Решение № 49 от 20.3.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 93/2025 г.

С присъда № 260001 от 10.12.2024г., постановена по НОХД № 99/2018г., по описа на РС- •••, подсъдимият А. А. М., ЕГН ••••••••••, е признат за виновен в това, че на 06.01.2017г., в •••, при управление на МПС - лек автомобил ••• с peг. номер •••, движейки се в посока •••, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да се превишават следните стойности на скоростта... за пътно превозно средство от категория „В", в населено място 50 км/ч", като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и се движил с превишена скорост, в населено място, а именно 72 км/ч, с което предизвикал пътно-транспортно произшествие между управлявания от него лек автомобил •••, с peг. номер •••, челен ексцентричен удар в металната тръба на знак Д17, удар страничен преплъзващ в дясната страна на автобусна спирка и страничен кос удар в желязо-бетонен стълб от уличната ел. преносна мрежа на •••, в резултат на което, по непредпазливост, причинил на И. Ч. Н., тежка телесна повреда, изразяваща се в Епилепсия симптоматична, посттравматична, посткомоционна, представляваща - постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 1-во във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК, във във вр. с чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, за което съобразно чл. 54 и чл. 36 от НК, го осъдил на пет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, като на съобразно чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия, е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от пет месеца. Със същата присъда, решаващият съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като подсъдимият е осъден да понесе разноските, направени в хода на досъдебното и съдебното производство. Присъдата е обжалвана, в законоустановения срок, от адв. С. С. С., в качеството му на упълномощен повереник на частния обвинител И. Ч. Н.. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, в частта за наложените наказания, които били занижени по размер. Моли се съдът да измени първоинстанционната присъда, като на подсъдимия, да бъде наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от четири години, а наказанието "лишаване от право да управлява МПС" бъде увеличено на 1 година на 6 месеца. Присъдата е обжалвана, в срок, от адв. И. И., действаща като защитника на подсъдимия А. А. М.. Навеждат се оплаквания, според които обжалваната присъда е постановена, при неправилна оценка на събраните по делото доказателства, които са довели до неправилно приложение на материалния закон, по отношение на приложимата правна квалификация, както и при определяне на постановеното наказание. Претендира се отмяна на обжалваната присъда и по постановяване на нова такава, с която А. М. да бъде признат за невиновен в извършването на процесното престъпление. При условията на алтернативност, иска, връщане на делото, за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Депозирана е и допълнителна въззивна жалба, в която се излагат подробни съображения, в подкрепа на направените искания. В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмено възражения от насрещните страни по делото. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на държавното обвинение заема становище, според което, подадените жалби са неоснователни. Твърди се, че постановената присъда е законосъобразна и правилна, и като такава следва да бъде потвърдена. Повереникът на частния обвинител (адв. С. С. С.), пред въззивната инстанция, чрез писмено становище, поддържа подадената въззивна жалба и направеното в нея искане. Частният обвинител не заема самостоятелно становище. Защитникът на подсъдимия - адв.И. И. заема становище, с което поддържа подадената основна и допълнителна жалби и направените с тях искания. Подсъдимият, в своята защитна реч изразява съжаление за случилото се, като претендира налагане на наказание, към предвидения в закона - минимален размер. Въззивният съд, като взе предвид наведените доводи и съображения от страните, както и становищата им в рамките на откритото съдебно заседание по настоящото и предходно, въззивно производство, като съобрази събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, и след като ги анализира поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че първоинстанционния съд е извършил всички допустими следствени действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Приел е за установена една фактическа обстановка, която пред настоящата инстанция остава непроменена, независимо от възраженията на защитата, а именно: Подсъдимият А. А. М. е роден на ••.••.••••г., в •••. Същият е с постоянен адрес в •••, на ••• и настоящ адрес в ••• М. е български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от категорията „В" и „М" от 13.05.2015г. В личния картон на лицето са отразени две санкционирани по административен ред за нарушения на ЗДвП. На 05.01.2017г., срещу 06.01.2017г., А. М., свид. К.К. и свид. И. Н. (частен обвинител) пътували с л.а. •••, с peг. номер „•••", управляван от подсъдимия. К. пътувал на предната дясна седалка, а Н. на задната седалка. Пътували от град ••• към град •••, Пътната обстановка била усложнена, тъй като имало обилен снеговалеж, слаба видимост, в тъмната част на денонощието, при изкуствено осветление, от светлините на превозното средство и работещо улично осветление, като пътното платно било заснежено. На 06.01.2017г., около 02, 00 часа, управляваният от подсъдимия л.а се движел в •••, по ул. •••. В района на възникналото произшествие, пътният участък от улицата бил прав, с направление - запад - изток, в посока към •••, с установена видимост в двете посоки от не – по - малко от 150м. Платното за движение е с широчина от 9, 6 м. и се състои от две пътни ленти за срещуположно движение, с единична непрекъсната разделителна линия М 3, като е ограничено от двете страни с бордюри и тротоари. Платното за движение било с асфалтова настилка, без съществени недостатъци, която към момента на възникване на произшествието била заснежена. В района на произшествието, южно от пътното платно, на тротоара, се намирала автобусна спирка, а на около два метра, източно от нея и на 0, 7 м., южно от южния бордюр се намирал железобетонен стълб от електропреносната мрежа на селото. В този район не е установено наличието на пътни знаци, ограничаващи движението на ППС в двете посоки. На 10, 1 м., източно от възприетата мерна линия и на 0, 5 м., от южния бордюр на тротоара бил поставен П.З - Д 17 (пешеходна пътека). При навлизането си в района на произшествието, процесния автомобил се движел със скорост от 72 км. ч., в посока от запад на изток, към •••, като траекторията му на движение лежала, в южната пътна лента, полагаща се за движение на ППС, в посока към •••. При това, в района на ПТП, срещу ОР, лекият автомобил променил траекторията си на движение, в дясно, като предното дясно колело преминало по обособената алея към гараж, след което последователно преминали и останалите колела на автомобила, през южния бордюр и автомобила напуснал пътното платно. Автомобилът продължил движението си в посока изток, по траектория лежаща на южния тротоар, като преминал през знак Д 17, където при удара, в знака, предната броня на автомобила паднала, на разстояние - 10, 9 м. източно от знака и на 1, 2 м. южно от южния бордюр. След удара, в знака, автомобилът променил допълнително траекторията си на движение - в дясно, където реализирал удар, с долния, десен край на металната конструкция на автобусната спирка. В следствие на това, започнало движение на транслация и ротация по часова стрелка. Последвал страничен, кос удар, с голяма по интензитет сила, в лявата страна на автомобила, в района на колонката, между предна и задна леви врати, след който удар автомобилът преустановил движението си. Реализираният удар в желязо-бетонния стълб бил -страничен - кос, като, първоначално, в контакт влезли западната страна на кръглия железобетонен стълб и лявата страна на лекия автомобил „Фолскваген Голф-4", в района на средна колонка между предната и задната врата на автомобила. Преди удара в железобетонния стълб, автомобилът реализирал последователно два удара: първият бил челен, ексцентричен удар в металната тръба на знак Д17, като в контакт влезли предната броня на автомобила и металната тръба на знака. Вторият удар бил - страничен-преплъзващ в дясната страна на автобусната спирка, като в контакт влезли дясната предна част на автомобила и дясната долна част на метална конструкция на спирката, в следствие на който удар автомобилът започнал ротация по часовата стрелка и транслация в посока на изток до удара в железобетонния стълб. Ударът в желязо-бетоният стълб, бил страничен кос за лекия автомобил и централен за стълба, и лежи при координати: - по дължина на платното за движение 15, 9 м., източно от мерна линия на ОР, - по шИ. на платното за движение на 0, 7 м. южно от южния ръб на платното за движение. Непосредствено след настъпването на произшествието св. К. бил в съзнание и без видими травми и наранявания. Свидетелят излязъл л.а., като забелязъл, че подс.М. и свид.Н. не били контактни и с тежки травматични увреждания. Сблъсъка на овтомобила бил видян от свид. К.К., който живеел в близост. Свидетелят сигнализирал на ЕЕН 112 за възникналото произшествие. Непосредствено след това, при мястото на удара пристигнали и свидетелите Г.Г. и И.И.Г., като последния, също сигнализирал на спешна помощ. В този момент, на местопроизшествието пристигнали и свидетелите С.С. и А.П., които също пътували в този пътен участък. Свидетелите видели катастрофиралото МПС и слезли, за да укажат помощ на подсъдимия и двамата свидетели в л.а. Подсъдимият М., св.К. и И. Н. били откарани в ЦСМП •••, където им била оказана медицинска помощ. Впоследствие частният обвинител бил транспортиран във гр.В.Търново, а по- късно и за лечение в гр.София. Подсъдимият М. бил отведен в УМАЛ „Георги Странски" ЕАД гр.Плевен. Св. Н. е бил в тежко състояние, поради което му била извършена оперативна намеса и същият провел продължително лечение. По делото е било приобщено като доказателство заключение на съдебно-медицинската експертиза. От заключението на вещото лице д-р Г., което се възприема от настоящия състав като обективно, и компетентно се установява, че в резултат на реализираното ПТП на пострадалия И. Ч. Н. са причинени: тежка-черепно- мозъчна травма, с изпадане в продължително, постравматично, коматозно състояние, налагащо пострадалия да бъде поставен на апаратна вентилация/ изкуствено дишане/ и същите са причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, до времето на преодоляване на коматозното състояние и тежките и чести постравматични големи епилептични припадъци. Тежката лицева травма е довела до травматично разместено счупване на скула кост, горна челюст и долна челюст в съвкупност и по отделно са довели до трайно затруднение в дъвченето и говора. Вътреставното счупване на лява лъчева кост на типично място е причинило трайно затруднение в движението на ляв горен крайник, със срок на лечение и възстановяване около осем месеца. Вещото лице е заключило, че всички травматични увреждания са в причинно- следствена връзка с претърпяното ПТП. По отношение на настъпилите посттравматична епилепсия и пареза на долен крайник, вещото лице е заключило, че след срок около 12-14 месеца, след настъпване на травмите и проведено лечение, следвало да се даде отново заключение за остатъчни увреждания и усложнения. По делото е приобщено като доказателство и заключение на комплексна съдебно -медицински експертиза, изготвено от вещите лица д-р П.Л. и д-р Д.М.А. В заключението на вещите лица, което се възприема от настоящия състав като обективно и безпристрастно се установява, че от проведените прегледи и изследвания на И. Н. били установени черапномозъчни травми, лицева травма, счупване на костите на лява предмишница в областта на гривнената става и на писалкомидния израстък на лакътната кост. Описано е от вещите лица, че на 20-тия ден от престоя в МБАЛ - Велико Търново, Н. направил гърчове, един от типа на малък епилептичен, втори - по типа на голям епилептичен припадък, поради което започнал да приема лекарства, след което гърчовете не се повторили. Относно механизма на причиняване на телесните увреди, вещите лица са дали заключение, че установените увреждания са резултат от тъпа механична травма, както и че характерът и вида на уврежданията, причинени на Н., отговарят да са получени в обстановката на описването от свидетелите пътнотранспортно произшествие. Вещите лица са приели, че пострадалият е бил на задната седалка по време на произшествието, без предпазен колан, и в резултат на завъртането на автомобила и удара в железобетонния стълб тялото му инерция се е придвижило рязко към лявата врата и уврежданията са възникнали от удари в частта на автомобила при това движение, травмата на мозъка е възникнала в резултата на линейно и ротационно ускорение и рязко забавяне. Заключено е също, че пострадалият Н. е получил следните травматични увреждания: контузия на мозъка - разстройство на здравето, временно опасно за живота, като опасността се е проявила реално в клиничната картина (загуба на съзнание, кома за продължителен период, необходимост от активна реанимация) и е било напълно възможно да завърши фатално; - счупване на лицевите кости (скула и долна челюст); нараняванията са довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето; - счупване на костите на лявата предмишница водещо до трайно затрудняване движението на горен крайник; - кръвонасядания по лицето и раната на клепача (порезна или разкъсно- контузна) - до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. На следващо място ВЛ са приели, наличие на данни за припадъци по време на лечението, както и за поставена диагноза „Епилепсия", която била потвърдена, в резултат на направени контролни прегледи на 25.1.2018г., потвърждават тази диагноза „епилепсия, симптоматична, посттравматична". По отношение на това състояние експертите са приели, че същото представлява постоянно общо разстройство на здравето - опасно за живота. На следващо място, въз основа на изследваната медицинска документация, приобщена като доказателства по делото, ВЛ са посочили, че след произшествието И. Н. е постъпил в Неврохирургично отделение на МБАЛ „Д-р Ст. Черкезов" - В. Търново, където за периода 06.01-06.02.2017г. са му били извършени прегледи, изследвания и лечение на черепномозъчната травма. Посочили са, че за периода 07.02-17.02.2017г. Н. е бил хоспитализиран в Отделение по лицево- челюстна хирургия на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" - София, където му били извършени две оперативни интервенции, за възстановяване на счупената долна челюст и скулева кост., както и че от 17.02. до 20.02.2017г., същият е бил на лечение в Четвърта клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" - София, където била извършена мануална репозиция и гипсова имобилизация на счупване на костите на лявата ръка. Отразено е също така, че на 21.03.2017г. св. Н. е постъпил на лечение в Клиника по оропедия и травматоогия на УМБАЛ - Плевен и поради неуспех на консервативно лечение на фрактурираните кости на лявата предмишница е извършена кръвна репозиция и остеопластика и синтеза с метални елементи. Изписан бил на 29.03.2017г., като в делото нямало медицински данни след тази дата относно провеждано лечение контролни прегледи. В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, вещите лица П.Л. и Д.М.А.са потвърдили направените заключения, като са уточнили, че животозастрашаващ пристъп представлява- изпадне в състояние на епилептичен статус, при което е възможно да почине самия епилептик, поради което, тази увреда се приемала като постоянно общо разстройство на здравето и опасно за живота. Не се изискало тази опасност да бъде постоянно изразена във всеки един момент, а тя да е реално възможна и във всеки един момент да може да настъпи, но не и да е изразена във всеки един момент. Въз основа на това експертите са приели че епилепсията е опасна. При това вещите лица са посочили, че видовете пристъпи били два типа - „пти мал" и „гранд мал", обяснявайки, че при „пти мал" също губи за известно време и ако е водач, макар и за секунди, спира се съзнанието и ако е водач може да загине. При това било посочено, че ЕЕГ е доказателство за епилепсия, като подробно са описали наличието на констатирани пристъпи, предписване и употреба на специфично лекарство за лечение на епилепся (Депакин), което се изписвало за премахване на възможността за получаване на припадъци и за потискане на мозъчната активност. При това в л. М.а е посочила че у пострадалия Н. се касае за посттравматична неговата епилепсия, а не за новопоявила се епилепсия, без причина. ВЛ е заключило, че оздравяване на болния от епилепсия няма как да се прогнозира. Трябвало да се следи редовно с ЕЕГ-та и общото му състояние да не се провокира. Да спи достатъчно момчето, да си почива, да води нормален живот между другото, просто да знае, че може да се случи и затова трябва лекарствата да се приемат системно, докато невролог му каже да ги спре, ако се наложи. По делото са приобщени като доказателства заключения на две химически експертизи, от съдържанието на които се установява, че в изследваните кръвни проби на подсъдимия М. не се установява наличие на етилов алкохол и на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества (по смисъла на ЗКНВП). По делото е приобщено като доказателство, неоспорено от страните и възприето от решаващия съд заключение на авто-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Стефанов. Вещото лице е заключило, че ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието, на изкуствено осветление от автомобилни фарове и улично осветление, в условия на обилен снеговалеж и вятър (виелица), при влошена видимост в следствие на метеорологични условия, установено и от приложения протокол за оглед на местопроизшествие. Прието за установено било, че ПТП е настъпило и при други обективни и субективни фактори, усложняващи пътната обстановка и пътната ситуация към момента на ПТП. В съдържанието на експертното заключение, вещото лице, подробно е описало механизъма на реализиране на произшествието, подробно описан по – горе, както и в съдържанието на проверяваната присъда. Настоящият състав не установява различия и несъответствия, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. При определяне скоростта на движение на превозното средство, и с оглед на сложилата се ситуация (заснежаване на пътя и участъка около местопроизшествието), вещото лице, като най-целесъобразен е използвал енергиен метод „Delta-V". Въз основа на това е прието за установено, че скоростта на движение на управлявания от подсъдимия л. а, към момента на удара определена, на основание, изразходваната кинетична енергия за получаване на остатъчните пластични деформации е както следва: скоростта на лекия автомобил към момента на удара в стълба е 22, 3 м./сек.; скоростта на движение на автомобила при удара е 19, 8 м./сек. (71, 3 км./ч.); скоростта към момента на удара в пътния знак е 19, 9 м./сек.(71, 6 км./ч.); а скоростта на движение на автомобила в района на ПТП е 20 м./сек. (72 км./ч.). Експертът е заключил, че критичната пътна ситуация е възникнала пред водача в момент, в който водачът под въздействието на обективни фактори (тъмната част на денонощието, обилен снеговалеж, изкуствено осветление от автомобилни фарове) и субективни фактори (отклонение на внимание, не правилно действия с органите на управление на автомобила) е загубил ориентация и управлението на автомобила. При възникване на опасността, автомобилът се е намирал на 68 м. от мястото, където автомобилът започнал напускане на платното за движение и на 84 м. от МУ/място на удара/. ВЛ е посочило, че опасната зона за спиране на процесния лек автомобил, при движението му с установената скорост от 72 км./ч., е 98 метра. Опасната зона за спиране на процесния лек автомобил, при движението му, с максимално разрешена скорост за движение, в населено място от 50 км./ч. е 48, 9 метра. Заключено е, че чрез аварийно задействане на спирачната система на автомобила, при условие, че се намира на 68 м. от мястото на напускане на платното за движение и на 84 м. от МУ, стойността на опасна зона за спиране при установената скорост от 72 км./ч. е 98 м., т.е, е по —голяма от 68м. и 84 м., при което водачът на лекия автомобил, е нямал възможност и време да преустанови движението на автомобила, преди напускане на платното за движение и настъпването на удара. На следващо място експертът е приел, че при движение с максимално разрешена скорост на движение - 50 км./ч., опасната зона за спиране е 48, 9 м., т.е е по -малко от разстояние 68 м.и 84 м., при което водачът на автомобила, има възможност да преустанови движението, преди напускането на платното за движение и настъпването на удара. В заключението си вещото лице е приело, че чрез своевременни и правилни/плавни/ действия кормилна уредба при условие, че тя сработва за време от (0, 15 до 0, 32) сек., автомобилът за това време при скорост на движение 20 м./сек. ще измине (3, 0 -6, 4)м., разстояние което е по - малко от 68м. и от 84м., при което водачът на автомобила е имал възможност и време, чрез волана, да промени траекторията на автомобила на ляво и предотврати удара в стълба. На следващо място вещото лице е приело, че предвид обстоятелството, че пътната настилка е заснежена и сцеплението на гумите е с ниски стойности, при неправилни действия с органите за управления на автомобила /волан, спирачки/, последствията са били непредсказуеми. При това е заключено, че максималната безопасна скорост на движение, при която водачът при адекватни и правилни действия с органите за управление на автомобила няма да напусне платното за движение и в последствие да реализира удар със ел. стълб е 50, 4 км./ч. Предвид метеорологичните условия - силния снеговалеж с вятър (виелица), движение през тъмната част от денонощието на изкуствено осветление и автомобилни фарове, като е съобразил движението на л. а в прав пътен участък, ВЛ е посочило, за възможни, причини на настъпилото ПТП - отклонено внимание или заспиване, довели до промяна на траекторията на движение на автомобила, в дясно, напускане на платното за движение, и удари в пътен знак, Д – 17, Автобусна спирка и железобетонен ел. стълб; неправилно боравене от водача с органите на управление на автомобила и по конкретно с волана, довело до промяна траекторията на движение, в дясно и напускане на пътната лента, по която се движи. Като трета възможна причина експертът е посочил, че при създадената екстрамална пътна ситуация от водача, същият не се е възползвал от възможнотта, чрез своевременни и адекватни дейдствия, с органите на управление на автомобила, да промени траекторията му на движение, в ляво и предотврати напускането на платното за движение и съответните вредоносни последици. По делото е приобщено като доказателства, неоспорено от страните и възприето от решаващия съд, както и от настоящия въззивен състав заключение на техническата експертиза, изготвена от вещо лице инж. С.С.. Експертът е приел, че системите и механизмите на л.а „Фолксваген Голф-4" с peг. № •••, са били технически изправни, преди настъпване и по време на ПТП на 06.01.2017г. и същите са осигурявали условия за безопасно и безконфликтно движение на автомобила. По делото е приобщено като доказателство заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица Л.К. Р.С.Н. (заменила д-р. А.М.К.). Вещите лица са заключили, че на пострадалия И. Ч. Н. са причинени следните телесни увреди: Тежка закрита черепномозъчна травма с мозъчни контузионни огнища; посткомоционна кома; фрактури на лява зигоматична кост, радиалната корст на предмишнице в дисталната и част (фрактура в типично място ); фрактура на тялото на лява мандибула, лява максила, хемосинус в ляво. ВЛ описват, че травмата е настъпила в резултат на силен удар на главата, в части или част от купето на колата, вследствие на настъпило ПТП. Заключили са, че при проведените образни и електрофизиологични изследвания, както и от анализа на приложената медицинска документация, не се установява категорични и сигурни клинични данни за заболяването епилепсия — Гранд мал припадъци. При това са посочили, че компютърна томография, на главен мозък не е в състояние да постави диагнозата „епилепсия", тъй като дава информация за структурни увреди и лезии в главния мозък, обемен процес, киста и т.н., които промени на КАТ не е задължително да протичат с епилептични припадъци, както и че ЕЕГ находки не съдържат типични пароксизмални епилептиформени патерни. На следващо място вещите лица са приели, че в изследваната експертиза на пострадалото лице, диагнозата „Епилепсия" е отразена като основна единствено в ЕР на ТЕЛК от 20.07.2017г; не е поставяна в епикиризи от болнични заведения, където лицето е било хоспитализирано. Поставяна е като придружаващо заболяване, в епикриза от Неврологично отделение на МБАЛ ••• и като придружаващо заболяване, в няколко амбулаторни листове. В заключението си експертите са отразили, че за посттравматичната епилепсия са най-характерни големите „гранд мал“ епилептични припадъци; като честотата им варира, в зависимост от типа на увредите, видът и дозата на приемана антиеилептична терапия, спазването на ХДР и ЛОР и др. обективни фактори. Посочено е, че безсъзнателното състояние, след тежка ЧМТ, се дължи на посткомоционна кома, масивен интрацеребрален кръвоизлив, голям и обширен субдуралаен или епидурален кръвоизлив; кръвоизлив в церебралните вентрикули; голяма и тежка мозъчна контузия, засягаща жизнено важни стволови структури. Изказано е мнение, че в някои случаи, особено при дразнене на мозъчните обвивки, кората на главния мозък или епилептогенни структури на главния мозък (фронтални, преднотемпорални, мезиални, хипокампални ) структури е възможно, веднага след травмата, пострадалият да получи „гранд мал“ припадък, както и че често, при тежки травми, е възможно да се развие епилептичен статус — „гранд мал“. Заключено е, че в конкретния случай, не е имало клинична картина и образно диагностични данни за споменатите по -горе възможности, поради което експертите са дали обоснован извод, че се е касаело за т.н."посткомоционна кома“. По делото е приобщено като доказателство, заключение на съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещи лица - доктор Л.К.К. и доктор Р.С.Н.. Експертите са приели за установено, че на пострадалия И. Ч. Н. са причинени следните телесни увреди: Тежка закрита черепномозъчна травма, с мозъчни контузионни огнища; посткомоционна кома; фрактури на лява зигоматична кост, радиалната корсет на предмишнице в дисталната и част (фрактура в типично място ); фрактура на тялото и лява мандибула, лява максила, хемосинус в ляво. Описаните увреждания били настъпили в резултат на силен удар на главата, в части или част от купето на колата, вследствие на настъпило ПТП. Заключват, че при проведените образни и електрофизиологични, както и от анализа на приложената медицинска документация, не се установяват категорични и сигурни клинични данни за заболяването епилепсия –„гранд мал“ припадъци. Вещите лица посочват, че компютърната томотграфия на главен мозък не е в състояние да постави диагнозата „епилепсия", тъй като дава информация за структурни увреди и лезии в главния мозък, обемен процес, киста и т.н„ които промени на КАТ не е задължително да протичат с епилептични припадъци, както и че ЕЕГ находките не съдържат типични пароксизмални епилептиформени патерни. Отразено е, че диагнозата „Епилепсия" е отразена, като основна, единствено в експертно решание на ТЕЛК от 20.07.2017г; не е поставяна в епикризи от болнични заведения, където лицето е било хоспитализирано. Поставяна е, като придружаващо заболяване, в епикриза от Неврологично отделение на МБАЛ ••• и като придружаващо заболяване в няколко амбулаторни листове. Вещите лица са описали, че за посттравматичната епилепсия са най- характерни големите „гранд мал“ епилептични припадъци, честотата, на които варира, в зависимост от типа на увредите, типа и доза на приемана антиеилеитична терапия, спазването на ХДР и ЛОР и на други обективни фактори. Отразено е, че безсъзнателното състояние след тежка ЧМТ се дължи на посткомоционна кома и не може да наподоби епилептичен припадък. Вещите лица са заключили, че в случая, се касае за такава ситуация. Тежката закрита ЧМТ, с посткомоционна кома и контузионни огнища, най- често довежда до развитието на различен по тежест и симптомитика посткомоциопен посттравматичен церебрастенен синдром клинично проявяващ се с обща отпадналост главоболие, световъртеж, безсъние, лесна уморяемоет, нестабилно артериално налягане, паметови нарушения, вегетативна дистония, непоносимост към топло и задушно време и още редица подобни симптоми. По отношение на възможности за оздравяване са посочили, че при спазването на адекватен ЛОР и диетичен режим симптоматиката може да отзвучи до 6 месеца от началото, но може да продължи до година, а отделни леки симптоми да се изявяват и с години. Прието е, че И. Н. е възстановен от получените травматични фрактури на радиалната кост на лява ръка, зигоматичната кост в ляво, мандибулата в ляво, максила в ляво, както и че, в дългосрочен аспект, може да се очаква пълно възстановяване и оздравяване с получените травматични увреди. В производството пред решаващия съд е било изготвено и приобщено като доказателство и заключение на допълнителна съдебно-медицинска експертиза от същите вещи лица - доктор Л.К.К. и доктор Р.Н.. Вещите лица, след преглед на пострадалия и запознаване с представените от него допълнителни и последващи проверяваните, до този момент медицински документи, са приели за установено, че на пострадалия И. Ч. Н. са причинени следните телесни увреди: Тежка закрита черепномозъчна травма с мозъчни контузионни огнища; посткомоционна кома; фрактури на лява зигоматична кост, радиалната корсет на предмишнице в дисталната и част ( фрактура в типично място ); фрактура на тялото на лява мандибула, лява максила, хемосинус в ляво. Постравматична симптоматична епилепсия - редки атонични припадъци, с по-чести, парциални припадъци, с вегетативно- дистонна и психогенна симптоматология; Дискоординационен синдром - лека клинична степен. Травмена болест на главния мозък. ВЛ са дали становище, че травмата е настъпила в резултат на силен удар на главата в части или част от купето на колата вследствие на ПТП. Описали са, че от проведените ЕЕГ функционални изследвания, данните от образните изследвания както и на базата на персоналния клиничен преглед и снети анамнезни данни от обследваното лице и от неговата майка, а също и от предоставената допълнителна документация може да се направи обосновано заключение, че се касае за посттравматична епилепсия, с редки големи атонични припадъци и травмена болест на главния мозък. В проведеното в МИ-МВР -София ЕЕГ изследване, както и в предоставените записи на ЕЕГ от 2017 г. до 2024г. вещите лица са открили данни за заболяването епилепсия. При това е отразено, че се намират и записи, разчетени като нормални, но е посочено, че някои от интерпретациите не съвпадат точно с общоприетите стандарти - пр."делта -ритъм"). Посочено е, че Диагнозата „Епилепсия е била поставяна в приложени експертни решения на ТЕЛК, етапни епикризи, заключения от образни изследвания, обсъждана във фишове на СП и други. Вещите лица са описали, че за посттравмената епилепсия са най-типични и характерни големи тонично- клонични припадъци („гранд-мал“), както и парциални Джаксънови припадъци. Възможни са и всякакви други пристъпи, но цитираните са най- често срещани и дискутирани в литературата. Честотата им била с възможна честота - от няколко годишно до няколко в денонощие. Описали са, че е възможно у едно лице да са налице няколко клинични вида епилептични припадъци. Заключено било, че по отношение на Н. можело да се приеме, че се е касаело за т.н. „посткомоционна кома". Изказано е предположение, че ако това състояние е възникнало при други обстоятелства и условия, а не веднага след ЧМТ и ПТП, би могло да се обсъжда епилептичен припадък. Веещите лица са посочили, че според критериите на Международната Лига за Епилепсия (ILAE ) и Международното Бюро за епилепсия (IBE ), при липса на припадъци в течение на 3 години, без медикация и без абнормности в електримчната активност, даден пациент се смята за излекуван. Наличието на епилептични припадъци под антиконвулсивен медикаментозен контрол, прави прогнозата неясна и неопределена. Травмената болест на главния мозък се развива прогредиентно, възможно е да има етапи на подобрена клинична картина, но крайната прогноза е съмнителна, в редица случаи - неблагоприятна. Относно ортопедична част ВЛ са заключили следното: При консервативно лечение на фрактурата на радиуса, без усложнения, възстановителния период е около 5 месеца. В конкретния случай поради провеждане на оперативно лечение 40 дни след фрактурата, периодът на възстановяване се е удължил до 9—10 месеца, при липса на допълнителни усложнения. Прието е, че липсват документи относно протичането и продължителността на терапията след проведеното оперативно лечение, а като трайни последствия от такова лечение било наличието на оперативен белег на воларната страна на предмишницата и ограничен обем на движение в гривнената става. По отношение фрактурата на долна челюст вляво и зигоматична кост е заключено, че било проведено консервативно лечение с покой или оперативно такова. ВЛ са дали становище, че в дългосрочен аспект може да се очаква пълно възстановяване и оздравяване от получените травматични увреди. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд вещото лице д-р Л.К. е заявил, че поддържа дадените заключения. Твърди, че в конкретния случай, пострадалият получава посттравматични припадъци, които са редки и обективират посттравматична епилепсия, като за наличието на „гранд мал“ припадъци а заключили от предоставената им медицинска документация, но не можело да бъде абсолютизирано дали тези пристъпи са тип „гранд мал“ или не. Експертът е посочил, че заключението за посттравматичната епилепсия не е изведено само от данните на майката, но и от данните на интерпретираните приложени енцефалографски изследвания и на базата на това изследване, което те направили, като е заявил, че от неврологичния статус било установена наличие на микроогнищна неврологична симптоматика - лек, неизчерпващ се хоризонтално ротаторен нистагъм при поглед наляво с изчезване на части от зрителните полета, известни нарушения в координацията, едни дискретни белези, недаващи оплаквания, но подкрепящи приетата диагноза. На следващо място вещото лице К. е заявил, че препаратите, които пострадалият приема са антиепилептични. Те се приемали, при други състояния, но в случая, той ги приемал по този повод, във връзка с поставената диагноза посттравматична епилепсия. При това е посочено, че принципно епилепсията е заболяване, което по международните стандарти, пациентът е диспансеризиран, но той може да си ги закупува и самостоятелно и без да са заплащани по здравна каса. Твърди, че защитеното заключение на изготвената от тях допълнителна експертиза, е по - пълна, тъй като се основавала на изследваната допълнителна документация и личния преглед на пациента с разпит на неговата родственица, което именно им дало основание да поддържат тази теза и да дадат това заключение. Посочено било, че даденото от тях първо заключение също било релевантно в определени аспекти, но при нея не били взели предвид редица медицински документации, които в допълнителното заключение били изследвани и обсъждани (етапна епикриза, ЯМР, от 2023г. прегледи на лицето, анамнестични данни снети от негови родственици, пряко контактуващи с пострадалия /майка/ и др.). В подкрепа на депозираното допълнително заключение са и обстоятелствата изложени от вещото лице Р.Н., която в производството пред първостепенният съд е заявила, по отношение на установените проявления на припадъци на пострадалото лице и техния обем, че трябва да се вземе предвид, че Н. провежда лечение и не е задължително всеки припадък да бъде в пълния си обем. Посочено е, че с оглед на провеждащото се лечение, тези припадъци, не винаги били в пълната им картина. Вещото лице Н. е посочило, че в конкретния случай, при пострадалия, винаги може да сте прояви някой пристъп - да падне, да се удари, да се контузи, животозастрашаващо, а до каква степен е животозастрашаващ един припадък зависело от неговата продължителност. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна: При извършената служебна проверка въззивният съд приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване правата на страните. Несъгласието на подсъдимия и неговата защита е в посока на нарушенията, допуснати от него като водач, както и по отношение на вида и характера на причинените на пострадалия телесни увреди, което изправя в конфронтация правната квалификация натвърдяното за извършено п рестъпление, както и на нарушенията по ЗДвП, заложени в обвинителния акт и тази, която е била възприета от съда.В тази връзка, приложимостта на относимия материален закон ще бъде изследвана в следващото се изложение. В първоинстанционното производство, за пълното изясняване на фактите по делото, са разпитани заявените в обвинителния акт свидетели, изслушани са вещите лица, депозирали заключения съответно на съдебно- медицинска експертиза и автотехническа експертиза, като е назначена и изслушана и повторна и допълнителни, комплексни медицински експертизи на пострадалото лице. Настоящата инстанция намира, че с така събрания по вид и обем доказателствен материал, правнорелевантните за обвинението обстоятелства, са изяснени в пълнота, всестранно и обективно, така, както го изисква разпоредбата на чл. 286, ал. 1 НПК, като решаващият съд, е изложил, обосновани, съображения относно подлежащите на доказване факти, съобразно разпоредбите на чл. 102 от НПК. По отношение на мястото, времето и участието на подсъдимия в инкрминираната деятелност не е налице спор по делото, а и описаната фактическа обстановка в тази част безспорно се установява от събрания по делото доказателствен материал /обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. Н., К.К., К.К., И.Г., Г.Г., С.С., А.П., В.Н. и И. А., ; оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум и др. Въз основа на тази, правилно, установена фактическа обстановка напълно правилен и обоснован е изводът на •••ския районен съд, че причината за възникналото ПТП е във виновното нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия А. А. М.. Същевременно, настоящият въззивен състав приема, че същият е нарушил, единствено правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да се превишават следните стойности на скоростта... за пътно превозно средство от категория „В" в населено място 50 км/ч", като се е движил с превишена скорост, в населено място, а именно 72 км/ч, с което предизвикал пътно- транспортно произшествие между управлявания от него лек автомобил ••• с peг. номер •••, челен ексцентричен удар в металната тръба на знак Д17, удар страничен преплъзващ в дясната страна на автобусна спирка и страничен кос удар в желязо-бетонен стълб от уличната ел. преносна мрежа на с. ••• По отношение на направения извод настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното: Срещу А. А. М. е повдигнато обвинение за нарушение на следните правила по чл. 20, ал. 1 и по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП. Правилата по чл.20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата имат общ характер. Съотношението между тази норма и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП е съотношение на обща към специална. Основен принцип в наказателното право е, че при нарушение на специална норма не е налице приложение на общата; общата норма ще бъде нарушена само и единствено при липса на допуснато нарушение на специални правила. Когато водачът е нарушил специалното правило за движение, той отговаря за извършването му по специалния състав, а по отношение на общия състав се прилага принципът на поглъщане. Нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДВП, която, както съдът прие, е обща, и възлага на водачите - задължение да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Под контрол се разбира внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, нейното изменение, както и всяко действие с органите на управление. Очертавайки разграничителния критерий между невладеенето на автомобила като самостоятелно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и хипотезата, когато това е в резултат на друго нарушение, съдебната практика е последователна и категорична, че в първия случай деецът следва да носи отговорност по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, в случаите когато изгубването на контрола възниква поради заспиване на водача, отклонение на вниманието, разсейване или при други противоправни проявления, обективиращи едно недопустимо бездействие на водача, поради различни външни и вътрешни фактори (Решение № 616 от 06.03.2012 г. по н.д. № 2792/2011 г. ВКС; Решение № 279 от 16.09.2015 г. по н. д. № 813/2015 г. на В. касационен съд. Описаните в автотехническата експертиза неправилни действия, от страна на подсъдимия, при управлението на л.а, като причина за настъпването на произшествието – отклонено внимание или заспиване, довели до промяна траекторията на движение на л.а, в дясно, напускане на платното за движение и последвалите удари в пътен знак, спирка и железен стълб не намират опора и потвържение в обективните факти от действителносттта. Данни в тази насока не се съдържат в събраните по делото гласни доказателства и в частност на пътуващите в превозното средство лица (подсъдим, пострадал - И. Н. и св. К.К.). В обратна насока са обясненията, дадени от самия подсъдим, който посочи, че е управлявал автомобила със завишено внимание, поради усложнената пътна обстановка, породена от вечерната тъмнота и обилния снеговалеж. Действително, обясненията на подсъдимия следва да бъдат разглеждани с оглед на пряката му заинтересованост от изхода на делото, но същите не следва да бъдат игнорирани само на това основание. Тези обяснения следва да бъдат преценени, ведно, с всички доказателства и при липса на такива, които да ги опровергават, както е в случая, да им бъде дадена достатъчна доказателствена тежест. На следващо място автоекспертът е възприел извършено от поодсъдимия и нарушение свързано с неправилни действия на водача на лекия автомобил с органите за управление на автомобила, което кореспондира с неизпълнение на задълженията му по чл. 20, ал. 1 ЗДвП относно необходимостта от непрекъснат контрол над превозното средство. Настоящият състав не се доверява на заключението на вещото лице, в частта, в която приема, че при създадената от водача екстремна ситуация е имал възможножност, чрез своевременни и адакватни действия с органите на управление на автомобила да промени траекторита му на движение в ляво и да предотврати напускането на платното за движение и съответните вредоностни последици. Този извод се предпоставя от обстоятелството, че в случая се констатира друго нарушение на правилата за движение, стоящо в пряка причинно- следствена връзка с резултата, поради което квалификацията следва да е за това, друго нарушение, а именно такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП. До такъв извод е достигнал и решаващият съд, който от своя страна, не се е съобразил с описаната по - зависимост. В случая бе установено нарушение на режима на скоростта, което да е в състояние да изключи приложението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Това е така, тъй като наложената за мястото на инцидента забрана за движение с по-висока от 50 км/ч. скорост, дава възможност на водача на МПС, независимо от характера, вида, механизма, произхода и посоката на препятствието и конкретните пътни условия (снеговалеж и заснежена пътна настилка ), винаги да е в състояние да контролира преувозното средство и да предотврати сблъсък. Законът не изисква от водача, в населено място да предвижда конкретните възможности за възникване на опасност. Това предвиждане е направено вместо него от самата разпоредба, с която водачът е длъжен да се съобрази. И ако не се съобрази, действа виновно (Решение № 417 от 14.11.2011 г. по нак. д. № 1979/2011 г. на ВКС). В случая бе установено, че водачът не се е съобразил с ограничението от 50 км/ч, карайки с по-висока скорост (72 км.ч.) Когато към момента на настъпване на произшествието е валял сняг и очевидно пътната настилка е била заснежена, тези атмосферни условия не биха могли да бъдат интерпретирани като налагащи задължение на водачите на МПС да се движат със скорост по- ниска от максимално позволената ( Решение № 372 от 11.07.2012 г. по нак. д. № 1945/2011 г. на В. касационен съд ). В подкрепа на направения от съда извод е възприетото от настоящия състав заключение на приетата по делото авто – техническа експертиза, която сочи, че при движение на л.а, с максимално разрешената скорост, в населено място от 50 км.ч, при което опасната зона за спиране е от 48, 9м., която е по - малка от 68 м. (мястото на напускана на платното за движение от л. а и от 84 м. (място на удар), при което подсъдимият е имал възможност да преустанови движението си, преди да напусне платното за движение, и преди мястото на удара. При установеното нарушение на режима на скоростта, то следва в действителност да се приеме, че неуспешното спиране преди мястото на удара се дължи на обективни причини, а именно нарушението на посочения режим на скоростта на движение, а не се дължи на причини от субективно естество, при самия водач, поради които той не е съумял да упражни контрол върху управлявания автомобил. В случая такова нарушение не е налице, поради което, решаващият съд приемайки, че подсъдимия е нарушил едновременно и нормите на чл. 20, ал. и тези на чл. 21, ал. 1 ЗДП е допуснал нарушение на закона. Това налага присъдата да се измени чрез оправдаването на подсъдимия за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП. При така констатираното нарушение на правилото на чл. 21, ал. 1, от ЗДП, което е в причинна връзка с настъпилите вредни последици, настоящият състав приема, че не са наличе признаците на случайно деяние по чл. 15 от НК, тъй като водачът на МПС не е изпълнил предписанията на това правило на ЗДП и по този начин е предизвикал общественоопасните последици, поради което следва да се ангажира наказателната му отговорност. По тези съображения подсъдимият А. А. М.. следва да бъде оправдан за нарушението на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДП, което следва да бъде осъществено чрез изменение на присъдата по реда на чл. 337, ал. 1, т. 2 ЗДП, като Великотърновският окръжен съд приема, че същият е допуснал нарушение единствено на правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Вследствие на виновното нарушение на правилото по чл. 21, ал. 1 отЗДП, подсъдимият е осъществил от обективна страна деянието по престъпление по чл. 343, ал. 1, 6. „б", предл. 1-во, във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като по непредпазливост причинил на И. Ч. Н. телесни увреди, а именно: тежка закрита черепномозъчна травма с мозъчни контузионни огнища; посткомоционна кома; фрактури на лява зигоматична кост, радиалната корсет на предмишнице в дисталната и част (фрактура в типично място ); фрактура на тялото на лява мандибула, лява максила, хемосинус в ляво. Постравматична симптоматична епилепсия - редки атонични припадъци с по-чести парциални припадъци с ветегтативно-дистонна и психогенна симптоматология. Дискоординационен синдром- лека клинична степен. Травмена болест на главния мозък. Настоящият състав се солидализира с направения от решаващия съд извод, основан на заключенията на приобщените като доказателства по делото заключения на две допълнителни съдебно -медицински експертизи, изготвени от вещите лица Л.К.К. и доктор Р.С.Н.. Съдът се доверява на тези две заключения, като не възприема, в пълнота, заключенията на допуснатите в хода на досъдебното производство и приета от решаващия съд заключение на медицинска експертиза на пострадалото лице. Тези изготвени от д-р К. и д-р Н. експертизи, се основават на по-пълни по своето сдържание и обем данни; основават се на осъществени прегледи на пострадалия И. Н., кактго и на подробно изследване на представени, в допълнение от пострадалия медицински документи, фиксиращи задравословното му състояние и провежданите от него лечения, в периода след настъпването на произшествието от 2017 г. до 2024 г. въз основа на направените от вещите лица констатации и с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на пострадалия, в резултат на реализираното, по вина на подсъдимия произшествие е причинена тежка телесна повреда, по смисъла на чл. 128 от НК, изразяваща се в Епилепсия, симптоматична, посттравматична, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, която е в причинна връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат. Съобразно ППВС № 3/27.09.1979, т. 7 на ПВС. Общото разстройство на здравето е такова увреждане, което обхваща болестни заболявания с голяма продължителност, без да е необходимо да засегне всички части на организма. За съставомерността на деянието не е необходимо състоянието на опасност за живота на увредения да бъде налице всеки момент. Достатъчно е тя да бъде налична и реална. Такава опасност за живота на пострадалия, в конкретния случай, се доказа от вещите лица в съдържанието на изготвените експертизи, в това число и от изложените от вещите лица д-р К. и д-р Н., пред първостепенния съд данни. Тази опасност е постоянна и реална, като според вещите лица - липсата на тежки проявления на епилептични припадъци или тяхното рядко и изолирано проявление, към този момент не води до промяна на обективирания от тях извод. Спрямо диагностицираната епилептична болест се провежда лечение и към момента на произнасяне на решаващият съд, което според вещите лица води до постигнатия позитивен резултат, но по делото липсват обективни данни за постигнато, възможно, според експертите излекувяне на това заболяване. В този смисъл настоящият състав приема че, извода на •••ския районен съд за наличие на тежка телесна повреда по см. на чл. 128, ал.1 от НК е напълно обоснован. По отношение на останалите описани по – горе телесни увреждания, не е спорно между страните, тяхното авторсто, вид, медико – биологични признаци, механизъм на причиняване и оздравителен период, като същите се установяватн по безспорен начин от приетите по делото експертни заключения и другите писмени доказателства и доказателствени средства. Същите не влияят върху правната квалификация на извършеното престъпление, с предвид на това, че се поглъщат с оглед на приетия по – тежък резултат - тежка телесна повреда. При това, законосъобразно и правилно са били отчетени от решаващия съд при определяне на размера на наложеното, на дееца, наказание, тъй като определят по – тежкия резултат от престъъплението. Великотърновският окръжен съд изцяло споделя доводите на първостепенния съд относно субективната страна на деянието и същото е извършено, по непредпазливост, при форма на вината -небрежност. При допускане на посоченото нарушение на ЗДВП подсъдимият не е предвиждал настъпването на ПТП с причиняване на телесни повреди на пострадалия (и в частност на тежка телесна повреда), но е бил длъжен да спазва правилата за движение и е могъл да избегне настъпването на произшествието, ако ги е спазвал. Същият не е искал настъпването на общественоопасните последици и причиняването на телесните увреждания. В действията си е бил воден от субективната увереност, че ПТП няма да се осъществи, но същият е бил длъжен и е могъл да предвиди, че е възможно то да се осъществи. Настоящата инстанция намира, че правилно е определено наказанието на подсъдимия от първоинстанционния съд, като при определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл. 54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл. 36 от НК. Съгласно първия принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до четири години. С оглед спазването на втория принцип, съдът е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, личността на подсъдимия, обстоятелствата, при което е извършено престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК. Отчитайки всички обстоятелства по делото, правилно първостепенния съд е наложил на А. А. М. наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като е определил на същия наказание "Лишаване от свобода", в размер на пет месеца. Тъй като подсъдимият не е осъждан и няма данни за негови предишни противообществени прояви, касае се за лице на млада възраст, като при това е отчетено и изминалото продължително време от деянието до постановяване на обжалваната присъда, както и настъпилите промени в социално - правната сфера на дееца. Правилно е било прието, че степента на обществена опасност на подсъдимия е невисока и целите на наказанието могат да се постигнат с прилагане на условно осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като противното би било прекалено използване на наказателната репресия, поради което законосъобразно съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за минималния законоустановен изпитателен срок от три години. Настоящата инстанция счита, че на основание чл. 343 г. във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, правилно е било определено и кумулативно наложеното наказание на подсъдимия, което е задължително в случая и е лишил А. А. М. от право да управлява МПС за срок от пет месеца, като при определяне размера на това наказание се е съобразил с справката за нарушител от региона и липсата на данни за нарушения на правилата за движение по пътищата, както и с трайно установената и задължителна за съдилищата практика на ВКС, че кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС не може да е в размер по-малък от основното наказание. Тъй като подсъдимият е бил признат за виновен, правилно в негова тежест са били възложени разноските по делото в размер на 1331, 57 лева (хиляда триста тридесет и един лева и петдесет и седем стотинки), както и 5, 00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист. При този изход на делото, законосъобразно и правилно А. А. М. е бил осъден да заплати на частния обвинител И. Ч. Н., сторените от него разноски по делото в размер на 4500, 00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Не се констатират нарушения при разпореждането на решаващия съд и по отнощение на приобщените по делото веществени доказателства. С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, извън посочените по – горе основания, поради което същата, в останалата си обжалвана част, следва да бъде потвърдена. По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т.3 и т.6 от НПК, Великотърновският окръжен съд