Решение № 1232 от 13.2.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2184/2023 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Й. Ю. И. срещу решение № 976/11.10.2023г., постановено по АНД № 2167/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-000822/22.05.2023г. на Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва да е осъществено административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗДП, поради субективна несъставомерност. От обективните данни не можел да се направи извод за наличие на пряк умисъл. Б. допуснати и съществени нарушения от страна на актосъставителя, който връчил нечетлив препис от акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и така било нарушено правото на защита на жалбоподателя да се запознае със съдържанието на АУАН и да направи възраженията си срещу него. Решението било постановено при непълнота на доказателства – отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а наличните били неправилно оценени и интерпретирани. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адвокат А. А. от АК Бургас, който поддържа касационната жалба само в частта срещу решението, с което е потвърдено НП за извършеното по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП административно нарушение. Ответникът по касация – Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, се представлява от главен юрисконсулт Р. Ж., която оспорва касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. В съдебно заседание пълномощникът на касационния жалбоподател направи изявление, че не поддържа касационната жалба в частта срещу решението, потвърждаващо НП за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП. Изявлението в тази му част има характер на оттегляне на касационната жалба срещу първоинстанционното решение в определена негова част (така определение № 5151/16.05.2023г. на ВАС по адм. дело № 635/2023г., 5-членен с-в). Адвокат А. е упълномощен да представлява касатора да приключване на делото във всички инстанции, вкл. и с правата по чл.34, ал.3 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК, да оттегля предявения иск или да се отказва от него. Упълномощаването с правата по чл.34, ал.3 от ГПК го определя като лице, легитимирано да се разпорежда с предмета на делото, вкл. и да оттегля касационната жалба. С решението съдът следва да остави без разглеждане касационната жалба в частта, която се оттегля и производството по делото – да се прекрати. Съобразно разпоредбата на чл.215, т.5 вр. чл.213а, ал.6, т.2 вр. ал.7 от АПК, определението за прекратяване може да се обжалва пред ВАС с частна жалба. Следователно предмет на касационна проверка е решението на РС Бургас в частта му, в която е потвърдено НП за извършено по чл.123 от ЗДП административно нарушение. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С решение в обжалваната му част състав на РС Бургас е потвърдил НП № 23-0769-000822/22.05.2023г. на ВПД Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, в частта му, в която на жалбоподателя за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП са наложени глоба в размер на 80.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Районният съд е приел от фактическа страна следното: На 25.02.2023г. около 01: 59 часа по бул. А. Коджакафалията в [населено място] жалбоподателят управлявал МПС – товарен автомобил Р. М. с рег. № [рег. номер], собственост трето лице, с посока на движение към бул. З. С.. В автомобила като пътник се движел свидетелят П. М.. На кръстовището с ул. А. В., регулирано със светофарна уредба, работеща в режим на жълта мигаща светлина, жалбоподателят предприел маневра завиване в обратна посока. Тъй като не оставил достатъчно разстояние с намиращия се от лявата му страна пътен знак Г-9 и ограничителна табела С4.1 и три броя бежови бордюри, ги блъснал, допускайки ПТП с материални щети по МПС. След като успял да извърши обратен завой, напуснал мястото на ПТП, без да установи какви са последиците от произшествието. Бил издирен от двама полицейски служители. Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушения на чл.5, ал.1, т.1 и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП, срещу който не е постъпило възражение. С НП за извършеното нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП са наложени административни наказания 80.00 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Съдът е посочил въз основа на кои доказателствени източници е възприел описаните факти, каква е доказателствената им сила, кои приема като достоверни и кои игнорира като неистински. Извършен е оглед на веществени доказателства – файлове, съдържащи запис от видеонаблюдението в [населено място]. От правна съдът приел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП, установяващ задължение за водача на ППС, който е участник в ПТП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Позовал се е на легалната дефиниция, дадена в §6, т.30 от ДР на ЗДП. Коментирал е защо приема, че деянието е извършено виновно и е изложил аргументи защо отхвърля тезата на жалбоподателя, че не бил разбрал за настъпилото ПТП. Установените действия, извършени активно и целенасочено от жалбоподателя – движение напред-назад в зоната на кръстовището, рязкото преминаване през съборения вече знак, създаване на потенциална опасност от преобръщане на МПС, въртене в кръг и напускане на кръстовището след всички тези движения, са все такива, които изключват възможността жалбоподателят да не е разбрал за ПТП. Законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на наказания 80.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Съдът е коментирал, че при определяне на наказанията е проявена прекалена снизходителност, предвид механизма на извършване на нарушението и поведението на нарушителя след ПТП. Определено е юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което е присъдено в полза на ОД на МВР Бургас. Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Аналитично-оценъчната дейност е извършена при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В проверявания съдебен акт районният съд ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. Делото пред тази инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно, а касационната жалба с оплакванията, формулирани в нея, е неоснователна. Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод в проверявания акт е правилен и се споделя от касационната инстанция, която възприема мотивите и и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП, водачът на ПТС, който е участник в ПТП, е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Настоящият жалбоподател е водач на ПТС и с поведението си е предизвикал ПТП, което се установява от записите от системата за видеонаблюдение на ОП „Транспорт“ Бургас. Видеозаписите, възпроизведени в съдебно заседание в хода на съдебното следствие, представляват веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК и служат за установяване на доказателствени факти, тъй като имат качеството на предмети, съдържащи следи от нарушението, извършено от жалбоподателя. Ясно се вижда на записите, че жалбоподателят, предприемайки обратен завой, поради по-малкия радиус на завоя, блъска бордюрите и пътен знак и ограничителна табела. Съборил пътния знак, който падайки на земята, станал още едно препятствие за извършване на обратния завой, което принудило жалбоподателя с неколкократни движения напред – назад да вземе завоя и да продължи по пътя си. В резултат на сблъсъка се получили щети и по управлявания от жалбоподателя автомобил – огъвания откъм страната на удара, както и строшени елементи от корпуса на автомобила, една част от които паднали на мястото на ПТП. Установените обективно извършени от жалбоподателя активни действия изключват възможността той да не е разбрал, че е участник в ПТП, което по смисъла на закона е събитие, възникнало в процеса на движението на ПТП и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ПТП, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП може да бъде извършено както умишлено, така и непредпазливо, доколкото в ЗДП наказуемостта на непредпазливите нарушения от този вид не е изключена. Вината в административнонаказателното право не се предполага и подлежи на установяване на общо основание. За наличието на вина е нужно деецът да бъде наясно или поне да може да бъде наясно с обществената опасност на извършваното нарушение, а това е възможно само ако има или поне е в състояние да има вярна представа за всички типични фактически обстоятелства на извършваното деяние, които му придават обществена опасност. Това са онези фактически обстоятелства, визирани от закона чрез обективните признаци от състава на административното нарушение. Следователно обективната страна на състава на едно престъпление очертава не само онова, заради което деянието е забранено, но и онова, по отношение на което се проявява и определя вината. Вината е психическото отношение на дееца към деянието и към общественоопасните му последици и е част от психическите му преживявания, поради което за нея се съди от установените факти за поведението на дееца и следователно се извлича от обективните данни по делото. Обективните факти еднозначно сочат, че жалбоподателя е възприел събитието – ПТП и е предприел целенасочени действия, за да напусне мястото. Блъскането в бордюрите, събаряне на знаци, преминаването през паднал знак, огъване на ламарините на управляваното от него ПТС са все обстоятелства, които е невъзможно да не бъдат възприети от жалбоподателя, пък дори и в кабината да е имало силна музика, както сочи в показанията си свидетелят М., които правилно са били игнорирани от районния съд в тази им част. Изложеното означава, че жалбоподателят е извършил нарушението умишлено, съзнавайки общественоопасния му характер и предвиждайки и искайки настъпването на общественоопасните му последици. Напълно декларативно е твърдението в касационната жалба за връчен на жалбоподателя нечетлив препис от АУАН. На лист 6 от досието на делото, образувано пред районния съд, е приложен АУАН, който е достатъчно четлив и няма как да затрудни един средно грамотен човек. От страна на жалбоподателя не е представен този нечетлив препис, който очевидно се намира у него, след като твърди, че му бил връчен. Неоснователно е и другото касационното основание – че делото било решено при непълнота на доказателствата, тъй като не било изяснен напълно и безспорно фактът, че нарушителят бил напуснал безпричинно ПТП. Делото е приключено и решено при напълно изяснена фактическа обстановка, като са положени всички дължими от съда процесуални усилия да се установят релевантните за спора факти. Събрани са всички възможни, относими и доказателства, затова активността на съда да събира по свой почин доказателства е в изпълнение на задължението му и служебно да събира доказателства, като така са удовлетворени в необходимата степен изискванията на чл.13 от НПК. Тъй като районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци, следва да бъде потвърден в обжалваната му част. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав