Решение № 7 от 15.1.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 574/2023 г.
Апелативен съд15.01.2024 г.докладчик Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/10.07.2023г., постановено по гр.д.152 /2023г. по описа на ОС – Кърджали. ОСЪЖДА „Обединена българска банка „АД с ЕИК••••••••, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. В. № •• Б да заплати на „Д. „ООД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.К., ул. Т. К. № • разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл.463 от ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 2965/16.08.2023 г. против решение № 111/10.07.2023г., постановено по гр.д.152 /2023г. по описа на ОС – Кърджали, с което е оставена без уважение жалбата на О. АД против разпределение, обективирано в протокол изх.№ 23857/25.04.2023г. по изп.д. 885 / 2018 г. по описа на ЧСИ Р. С..Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде изготвено ново разпределение като бъде зачетена привилегията за банката по чл.136 ал.1 т. 3 от ЗЗД. Ответникът по въззивната жалба „Д. „ ООД оспорва същата и заявява искане решението кат оправилно да бъде потвърдено като претендира разноски. Останалите ответници не вземат становище. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Гр.д. 152/2023г. по описа на ОС - Кърджали, по което е постановено решението, обжалвано тук, е образувано по жалба от О. АД против разпределение, обективирано в протокол изх.№ 23857/25.04.2023г. по изп.д. 885 / 2018 г. по описа на ЧСИ Р. С., с което е разпределена сумата от 688 800 лв. с ДДС, получена от публичната продан на собствен на длъжника „Д.“ООД недвижим имот, която сума е разпределена както следва: 1. разноски в изпълнението, свързани с изпълнителния способ, сумите от реализиране на който се разпределят с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД; суми в полза на Община Кърджали за издължаване на МДТ с привилегия по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД; сума в размер на 548 399, 02 лв. в полза на О. АД за удовлетворяване на обезпечено с ипотека задължение с привилегия по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД и остатъка в размер на 269 223, 13 лв. в полза на държавата с привилегия по чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД.С посоченото разпределение ЧСИ е констатирал, че след справка в ЦРОЗ и ТР по молба на заложен кредитор „ С. „ ЕАД е вписан особен залог върху търговското предприятие на длъжника, включващо и недвижимия имот, сумите от публичната продан на който се разпределят, като обаче за този имот липсва вторично вписване на особения залог в ИР и поради това привилегията по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД по отношение на О. АД, на който „С.“ЕАД е цедирала обезпеченото вземане, няма да бъде зачетена. Разпределението е обжалвано от О. АД само по отношение на последно казаното или, както е посочил и ОС – Кърджали спорния въпрос е дали вписаният в полза на О. АД като правоприемник на „С. „ЕАД особен залог на търговско предприятие без да вписан в ИР по отношение на недвижимите имоти, част от това търговско предприятие, следва да се приеме за надлежно учреден и дали този взискател следва в изпълнителното производство да бъде приет за обезпечен кредитор и да бъде зачетена привилегията му по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД. Съдът, с решението, предмет на обжалване, е приел, че за надлежността на вписването на залог на търговско предприятие, когато в него са включени като активи недвижими имоти, освен първичното вписване в търговския регистър, се изисква и последващо, вторично вписване в наречения от законодателя „съответен специален регистър, който се води за такива активи“, а именно в казуса в имотния регистър, воден към Агенцията по вписване., каквото вписване липсва, поради и което е приел, че правилно съдебният изпълнител е преценил, че привилегията по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД в полза на О. АД не следва да бъде зачетена. С тези съобржения е намерил жалбата против разпределението за неоснователна и е оставил същата без уважение. Решението е правилно.Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗОЗ залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог, а съобразно разпоредбата на чл.21 от ЗОЗ договорът за залог на търговско предприятие се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залога се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя. Безспорно в случая е учреден залог на търговско предприетия в полза на О. АД като правоприемник на първоначалния кредитор чрез вписването му в ТР по партидата на длъжника “Д. „ООД, което вписване има конститутивен ефект и фактическият състав по възникване на заложното право в полза на кредитора е осъществен.Предвиденото в чл.21 ал.3 от ЗОЗ вторично вписване в съответния специален регистър, който се води за отделните активи, включени в търговското предприятие, който за недвижимите имоти е ИР, не е правопораждащо за заложното право обстоятелство доколкото не е елемент от неговия фактически състав, но е относимо към противопоставимостта на договора за залог по отношение на третите лица.В случая няма спор, че по отношение на недвижимия имот, част от търговското предприятие на длъжника, сумите от проданта на който се разпределят, липсва вписване в ИР, поради което договорът за залог не може да се противопостави на третите лица, в това число и на другите кредитори на длъжника, които имат противопоставими на залога права.Следователно в конкретния случай кредиторът О. АД, за вземането, обезпечено със залог на търговско предприятие, невписан в имотния регистър, не може да бъде удовлетворен от проданта на тези имоти с привилегия по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД, а следва да бъде удовлетворен като хирографарен такъв. С оглед на гореизложените мотиви съдът намира, че правилно е прието от съдебния изпълнител, че привилегията по чл.136 ал.1.т.3 от ЗЗД по отношение на визскателя О. АД не може да бъде зачетена и след изчерпване на привилегиите от предходен ред, остатъкът от 269 223, 13 лв. е разпределен в полза на държавата с привилегия по чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД. Поради казаното жалбата против разпределението, по която е постановено обжалваното тук решение, се явява неоснователна и като такава правилно е оставена без уважение, а решението на съда, с което това е направено като правилно следва да бъде потвърдено. На „Д. „ООД, ответник по жалбата, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът