. Предвид това депозирал застрахователна претенция пред Гаранционен фонд, за което била образувана преписка по щета № 210008-02/14.10.2020 г. Въпреки представянето от ищеца на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, същият получил писмо от 19.10.2022 г. от ответника, с което бил уведомен, че следва да представи допълнителни документи - данни за хода на образуваното ДП; влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочния за виновен водач - присъда, споразумение; протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум; автотехническа експертиза и съдебно медицинска експертиза, изготвени в ДП; фактури и фискални бонове в оригинал. Сочи, че допълнително документи не е представял. С писмо изх. 24-01-399/22.12.2022 г. ищецът е уведомен от ответника, че с решение на Управителния съвет от 22.12.2022 г., на основание чл.496, ал.2, б.“б“ и б.“в“ от КЗ е постановен отказ от Гаранционен фонд за изплащане на каквото и да е извънсъдебно обезщетение по щета № 210008-02/14.10.2020 г., като е дадена възможност за предявяване на нова претенция при представяне на същите допълнителни доказателства. По отношение на претендираните лихви, навежда твърдение, че с оглед особения режим на лекия автомобил, участвал в процесното ПТП, в срока по чл. 430, ал. 1 КЗ ответникът и/или застрахователят „БУЛ ИНС” АД, са били уведомени за настъпване на застрахователното събитие от застрахования ДУССД към МВР най - късно на седмия работен ден след датата на застрахователното събитие 16.01.2021г., тъй като това уведомяване служебно е вменено в задължение на служител/и при ДУССД, при което считано от 27.01.2021г. се дължи законна лихва върху обезщетенията до окончателното им изплащане от ответника. В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска: Оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер като прекомерно завишени. Оспорва изцяло твърденията за противоправността и виновността на дееца, причинил процесното ПТП, като подчертава, че доколкото няма влязла в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл. 300 ГПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство от 23.02.2023 г. в настоящото производство е правно ирелевантно и не обвързва гражданския съд, който разглежда последиците от деликта. Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не спори, че при деликтната отговорност, вината се презюмира, за да се ангажира отговорността на водача на посочения автомобил, но при условията на евентуалност оспорва, че в случая неговото поведение е противоправно. При условията на евентуалност, твърди, че водачът на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд" с per. № СВ1635КК при управлението на процесния автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествие, не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Счита, че същият като водач на лекия автомобил не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на произшествието. Счита, че е налице случайно деяние, като твърди, че водачът на процесния автомобил го е управлявал със скорост по-ниска от разрешената, реагирал е веднага след като видял насрещни светлини, светлина от телефон и сянка на силует. Същият е взел своевременни и адекватни мерки за безопасно движение - чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила, при налична опасност за движението, каквато несъмнено е намиращият се на пътното платно младеж и при обективната възможност да го направи, предпоставя изводи за непренебрегване на възложените от чл.20, ал.2, изр.2 на ЗДвП задължения. Твърди, че пешеходецът вместо да се движи по банкета, срещу посоката си на движение, навлиза внезапно на пътното платно, което е непредвидима опасност, като за водача на лекия автомобил ударът е бил непредотвратим. При условията на евентуалност, оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, оспорва твърденията в исковата молба, за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите вреди за ищеца с механизма на ПТП. При условията на евентуалност, оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът търпи посочените неимуществени вреди. Оспорва твърденията за наличието на посочените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищеца и вредите като факт от обективната действителност. Оспорва да са настъпили за ищеца сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на процесното ПТП и твърди, че липсват неимуществени вреди за ищеца, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва твърдението, че ищецът търпи твърдените в исковата молба неимуществени вреди като недоказано. Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищеца вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Твърди, че в случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива от Гаранционен фонд, то видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищеца размер. Подчертава, че Гаранционен фонд, вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция № 210008-02/14.10.2022 г., е уведомил ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от КЗ, които и до настоящия момент не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело. На самостоятелно основание счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ГФ, тъй като процесното ПТП е настъпило при преимуществен принос от страна на пострадалия, което изключва отговорността на водача, а оттам на ГФ. Твърди, че е налице самоувреждане, тъй като приносът на пострадалия за настъпване на вредите, надвишава 80 %. При условията на евентуалност, в случай, че бъде прието, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът на процесния лек автомобил, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, който с поведението си сам е поставил живота и здравето си в състояние на повишена опасност и е допринесъл за увеличаване вида и степента на телесните си увреди, като счита, че неговия принос е значителен - над 80 %. Твърди, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредните последици, като е употребил алкохол - 2, 56%о в кръвта непосредствено преди настъпване на процесното ПТП и е предприел пресичане на пътното платно внезапно, в тъмната част на денонощието и на непозволено място. Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. С определение № 7/04.01.2024 г. съдът е конституирал по делото ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 като помагач на ответника „Гаранционен фонд“. Третото лице помагач в депозирано становище оспорва исковата претенция и поддържа изложеното в отговора на ответника „Гаранционен фонд“. ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна: По делото не се спори, че на 16.01.2021 г., около 6, 45 часа в тъмната част на денонощието в облачно и мрачно време, на слабо осветен участък от път ПП-П-62, км.49+800 в района на землището на с. Крайници, община Дупница, настъпва ПТП, при което МПС на особен режим по см. на чл. 562, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, а именно лек автомобил марка „КИА“, модел „СИЙД“ с рег.№ •••, управляван от водача ••• - младши автоконтрольор към РПУ – Дупница блъска пешеходеца Е. М. Д.. За произшествието е бил съставен Констативен протокол за ПТП №348р- 1319/20.01.2021 г., в който в графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено, че участник 1 – пешеходецът Е. М. Д. навлиза внезапно на платното за движение. На пешеходеца Д. е съставен АУАН серия GA № 342835. За произшествието е образувано ДП № 78/2021 г. по описа на КнРП, което е прекратено с Постановление от 23.02.2022 г. на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като е прието, че деянието не осъществява признаците на престъпление. От представеното от третото лице помагач - ЗД „Бул Инс“ АД писмо изх.№04- 40232/17.01.2024 г. се установява, че МПС на особен режим по см. на чл. 562, ал. 1 от КЗ - лек автомобил марка „КИА“, модел „СИЙД“ с рег.№ ••• има валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ сключена със ЗД „Бул Инс“ АД. Установено е безспорно и че ищецът е сезирал „Гаранционен фонд“ с претенция на 14.10.2022 г., като при ответника била образувана щета № 210008-02/14.10.2022 г. С писмо изх.№ 24-01-399/19.10.2022 г. Гаранционен фонд е поискал от ищеца да представи допълнителни документи и с писмо изх.№24-01-399/22.12.2022 г. е отказал определяне и изплащане на обезщетение поради непредставяне в срок на изисканите документи. От заключението по приетата по делото съдебно – токсилогична експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца Д. към момента на ПТП е била в границите на 2.59 – 2.85 g/l, като експерта доц. Д-р. Л. Н. – В. отчита, че към този момент ищецът е достигнал фаза на пълна резорбция. При тази концентрация на алкохол в кръвта имало външни поведенчески признаци: нарушения в координацията, съобразителността и вниманието, на възприятията, ориентацията и наблюдителността. Било налице и понижение на зрителната острота, както и силно забавени реакции и рефлекси, разсеяност и подценяване на опасностите, неспособност за адекватно възприемане и отреагиране на околната среда. В съдебно заседание, поради констатирано разминаване в номерата на епруветките и отразеното в протокола от взетата проба, експертът сочи, че не може с категоричност да потвърди, че иззетата кръв с определен сериен номер е еднаква с кръвта със сериен номер, която е изследвана. От заключението по комплексната съдебно – медицинска експертиза, изпълнена от д- р. П. П. – специалист неврохирург – невротравматолог и д-р. Р. Д. – специалист ортопедия и травматология се установява, че вследствие на пътно-транспортния инцидент от 16.01.2021г. Е. М. Д. е получил следните травматични увреждания: 1. Травматичен шок; 2. Черепно- мозъчна травма състояща се от: Контузия на мозъка средна по степен на тежест, Дифузен мозъчен оток по компютъртомографски данни, Контузионно-кръвоизливни огнища двустранно в полюсите на челните дялове и в десния слепоочен дял без развитие на компресионно- дислокационен синдром по компютъртомографски данни, Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/субарахноидален/ двустранно в полюсите на челните дялове и вляво и в задната част на челния дял по компютъртомографски данни, Счупване на основата на черепа двустранно в областта на средна черепна ямка-напречни счупвания на скалистата част/пирамида/ на двете слепоочни кости по компютъртомографски даннщтравматичен кръвоизлив в цицовидните/мастоидни израстъци на слепоочните кости двустранно, Навлизане на въздух в черепната кухина-пневмоцефалия, Подкожен абсцес зад лява ушна мида и Натичане на кръв от двата ушни канала; 3. Травма на опорно-двигателния апарат изразяваща се в: Счупване на таза: Нестабилна полифрагментна фрактура на тазовия пръстен с разтваряне/счупване на горно и долно рамо пубиснитс кости разместени вдясно.; Фрактура на лява главулечна ямка/ацетабулум/; Разкъсване на пубисната симфиза; Фрактура-напречна и надлъжна на крилото на лява хълбочна кост; Дислокация на лява сакро-илиачна става. Счупване на костите на лява предмишница-лъчева.лакътна кости. Експертите потвърждават, че описаните травми е възможно да бъдат получени при процесното ПТП. По своя вид и тежест описаните травматични увреждания при Е. М. Д. имат следната медико-биологична характеристика: Черепно-мозъчната травма в своята съвкупност е реализирала медико-биолгичния критерий временно разстройство на здравето опасно за живота. При инцидента от 16.01.2021г. Е. М. Д. е получил средно тежка мозъчна контузия по клинични и комиютъртомографски данни. Полифрагментната фрактура на таза е реализирала трайно затруднение на движенията на снагата и двата долни крайника за срок по- дълъг от 30 дни. Счупването на костите на лява предмишница е причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. След инцидента ищецът е бил транспортиран с екип на център за спешна помощ град Дупница до спешно отделение на МБАЛ „Св.Иван Рилски-2003”. При постъпване е бил в тежко общо състояние, сомнолентен, неадекватен, оценен по Глазгоу кома скала на 11т./от 15т.максимално/. В неврологичния статус е описан обърнат поглед вляво без друга отпадна неврологична симптоматика. От компютърната томография без контпаст са установени описаните травматични изменения в мозъка. Започнато е лечение с Манитол и Дексаметазон. След консултация по телефона с зав. Неврохирургична клиника в Софиямед д-р Златев същия ден е преместен за продължаване на лечението в неврохирургично отделение на болницата. Проведено е комплексно болнично лечение, включващо: режим на легло, активно неврологично наблюдение, медикаменти. Поради промененото съзнание, психомоторната възбуда и мозъчния оток е настанен в реанимационното отделение на клиниката. През този период Емиблиян М. Д. е бил в тежко общо състояние, с чести епизоди от психомоторна възбуда налагащи седация. Постепенно е настъпило проясняване на съзнанието и на 23.01.2021г. е изведен от реанимация и лечението е продължило в неврохирургично отделение. Изписан е на 24.01.2021г. в стабилизирано състояние и насочен за продължаване на лечението на травматичните увреждания на опроно-двигателния апарат към УМБАЛСМ „II.И.Пирогов”. От 25.01.2021г. до 18.02.2021г. е проведено лечение в Втора травматологична клиника на Пирогов. На 28.01.21г. проведено оперативно лечение на полифрагментната фрактура на тазовия пръстен: открита репозиция и метална фиксация /фрактурите на пубисните кости-фиксация е реконструктивни плаки и винтове; лява сакроилиачна става-фиксация с 1 реконструктивна плака и винтовещоставени 2 илиосакрални винтове-лява хълбочна кост; фрактурата на задната колона-фиксация с 3 интертейбъл винтове. На 16.02.21г. е извършена операция на лява предмишница-дорзален достъп до фрактурата на лява лакътна кост и фиксация с плака и винтове и костен присадък по съседство. Експертите сочат, че черепно-мозъчната травма е причинила на ищеца болки и страдания най-интензивни непосредствено след инцидента и през периода на болнично лечение. Най-честото оплакване след мозъчна контузия е главоболието. В първите месеци след травмата ищеца е имал чести почти ежедневни епизоди от главоболие със стрелкащ характер, започващо от дясна половина на главата. Пояснено е, че най-често това оплакване персистира до 5-6 месеца след травматичния инцидент. Болките и страданията, причинени от уврежданията на тазовите кости и костите на лява предмишница са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативните интервенции и в началото на раздвижването. Сочените увреждания при ищеца са довели до невъзможност за самообслужване, ползване на чужда помощ и помощни средства. Относно бъдещи усложнения в здравословното състояние на Д. е посочено, че тР. последица от претърпяната черепно-мозъчна травма е нарушената мирисна функция, намаления слух и поренцефалните кисти двустранно фронтално. Поренцефалните кисти са краен резултат от контузионно- кръвоизливните огнища след лизиране на кръвта. Те причиняват локална мозъчна атрофия. В бъдеще е необходимо електрофизиологично проследяване изследвания за възможно развитие на епилептични разряди от поренцефалните кисти. По отношение на уврежданията на опорно-двигателния апарат- псевдоартроза на фрактурата на лява лакътна кост е посочено, че подлежи на оперативно лечение в планов порядък. Стелажната походка е отчетена като необратима увреда на н. фибуларис вляво. Към момента здравословното състояние на пострадалия е добро - в ясно съзнание, адекватен, всестранно ориентиран. Налични са епизоди от главоболие при топло време, с честота един път седмично. От неврологичния статус - травма на обонятелния нерв с липса на мирисна функция, тежка периферен тип пареза на левия малкопищялен нерв. За настъпилата промяна в слуха след травмата е необходима консултация със специалист УНГ и провеждане на изследвания. Желателно е провеждане периодично на шест месеца ЕЕГ изследване за проследяване на възможна промяна в биоелектричната активност на мозъка след челните контузии с изява на спилептиформена активност. Счупванията на тазовите кости и костите на лява предмишница са наложили рехабилитация, както и електростимулации. Извършените от ищеца разходи по време на лечението на процесиите увреждания са били задължителни, за да може да се проведе лечението. Те са правомерно извършени, тъй като не се заплащат от НЗОК. Изготвената по делото комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза отчита, че получената при ищеца мозъчна контузия довела до травмен делир и аменция с психомоторна възбуда, мисловна несъгласуваност, последвани от частична или пълна амнезия, което може да бъде квалифицирано като разстройство на здравето, временно опасно за живота“, продължило през целия остър и подостър период на заболяването.След пълното проясняване на съзнанието, във възстановителна период са регистрирани симптоми на травмена церебрастения, като късна последица от преживяната ЧМТ, със симптоми на повишена уморямост, астения, обща отпадналост, разстройства на съня, снижение на психичната продуктивност, намалена работоспособност, раздразнителност, емоционална неустойчивост, понижена двигателна активност, забавен мисловен процес, влошена концентрация, намаление на паметта, главоболие, като продължителността им зависи от степента на изразеност на мозъчната контузия като прогнозата при контузиите, свързани с тежки мозъчно нарушения може да трае месеци, години и дори до края на живота, и може да бъде квалифицирана като „временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Престоя на Д. в болница и дългия период на възстановяване с необходимост от обслужване на легло и рехабилитационни процедури, влошеното общо физическо здраве и затруднения в психичното функциониране в периода на възстановяване след 16.01.2021 г. са причинили „реакция на стрес и разстройство в адаптацията“, което е реактивно психично разстройство и по своята същност може да се квалифицира като “временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. Към момента па оценката се регистрира и начална травмена характеропатия, резултат от органична промяна на личността с емоционални разстройства със симптоми на раздразнителност и трудна овладимост от една страна, а от друга - апатия, безразличие и загуба на по-ранни цели и стремежи. Тези симптоми настъпват бавно, постепенно и едва години след травмата може да стане ясно колко дълбоко е променен е характерът на болния. Към момента Е. Д. все още е с влошено функциониране и адаптация. Симптомите на неудовлетвореност са постоянни. Преживяванията на гняв и страдание от настъпилата промяна в живота му и в психичното му функциониране с травматично увреден мозъчен терен с паметови нарушения и емоционална нестабилност, сериозно нарушават социалната му адаптация като цяло и поддържат спомена за преживяното. Експертите са категорични, че всички посочени по-горе психосиндроми и психиатрична патология са настъпили единствено и само в резултат на реализираното ПТП. По делото е приета и съдебно – автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Ф. К.. От последната се установява следния механизъм на ПТП: На 16.01.2021 г., около 06: 52 часа по РП-П-62, в района на км 49+800 в неосветен участък трима пешеходци са вървели в посока гр. Дупница. По свидетелски показания първият се е намирал на банкета посока гр. Самоков, втория се е движил около осевата линия, разделяща двете ленти за движение, третия пешеходец Е. М. Д. е предприемал пресичане на пътното платно отдясно наляво по посока гр. Дупница. По същото време на същият път в посока гр. Дупница със скорост около 75 км/час се е движил лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с per. № •••, управляван от •••, който на разстояние 40 - 50 метра е забелязал пешеходците и е започнал спиране, като е намалил скоростта на автомобила до около 55, 00 км/час (15, 27 м/сек). В резултат на тези действия е настъпил удар между предната лява част на л.а. „Киа Сийд“ и лявата част на пешеходеца Е. М. Д.. След удара л.а. „Киа Сийд“ е спрял на около 33 метра след мястото на удара.Тялото на пострадалия Д. вследствие на удара под масовия му център се е качило върху лявата част на предния капак на автомобила, достигайки с главата си по височина средата на предна лява колонка, след което тялото на пострадалия, приплъзвайки по лявата страна на автомобила, е контактувало със страничното ляво огледало на превозното средство и отхвърлено напред и наляво към лентата за движение в посока гр. Самоков до мястото където в протокола за оглед са описани червеникави петна наподобяващи на кръв. На мястото на произшествието е имало хоризонтална маркировка – „Единична непрекъсната линия“ - намираща се от лявата страна и дясната страна на платното, с нея е очертана границата на платното за движение и „Единична прекъсната линия“ - разделяща двете ленти за движение. По време на огледа в района на местопроизшествието липсвала вертикална маркировка, като и в материалите по делото няма данни за вертикална пътна маркировка. Максимално допустимата скорост за движение в участъка е 90 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Киа“ модел „Сййд“ към момента, в който е започнал да спира, е отчетена на 78 км/ч, а непосредствено преди удара скоростта е намаляла до 55 км/ч. Лекият автомобил е бил технически изправен към момента на произшествието. След удара л.а. е спрял на около 33 метра по дължината на пътното платно. Мястото на произшествието в тъмната част на денонощието не е било осветено. Експертът пояснява, че в района на произшествието пътят е прав, хоризонтален. Движението се е извършвало с включено осветление на автомобила. Пътят не е бил осветен. Метеорологичните условия са били - вечерно време без валежи от дъжд или сняг.Водачът управлявал автомобила на къси светлини. В тази връзка е пояснено, че осветената зона има елипсовидна форма. Късите светлини на подобни автомобили, като процесния, са асиметрични и осветяват пътя по следния начин: пред фронта на превозното средство на около 50-70 метра. На около 4 метра наляво от габарита на автомобила осветеното пространство представлява част от крива /парабола/, предният фронт на която е ограничено на около 30-40 метра, за да не се предизвиква заслепяване, а отдясно извън габарита на автомобила осветеното пространство е също крива/парабола/ като предният й фронт е около 40-50 метра. Отчетено е, че водача на л.а. автомобил е имал възможност да забележи движещ се по осевата линия пешеходец на около 40 метра и предприемащ пресичане на платното за движение от разстояние около 50 метра. На дълги светлини при нормални условия видимостта е около и над 100 метра. Експертът е посочил, че опасната зона за спиране на автомобила за изчислената скорост в посочения участък е около 64.91 метра. Относно възможността водачът на лекия автомобил да предотврати удара е посочено, че водачът на автомобила е имал обективна възможност да забележи пешеходеца Е. Д. от разстояние около 50 метра, като сравнявайки с опасна зона на автомобила от 64, 90 метра, се определя, че водачът не е имал възможност да предотврати удара с пешеходеца Е. Д. чрез спиране. Отбелязано е, че причината за настъпване на ПТП е пресичане траекториите на автомобила и пешеходеца. Посочено е, че мястото на началото на удара между лекия автомобил и пострадалия ищец е настъпил в лентата за движение в посока от гр. Самоков към гр. Дупница. Пояснено е, че ако се приеме хипотезата от исковата молба, че пострадалият се е движел по банкета в началото на удара, с оглед широчината на банкета и наличието на еластичната ограда /мантинела/, трябва да се отбележи следното: деформациите на автомобила биха били не само от лявата част, но и от дясната страна на автомобила; еластичната ограда /мантинела/, е нямало да бъде в цялост, като същата в конкретния случай, при скорост на автомобила около 55 км/час би била деформирана и/или разкъсана; мястото на пешеходеца след удара от техническа и механо-физична гледна точка е нямало да бъде на мястото описано в материалите по делото; най-вероятно телесните увреждания по пострадалия биха били по - различни от тези описани в СМЕ. Експертът сочи, че от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим, ако пешеходецът Е. Д. се е движил извън платното за движение, както и че човек, намиращ се на платното за движение, винаги представлява опасност. В съдебно заседание експертът аргументирано пояснява, че липсата на спирачни следи се дължи на снабдяването на новите автомобили със системата „IBS“, затова и такива не са били описани в протокола за оглед, но с оглед описаните в заключението скорости на движение на автомобила, било ясно, че водачът е предприел спиране при забелязване на намиращия се на пътното платно пешеходец. По делото са разпитани свидетелите К. Емилов К., З. П.а Д. и П. Каменов Б.. Свидетелят К. познава ищеца от дълги години. Бил очевидец на пътния инцидент. Сочи, че непосредствено преди инцидента се движили по пътния банкет – двама се движили от лявата страна на банкета, а ищецът – от дясната. Не видял инцидента. Чул удар. Спирачки не чул преди удара, а след това. Е. бил адекватен и в кондиция преди удара. Не помни да е видял преди инцидента да идва автомобил отсреща. След удара Е. се намирал от лявата страна на платното. Свидетелят обяснява, че при самия удар пострадалият е прехвърлен от дясната страна към лявата страна на платното. След удара състоянието на Е. било тежко – не бил адекватен, лежал на земята. Травмата му се отразила както физически, така и психически – просто не бил същия човек. Според свидетел, въпреки че били пили преди инцидента, това не оказало влияние върху поведението на ищеца. Свидетелката Д. е майка на ищеца. За инцидента разбрала след като нейна съседка – работеща в Спешния център, й се обадила. Тя обяснила, че Е. имал счупен таз, счупена ръка, но по-страшното било, че имал пукнат череп и множество травми в главата. Тя казала, че не знае, дали Е. ще издържи пътя до София, където трябвало да го преведат за лечение. Когато го превели в „София Мед“ бил в неадекватно състояние, настанили го в реанимация. Не можел да разпознае нито майка си, нито баща си. След оказаното лечение на мозъчната травма Д. бил преведен в Пирогов, където му направили операция на таза, а след това и на ръката. Вече бил контактен, задавал въпроси. Края на месец февруари го изписали и вкъщи бил на легло, обездвижен, на подлога някъде до лятото. Отслабнал с 30 килограма. Постепенно започнали да го слагат на инвалидна количка. След това се придвижвал с патерици и чак след години започнал да се придвижва без тях. През цялото време бил потиснат, плачел, наложило се да извикат психолог. Преди инцидента бил жизнен, спортувал. Сега бил друг човек – куцал, не можел да се обслужва с едната ръка. Загубил желание да се бори дори за здравето си. Притеснявали се да не посегне на живота си, тъй като често казвал „по-добре да си умра, отколкото да ви създавам неприятности“. Свидетелят Б. е роднина на Е.. Сочи, че преди инцидента Д. бил напълно здрав, докато сега още не бил възстановен. Походката му към момента не била правилна, имал и усложнения след операцията на ръката. Възстановяването било изключително трудно. Всичко това се отразило и на психическото му състояние – станал затворен, нервен. Въпреки това постепенно започнал да се адаптира. По делото са представени Фактура №7000037827/02.02.2021 г. на стойност 9120.00 лева с включен ДДС за закупуване на остеосинтезен пакет, фактура №7000038086/23.02.2021 г. на стойност 894.00 лева с включен ДДС за закупуване на остеосинтезен пакет; фискален бон за сумата от 88.50 лева за закупуване на фраксипарин; фискален бон за сумата от 10.70 лева за закупуване на депакин; фискален бон за сумата от 10.70 лева за закупуване на депакин. Като взе предвид така изложените факти, установени от събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна страна: Съгласно чл. 562, ал. 5 КЗ претенция за обезщетения за вреди, причинени от моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред „Гаранционен фонд“, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка „КИА“, модел „СИЙД“ с рег.№ ••• е била обезпечена през релевантния период при ЗД "Бул Инс" АД чрез сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, но този лек автомобил е собственост на държавата /предоставен е за управление и стопанисване на МВР/, поради което е с особен режим по смисъла на чл. 562, ал. 1 КЗ. Правната норма, регламентирана с чл. 562, ал. 5 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, когато деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат, водач на МПС на особен режим, е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с определен застраховател. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки 8юридически факти/: 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е участвал водач на МПС на особен режим със сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и 3. да са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди. Спорният момент по делото е вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя. Вината се предполага, съгласно презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. С отговора на исковата молба оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, досежно вината на застрахования при ответното дружество водач на МПС, е оспорена. При така направеното оспорване в тежест на ищеца е да докаже изпълнението на посочения фактически състав с всички допустими доказателствени средства. От своя страна ответникът по иска следва да докаже твърдените факти и обстоятелства, на които основава оспорването на презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. Ищецът заявява твърдения, че деянието е осъществено виновно от водача на лекия автомобил. Ответникът е противопоставил възражение за липса на противоправно деяние, което изключва виновното поведение от страна на водача на МПС. За установяване на механизма на ПТП, от който като пряка последица би се обосновал извод относно виновното, респективно невиновно поведение на водача на лекия автомобил, страните в настоящото производство са ангажирали писмени и гласни доказателства, които следва да се обсъдят в тяхната съвкупност. Това е така, защото макар и като официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща съда доказателствена сила неоспорените констативен протокол за ПТП и постановление за прекратяване на наказателно производство не освобождават настоящият съдебен състав от задължение непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, като изследва механизма на ПТП / в този смисъл е и константната съдебна практика - Решение 85 от 28.05.2009 г. по търг. дело 768/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение 18 от 08.02.2012 г. по гр. д. 434/2011 г., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение 110 от 04.09.2013 г. по търг. д. 194/2012 г., ІІ Т. О. на ВКС и др. /, а и с оглед на обстоятелството, че постановлението за прекратяване на наказателно производство не попада в приложното поле на чл. 300 от ГПК. От приложения по делото констативен протокол за ПТП и изслушаната и приета съдебно – автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: на 16.01.2021 г., около 06: 52 часа по РП-П-62, в района на км 49+800 в неосветен участък трима пешеходци са вървели в посока гр. Дупница. По свидетелски показания първия се е намирал на банкета посока гр. Самоков, втория се е движил около осевата линия, разделяща двете ленти за движение, третия пешеходец Е. М. Д. е предприемал пресичане на пътното платно отдясно наляво по посока гр. Дупница. По същото време на същият път в посока гр. Дупница със скорост около 75 км/час се е движил лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с per. № •••, управляван от •••, който на разстояние 40 - 50 метра е забелязал пешеходците и е започнал спиране, като е намалил скоростта на автомобила до около 55, 00 км/час (15, 27 м/сек). В резултат на тези действия е настъпил удар между предната лява част на л.а. „Киа Сийд“ и лявата част на пешеходеца Е. М. Д.. Експертът по назначената съдебно – автотехническа експертиза инж. Ф. К. установява, че ПТП е настъпило в неосветен пътен участък, като мястото на удара е било в лентата за движение на автомобила. Това обстоятелство се потвърждава и от съставения констативен протокол за ПТП. Противоречащи на това обстоятелство са изложените в исковата молба твърдения, че ищецът се е движил по пътния банкет. Това твърдение се припокрива с изложеното от свидетеля К. К., който твърди: „Бях очевидец на пътния инцидент. Ние си тръгнахме и на това място, дето бяхме чакахме такси. …. Движехме се в посока гр. Дупница. Непосредствено преди инцидента ние се движехме по пътния банкет. Бяхме общо трима – двама се движехме в лявата страна на банкета, а Е. беше в дясната страна на банкета. Инцидентът не можах да го видя, чух удар…..“. Съдът не може да кредитира като обективни нито твърденията на ищеца, нито показанията на св. К.. Първите целят потвърждаване защитната теза на ищеца, а вторите, както самия свидетел твърди, не са породени от обективно възприятие на пътния инцидент, доколкото свидетелят не е възприел момента на самия удар и при твърдения за внезапно излизане на пешеходеця Е. на пътното платно, съдът е склонен да даде вяра на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, както и отразеното в протокола за ПТП. Още повече, че в т.14 от заключението инж. К. е пояснил, че ударът между лек автомобил „Киа Сийд“ и пострадалия Е. Д. е настъпил в лентата за движение в посока от гр. Самоков към гр. Дупница. Изложено е, че ако се приеме хипотезата от исковата молба, че пострадалият се е движел по банкета в началото на удара, с оглед широчината на банкета и наличието на еластичната ограда /мантинела/, трябва да се отбележи следното: деформациите на автомобила щяха да са не само от лявата част, но и от дясната страна на автомобила; еластичната ограда /мантинела/, нямаше да бъде в цялост, като същата в конкретния случай, при скорост на автомобила около 55 км/час щеше да бъде деформирана и/или разкъсана; мястото на пешеходеца след удара от техническа и механо-физична гледна точка нямаше да бъде на мястото, описано в материалите по делото; най-вероятно телесните увреждания по пострадалия щяха да са по различни от тези описани в СМЕ. Експертното заключение е подробно мотивирано и достатъчно аргументирано, неоспорено от страните по реда предвиден в ГПК. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че мястото на удара между ищеца и водача на лекия автомобил на специален режим е в лентата за движение на автомобила. От съдебно – техническата експертиза също така е установимо, че скоростта на движение на л.а. „Киа СИЙД“ преди произшествието е била 78 км/ч. Тази скорост е отразена и в приложения по делото пътен лист от GPS системата, монтирана на автомобила. Вещото лице, анализирайки обективните находки, намерени на мястото на произшествието, деформациите по автомобила, вследствие на удара с пострадалия, нараняванията, получени от последния и свидетелските показания е достигнал до извод, че непосредствено преди удара скоростта на л.а. е намаляла до 55 км/ч, т.е. водача на автомобила е предприел непосредствено спиране след като е възприел намиращия се на пътното платно пешеходец – ищеца Е. Д.. В съдебно заседание експертът е пояснил, че липсата на спирачни следи се дължи на снабдяването на новите автомобили със системата „IBS“, затова и такива не са били описани в протокола за оглед, но с оглед описаните в заключението скорости на движение на автомобила, било ясно, че водача е предприел спиране при забелязване на намиращия се на пътното платно пешеходец. Доколкото е установено, че лекият автомобил се е движел със скорост 78 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, то не е налице и нарушение на вмененото задължение на водача на л.а. да управлява ППС при допустимата за съответния пътен участък скорост. Установено е също така, че водачът на лекия автомобил е имал обективната възможност да възприеме пешеходеца Е. Д. от разстояние около 50 метра при опасна зона на спиране 64.90 м. При тези данни съдебния експерт инж. К. е категоричен, че водачът на л.а. „Киа Сийд“ не е имал обективната възможност да предотврати удара с пешеходеца Е. Д.. Категоричен е също, че ударът би бил предотвратим, ако ищеца Д. се е движил извън платното за движение на автомобила. ЗДвП предписва, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението при всяко предвидимо препятствие. Ако с оглед конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на другия участник, то няма нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП / в този смисъл е и решение 185 от 15.07.2013 г. по гр. д. 889/2012 г., ІV Г. О. на ВКС, в същия смисъл са и указанията, дадени в т. 5 от ТР 28/84 г. на ОСНК на ВС/. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът сам се е поставил в опасност, като е предприел пресичане на пътното платно за движение в тъмната част на денонощието на неосветен пътен участък на разстояние по-малко от опасната зона за спиране на същия, без да се увери, че може безопасно за него да премине през платното за движение, както и на място, на което липсва пътна маркировка обозначаваща „пешеходна пътека“. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че не е установена предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД, което като краен правен резултат мотивира съдът да обоснове извод за неоснователност на заявената претенция. По разноските: С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ищецът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК деловодни разноски в размер на 1006.78 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК и предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски. По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд