Решение № 5785 от 29.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11456/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №20040762 от 08.06.2022г., постановено по гр.д.№36137/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 180-ти състав, е осъдена ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, да заплати на "Б.С.Т." АД, с ЕИК •••••••, на основание чл.55, ал.1, пр.1 о т ЗЗД сумата от 22500.00 лв., получена от ответника без основание неустойка по т.8.2 от договор №Т-РД-29-80/02.06.2016г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", за неизпълнение на т.6.1.10, б."ж" и т.6.1.21 от договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2017г. до окончателно изплащане на сумата. С решението е отхвърлен предявения от "Б.С.Т." АД, с ЕИК •••••••, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 875.00 лв., мораторна лихва за периода 01.11.2016г. – 20.03.2017г., като неоснователен. С решението е осъдена ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, да заплати на "Б.С.Т." АД, с ЕИК •••••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2711.43 лв., представляваща сторени разноски, изчислени с оглед уважената част на исковите претенции. С решението е осъден "Б.С.Т." АД, с ЕИК •••••••, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 57.87 лв., представляваща сторени разноски, изчислени с оглед отхвърлената част на исковите претенции. Постъпила е въззивна жалба от ответника - ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, чрез процесуален представител адв.Е. К. - Г., с надлежно учредена предтавителна власт, с която се обжалва решение №20040762 от 08.06.2022г., постановено по гр.д.№36137/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 180-ти състав, в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на ищеца - "Б.С.Т." АД, с ЕИК •••••••, сумата от 22500.00 лв., представляваща получена без основание неустойка по т.8.2 от договор №Т-РД-29- 80/02.06.2016г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", за неизпълнение на т.6.1.10, б."ж" и т.6.1.21 от договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2017г. до окончателно изплащане на сумата, както и в частта на възложените в тежест на ответника разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е обосновал извода, че установените в констативен протокол №008/17.08.2016г. действия и бездействия на наемателя - "Б.С.Т." АД, с ЕИК •••••••, не представляват неизпълнение на договорни задължения по т.6.1.10, б."ж" и т.6.1.21 от сключения между страните договора за наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", поради което неоснователно са начислени от наемодателя неустойки на основание чл.8.2 от договора и същите подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Твърди се, че неоснователен и в пълно противоречие на правилното тълкуване на нормативните разпоредби е изводът на първостепенния съд, че към датата на извършване на процесната проверка на 17.08.2016г. за ищеца като наемател не е съществувало задължение за поставяне на нормативно изискуемите указателни табели, предвидени в чл.10, ал.6 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи /НВДОВП/, приета с ПМС №182/24.09.1996г., поради което и начислената неустойка по т.8.2 от договора за неизпълнение на договорно задължение се явява платена без основание и подлежи на връщане. Поддържа се, че съгласно граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл.10, ал.6 от НВДОВП, в която няма посочен период, през който обозначителните табели за информиране на посетителите следва да са налични, се налага извода, че цялата информация относно максималното обезопасяване на морския плаж следва да бъде налична съобразно съгласуваната Програма за водноспасителната дейност за летен сезон 2016г. през целия летен сезон. На следващо място твърди се още, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищецът като наемател по време на действието на наемния договор не е осигурил задължителния по закон минимум от 50 % свободна площ от активната площ на морския плаж за разполагане на плажни принадлежности, а едва 47.59 %, което представлява неизпълнение от страна на наемателя на задължението по чл.10, ал.4, т.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, съответно на предвиденото в т.6.1.21 от договора, задължение, което е констатирано по предвидения в чл.22б – чл.22д от ЗУЧК начин, поради което е налице основание за наемодателя да начисли предвидената в т.8.2 от договора неустойка. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата страна - "Б.С.Т." АД, с ЕИК •••••••, чрез процесуален представител адв.Д. Д., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че решението на СРС в обжалваната част е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че ищецът като наемател е изпълнил всички вменени му по силата на сключения договор и закона задължения и по-конкретно е осигурил поставянето на нормативно изискуеми табели с информация за морския плаж, поради което начислената от ответника и платена от ищеца неустойка по т.8.2. във връзка с неизпълнение на задължение по т.6.1.10, б."ж" от договора се явява платена без основание и като такава подлежи на връщане. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за ответника по делото не е установено по несъмнен начин факта, че ищецът като наемател не е осигурил не по-малко от 50% от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морския плаж, поради което начислената от ответника и платена от ищеца неустойка по т.8.2. във връзка с неизпълнение на задължение по т.6.1.21 от договора се явява платена без основание и като такава подлежи на връщане. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционно решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК. Предявени са от "Б.С.Т." АД, с ЕИК •••••••, с р е щ у ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. В конкретния случай не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че н а 02.06.2016г. е бил сключен договор №Т-РД-29- 80/02.06.2016г., съгласно който ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, в качеството на наемодател е предоставила за временно и възмездно ползване на "Б.С.Т." АД в качеството на наемател обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", находящ се в общ.Царево, обл.Бургас за наем, за срок от 5 години, срещу задължение на наемателя за заплащане на наемна цена по реда и условията, указани в договора. В т.6.1 изчерпателно са изброени поетите от наемателя задължения, като в т.6.1.10, б."ж" е уговорено, че при изпълнение на дейностите по договора наемателят е длъжен да осигури на морския плаж поставяне на нормативно изискуемите указателни табели с информация за морския плаж. В т.6.1.21 е предвидено, че наемателят е длъжен да осигури не по-малко от 50 % от активната плажна площ за свободно и безплатно разполагане на плажни принадлежности от посетителите. В т.8.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по т.6.1.10, б."а", б."б", б."г", б."е", б."ж", т.6.1.5, т.6.1.9., т.6.1.13., т.6.1.21 и т.6.1.22 наемодателят има право да получи от наемателя неустойка в размер на 5% от наемната цена за всяко от задълженията. В т.5.3 и т.5.4. е уредено правото на наемодателя, чрез свои служители от Министерство на туризма или други упълномощени лица да извършва проверки, за което съставят констативен протокол, екземпляр от който се предоставя на наемателя, като присъствието на последния по време на осъществяване на проверките не е задължително. Видно е още от договора, че страните са уговорили и учредяване на банкова гаранция в полза на наемодателя в размер на 30% от наемната цена, а съгласно т.4.7. при неизпълнение, на което и да е от договорните задължения наемодателят има право да събере дължимите неустойки чрез усвояване на гаранцията. На следващо място не се спори между страните и относно факта, че е бил съставен констативен протокол №008/17.08.2016г. за извършена по реда на чл.22д, ал.1, т.2 и т.3 от ЗУЧК проверка на място за изпълнение на задълженията на наемателя, в който е посочено, че проверката е извършена на 17.08.2016г., при която е установено по т.1.1, раздел "Водно спасяване – Указателна табела за етапно обособяване по чл.10, ал.6 НВДОВП", че е налице неизпълнение на задължението на наемателя за поставяне на табели, в т.3.1 е отразено неизпълнение от страна на наемателя на задължението да осигури свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морския плаж върху активната плажна площ, като е отразен процент на осигурена активна плажна площ от 47.59%. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира решението на СРС в обжалваната част за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението на СРС в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. За да постанови обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 о т ЗЗД, първоинстанционният съд е обосновал краен извод з а недължимост на начислената от ответника и платена от ищеца неустойка по т.8.2 от договора за неизпълнение на задълженията, систематизирани в т.6.1.10., б."ж" и в т.6.1.21 от договора, поради което е приел, че същата подлежи на връщане като дадена без основание. Така обоснованият извод на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, противоречи на събраните по делото доказателства и не намира опора в приложимите към конкретния случай относими материалноправни разпоредби на закона. Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната част са основателни. За да бъде уважен иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице - ответника, което му се дава от обеднялото лице -ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/. В разглеждания случай след съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд обосновава извода, че не са установени визираните в чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД материалноправни предпоставки за уважаване на и с к а, доколкото исковата сума от 22500.00 л в., която сума е усвоена от МИНИСТЕРСТВОТО на ТУРИЗМА от "Райфайзенбанк"АД от представената от ищеца банкова гаранция, чрез извършен на 01.11.2016г. банков превод, е платена на валидно правно основание, поради което следва да се приеме, че в хода на делото не е доказано твърдяното от ищеца обедняване за сметка н а обогатяването на ответника. Съображенията за това са следните: Конкретно по отношение претенцията на ищеца за връщане от ответника на платена неустойка, начислена на основание т.8.2 от сключения договор, за нарушение на т.6.1.10, б."ж", която твърди, че е платена без основание, съдът приема следното: По така заявената претенция въззивният съд счита, че в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по който същият е изпълнил точно предвиденото в договора задължение т.6.1.10, б."ж", поради което за ответника не е възникнало валидно вземане з а неустойка, уговорена в т.8.2 от процесния договор, която същият е усвоил от представената от ищеца банкова гаранция, чрез извършен на 01.11.2016г. банков превод. В конкретната хипотеза основният спорен между страните въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали ищецът е изпълнил предвиденото в договора задължение т.6.1.10, б."ж", за което в т.8.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на посоченото задължение наемодателят има право да получи от наемателя неустойка в размер на 5% от наемната цена. Неустойката може да се търси тогава, когато са налице елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена. В разглеждания случай в т.6.1.10, б."ж" от процесния наемен договор страните са постигнали съгласие, че наемателят - "Б.С.Т." АД е поел задължение да информира посетителите на морския плаж относно обезопасяването на водната площ и периодите на откриване/закриване на спасителни постове чрез поставяне на указателни табели в съответствие с разпоредбите на чл.10, ал.6 НВДОВП /приета с ПМС №182 от 24.09.1996г., която е била действаща към датата на сключване на процесния договор за наем между страните/. В чл.10, ал.3 и следващите от НВДОВП е предвидено, че наемателят на морския плаж ежегодно до 31 март представя за съгласуване от министъра на туризма програма за организацията на водноспасителната дейност за предстоящия летен сезон, придружена със схема на охраняваните части от прилежащата към морския плаж акватория и разположението на спасителните постове, в която програма наемателят на морския плаж извън периода 1 юли – 31 август може да предвиди поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване в зависимост от конкретните особености на съответния морски плаж, в който случай е задължен да информира посетителите на плажа чрез поставяне на указателна табела за етапното обособяване на участъците с максимално обезопасяване. В случая по делото е приета съгласувана с министъра на туризма Програма за водноспасителната дейност за летен сезон 2016г. на морски плаж "Лозенец", от която е видно, че ищецът като наемател е предвидил поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване за периода от 11 юни до 30 септември, т.е. извън периода, посочен в чл.10, ал.5 от НВДОВП, а именно от 1 юли – 31 август. Неправилен и некореспондиращ на доказателствата по делото се явява изводът на първостепенния съд, че по делото не е установено ищецът като наемател да е предвидил поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване за период извън този посочен в чл.10, ал.5 от НВДОВП. Противно на така обоснования от първоинстанционния съд извод в приетата като доказателство схема за охраняваните части от прилежащата акватория на морски плаж "Лозенец" за летен сезон 2016г. се съдържа в табличен вид график на шестте спасителни поста и в същия е отразено, че за периода от 11 юни до 30 септември се предвижда спасителен пост на плажа. След като наемателят на морски плаж извън периода 1 юли - 31 август предвижда поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване в зависимост от конкретните особености на съответния морски плаж, то за него е възникнало задължение да информира посетителите на плажа чрез поставяне на указателна табела за етапното обособяване на участъци с максимално обезопасяване. На следващо място противно на приетото от първостепенния съд настоящият състав счита, че информацията относно максималното обезопасяване на морския плаж следва да бъде налична съобразно съгласуваната с министъра на туризма Програма за водноспасителната дейност за летен сезон 2016г. на морски плаж "Лозенец" през целия летен сезон, който извод се налага от граматическото и логическото тълкуване на нормата на чл.10, ал.6 НВДОВП, в която не е посочен период, през който обозначителните табели за информиране на посетителите на плажа следва да бъдат налични. По тези съображения въззивният съд счита за неправилен изводът на първостепенния съд, че към датата на извършване на процесната проверка – 17.08.2016г., за ищеца не е съществувало задължение за поставяне на нормативно изискуемите указателни табели, предвидени в нормата на чл.10, ал.6 НВДОВП, както и в т.6.1.10, б."ж" от процесния наемен договор. При това положение след като по делото се установява по несъмнен начин факта, че ищецът е неизправна страна по сключения договор, тъй като не е изпълнил предвиденото в договора задължение т.6.1.10, б."ж", поради което начислената от наемодателя неустойка по т.8.2 от договора, която е усвоена от МИНИСТЕРСТВОТО на ТУРИЗМА от "Райфайзенбанк"АД от представената от ищеца банкова гаранция, чрез извършен на 01.11.2016г. банков превод, се явява валидно възникнала и е получена на правно основание и като такава не подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Конкретно по отношение претенцията на ищеца за връщане от ответника на платена неустойка, начислена на основание т.8.2 от сключения договор за наем, за нарушение на т.6.1.21, която твърди, че е платена без основание, съдът приема следното: По така заявената претенция въззивният съд счита, че в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по който същият е изпълнил точно предвиденото в договора задължение т.6.1.21, поради което за ответника не е възникнало валидно вземане з а неустойка, уговорена в т.8.2 от процесния договор, която същият е усвоил от представената от ищеца банкова гаранция, чрез извършен на 01.11.2016г. банков превод. В конкретната хипотеза основният спорен между страните въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали ищецът е изпълнил предвиденото в договора задължение т.6.1.21, за което в т.8.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на посоченото задължение наемодателят има право да получи от наемателя неустойка в размер на 5% от наемната цена. Неустойката може да се търси тогава, когато са налице елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена. В разглеждания случай в т.6.1.21 от процесния наемен договор страните са постигнали съгласие, че наемателят - "Б.С.Т." АД се задължава да осигури не по-малко от петдесет на сто от активната плажна площ на морския плаж за свободно разполагане на плажни принадлежности от посетителите. Задължение за наемателите на морски плажове в същия смисъл е и нормативно установено и регламентирано в нормата на чл.10, ал.4, т.1 от ЗУЧК. В случая от анализа на събраните доказателства се установява, че наемодателят за упражняване на контрол досежно изпълнението от страна на наемателя на така уговореното задължение в т.6.1.21 от процесния наемен договор е възложил извършването на мониторинг /геодезическо заснемане/ на морски плаж "Лозенец" о т "Шуменски кадастър" ЕООД – лицензирано по реда на ЗКИР дружество, чийто управител Красимира Семова е разпитана като свидетел по делото. От нейните показания се установява, че на 05.08.2016г. е извършено фактическо заснемане на морския плаж, която дейност включва заснемане на всички намиращи се на плажа преместваеми и непреместваеми обекти, изградени пътеки, площта, върху която са поставени плажни принадлежности, свободната зона, както и цялата територия на морския плаж. След извършването на геодезичното заснемане се прави анализ на получените данни и се изготвя технически доклад, като в случай такъв е направен на 13.08.2016г. и е предоставен на наемодателя, който е обективирал данните от доклада в съставен констативен протокол от извършена проверка с дата 17.08.2016г.. Следователно посочената в констативния протокол дата - 17.08.2016г., е тази, на която са отразени данните, получени от наемодателя след направения анализ на извършения мониторинг /геодезическо заснемане/ към 05.08.2016г.. В тази връзка настоящият състав не споделя изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал, че към датата на съставяне на констативния протокол – 17.08.2016г., е извършил посоченото геодезическо заснемане на морски плаж и "Лозенец", при което е констатирано, че процентното съотношение между осигурената от наемателя площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите спрямо общата активна плажна площ не отговаря на нормативно установеното и регламентирано в нормата на чл.10, ал.4, т.1 от ЗУЧК, както и на поетото в т.6.1.21 от процесния наемен договор задължение на наемателя. На следващо място въззивният съд намира да посочи, че приетият като доказателство констативен протокол от извършена проверка на 17.08.2016г. представлява официален свидетелстващ документ, двустранно подписан, както от представители на наемодателя, извършващи процесната проверка, така и от управителя на дружеството - наемател, без забележки и възражения от негова страна, чиято доказателствена сила не е оборена по надлежния ред в хода на съдебното производство. В съставения констативен протокол от 17.08.2016г. е отразено, че зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности е по-малко от уговорените в договора 50 %. Следователно се налага извода, че ответникът с допустимите в закона доказателствени средства е установил по несъмнен начин факта, че ищецът като наемател се явява е неизправна страна по сключения договор, тъй като не е изпълнил предвиденото в договора задължение т.6.1.21, поради което начислената от наемодателя неустойка по т.8.2 от договора, която е усвоена от МИНИСТЕРСТВОТО на ТУРИЗМА от "Райфайзенбанк"АД от представената от ищеца банкова гаранция, чрез извършен на 01.11.2016г. банков превод, се явява валидно възникнала и е получена на правно основание и като такава не подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. При тези съображения въззивният съд счита, че начислената от въззивника - ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, неустойка на основание т.8.2 о т сключения договор №Т-РД-29-80/02.06.2016г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", за неизпълнение на задължения на наемателя, уговорени в т.6.1.10, б."ж" и т.6.1.21 от договора, в размер на сумата от 22500.00 л в., която сума е усвоена от МИНИСТЕРСТВОТО на ТУРИЗМА от "Райфайзенбанк"АД от представената от ищеца банкова гаранция, чрез извършен на 01.11.2016г. банков превод, е платена на валидно правно основание, поради което предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщането й се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първостепенният съд като е достигнал до обратния правен извод е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт в обжалваната част, който на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от "Б.С.Т." АД срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 22500.00 лв., получена от ответника без основание неустойка по т.8.2 от договор №Т-РД-29-80/02.06.2016г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", за неизпълнение на задължения на наемателя, уговорени в т.6.1.10, б."ж" и т.6.1.21 от договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.03.2017г. до окончателно изплащане на сумата. По разноските: При този изход на спора пред настоящата инстанция следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта, в която е осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 2711.43 лв., представляваща сторени разноски пред СРС, изчислени с оглед уважената част на исковите претенции. В полза на ответника следва да се присъдят изцяло сторените от него разноски, направени пред СРС, като общият размер на разноските възлиза на сумата от 1546.00 лв. /100.00лв., платен депозит за вещо лице и 1446.00 лв., платени разноски за адвокатско възнаграждение/. Доколкото с първоинстанционното решение в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК е присъдена сумата от 57.87 лв., сторени разноски, изчислени с оглед отхвърлената част на исковите претенции, поради което с настоящия съдебен акт в полза на въззивника – ответник в производството пред СРС следва да се присъди на основание чл.78, ал.3 от ГПК още сумата от 1488.13 лв., направени разноски пред първата инстанция. Пред настоящата инстанция и с оглед изхода на спора в полза на въззивника- ответник следва да се присъдят изцяло сторените от него във въззивното производство разноски, които възлизат общо на сумата от 1896.00 лв. /450.00 лв., платена държавна такса и 1446.00 лв., платени разноски за адвокатско възнаграждение/, съгласно приложения по делото списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално направените разноски. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав