Мотиви към Решение № 88 от 21.5.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 833/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИКонфОтнНалФС/ и е образувано въз основа на постъпило в ОС-Благоевград искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция от компетентен орган на издаващата държава - Австрия, с което на засегнатото лице М. А., роден на •год. и в качеството му на управител на фирма „К. М.“ ООД, с адрес в гр.П., ул.“Ц.Б. №•, е наложена финансова санкция - глоба от 1100 евро. Окръжната прокуратура - Благоевград застъпва становище в съдебно заседание, че искането на издаващата страна е основателно и следва да бъде уважено. Засегнатото лице М. А., редовно призован не се явява и не се представлява. Съдът като взе предвид посочените от страните доводи, доказателствата по делото и ЗПИКонфОтнНалФС, приема следното: На М. А. е наложена финансова санкция, като на засегнатото лице в качеството му на управител на "К. М." ООД, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.„ Ц.Б. №•, е наложена - глоба от 1100 евро. Описаното в удостоверението деяние представлява административно нарушение, което е такова и по българското законодателство. Следва да се направи уточнението, че съгласно чл.30, ал.1 от ЗПИКонфОтнНалФС не е необходимо пълно съвпадение между съставите на правонарушенията и по двете правни системи, като определящи са конкретните фактически обстоятелства, от които да може да се направи извод, че всички или част от тях запълват състава на административно нарушение по българския закон. В конкретния казус описаното нарушение на М. А. като управляващ и представляващ търговско дружество, регистрирано в РБългария се отнася до уведомяването на контролните органи в Австрия, в качеството му на управител на посоченото търговско дружество, за наличие на трудова ангажираност на територията на страната на трето лице. Сходно е и изискването на чл.62, ал.3 от КТ според българския законодател. Нарушението на посоченото правило е административно нарушение, което се санкционира съобразно чл.417 от КТ. Липсата на пълно съвпадение във фактическите състави на нарушението по българския и австрийския закон не може да има за последица отхвърляне на направеното искане. В случая е достатъчен извода, че и според българския законодател е налице сходно изискване към работодателя /Управител на търговско дружество/, което позволява да се заключи, че констатираното от австрийските власти се явява административно нарушение, санкционирано като такова и от правото на замолената страна. Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции е преведено на български език, пълно е, отговаря на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити и данни по образец, съгласно Приложение №2 от ЗПИКонфОтнНалФС. Не са налице визираните в чл.35 от ЗПИКонфОтнНалФС основания, които да водят до постановяване на отказ от признаване и изпълнение на финансова санкция спрямо лицето М. А.. Представените от издаващата държава документи са съобразени с изискванията на закона, санкцията е по-голяма от 70 евро, деянието по основните си характеристики се санкционира от правото и на двете държави, а засегнатото лице е било уведомено за правото му да обжалва пред съд глобата, включително и сроковете за това. Фиксираният курс на 1евро е 1, 95583 лева или равностойността на 1100 евро е 2151, 41 лева. С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че са налице всички законоизискуеми предпоставки за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция на засегнатото лице. По изложените съображения съдът постанови Решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: