Решение № 176 от 19.6.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 173/2024 г.

Производството е с правно основание чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН ООД, представлявано от управителя И П, чрез процесуалния представител адв.А. М., срещу решение №4/22.01.2024г., поправено с решение №5/22.01.2024г., постановени по т.дело №3/2022г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД -Шумен, с които „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ООД, ЕИК 837068284, гр.Шумен, е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предходно наименование „КМГ холдинг“ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960, със седалище и адрес на управление Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя Кристоф Сесеке, сумата от 65 026.45 лева, от които главница в размер на 60 209.68 лева, представляваща месечна вноска с пореден №49, дължима до 10.01.2019г. като част от общо възнаграждение в размер на 6 069 135.73 лева по Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по Договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и неустойка за забава върху посочената месечна вноска, в размер на 4 816.77 лева, ведно със законната лихва за забава върху вноската, считано от завеждане на иска на 10.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението. В жалбата се излага, че решението на ШОС е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на същия както че решението е необосновано. Претендират се и сторените разноски. По отношение неправилността на съдебното решение въззивникът излага, че съдът неправилно бил приел, че обявяването в несъстоятелност на Строителна механизация АД, съдружник в консорциума /страна по договора/, не е довело до прекратяване на дружеството поради нормата на чл.735 ТЗ, съответно на консорциума, въпреки изричната разпоредба на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ. Счита, че разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ урежда самостоятелна хипотеза на прекратяване на търговското дружество с обявяването му в несъстоятелност. Съдът не е извършил правилна преценка на съотношението на двете разпоредби – тази на чл.252 спрямо чл.735 ТЗ. Цитира се относима според въззивника съдебна практика – решение по адм.дело №14404/2015г. на VIII отд. На ВАС; адм.дело №12362/2021г. на АС-София. Поради изложеното се поддържа, че обявяването в несъстоятелност на АД е довело до прекратяване на дружеството екс леге. Неправилното тълкуване и прилагане на относимите разпоредби е довело и до неправилност на решението в частта по неуважено възражение на ответника за липса на самостоятелно право на ищеца да търси и получи цялото дължимо по договора възнаграждение. Въззивникът поддържа, че с прекратяване на акционерното дружество, следва да се счита ex lege прекратен и договорът за консорциум, считано от момента на прекратяване на търговското дружество негов съдружник, независимо, че последното продължава да съществува като правен субект до заличаването му. Като довод в тази връзка се изтъкват последиците от обявяването в несъстоятелност на АД, които не са насочени с упражняване на търговската му дейност, а със събиране на вземания, осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите. Основен довод за прекратяване на консорциума въззивникът счита, че се съдържа в разпоредбата на чл.363, б.“в“ от ЗЗД и приложимостта на разпоредбите й относно гражданското дружество, съотв. аналогията между обявяването в несъстоятелност на търговеца и смъртта на физическото лице. Счита, че с прекратяване на търговското дружество като участник в консорциума, отпада и причината за участието му в договора за консорциум. /цит. определение по ч.гр.дело 325/2022г. на ОС-Враца; решение по адм.дело №14404/2015г. на VIII отд. на ВАС. Поддържа, че прекратяване дейността на търговското дружество с обявяването му в несъстоятелност, съотв. десезиране на органите му, ограничават правосубектността на последното до степен, че същото не може реално да участва в консорциума, тъй като не може да изпълнява своите права и задължения в него. При правилно приложение на разпоредбата съдът би достигнал до извод за прекратяване на дружеството по право с обявяване в несъстоятелност, съответно до извод за последвало от това прекратяване на договора за консорциум, съответно до липса на легитимация на ищеца да търси цялото дължимо възнаграждение по договора, предмет на делото. Като е следвал погрешна аргументация, съдът е отхвърлил възраженията на ответното дружество ВиК –Шумен ООД за липса на самостоятелно право на ищеца да претендира възнаграждението по договора. Твърди се, че в резултат от прекратяването на консорциума, по арг. от чл.363, б.в ЗЗД, водещият съдружник – ищец по спора, няма самостоятелно право да получи цялото дължимо възнаграждение от името на консорциума, а може да получи само своя дял от възнаграждението, съответен на участието му в консорциума. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че въпросът за активната солидарност между съдружниците в консорциума е окончателно разрешен по т.дело №2499/2019г. на ТК на ВКС, Второ т.о., тъй като към този момент не е било налице прекратяване на договора за консорциум. /практиката е валидна при непрекратен договор за консорциум/ С прекратяването му е автоматично прекратена и активната солидарност между съдружниците като ищецът може да претендира само част, съответна на дела му, а не цялото дължимо възнаграждение. Нещо повече, твърди се че с прекратяване на дружеството –съдружник Строителна механизация АД, е прекратено занапред и упълномощаването на водещия съдружник –ищец по делото Ар Ти Ай Файнанс ГМбх, съгласно чл.41 от ЗЗД. При липса на договореност между съдружтиците в гражданското дружество /консроциума/, искът следва да бъде предявен от всички участници. Единствено при активната солидарност, всеки от множеството кредитори, може да претендира и получи цялото вземане. Въззивникът счита, че в конкретния случай не са налице онези предпоставки, които предпоставят прилагане на института на активната солидарност. Освен това, с прекратяването на консорциума като последица от прекратяването на съдружника АД, водещият съдружник /ищецът/ е загубил материалната си легитимация да претендира вземането по договора изцяло; отпаднала е кредиторовата солидарност, съответно не е налице възможност всеки от съдружниците в консорциума да получи цялото възнаграждение. Поради това въззивникът счита, че не е налице основание съдът да уважи цялата заявена претенция. В тази връзка се излага, че ищецът не е провел доказване какъв е размерът на неговия дял от собствеността в консорциума, поради което и искът се явява недоказан по размер и неоснователен. Аналогични съображения са развити и по отношение на акцесорните искове за неустойка и за законни лихви, за които въззивникът също поддържа, че не могат да бъдат претендирани изцяло, а съобразно дела на съдружника. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на обусловените претенции. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, подаден от АР ТИ АЙ ФАЙНАНС Гмбх, Германия, чрез процесуалния представител на страната адв.Е. Д., за неоснователност на жалбата. Претендира потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно ведно с присъждане разноските за въззивна инстанция. Страната счита въведените с жалбата оплаквания и доводи за неоснователни, а решението за правилно и обосновано. Твърди, че обявяването в несъстоятелност на Строителна механизация АД не се отразява на качеството му на съдружник в консорциума нито на съществуването на последния. Поддържа се, че това е още по-приложимо и поради обстоятелството, че към момента консорциумът не дължи изпълнение по договора, а единствено има право на вземането си за цената по същия. От буквалния прочит на чл.363, б.в от ЗЗД, страната извлича възражението си, че в договора за консорциум е уговорено онова друго съгласно цит.разпоредба от ЗЗД – договорът ще има действие, докато не бъдат решени всички въпроси, свързани с изпълнението му. /цитира се и относима клауза на чл.8.4 от договора за консорциум, която изрично предвижда последиците при обявяване в несъстоятелност на съдружник/ Твърди се, че по отношение уговорената в договора за рехабилитация активна солидарност на двете дружества Строителна механизация АД /в н./ и Ар Ти Ай Файнанс Гмбх, Германия, за вземанията за дължимата цена по договора, е налице, както правилно е приел съдът, сила на пресъдено нещо съгласно решение по т.дело №2499/2019г. на ВКС, с което окончателно е решен спорът по т.дело №67/2017г. на ШОС за друга част от процесното вземане. /в този смисъл цитирана и т.2 от ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС/ Сочи, че в този смисъл е без значение съществуването на консорциума към датата на постановяване на решението по спора. Налице е и изрична уговорка в договора за рехабилитация, в чл.10 от същия, в която се предвижда активна солидарност на съдружниците в неправосубектния консорциум. В договора за рехабилитация е предвидена активна солидарност спрямо задължението на ВиК -Шумен ООД към консорциума като съдоговорителят ВиК –Шумен не може да се позовава нито на права, нито на задължения между съдружниците, произтичащи от вътрешните им отношения в съдружието/консорциума. Задълженията са регламентирани в договора за рехабилитация, който предвижда активна солидарност на съдружниците за вземането за цената по него. Правилно съдът се е позовал на преклудиращото действие на влязлото в сила решение по спор относно друга част от вземане със същото основание, съответно, че е налице активна солидарност по договора за рехабилитация. ВиК-Шумен се е задължило изрично по силата на чл.10 от договора за рехабилитация общо спрямо двамата съдружници, при условията на активна солидарност. Поради това е без значение съществуването на консорциума, дори да се приеме липса на преклудиращо действие на влязлото в сила решение за друга част от вземането за възнаграждение по същия договор. /цит.решение по т.дело №1738/2021г. по описа а ВКС/ Страната излага подробни доводи във връзка с характера и съдържанието на приложимата активна солидарност като за една престация /възнаграждението по договора/, различните части от която падежират през различно време. Изтъква се процесуалното поведение на третото лице помагач Строителна механизация АД, който не се е противопоставил на заявената от водещия съдружник /ищец/ претенция. Изтъква се също, че предявеното вземане касае част от цената по договора, дължима към момент, в който търговското дружество не е било обявено в несъстоятелност. Поради това страната счита, че ответникът не може да черпи права от собственото си противоправно/недобросъвестно/ поведение. Въззиваемата страна счита за правилен извода на съда, че консорциумът не се прекратява с обявяване в несъстоятелност на Строителна механизация АД именно поради липсата на еднозначност между прекратяване и заличаване на дружество, което съдът правилно бил отчел в решението си. Твърди се, че дружеството Строителна механизация АД продължава да съществува до заличаването му като правните действия от името и за сметка на същото се извършват от назначения синдик. Счита, че липсват предпоставки за прилагане по аналогия разпоредбата на чл.363, б.в от ЗЗД. Прави се довод, че дори прекратяването на съдружника Строителна механизация АД не се отразява на качеството му на съдружник в консорциума, тъй като то има само право на вземане за цената, не и задължения по договора за рехабилитация. /договорът е изпълнен/ Сочи, че разпоредбата от ЗЗД намира съответно приложение, т.е. при отчитане особеностите и последиците при гражданското дружество съгласно чл.276 ТЗ. На следващо място счита, че разпоредбата на чл.363 ЗЗД би намерила евентуално приложение, но при липса на друга уговорка в отношенията на съдружниците, а в случая договорът за консорциум предвижда, че ще бъде в сила докато не бъдат решени всички въпроси, свързани с изпълнението му. /вж.чл.8.4 от този договор, който предвижда изрично хипотеза на обявяване на един от съдружниците в несъстоятелност/ Поддържа, че съобразно договора за консорциум, дори хипотетично да се приеме, че последният се прекратява на изложените от ответника доводи, то е ясно, че всички права и задължения по договора за рехабилитация се концентрират у ищеца, а в случая последното право е да получи цената по договора. Въз основа на изложеното въззиваемата страна поддържа неоснователност на жалбата. В срока не е постъпил отговор от третото лице –помагач на ищеца Строителна механизация АД. В съдебно заседание пред въззивния съд всяка от страните, чрез процесуалния си представител, поддържа позицията си по спора, съответно за въззивника адв.Н.Г. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания, а адв.Д. -становището си за нейната неоснователност. Третото лице не се явява и не изразява становище по жалбата. При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в преклузивния срок, спрямо подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимираната страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител на страната. Страните не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения; не са налице и основания за служебно събиране на доказателства по приложение на императивна правна норма. Изготвеният по въззивното дело доклад не е оспорен от страните и същите не са релевирали в открито заседание други възражения и доводи. За да се произнесе по спора настоящата инстанция установи, че производството е било образувано по искова молба на Ар ти ай файнанс ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ГмБХ), регистрирано в ТР, раздел Б на районен съд Щендал под №HRB 30960, с адрес на управление: Ан дер Бренаер Щрасе 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, представлявано от управителя Кристоф Сесеке, чрез процесуалния представител адв.Е. Д. срещу Водоснабдяване и канализация– Шумен ООД, ЕИК 837068284, гр.Шумен, представлявано от управител И П по осъдителни искове за главница и лихва. В исковата молба се твърди, че на 11.09.2012г., съобразно нормата на чл.357, между ищеца (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124 е учреден консорциум – ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013г. между консорциума и ответника, на основание чл.41 от ЗОП (отм.), е сключен Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С посочения договор, ответникът, в качеството си на възложител е възложил, а консорциумът, в качеството на изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр.Шумен. Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа: през първия от тях се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязани рехабилитационни мероприятия; през втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи, за да се установи дали е постигнат целеният с договора резултат и се извършва изплащане на договореното възнаграждение в общ размер на 6 069 135.73 лв. Твърди се, че Консорциумът е изпълнил всички дейности от първия етап, които са приети от ответника с подписване от страните на констативен акт от 31.03.2014г. С приключване на първи етап е следвало да започне изплащане на уговореното възнаграждение на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 60 209.68 лв. Твърди се, че със споразумение от 31.03.2014г. страните по договора се съгласили заплащането на вноските да се отложи и да започне от м. януари 2015г., вместо от м.април 2014г. Твърди се, че първите 12 месечни вноски, дължими за 2015г., не били заплатени и за бил предявен иск, предмет на т.д.№ 67/2017г. по описа на ШОС. За дължимите месечни вноски впоследствие са образувани множество на брой търговски дела, в които се предявява претенция за поне една или за няколко месечни вноски. Предмет на настоящата претенция е месечна вноска с пореден номер №49, дължима до 10.01.2019г., в размер на 60 209.68 лв. Поради неизпълнение на задължението си да заплати посочената част от възнаграждението, ищецът претендира и уговорена между страните с договора неустойка в размер на 4 816.77 лв. Претенцията за натрупаната законна лихва за забава върху вноската, платима до 10.01.2019г., след приспадане на претендираната неустойка, в размер на 13 513.72 лв., е била оттеглена и производството по същата е прекартено с протоколно определение от 09.01.2024г. /л.696/ Въз основа на изложеното, ищецът претендира ответното дружество да му заплати сумата от 78 540.17 лв., от която 60 209.68 лв., представляваща вноска с пореден №49, дължима до 10.01.2019г. по сключения между консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 и „ВиК - Шумен“ООД Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г.; 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите месечни вноски и законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски. Ответникът в отговора на исковата молба, оспорва изцяло претенцията на ищеца. Счита предявените искове за недопустими, евентуално за неоснователни. Твърди, че не е налице активна процесуална легитимация на ищеца. Липсва активна солидарност на кредиторите, участващи в консорциума. Договорите от 08.10.2012г. и от 08.01.2013г., сключени между консорциума и ответното дружество са нищожни, поради: 1) заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 2-ро и 3- то от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗОП (отм.); 2) противоречие с императивни норми на закона – чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.45 ЗОП(отм.). Ответникът прави възражение за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, тъй като не е постигнат гарантирания по договора резултат. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните претенции за неустойка и мораторната лихва В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло исковата си претенция и оспорва възраженията на ответника. В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа изложеното в отговора на исковата молба. С Определение №141/05.12.2023 г., съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца„Строителна механизация“АД, ЕИК 123033124, с.Копринка, община Казанлък, обл.Стара Загора, местност „Язовира“, №10. Третото лице, редовно призовано не изпраща процесуални представители и не депозира писмено становище по предявените искови претенции. От събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, преценени поотделно и в съвкупност, в пределите на въззивното обжалване, съдът приема за установено следното: Предмет на предявените осъдителни искове е част от договорено между страните възнаграждение по договор за обществена поръчка, разкриващ белезите на изработка, ведно с договорна неустойка за забавено плащане както и законната лихва върху главницата/погасителна вноска №49/, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Решението на ШОС се обжалва изцяло. Съдът е сезиран с иск за реално изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение по договор за обществена поръчка с характер на изработка, сключен съгл. чл.41 от ЗОбП /отм./, с предмет рехабилитация на водопроводи от водопроводната система на гр.Шумен, сключен на 08.01.2013г. Предявената претенция обхваща част от уговореното платимо на вноски възнаграждение, а именно дължимото за периода до 10.01.2019г., посочено като вноска с пореден №49 по погасителен план –приложение №4 към договора от 08.01.2013г. /на л.58/ Заедно с това се претендират уговорените мораторни неустойки върху всяка от вноските съгласно чл.38 от договора както и законните лихви върху вноската, считано от предявяване на иска на 10.01.2022г. до изплащане на задължението. С въззивната жалба ответното дружество не поддържа възраженията срещу действителността на договора за изработка, сключен при условията и предпоставките на ЗОбП както и относно неговото изпълнение в договорената степен, съответно постигане на уговорения в договора гарантиран резултат. Основните доводи в жалбата срещу правилността на първоинстанционното решение се извличат от въведеното с допълнителния отговор на ответника нововъзникнало обстоятелство относно обявена несъстоятелност на дружеството- участник в консорциума – страна по договора, Строителна механизация АД /участващо като трето лице -помагач на ищеца в настоящото производство/ и прекратяване на търговската му дейност с решение №139/07.12.2021г. и решение №300/07.11.2022г., постановени по т.дело №1255/2021г. на ОС – Стара Загора. С оглед така очертания с жалбата предмет на спора, съдът намира, че останалите релевантни обстоятелства не са спорни, а именно: наличието на сключен договор от 11.09.2012г. за консорциум във формата на гражданско дружество съгл.чл.357 ЗЗД /л.46 по делото/ и качеството на ищеца на съдружник в него; сключването на договор за изработка на 08.01.2013г. между консорциума, чрез водещия към този момент съдружник Строителна механизация АД /лидер на ДЗЗД/ и ВиК - Шумен ООД; изпълнението на договора и приемането на работата с Констативен акт от 31.03.2014г. Не е налице спор относно правосубектността на ищеца и идентичността му с дружеството – страна по договора за учредяване на консорциума Секисуи Европа ГМбх. /наименованието на последното е променяно трикратно/ Настоящият състав намира също, че относно правопораждащите материалното право на ищеца факти е налице сила на пресъдено нещо въз основа на постановеното стабилизирано решение по т.дело №67/2017г. на ОС –Шумен, ведно с потвърждаващите го решения к.т.дело №2499/2019г. на ВКС, ТК, Второ т.о., с което е потвърдено решение по в.т.дело №166/2019г. на ВнАС, за осъждане на ВиК -Шумен ООД да заплати на КМГ Холдинг ГМбх /идентично с ищеца, предишно наименование/ сума, представляваща част от дължимо плащане по същия договор за рехабилитация на водопроводната система на гр.Шумен от 08.01.2013г., вкл. погасителни вноски на това вземане до края на декември 2015г., съгласно погасителния план -приложение №4 към договора. Съдебният акт за друга част от дължимото възнаграждение по договора се ползва със задължителна сила относно разрешените с него обуславящи въпроси относно действителността и съществуването на правоотношението – основание на иска, изпълнението на договора, вкл. легитимацията на ищеца в условията на кредиторова активна солидарност, даваща право на всеки от участниците в консорциума /ДЗЗД/ да претендира от възложителя дължимото възнаграждение изцяло. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на правоотношението, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират както и правоотлагащите възражения по отношение останалата част от вземането, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат изискуемостта. Всички останали възражения на ответника срещу основанието на претенцията и нейната правна квалификация, е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящия процес, който касае друга част от възнаграждението по договора. Съгласно т.2 от ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, р ешението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на възнаграждението, произтичащо от същото основание. В този смисъл е и постановена практика на ВКС, която настоящият състав споделя. /в решение №131/21.03.2014г. по т.дело №1121/2011г. на Първо т.о. на ВКС/. Поради действието на обуславящото решение по т.дело №67/2017г. на ОС- Шумен, правоизключващите възражения на ответника по валидността на договора и постигане на неговия гарантиран резултат, се явяват преклудирани и не следва да бъдат обсъждани. Освен това, въззивният съд се произнася по спора, но в пределите на сезирането, а с депозираната въззивната жалба не са въведени доводи срещу действителността на основанието на вземането. Сезиращата въззивна жалба на ВиК –Шумен е насочена срещу основателността на иска, в частност срещу легитимацията на ищеца да получи цялото дължимо по договора възнаграждение, съотв.предявената по този иск част от него. Тезата си въззивникът обосновава с довод за прекратяване на участник в консорциума - Строителна механизация АД, с обявяването му в несъстоятелност и прекратяване търговската му дейност, съотв. изводимо от това загубване материалната легитимация на ищеца да претендира повече от частта си в собствеността на неперсонифицираното ДЗЗД, страна по договора по ЗОбП. Според въззивника, в резултат от прекратяването на консорциума, водещият съдружник /ищец/ не разполага със самостоятелно право да получи цялото дължимо по възнаграждението от името на консорциума. Съгласно договор от 11.09.2012г., сключен между Строителна механизация АД и дружество с регистрация в Германия, Секисуи СПР Европа ГМбх, е постигната договорка съдружниците да обединят усилията си за постигане на обща стопанска цел - участие в процедура по възлагане на обществена поръчка за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат, при условията на чл.275 и чл.276 от ТЗ и чл.357 ЗЗД. Съгласно чл.6.1.1 от този договор, Строителна механизация АД се определя за лидер на консорциума, който поема управлението. Въз основа на протокол от 18.10.2016г. /на л.447/ е извършена промяна във водещия съдружник и като такъв е определен на мястото на Строителна механизация АД другият съдружник Сесисуи СПР Европа Гмбх /с наименование към настоящия момент Ар Ти Ай Файнанс Гмбх/, ищец по спора. Предметът на въззивното производство, с оглед изоставяне на част от поддържаните в първата инстанция възражения, е по-ограничен и в голяма степен обусловен от влязлото в сила съдебно решение относно друга част от възнаграждението по договора. Именно в тази връзка въззивникът се позовава на нововъзникнало в хода на производството ново обстоятелство – обявена несъстоятелност на съдружник в консорциума – Строителна механизация АД. Сочи, че същото променя фактите, въз основа на които е произнесено решението по обуславящия спор по т.дело 67/2017г. на ШОС, тъй като е налице прекратяване на консорциума по право с прекратяване на съдружника му АД на основание чл.252, б.в ТЗ и чл.363, б.в от ЗЗД. Съдът намира за несъстоятелни направените и поддържани в хода на процеса оплаквания по легитимацията на ищеца, съответно правото му да получи самостоятелно цялото дължимо по договора възнаграждение, съотв. погасителната вноска, предмет на иска. Намира за допустимо обсъждане доводите на въззивника, доколкото са релевирани като нововъзникнали/новоузнати факти от значение за спора, извън производството по обуславящото т.дело №67/2017г. на ШОС. На първо място, консорциумът представлява обединение на търговски дружества във формата на избрано от тях търговско дружество или гражданско дружество съгласно чл.276 ТЗ. Когато търговците се обединяват като консорциум, спрямо обединението се прилагат правилата, уреждащи договора за гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД, доколкото съдружниците не са избрали друга форма на сдружаване. В случая, договорът за учредяване на консорциум СМ Секисуи Европа /л.37 и сл./, сключен на 11.09.2012г. между две правосубектни дружества /ЮЛ/ - Строителна механизация АД и чуждестранното дружество, регистрирано в Германия - Секисуи СПР Европа Гмбх /чието наименование е променяно трикратно във времето, понастоящем Ар Ти Ай Файнанс Гмбх/, предвижда учредяването му като дружество по ЗЗД съгласно изрично препращане към тази нормативна уредба. Същото, като страна по договора за обществена поръчка от 2013г., развива дейност и към настоящия момент е непрекратено. След извършена към приключване на устните състезания пред въззивния съд справка в Търговски регистър относно правния статут на съдружник в сдружението по ЗЗД -изпълнител по договора - Строителна механизация АД, не е установено заличаване на последното с постановено решение по чл.735 от ТЗ като дружеството - съдружник продължава съществуването си в правния мир. Постановеното решение по чл.711 от ТЗ от 07.11.2022г., спрямо Строителна механизация АД, не включва в съдържанието си прекратяването на дружеството и има различни специфични за производството по несъстоятелност последици, които не се отразяват на правосубектността му. Разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ визира основание за прекратяване на АД, но не води до преустановяване съществуването му с откриване производство по несъстоятелност. Заличаването на дружеството в несъстоятелност е възможна проекция на производството по несъстоятелност, но на този етап не е налице, а и не представлява факт, който съдът следва да зачетен в настоящото производство съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Както решението по чл.632 ТЗ /с което е прекратена търговската дейност на Строителна механизация АД/, така и това по чл.711 ТЗ, не водят до прекратяване на дружеството, съотв. до заличаването му като правен субект. В производството по несъстоятелност е възможно дори решението по чл.735 ТЗ да не доведе до заличаване на търговеца с арг. от чл.735, ал.3 ТЗ. При всички случаи, нормите от част IV на ТЗ /Несъстоятелност/ са специални спрямо останалите от ТЗ и следва да бъдат прилагани съобразно целта на производството по несъстоятелност. Без да обсъжда в детайли правните последици от обявената несъстоятелност на съдружник в консорциума, съдът намира, че това обстоятелство не се отразява върху процесуалната и материалноправна легитимация на ищеца по иска. Единствената промяна в настоящия процес е свързана с представителството на дружеството в несъстоятелност, участващо в настоящия спор като трето лице –помагач на ищеца. Тъй като правомощията на органите му са прекратени с решението по чл.711 ТЗ, същото се представлява в настоящия спор от синдика съобразно целта и фазата на производството по несъстоятелност, в рамките на правомощията на органа по чл.658 ТЗ и по арг. от чл.635, ал.3 ТЗ. Тъй като не е налице заличаване на съдружника обявен в несъстоятелност, не е налице и прекратяването му като правен субект, съотв. не е налице визираната от въззивника хипотеза на чл.363, б.в ЗЗД, която да води до прекратяване на консорциума. Освен това, с оглед спецификата на правните субекти по ЗЗД и ТЗ както и уредбата на гражданското дружество, по арг. от чл.276 ТЗ и чл.363, т.в от ЗЗД, обявената несъстоятелност на съдружник ЮЛ не може да се приравни на гражданската смърт при физическите лица с последица загубване правосубектността на консорциума. Следователно, постановеното решение по чл.711 ТЗ няма последиците, визирани от чл.363 ЗЗД спрямо ДЗЗД и последното не се счита прекратено по право. Нещо повече, дори в бъдеще да се стигне до заличаване на несъстоятелния съдружник в ДЗЗД, това обстоятелство съдът намира, че отново не би се отразило на легитимацията на ищеца по иска, съотв. и на съществуването на материално право на възнаграждение по изпълнения договор. Поради това дори хипотетично обсъждане аналогията с чл.363 ЗЗД е безпредметно и ирелевантно за спора. В тази връзка съдът намира за уместно да цитира клаузата на т.8.4 от договора за създаване на консорциума /на л.47/, която урежда правата на всеки от съдружниците му недвусмислено. В този смисъл, ищецът разполага както с процесуална, така и с материална легитимация по предявения иск за дължимото по договора, без значение от съществуването на ДЗЗД. Възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни. Легитимацията на ищеца следва пряко и от стабилитета и постановеното по т.дело №67/2017г. на ШОС. Отношенията между участниците вътре в консорциума не са част от предмета на спора и са непротивопоставими на длъжника по договора. Не са установени от ответника други основания за прекратяване на гражданското дружество нито съгласно приложими норми на ЗЗД /вж.чл.363 ЗЗД/, нито съобразно клаузите от договора за учредяване на консорциума. Нещо повече, съгласно т.8.4 от учредителния акт /л.47/, съдружниците в него са предвидили, че ако срещу някой от тях е открито производство по несъстоятелност или прекрати съществуването си, или не е в състояние да изпълни договорните си задължения, консорциумът, чрез другите си членове, поема задължение да завърши работите по договора. Именно такава е спорната хипотеза, независимо от обстоятелството, че към момента не е налице прекратяване на Строителна механизация АД /в н./, а единствено обявяването му в несъстоятелност и прекратяване търговската му дейност. Тези обстоятелства не променят факта, че към датата на сключване на процесния договор и неговото изпълнение /т.е. много преди решението по несъстоятелността-07.12.2021г./, неперсонифицираното ДЗЗД е извършвало дейност по договора чрез двамата си съдружници, независимо от начина на разпределяне задълженията помежду им. Легитимацията на ищеца да претендира плащането по договора следва пряко от уговорката в учредителния акт на консорциума, дори без позоваване на установената активната солидарност между кредиторите по договора за изработка. Тя се обхваща и от субективните предели на СПН на цитираното по-горе решение по т.дело №67/2017г. на ОС-Шумен, постановено по отношение на същия ищец в качеството му на съдружник в консорциума – изпълнител по договора /с тогавашно наименование КМГ Холдинг ГМбх/. Независимо от изложеното, съдът споделя изводите на съда в разгледания обуславящ спор, че правото на ищеца да получи дължимо по договора плащане в пълен размер следва пряко от самия договор за изработка, в който като изпълнител е посочен консорциумът. /л.48 и сл./ Съгласно ползващото се със задължителна сила решение по к.т.дело №2499/2019г. на Второ т.о. на ВКС/л.459 и сл./, поради липсата на правосубектност на изпълнителя по договора, учреден като ДЗЗД СМ Секисуи Европа, всеки от съдружниците в него разполага с легитимация да претендира изпълнение като в случая активната солидарност на съдружниците е уговорена и следва пряко от уговорките в договора за възлагане на обществена поръчка. Съгласно същите, ответникът ВиК –Шумен ООД се е задължил общо по отношение на гражданското дружество /консорциум/, а не по отношение на някое от дружествата, формиращи персоналния състав. Така също, в клаузата на чл.10 от договора се предвижда, че възложителят заплаща възнаграждението по договора на изпълнителя – ДЗЗД, а тъй като последното не притежава правосубектност, то плащането се дължи на всеки от съдружниците му – ЮЛ, в пълен размер. Настоящият състав възприема изцяло мотивите на съда, обективирани в цитираните по-горе решения по повод спора за друга част от възнаграждението, дължимо по същия договор. /вж. по-долу цит. решение 50171/09.01.2023г. по т.дело №1738/2021г. на Второ т.о., ВКС и др./ П ри активна солидарност на кредиторите, длъжникът може да избере кредитор, комуто да престира, независимо от стойността на дела му вътре в консорциума, стига да е установено качеството „кредитор“. Доказателство за това са и извършените от ответника частични плащания по договора по сметка на ДЗЗД както и надлежното осчетоводяване на задълженията по договора съгласно неоспорената счетоводна експертиза./л.668/Съгласно трайната съдебна практика, сдружаването на юридически лица в граждански дружества е форма на обединение за постигане на определена стопанска цел. Гражданското дружество не представлява правен субект. Поради това, че е обединение, при него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на съдружието. Когато е сключен договор за изработка, с възложител и изпълнители - участници в гражданско дружество, страна по договора, изпълнител са отделните правни субекти, тези, които са страни по договора за гражданско дружество. При изпълнение на задълженията по договор за изработка, когато не са разграничени отделните работи и дължимото възнаграждение, всички права и задължения са общи на съдружниците в гражданското дружество. Само във вътрешните отношения между тях, те са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството. Активна солидарност може да възникне само, ако е уговорена, в съответствие с договорната свобода. Установяване на активна солидарност изисква установяване от съдържанието на договора, действително поетите задължения. Когато се установи, че възложителят се задължава спрямо изпълнителя, като изпълнението е поето от всички посочени страни – участници в гражданското дружество (без разграничаване на отделни дейности да се изпълняват от всеки съдружник), поетото задължение от възложителя да заплати възнаграждение за изпълнението на работата общо, на всички изпълнители, означава уговорена активна солидарност. Дори при осъществено представителство от един от съдружниците в качеството му на управител на гражданското дружество или от пълномощник /или лидер/, всички съдружници са страна по договора. Упълномощаването на един от съдружниците не изключва активната солидарност, защото не изключва качеството кредитор на всеки от съдружниците. Когато договорът е сключен от името на съдружниците, дори представлявани от водещия съдружник или упълномощено лице, отново е налице активна солидарност, произтичаща от уговореното между страните, че участниците в гражданското дружество, общо са поели задължение за изпълнение на задълженията, липсва разграничение на задълженията им, съответно имат право да получат уговореното възнаграждение общо. При уговорена активна солидарност, изпълнението на парично задължение към един от кредиторите, освобождава от отговорност длъжника, спрямо всички кредитори. Следователно, при наличие на договор за изработка с изпълнител – участници в ДЗЗД и уговорена активна солидарност, длъжникът /ответното дружество/ може да изпълни парично задължение на един от кредиторите, който може да бъде водещия съдружник в ДЗЗД или упълномощен от тях представител, но може да плати и на който и да е от останалите кредитори със същия погасителен ефект. Длъжникът – който не е страна в правоотношението по учредяването на гражданското дружество, не е длъжен да изпълнява, съобразявайки вътрешните отношения между кредиторите. Съобразно изложеното, въведените с жалбата възражения относно материалната легитимация на ищеца за цялата предявена част от възнаграждението /процесната вноска по погасителен план/, са изцяло неоснователни. Освен изложеното по-горе, съдът зачита обстоятелството, че в случая възложената работа по етап 1 и етап 2а - мониторинг, е била завършена и приета от възложителя много преди промяната в правния статус на един от съдружниците в ДЗЗД. Поради извършване на работата, при липса на основателни правоотлагащи и правопогасяващи възражения, в полза на ищеца се дължи заплащане на възнаграждение за извършената и приета работа съгласно чл.266 ЗЗД. Видно от заключението на съдебно-счетоводна експертиза, приобщена пред първоинстанционния съд, неоспорена от страните, „ВиК Шумен“ООД е водил редовно счетоводство, в което са осчетоводени надлежно всички фактури, вкл. описаните в исковата молба, включени са в дневника на покупките за периода, за който се отнасят и в Справка- декларация по ЗДДС за съответния период. Съгласно заключението /на л.674/, ответното дружество води редовно счетоводните си книги, което им придава специфично за частните документи, доказателствено значение съгл.чл.55 ТЗ/чл.182 ТЗ. Водената от него аналитична партида е на името именно на ДЗЗД. По тези фактури е ползван и данъчен кредит, което недвусмислено потвърждава дължимостта на сумите. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащането на вноска №49 по погасителния план към договора, поради което искът се явява доказан и основателен. Обусловената от липсата на плащане забава влече отговорността на ответника и за договорената в чл.38 от договора за рехабилитация, мораторна неустойка. Съобразно приетата неоспорена счетоводна експертиза, обусловеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД е основателен в предявения размер от 4 816.77 лева. Основателен е и акцесорният иск за законните лихви върху вноската, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението съгласно чл.86 ЗЗД. По отношение на тези искове ответникът е поддържал идентични възражения и доводи като по главния иск, поради което съдът не намира основание да излага самостоятелни мотиви, а препраща към изложените по-горе както и формираните от първата инстанция съгласно чл.272 ГПК. Поради съвпадане на правните изводи по спора, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските: И двете страни претендират разноски за производството, но с оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, такива се следват единствено на въззиваемата страна Ар Ти Ай Файнанс ГМбх. Съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК, страната претендира адв.възнаграждение в размер на 5 852.12 лева, за който представя издадена фактура №6519/29.04.2024г. от адвокатското дружество „Д. и партньори“, София, както и потвърждение за захранване сметката на дружеството в Прокредит банк АД със сумата от 2 992.14 евро с левова равностойност договореното възнаграждение от 5 852.12 лева. Срещу направеното искане насрещната страна не е правила възражение за прекомерност, поради което съдът не дължи преценка съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Воден от изложеното, съдът