Решение № 736 от 22.11.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 810/2022 г.

производството по несъстоятелност. Логическото тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ предпоставя, че тя свързва привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ. От тук – за да има действие по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, вписването трябва да е извършено преди откриването на производството по несъстоятелност. Ето защо и за процесния казус дори да се приеме /не са ангажирани изрични доказателства в тази насока/, че обезпечителният запор, касаещ процесните вземания е бил наложен по реда на чл. 202, ал. 1 и 3 ДОПК преди откриване на производството по несъстоятелност с връчване на запорното съобщение до банките и третите задължени лица, то привилегията на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ следва да се счита възникнала едва след неговото вписване в ЦРОЗ и то само ако е било извършено преди постановяването на решението по чл. 630 от ТЗ – 09.09.2021 г. Няма спор обаче, като ищецът-въззивник изрично е навел този факт в исковата молба и го поддържа, вкл. установява в хода на процеса, че в случая запорът е вписан в ЦРОЗ след тази дата - на 16.09.2021 г. Предвид на изложеното и т.к. фактите не установяват осъществяването на хипотезата на възникване на привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предпочтително удовлетворяване в производството по несъстоятелност в полза на въззивника кредитор, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от него иск за установяване на този факт. Затова и обжалваното решение на СГС се явява правилно и следва да се потвърди. По разноските. Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски във въззивното производство, поради което и такива не й ес присъждат. Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав,