Решение № 62 от 9.5.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 199/2022 г.

Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест от районна прокуратура – И. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 575/2019 г. по описа районен съд – И.. С атакуваната присъда подсъдимите Н. Д. С., М. В. К. и К. И. Н. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинение, съответно:

1. Подсъдимият Н. Д. С. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпленията, както следва:

• по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, в съучастие с М. В. К. и К. И. Н. противозаконно е проникнал в чуждо жилище, собственост на Е. С.а И. от гр. И. като за това е употребена сила - разбита е входна врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица;

• по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19 е отправил закана с убийство по отношение на П. Е. Г. от гр. И. с думи от рода на - „Ще те убия", което заканване е могло да възбуди основателен страх у последния за неговото осъществяване;

• по чл. 216, ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта в гр. И. обл. Софийска, на ул."т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, противозаконно е повредил чужда движима вещ – дървена входна врата на апартамента, като я е разбил, с което е причинил вреда на стойност 490, 00 лв. /четиристотин и деветдесет лева/ на Е. С.а И. от гр.И.;

2. Подсъдимият М. В. К. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, в съучастие с Н. Д. С. и К. И. Н. противозаконно е проникнал в чуждо жилище, собственост на Е. С.а И. от гр. И. като за това е употребена сила - разбита е входна врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица;

3. Подсъдимият К. И. Н. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, в съучастие с М. В. К. и Н. Д. С. противозаконно е проникнал в чуждо жилище, собственост на Е. С.а И. от гр.И. като за това е употребена сила - разбита е входна врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица.

Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест, с който се иска отмяна на присъдата в частта, с която тримата подсъдими са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и вместо това да бъдат признати за виновни и осъдени, като: на подс. Н. С. се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим; на подсъдимия М. К. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години; на подс. К. Н. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Във връзка с предявеното с протеста искане се отправя упрек към предложения от първоинстанционния съд анализ на събраните гласни доказателства, обосновал и решаващия му извод за недоказаност на обвинението. В тази връзка се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал и не е дал В. на показанията на свидетелите П.Г., Е. И., Б.Д. и И.К., като не ги е съпоставил както помежду им, така и с другите доказателствени източници по делото, които ги допълват, подкрепят и кореспондират с тях. Поддържа се още, че първият съд не е отстранил съществуващи противоречия между показанията на свид. К. дадени на досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие, като не е отчел изминалия период от време от датата на инкриминираното деяние, като е следвало да се приеме, че и двамата подсъдими – С. и Н. са били пред вратата на свид. П.Г.. Твърди се, че показанията на посочените свидетели, обсъдени съвкупно с данните за механизма на причиняване на констатираните телесни повреди на свид. П.Г. и на свид. Ек. И., установени от съдебномедицинската експертиза, както и с показанията на свид. И.Л., доказват обвинението за извършено от тримата подсъдими в съучастие като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК престъпление по чл. 170, ал. 2 НК.

Същевременно в протеста се излагат съображения, че не следва да се кредитират показанията на друга група свидетели – Г., Д., Р., Л., В. и М. – в частите им, в които се сочи какво се е случило пред и в апартамента на свид. Ек. И. и относно поведението на подсъдимите по време на разбиване на вратата и последващото проникване в жилището, тъй като „…от една страна противоречат на останалите доказателства по делото, а от друга – на житейската логика, както и на собствените действия на свидетелите – отиват през нощта да търсят обяснение и да се саморазправят със свид. П.Г., отправяйки закани и търсейки отмъщение“. Твърди се, че тези свидетели с показанията си целят изграждане на защитна версия на подсъдимите и оправдаване на собствените им действия.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа протеста с доводите, изложени в него. Допълнително развива правни съображения, че престъплението по чл. 170 НК е двуактно, необходимо е деецът да влезе в чуждо жилище, като употреби за това посочените в закона начини, а именно: сила, заплашване, хитрост и т.н.; че с оглед субекта деянието е квалифицирано по чл. 170, ал. 2 НК, когато бъде извършено от две или повече лица, при което е възможно едно от лицата да употреби силата или заплашването, а второто да проникне в жилището. Поддържа, че в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че неустановено лице от присъстващите е разбило входната врата на апартамента (обитаван от свид. П.Г. и неговата баба – свид. Е. И.), след което подс. К. Н., който е видял това, е взел изоставена на стълбищната площадка врата и с нея е започнал да избутва свид. И. навътре към апартамента. Счита че при това положение, т.е. при установената от първия съд фактическа обстановка, може да се обоснове извод, че подс. Н. е имал субективни представи за извършените преди това действия и неговите действия са напълно съставомерни по чл. 170, ал. 2 НК.

Служебният защитник на подс. К. Н. - адв. Б. Г. моли присъдата да бъде потвърдена изцяло, като се присъединява към доводите, изложени в писменото възражение срещу протеста, подадено от защитника адв. Б.. Подс. К. Н. поддържа доводите на своя защитник.

Защитникът на подс. Н. С. – адв. В. Б. в писмено възражение срещу протеста взема становище за неговата неоснователност, като моли да се потвърди присъдата. Счита че първият съд правилно е определил три групи свидетелски показания и правилно е приел, че показанията на третата група свидетели не изясняват съществени от гледна точка на повдигнатото обвинение факти, относими към въпроса има ли извършено престъпление и кои са извършителите, тъй като тези свидетели не са станали очевидци на инкриминираното деяние. Твърди се още, че първият съд правилно не се е доверил на показанията на свидетелите от другите две групи, които, освен че са противоречиви, не са и надеждни, тъй като възприятията им са били повлияни от употребения от тях алкохол. Конкретно се сочи, че показанията на свид. Ек. И. също не уличават нейния подзащитен в извършване на престъпление, тъй като свидетелката не го разпознава и не може да конкретизира с какви действия свързва неговото име. На следващо място се поддържа, че с показанията си, дадени в съдебното следствие, свид. П.Г. също следва да бъде причислен към групата свидетели Й.Г.Р.П.Р.М.С.Л.И.Д.Б. Р.Ц. В. и С. М., тъй като той също сочи, че подс. Н. С. няма нищо общо с каквито и да било незаконни действия и такива не е извършвал, а точно обратното – той е подканил всички да си ходят. По- нататък се твърди, че показанията, на които прокурорът осланя обвинителната си теза, също са противоречиви, недостоверни и не могат да обосноват осъдителна присъда. В тази връзка защитникът адв. Б. се позовава на показанията на свид. И.К., който в съдебно заседание е потвърдил, че никой не е влизал в жилището и не е твърдял подс. Н. С. да е разбил вратата или да е влизал в жилището, и също потвърждава, че подс. С. е подканил групата да не правят глупости и да не влизат в излишни спорове. Сочи още, че в тези части показанията на свид. К. кореспондират на показанията на пострадалия – свид. П.Г.. Счита че не следва да се кредитират показанията на свид. К. дадени на досъдебното производство, тъй като е възможно той да е бил повлиян от близките си отношения с пострадалия свидетел П.Г. и свид. Б.Д.. Защитникът поддържа, че не следва да се кредитират и показанията на свид. Б.Д., която освен, че е била повлияна от употребения от нея алкохол в голямо количество, не е присъствала на случилото се в по-голяма част от времето, тъй като не се чувствала добре, било й е лошо, което, според защитника, обяснява обърканите й показания, поради което не може да се определи в кой момент е присъствала на събитията, развили се на стълбищната площадка пред жилището на свид. П.Г.. В подкрепа на защитната теза защитникът се позовава и на показанията на свид. С. М. и Радостина Р.ова, които определя като безпристрастни, и които не описват влизане в апартамента, като свид. Р.ова описва група лица, които стояли пред вратата.

По-нататък в писменото възражение защитникът адв. Б. предлага собствен анализ на показанията на свидетелите М., Г., Л. с довода, че от същите не се доказва обвинението. Анализира и показанията на свид. Ек. И., като счита, че не следва да се кредитират показанията й в частта, че някои от младежите, които били пред вратата й, прекрачили входа и нахлули в жилището, тъй като противоречат на повечето от останалите показания, според които тя е отворила входната врата на жилището, и отделно свидетелката не може да идентифицира лицата, за които твърди, че са влезли в жилището й.

В писменото възражение срещу протеста са развити доводи за несъстоятелност на протеста, доколкото първоинстанционният съд е оправдал подс. Н. С. по обвинението по чл. 216, ал. 1 НК – за противозаконно повреждане на входната врата на апартамента на свид. Ек. И. - и присъдата не е протестирана в тази част. Този довод се аргументира с конструкцията на обвинителния акт, че в условията на идеална съвкупност с едно деяние по чл. 216 НК е изпълнен и елемент от престъпния състав на престъплението по чл. 170, ал. 1 НК – чрез повреждане на входната врата е проникнато в жилището. Липсата на протест срещу присъдата в тази част според защитата е израз на съгласие, че не е налице елемент от престъпния състав по чл. 170, ал. 1 НК – употребата на сила. Защитата се позовава и на мотивите за оправдаването на подс. С. по това обвинение (по чл. 216 НК), според които не само, че не е доказано авторството на това деяние, но и не е доказан механизма на повреждането – дали е демонтирана входната врата, според показанията на полицейския служител, или е била разбита и повредена в резултат на удари, или е била извадена от пантите, респ. не се доказва дали това деяние е било умишлено или непредпазливо. С тези доводи се твърди недоказаност на първия елемент от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 170, ал. 1 НК – употребата на сила и недоказаност както от обективна, така и от субективна страна, лицата да са влизали в жилището на Ек. И.. Защитникът адв. Б. оспорва и доводите на прокурора, развити в съдебните прения пред въззивния съд по повод подадения протест в насока, че при фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, се доказва подс. К. Н. да е осъществил престъплението по чл. 170, ал. 2 НК. Счита, че този довод влиза в противоречие с твърдението, че не е установено лицето, което е разбило входната врата.

Подс. Н. С. поддържа доводите на своя защитник.

Защитникът на подс. М. К. – адв. Т. Н., солидаризирайки се с доводите на другите защитници, също моли да се потвърди присъдата.

Подс. М. К. поддържа доводите на своя защитник.

В последната си дума всеки от тримата подсъдими заяви искане да се потвърди присъдата.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по внесен обвинителен акт от РП – И. срещу подсъдимите Н. Д. С., М. В. К. и К. И. Н., с който са им повдигнати обвинения, както следва:

1. Срещу подсъдимият Н. Д. С. е повдигнато обвинение за следните престъпления:

• по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, в съучастие с М. В. К. и К. И. Н. противозаконно е проникнал в чуждо жилище, собственост на Е. С.а И. от гр.И. като за това е употребена сила - разбита е входна врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица;

• по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19 е отправил закана с убийство по отношение на П. Е. Г. от гр. И. с думи от рода на - „Ще те убия", което заканване е могло да възбуди основателен страх у последния за неговото осъществяване;

• по чл. 216, ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта в гр. И. обл. Софийска, на ул."т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, противозаконно е повредил чужда движима вещ – дървена входна врата на апартамента, като я е разбил, с което е причинил вреда на стойност 490, 00 лв. /четиристотин и деветдесет лева/ на Е. С.а И. от гр.И.;

2. Срещу подсъдимият М. В. К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, в съучастие с Н. Д. С. и К. И. Н. противозаконно е проникнал в чуждо жилище, собственост на Е. С.а И. от гр. И. като за това е употребена сила - разбита е входна врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица и 3. Срещу подсъдимият К. И. Н. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 21.10.2018 г. около 04.30 часа през нощта, в гр. И. обл. Софийска, на ул. "т.м." № 6, вх. Б, ет. 5, ап. 19, в съучастие с М. В. К. и Н. Д. С. противозаконно е проникнал в чуждо жилище, собственост на Е. С.а И. от гр.И. като за това е употребена сила - разбита е входна врата на апартамента и деянието е извършено от повече от две лица.

С обжалваната присъда тримата подсъдими са оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения. Присъдата не е обжалвана или протестирана в частта, с която подс. Н. С. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпленията по чл. 216, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. В тази част контролиращата съдебна инстанция не може да интервенира върху съдебния акт поради действието на забраната за утежняване положението на подсъдимия (забраната за reformatio in pejus). Изхождайки от обхвата на въззивната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 314 НПК, забраната за reformatio in pejus не освобождава въззивната инстанция от задължението й да провери присъдата и в необжалваната част, но препятства намесата й, когато тя би довела до влошаване на положението на подсъдимия, без наличие на съответна жалба или протест. (в този смисъл е ТР № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2017 г., ОСНК). С други думи в частта, с която подс. Н. С. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпленията по чл. 216, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, не може да се постанови съдебен акт с различен правен резултат, а само да се потвърди оправдаването му, но с оглед пределите на въззивната проверка и правомощията на въззивната инстанция, тя разполага с възможността евентуално да промени основанието за оправдаване.

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда, която частично съвпада с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. След собствен анализ на събраните по делото доказателствени източници въззивната инстанция споделя изцяло фактическите констатации на първия съд, които се явяват доказателствено обосновани и убедително аргументирани, и поради това счете, че не се налага подробното им преповтаряне.

От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства се установява следното:

Свидетелят П.Г. живеел в Италия, но когато се прибирал в България, отсядал в апартамента на баба си – свид. Е. И. - в гр. И. на ул. „т.м.“ № 6, бл.

6, вх. Б, ет. 5, ап. 19.

На 21.10.2018 г. свид. П.Г. бил в гр. И.. Около 03, 00 ч. той и неговите приятели – свидетелите Георги Иванов, И.К. и Б.Д. излезли от дискотека „А.“ и минали покрай пейка в центъра на града, на която седели свидетелите Й. Г. и Р.П., които също били излезли от същата дискотека. Между свид. П.Г. и свид. Й. Г. възникнало спречкване, при което Г. нанесъл удари по главата и тялото на Г.. Намесил се приятелят на Г. – свид. Р.П., но П.Г. нанесъл удари и на него.

След инцидента свидетелите И.К. и Б.Д. отишли в къщата на К. на ул. „Ц.С.“ № 25, а свид. П.Г. се прибрал в апартамента на баба си.

Свидетелите Й. Г. и Р.П. останали на площада. Там ги видели свид. Р. М. и подс. Н. С.. Свидетелите Г. и П. им разказали за сбиването, а свид. Г. бил облят в кръв. Тогава всички се отправили към кв. К., гр. И. за да търсят свид. П.Г. и да поискат обяснения от него за случилото се, като помолили свид. И. Д. да ги закара с колата си.

Около 04, 30 ч. пред къщата на свид. И.К. се събрали подс. Н. С., подс.

М. К., подс. К. Н. и свидетелите Р. М., Й. Г., Р.П., Б. Р., С. Л., Ц. В., С. М. и др. От къщата излезли свидетелите И.К. и Б.Д.. Лицата, насъбрали се пред къщата, търсели свид. П.Г. и искали да се саморазправят с него по повод побоя, който нанесъл преди това на Й. Г. и Р.П.. Свид. К. им казал къде живее П.Г. и групата се упътила към жилищния блок, който бил в близост. Натам тръгнали и свидетелите К. и Д.. Пристигайки пред жилищния блок, където живеел свид. П.Г., по-голяма част от лицата, а именно: Й. Г., Р.П., Р. М., С. Л., И.К. и Б.Д. и тримата подсъдими се качили по стълбите до петия етаж, където се намира апартаментът, обитаван от свид. П.Г.. На площадката пред апартамента имало оставена стара входна врата. Пред блока останали Ц. В. и С. М.. Първоначално хора от групата започнали да тропат по входната врата на свид. Р.С., но след като разбрали, че свид. П.Г. живее в отсрещния апартамент, се насочили към неговата врата. На стълбищната площадка пред апартамента на свид. Ек. И. се струпали много хора. Някой от групата изритал вратата и тя се откъртила от пантите. Събудена от шума, свид. Ек. И. излязла в коридора и се опитала, притискайки отвътре изкъртената врата, да възпре лицата, които били отвън, да влязат в апартамента. Подс. К. Н. взел изоставената на площадката врата и с нея започнал да избутва свид. Ек. И. навътре в апартамента. Свид. Ил. К. се опитвал да възпре нападателите, като им препречвал пътя. Отвътре се появил и свид. П.Г., който бил по бельо. Подс. С. и други лица от групата крещели, обиждали и се заканвали на свид. Г., че ще го убият. Свид. Г. също отвръщал на репликите и се опитал да влезе във физически сблъсък с тях.

След като емоциите утихнали, хората от групата, вкл. и тримата подсъдими, се разотишли, а свидетелите И.К. и Б.Д. останали при свид. П.Г.. Междувременно, в 04, 14 ч. свид. Ц. Г.а, живуща на долния етаж, се обадила на тел. 112 и извикала полиция. Малко след това, в 04, 23 ч. свид. Ил. К. също подал сигнал на тел. 112 за влизане с взлом. Минута по-късно, в 04, 24 ч., на тел. 112 се обадил и свид. П.Г., като уведомил, че неизвестни лица са влезли в жилището му и са пребили баба му.

Около десет минути след това на адреса пристигнали дежурни полицейски служители – свидетелите Вл. В. и К. У. Пред тях свидетелите П.Г. и Ек. И. разказали, че неизвестни лица са счупили вратата на апартамента им. Полицейските служители снели сведения от Г. и И. и уведомили оперативния дежурен за случилото се.

Стойността на повредената входна врата на апартамента на свид. Ек. И. е 70, 00 лв., а стойността на закупената нова врата е 490, 00 лв.

При опита на свид. Ек. И. да отблъсне лицата, които се опитвали да влязат в апартамента й, същата получила телесни увреждания, които по своите медикобиологични характеристики представляват леки телесни повреди. Телесни увреждания получил и свид. Г., които по своите медикобиологични характеристики също представляват леки телесни повреди, които с оглед локализацията им и морфологични белези могат да бъдат получени както при сблъсъка в апартамента, така и по-рано - при сбиването му със свидетелите Г. и П. на площада.

Посочената фактическа обстановка е изводима от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Първият съд е извършил пространен, изчерпателен и детайлен доказателствен анализ, който позволява извода, че вътрешното му убеждение е формирано въз основа на надлежно събрани доказателствени източници и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 13 и 14 НПК.

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата. Дал е правилна оценка на събраните гласни доказателствени източници, които е обсъдил в съответствие с действителното им съдържание, без да допуска извращаването им. Гласните доказателствени източници са били подложени на внимателен и прецизен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са поотделно, съпоставени са помежду им и с останалите доказателствени източници.

Първоинстанционният съд е констатирал наличието на противоречия в гласните доказателствени източници и е изложил съображения кои от тях и в кои части възприема и кои отхвърля и защо.

Неоснователни са упреците в протеста за допуснати процесуални нарушения в оценъчната дейност на съда на събраните по делото доказателства. Решаващите изводи на съда по релевантните от гледна точка на повдигнатото обвинение факти са основани на обективно, всестранно и пълно изследване на наличната доказателствена съвкупност.

Първоинстанционният съд условно е обособил три групи свидетелски показания и въпреки положените немалко усилия да анализира в детайли информацията, съдържаща се в тях, в аспекта на повдигнатото обвинение, е стигнал до извода, че между тях съществуват непреодолими противоречия, които препятстват формирането на несъмнени изводи по въпроса относно авторството на тримата подсъдими на престъпленията, за които им е повдигнато обвинението. Този извод е правилен.

Всъщност, анализирани поотделно и съвкупно, събраните свидетелски показания могат да обосноват несъмнени фактически констатации за това: че първоначално на площада в централната част на града е възникнал конфликт между свид. П.Г. и свид. Й. Г., при който свид. П.Г. нанесъл удари по главата и тялото на свид. Й. Г. и на свид. Р.П.; че нанесения побой над свидетелите Г. и П. е мотивирал група от техни приятели, в т.ч. и тримата подсъдими, да потърсят саморазправа със свид. П.Г.; че тримата подсъдими и свидетелите Й. Г., Р.П., Р. М., С. Л., И.К., Б.Д., Ц. В. и С. М. отишли пред жилищния блок, където се намира апартамента на свид. Ек. И., баба на свид. П.Г., където последният пребивавал в този момент; че тримата подсъдими и свидетелите Й. Г., Р.П., Р. М., С. Л., И.К. и Б.Д. се качили на петия етаж, където се намира апартамента на свид. Ек. И. и на стълбищната площадка пред апартамента започнали да викат, да отправят обиди и закани към П.Г., при което възникнала суматоха, била изкъртена входната врата на апартамента.

Внимателния прочит на свидетелските показания обаче не позволява извод по въпроса кой от всички лица, струпали се пред входната врата на апартамента на свид. Ек. И., е изкъртил/разбил входната врата на апартамента и в частност не се установява това да е бил подс. Н. С.. Според обвинителната теза подс. Н. С. ритал с крака по вратата и я блъскал с тяло, докато я разбил. Такива данни обаче не се съдържат в показанията на свидетелите Й. Г., Р.П., Р. М. ( от показанията на Р. М.: „…Всички бяхме буквално пред вратата…Чукахме, чукахме по вратата, тоя чука, оня чука, всеки подчуква, подбутва вратата, накрая жената отвори. Имаше сбутване, вратата се нарани… че се извади от пантите и дръжката се счупи“), С. Л., Р.С. ( според нейните показания в коридора /на площадката/ имало стара врата от нейния апартамент, оставена за изхвърляне, и с тази врата хората, струпали се в коридора, разбили вратата на апартамента на свид. Ек. И.).

В подкрепа на обвинителната теза относно това обстоятелство прокурорът сочи като доказателствени източници показанията на свидетелите П.Г., Е. И., Б.Д. и И.К.. Внимателният прочит и анализ на тези показания не обосновава достатъчно убедителен извод, че подс. Н. С. е ритал с крака по вратата и я е блъскал с тяло, докато я разбил (според фактическите твърдения в обвинителния акт). Относно това обстоятелство показанията им са непоследователни и противоречиви. Свид. И.К. в разпита, проведен в съдебното следствие, е заявил нееднократно и последователно: „К. му разби вратата (има се предвид входната врата на жилището на свид. Ек. И.)…Вратата се отвори с шут от страна на К.…К. разби вратата…“. Друга версия поддържа свид. К. в показанията си, дадени пред разследващия орган в досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им на основанието по чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, в които е казал, че подс. Н. С. е започнал да рита вратата и я разбил. В съдебно заседание свид. К. е потвърдил, макар и с известна несигурност, че подс. К. Н. е разбил вратата, а не подс. Н. С. ( от показанията на свид. К.: „…Честно да ви кажа, все си мисля, че К. разби вратата, не Ники…“). Същевременно свид. Б.Д. в показанията си заявява, че подс. Н. С. се опитал да разбие вратата с шутове, видяла и други да ритат вратата, вкл. и подс. К. Н.. Свидетелите Ек. И. и П. Г. не са очевидци на тези обстоятелства и в показанията им не се съдържа информация по този въпрос. Така по въпроса за разбиването на входната врата, кой и как го е направил, се съдържа информация само в показанията на свидетелите Ил. К. и Б.Д. и тя е противоречива.

В обобщение, съпоставени показания на всички свидетели, единствено тези на свид. Б.Д. съдържат данни в подкрепа на обвинителната теза, че подс. Н. С. е ритал входната врата на жилището на свид. Ек. И. и по този начин я разбил. Тези показания остават изолирани и абсолютно недостатъчни според доказателствения стандарт, въведен с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, да обосноват обвинението в тази му част. Освен това основателен е и доводът на защитата, че показанията на тази свидетелка не могат да бъдат ценени като достатъчно надежден доказателствен източник, тъй като към момента на събитията, които възпроизвежда, свид. Д. е била повлияна от немалкото количество алкохол, изпит от нея по-рано - обстоятелство, което свидетелката сама сочи в показанията си, - и отделно не става ясно кои точно моменти от развитието на конфликтната ситуация на площадката пред жилището на свид. Ек. И. тя е възприела лично. Във връзка с второто са показанията на свид. И. Д., според които, свид. Д. е била с него на спирката (пред блока, където живее свид. П.Г.), била пияна и разстроена и стояла там, докато той си тръгнал.

