Решение № 1061 от 28.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 5859/2023 г.
Софийски районен съд28.02.2024 г.докладчик АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-028963 от 30.01.2023 г., издадено от Началник група към ОПП, СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 предл. 3 от ЗДвП на Д. К. М. ЕГН: ••••••••••, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 50а ЗДвП. ОСЪЖДА жалбоподателя Д. К. М. да заплати по сметка на Софийски районен съд направените разноски по делото в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева за изготвена комплексна видеотехническа и авто-техническа експертиза. Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София - град, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Д. К. М. ЕГН: •••••••••• адрес: ••••, срещу наказателно постановление № 22-4332-028963 от 30.01.2023 г., издадено от Началник група в СДВР, ОПП – СДВР, с което на основание чл. 179 ал. 2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено админситративно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 50а от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че е навлязъл в кръстовището на разрешен светлинен сигнал. Изтъква, че ПТП е настъпило в резултат на неадекватно регулирано кръстовище по вина на СДВР. Счита, че причината за настъпването ебързата скорост на другия автомобил участник в ПТП. Моли за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Представя писмени бележки, в които изтъква, че другият участник в ПТП, преминава с несъобразена скорост, поради което става причина за настъпване на произшествието. Изтъква, че показанията на водача на другият автомобил, участващ в ПТП са в негова полза, което свидетелства за липсата на вина от негова страна. Моли за отмяна на НП. Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява и не се представлява.. Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното: На 22.12.2022г. около 12: 30 часа, в гр. София жалбоподателят Д. М. управлявал лек автомобил, марка „Сузуки Витара“, рег. № •••• по ул. „ген. Гурко“, с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Г.и“ към бул.“ Васил Левсики“, като на кръстовището с бул. „Васил Левски“ спрял на червен светофар. През това време на кръстовището, по бул. „Васил Левски“ с посока на движение към СУ „св. Климент Охридски“, навлизали автомобили, които не успяли да продължат напред и спрели в кръстовището. Платното за движение към СУ Свети Климент Охридски по бул..“Васил Левски“ било блокирано от автомобили. При подаване на зелен сигнал, жалбоподателят Д. М. влязъл от лявата пътна лента в кръстовището с бул. „Васил Левски“, с управлявания от него автомобил марка „Сузуки Витара“, рег. № ••••, на разрешения сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, но спира в кръстовището, което е блокирано от автомобилите движещи се по бул. Васил Левски, след което тръгва и предприема заобикаляне на последния спрял в кръстовището автомобил. В този момент светофарната уредба подава разрешителен сигнал на движещите се автомобили по бул. Васил Левски в двете посоки, при което в кръстовището навлизат и преминават автомобили. по бул. Васил Левски, При този светлинен сигнал автомобил марка „Опел Астра“, рег. № ••••, управляван от св. К. К., се движи с посока към бул. Патриарх Евтимий, като след навлизането му в кръстовището се удря в предната дясна страна автомобила марка „Сузуки Витара“, рег. № ••••, управляван от жалбоподателя Д. М., който заобикаля спрял в кръстовището автомобил. След настъпване на произшествието, водачите на двата автомобила изместили последните от пътното платно, за да не пречат на движението и повикали органите на реда. На място пристигнали служители на ОПП при СДВР - св. Р. Г. и К. К., които констатирали настъпилото транспортно произшествие. Свидетелят Р. Г. съставил Протокол за ПТП № 1817118 от 22.12.2022г., които били подписани от двамата участници в ПТП, и скица към протокола. Св. Н. М., съставил на жалб. Д. М., в присъствието на св. Р. Г. и в, АУАН № 189856 от 22.12.2022г. за нарушение на чл. 50 а от ЗДвП. Срещу АУАН жалбоподателят подал възражение, кооето било отгхвърлено. В резултат на така съставения АУАН, Началник група в СДВР, ОПП – СДВР, издал Наказателно постановление № 22-4332-028963 от 30.01.2023 г., с което на основание чл. 179 ал. 2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено админситративно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 50а от ЗДвП. По делото е изготвена авто-техническа експертиза, от чието заключение се установява механизмът на настъпване на ПТП. Съгласно заключението на посочената, автомобилът марка „Сузуки Витара“, рег. № ••••, управляван от жалбоподателя Д. М., навлиза в кръстовището на бул. „ген. Гурко“ и бул. „Васил Левски“, в посока към бул. „Г.С.Раковски“, на разрешен сигнал на светофарната уредба, а именно зелен светлинен сигнал, работеща в нормален режим, но не успява да напусне кръстовището преди следващата смяна на сигнала, поради наличието на други автомобили, задръстили кръстовището по бул. „Васил Левски“, в посока от бул. Патриарх Евтимий към Су „Климент Охридски“ от предходния разрешителен светлинен сигнал по последния и вследствие на предприето от него заобикаляне на намиращите в кръстовището автомобили настъпва ПТП с движещ се по бул. Васил Левски, посока към бул. Патриарх Евтимий в кръстовището на разрешителен режим на светофарната уредба лек автомобил Опел Астра с водач св. К.. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля Р. Г., К. К. и Н. М., и писмените доказателства по делото, които настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК. Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел К. са непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което им дава вяра изцяло. Същият непротиворечиво излага обстоятелствата около навлизането му в кръстовището, като за него е светела зелена светлина на светофара, имало е автомобили в кръстовището в насрещното движение, които не са били изтеглени от същото, както и автомобил, който се е движел до него в дясна лента, като наближавайки последния автомобил от колоната до него е излязъл автомобила на жалбоподателя и е последвал удар между двата автомобила в предните им части. Показанията на свидетеля се потвърждават категорично както от заключението на автотехническата експертиза, така и от сваления снимков материал във същата. Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка. Съдът кредитира и заявеното от свидетелите Г. и М., които макар да не изложиха информация досежно фактическите положения, потвърдиха, че са отишли непосредствено след настъпилото ПТП, съставили са скица, изготвили са протокол за ПТП, снели са сведения от участниците в него, и въз основа на тези доказателства св. М. е приел, че вина за настъпилото ПТП има именно жалбоподателят. На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. На следващо място двата процесуални документа съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя са неоснователни. И в двата акта са посочени дата, време, място, обстоятелствата при които е извършено нарушението, а именно, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището без да прецени, че не може да се изнесе от него своевременно като е препречил напречното движение на движещото бул. „Васил Левси“ автомобили и с тези си действия е станал причина на настъпилото ПТП между тях. С оглед анализираните и коментирани по-горе доказателствени средства и доказателства съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на правилата възведени в чл. 50а от ЗДВП, като не е изпълнил задължението си да не навлиза в кръстовището, дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Безспорно, както твърди и нарушителят, той е навлезнал в кръстовището на разрешителен сигнал на светофарната уредба, но както бе установено от заключението на видео-техническата и авто-техническа експертиза, платното за движение по бул. „Васил Левски“ към СУ „Свети Климент Охридски“ е било блокирано от автомобили, предвид което жалбоподателят Д. М. не е преценил правилно пътната обстановка, като не е съобразил, че за краткото време през което светофарът подава разрешителен режим преди него е имало вече автомобили, които са навлезли в кръстовището и изчакват, за да се изтеглят, възприел е последните и при тези обстоятелства, не е имал обективната възможност да премине през кръстовището, без да възпрепятства напречното движение на преминаващите по бул. „Васил Левски“ в посока „бул. „Патриарх Евтимий“. Съдът не възприема и заявеното в жалбата, че другият автомобил, участник в произшествието се е движел с несъобразена скорост, което е станало причина за настъпването на ПТП, тъй като от заключението на видео-техническата и авто-техническа експертиза бе установено по категоричен начин, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището, което е било вече блокирано от движещите се по бул. „Васил Левски“ автомобили с посока СУ „Свети Климент Охридски“, като от своя страна като водач на МПС жалбоподателят е бил длъжен да предвиди ситуацията в кръстовището, участниците в движението – автомобил пред него и тези в кръстовището и при всички положение е следвало да съобрази, че трябва да изчака навлизането в кръстовището, а не да предприема заобикаляне на колоната за да премине през кръстовището на всяка цена. Още повече, че в случая действително на записа е установено, че до автомобила на св. К. в дясна лента за направо е имало друг автомобил, който се движи с почти същата скорост, доколкото се установява, че са почти на едно ниво в един момент и съответно предвид обстоятелството, че за тях движението направо е било разрешено св. К. не е имал задължение да следи дали зад колоната, която е била в насрещното движение и все още в самото кръстовище ще изскочи автомобил напречно от лявата му страна. Доколкото не се установи да е имало такова, при което положение нямаше да стигне до настъпването на ПТП, тъй като нямаше да попречи на потеглящите на разрешен светлинен сигнал по бул.“Васил Левски“ с посока бул. „Патриахр Евтимий“ и непосредствено след това да се изнесе. От субективна страна деянието е извършено виновно, при непредпазливост във форма самонадеяност, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че могат да настъпят общественоопасни последици, но е бил уверен, че ще може да предотврати настъпването им и да премине безпрепятствено. Същият е притежавал възможност да възприема правилно фактите от обективната действителност и какво е отражението им върху нея. В този смисъл същият е съзнавал обективните условия на извършеното от него деяние - това, че е водач на МПС, че предприема навлизане в кръстовище, което е било блокирано от автомобили, преминаващи по бул. „Васил Левски към СУ „Свети Климент Охридски“, и че е започнало движение в обратната посока към бул. Партиарх Евтими направо, и преминаването му при всички случай ще затрудни напречно тези автомобили, но е мислел, че изнасяйки се от кръстовището би могъл да излезе безпрепятствено от него, без да попречи на влизащите в кръстовището автомобили от дясната му стана посока към бул. Патриарх Евтимии. Налице са всички законови предпоставки за носене от него на административнонаказателна отговорност. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 50а от ЗДвП. Правилно е определена и санкционната норма на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 3 от ЗДвП и доколкото размера на наказанието е императивно определен от 200 /двеста/ лева, то съдът не може да разсъждава върху неговата индивидуализация. По изложените съображения и съдът намира че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и доколкото по същото са реализирани разноски за изготвянето на автотехническа и видеотехническа експертиза, то същите следва да бъдат присъдени на жалбоподателя. С тези съображения, съдът намира обжалваното НП за законосъобразно, при правилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,