Решение № 21 от 17.3.2023 г. на Административен съд - Търговище по дело № 7/2023 г.

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Постъпила е жалба от „СТАР ПОСТ“ ООД, представлявано от управителя Д.Д.В.против Решение № 212 от 01.11.2022 г. постановено по АНД № 518/2022 г. по описа на ТРС, с което е потвърдено НП № 15 от 01.07.2022 година на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „СТАР ПОСТ“ ООД, за нарушение на 100, ал. 1 от Закона за пощенските услуги във вр. с т. 3.2 от Индивидуална лицензия № 2-003- 003/16.07.20 година и на основание чл. 100, ал. 1 от ЗПУ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като правилно и законосъобразно. Твърди се, че е постановен бланкетен съдебен акт. Липсват настъпили вреди, жалби от трети лица, не е налице противоправно поведение и като цяло решението е изградено на база хипотетични разсъждения. Твърди се поставянето на недопустими въпроси от страна на съда. Липсва разглеждане на възраженията за пропуските в АУАН, а именно: да се посочи ЕГН и точен адрес на свидетелите. Не е коментирана липсата на компетентност на издателя на АУАН и НП. Допуснато е разширително тълкуване по отношение чл.3.2 от индивидуалната лицензия. Липса изследване на възможността за приложение института на чл.28 ЗАНН. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт. Претендира разноски. В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник. Пледира за отмяна на постановеното решение. Сочи допълнителни доводи. Ответната страна взема становище чрез процесуалният си представител. Оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура гр. ••••••••• дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид законосъобразността на въззивното решение. Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното: Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП № 15 от 01.07.2022 година на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „СТАР ПОСТ“ ООД, за нарушение на 100, ал. 1 от Закона за пощенските услуги във вр. с т. 3.2 от Индивидуална лицензия № 2-003- 003/16.07.20 година и на основание чл. 100, ал. 1 от ЗПУ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на 17.02.2022 година „Стар пост“ ООД не е спазило обявеното работно време на своя пощенски офис, находящ се в гр. •••••••••, ул.“••••••••••••••, в рамките на което предоставя услугите, за които е лицензирано. В интервала между 09.00 ч и 10.00 ч на дата 17.02.22 година, пощенският офис не е бил отворен. Обявеното от „Стар пост“ ООД работно време, закачено на външната врата на пощенския офис е между 09.00 и 10.00 часа и от 16.00 до 17.00 часа. В т. 3.2 от Индивидуална лицензия № •••••••••/16.07.2020 година, издадена на „Стар пост“ ООД за услуги, включени в обхвата на универсалната услуга на територията на Република България, са посочени услугите включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, за чието предоставяне е лицензиран пощенския оператор. Тези услуги се състоят от приемане, пренасяне и доставяне на определени видове пощенски пратки, посочени в т. 3.1.1, б. „а“-„д“ на ИЛ.Съгласно т. 3.2 от посочената ИЛ, „лицензираният предоставя услугите, в рамките на определено работно време, с качество, отговарящо на изискванията на т.5, като предоставя по подходящ начин информация на потребителите за работното време и технически изисквания за извършване на услугата, цени на услугите и конкретни размери на обезщетенията“. Определеното работно време на пощенския офис е времето по т. 3.2 от издадената ИЛ, в което в пощенския офис се приемат и доставят пратки на потребителите на пощенските услуги, за които е лицензиран „Стар пост“ ООД. Като не е спазило обявеното работно време на своя пощенски офис, находящ се в гр. •••••••••, ул. „••••••••••••••, в рамките на което предоставя услугите, за които е лицензирано, „Стар пост“ не е изпълнило изискванията на т.3.2 от Индивидуалния лиценз. При така установеното е прието, че на 17.02.22 година в гр. •••••••••, ул. „••••••••••••••, в офис за предоставяне на пощенски услуги, „Стар пост“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ във вр. с т. 3.2 от Индивидуална лицензия № •••••••••/ 16.07.20 година, издадена му за услуги, включени в обхвата на универсалната услуга на територията на Република България. На управителя на „Стар пост“ ООД е изпратена покана да се яви в офиса на „ТЗ Варна“ към комисия за регулиране на съобщенията, за 2 съставяне и връчване на АУАН по чл. 100, ал. 1 от ЗПУ. Поканата е получена от Стар пост на 11.04.22 г. На посочената в поканата дата за явяване за съставяне на акт - 04.05.22 година, управителят или упълномощено от него лице не се е явил на посочения адрес, поради което е бил съставен АУАН № В-010 /04.05.22 година при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Акта е бил изпратен и връчен на дата 16.05.22 година, подписан без възражение. Въззивната инстанция е приела, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ги опорочават. Според въззивната инстанция наказващият орган е направил достатъчно ясно и пълно описание на констатираното нарушение като изложените факти позволяват в пълна степен на нарушителят да разбере в какво нарушение е обвинен. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен. Съдът не е приел доводите за отмяна на НП. Представените документи от страна на защитата приети като писмени доказателства в съдебно заседание не само не водят до извода за недоказаност на НП според съда, но са в потвърждение на изложеното фактическа обстановка. Изводите са правилни, защото обстоятелството, че единствения служител на дати 16 и 17.02.22 година в часовете, когато офиса в ••••••••• е следвало да бъде отворен и да работи е приемал или доставял пратки в гр. •••••••и гр. ••••••, не води до извода за спазване на работното време и оттам за липса на обективните признаци на констатираното адм. нарушение, а обосновава точно обратното. В случая е налице липса на организация от страна на касатора във връзка с изпълнение задължението си по ИЛ. Правилен е извода, че ако фирмата не е в състояние да изгради организация такава, че да спазва задължителните условия посочени в получената ИЛ, то тя би била в нарушение на всяко едно неизпълнено условия, в случая на не спазване на обявеното работно време. Въззивната инстанция е обсъдила възраженията, които са посочени и в касационната жалба. НП е издадено от лице, което по силата на чл. 96, ал. 1 от ЗПУ е имало провомощието да издаде НП. От приложената по делото Заповед РД-07-545/29.12.21 г. на председателя на КРС и с оглед нормата на чл. 95а, т. 4 вр. с чл. 95 от ЗПУ се доказва, че към датата на проверката актосъставителят, е имал правото да съставя АУАН. Споделят се направените изводи, въз основа на представените доказателства. Наложеното на основание чл. 100, ал. 1 от ЗПУ адм. наказание „имуществена санкция“, съдът намира за съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същото е към минимума, поради което и не може да бъде намалено. Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения. Допълнително във връзка с материалната компетентност е представена и Заповед РД-07-546/29.12.21 г. на председателя на КРС. Видно от същата е, че не е съставена ad hoc, за конкретното дело, т.е. касае 37 поименно изброени лица. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи за задаването от страна на съда на недопустими въпроси по отношение на разпитан свидетел. Отделно липса на ЕГН и точен адрес на свидетеля по съставяне на АУАН. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо. За неоснователен приема довода изложен в жалбата, че на практика делото е разпределено в противоречие с изискванията на случайния принцип. Достатъчно е, че състава има статута на районен съдия в съответния съд, съответно има и нужната компетентност и може да постановява валидни съдебни актове. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 и 5 от ЗАНН ответната по касация страна КРС има право на разноски. Такива са претендирани и съдът намира, че с оглед осъществена защита от процесуалния представител на КРС, то следва Стар пост да бъде осъден да заплати на КРС юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,