По вторият въпрос, който е съществен от гледна точка на предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, а именно дали тримата подсъдими, след като била изкъртена входната врата, са влизали в жилището на свид. Ек. И., също не се събират еднопосочни доказателства, които да обосновават по несъмнен начин обвинителната теза. В тази връзка въззивната инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд, че между показанията на първата и втората група свидетели съществуват непреодолими противоречия. Съществуващите противоречия са непреодолими, тъй като възприятията на свидетелите и от двете групи са били силно повлияни от употребения от тях алкохол и силна емоционална възбуда и така също от близостта им с едната или другата страна в конфликта – съответно с тримата подсъдими и със свид. П.Г., - което внася съмнения в истинността на показанията и на двете групи свидетели относно посоченото по-горе обстоятелство. По повод доводите в протеста въззивната инстанция също стигна до извода, че и показанията на свидетелите П.Г., Е. И., Б.Д. и И.К. също не могат да обосноват такъв извод. Показанията на свид. Д. в тази насока са неясни, но и не съдържат данни някой/и или конкретно тримата подсъдими или някой от тях да е влизал вътре в жилището на свид. Ек. И.. В тази насока свидетелката твърди, че е видяла свид. Ек. И. на вратата и че е видяла свид. П.Г. да излиза от апартамента по бельо. Свид. Ек. И. твърди, че две – три момчета са били влезли в коридора на апартамента, които не познава и конкретно не сочи това да са били подсъдимите. Свид. К. при разпита му в съдебното следствие е заявил, че тримата подсъдими не са влизали вътре в апартамента, а са стигнали до вратата, докато на досъдебното производство е твърдял, че тримата подсъдими са влезнали вътре в жилището на свид. Ек. И., също така в съдебното следствие твърди, че подс. Н. С. приканил всички да преустановят действията си и да се разотиват. Свид. П.Г. твърди, че всички били на входната врата – подс. К. Н., подс. М. К., подс. Н. С., свид. Й. Г. и свид. Р. М., а свид. И.К. бил отвътре и предпазвал баба му, и също сочи, че подс. Н. С. приканил групата да спре и да напусне и така бил преустановен конфликта. Всъщност данни, че тримата подсъдими са влизали в жилището на свид. Ек. И. се съдържат единствено в показанията на свид. К. дадени пред разследващия орган на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им, но съпоставени с показанията му, дадени при разпита му в хода на съдебното следствие, сочат противоречие относно това обстоятелство. Пред съда свид. К. е потвърдил версията, че подсъдимите са влезли в коридора на апартамента и тогава от спалнята излязъл свид. П.Г., което пък противоречи на показанията на последния, че когато ги забелязал за първи път, тримата подсъдими били на входа. Констатираната непоследователност в показанията на свид. К. и то не само относно това обстоятелство, а и относно обстоятелството кой и как е разбил входната врата, посочено по-горе, превръща неговите показания в недостатъчно надежден доказателствен източник, а отделно противоречията между неговите показания и тези на свид. П.Г., не позволяват да се направи категоричен по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК извод в подкрепа на обвинителната теза, че тримата подсъдими са влезли в чуждо жилище – жилището на свид. Ек. И.. С други думи не намира фактическа и правна подкрепа упрекът на прокурора към първоинстанционния съд, че неоснователно е игнорирал показанията на свидетелите Ил. К. Б. Д., Ек. И. и П.Г.. Напротив, първоинстанционният съд е подложил на внимателен и прецизен анализ показанията на посочените свидетели, които обаче съдържат противоречива информация по въпроса кой и как е разбил входната врата на апартамента и дали тримата подсъдими или някой от тях е влизал в жилището на свид. Ек. И.. При това положение първоинстанционният съд е стигнал до обоснован и законосъобразен извод за недоказаност на обвинението, че при описаните по-горе обстоятелства тримата подсъдими са осъществили в съучастие като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК престъплението по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В тази връзка първият съд правилно е очертал в теоретичен аспект обективните и субективни признаци на това престъпление и правилно е приел, че дори и да се приеме, че са реализирани обективните признаци на престъплението – влизане в чуждо жилище чрез употреба на сила, като е разбита входната врата на жилището, не се доказва авторството на подсъдимите на това деяние.

Правилно е основанието за оправдаване на подс. Н. С. по обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. В тази връзка остава недоказана обвинителната теза подс. Н. С. да е повредил входната врата на жилището на свид. Ек. И., като съображенията за това са изложени по-горе.

Въззивната инстанция изцяло споделя и съображенията на първоинстанционния съд за оправдаването на подс. Н. С. по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. Изречените от него думи към свид. П. Г. в контекста на сложилата се фактическа обстановка не изпълват състава на престъплението „закана с убийство“ по чл. 144, ал. 3 НК.

По изложените съображения обжалваният съдебен акт, с който тримата подсъдими са признати за невинни и са оправдани съответно по повдигнатите им обвинения, е правилен и следва да бъде потвърден изцяло.

В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, вкл. и относно основанията за оправдаването на подс. Н. С. по обвинението за престъпления по чл. 216, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 3 НК.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Софийският окръжен съд