Решение № 11 от 23.6.2023 г. на Районен съд - Ардино по дело № 19/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на А. П. К. от гр.••••••, общ. Асеновград, обл. Пловдив срещу Наказателно постановление /НП/ № 2023-238-01- 15/10.04.2023г., издадено от Началник РУ-Ардино в ОДМВР-Кърджали, с което на жалбоподателя на осн. чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 258, ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 258, ал.1 от ЗМВР. В жалбата се твърди материална и процесуална незаконосъобразност. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата, позовава се на материална и процесуална незаконосъобразност и моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, поради липса на субективна страна на деянието. Прави евентуално искане за изменение на атакуваното НП с намаляне на наказанието глоба до 50 лв. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата – административнонаказващият орган - Началник РУ в ОДМВР-Кърджали, РУ - Ардино, чрез упълномощен юрисконсулт и в писмена молба и писмени бележки счита жалбата за неоснователна и я оспорва. Моли съда да потвърди наказателното постановление по подробно изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Кърджали. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в настоящото производство. Районна прокуратура - Кърджали, ТО - Ардино не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, прецени доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В Районно управление - Ардино била образувана преписка № 238 ЗМ – 14/07.02.2023г., възложена на св. Т. П. – полицейски инспектор в РУ-Ардино, за извършване на проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл.237, ал.1 и сл. от НК. Преписката е образувана по повод жалба за извършен лов без разрешително в дивечовъден участък „Гайдарци“, находящ се в землището на с.•••••, общ.Ардино от лица, между които и жалбоподателят, при която е установен конфликт и противоречия между членовете на ловната дружинка, свързани с управлението на ловна дружинка с.••••••, изразяващи се във взаимно контролиране на членове по време на ловни излети. По този повод на 14.02.2023г. е изпратено писмо до РУ-Асеновград с призовка за връчване на жалбоподателя за явяването му в сградата на РУ-Ардино на 28.02.2023г. в 15, 00ч. за справка, връчена лично на същия на 16.02.2023г., обстоятелство, удостоверено с подписа на жалбоподателя и неоспорено от него. Последният с молба, вх.№ 238000-443 от 22.02.2023г. направил искане за извършване на справката по делегация в РУ-Асеновград, обслужващо настоящото му местоживеене, поради затруднение при пътуване с оглед на влошено здравословно състояние, към която приложил ЕР на ТЕЛК № 90260 от 01.09.2022г., с което до 01.09.2025г. е определена 50% тр.н.раб. с водеща диагноза: Световъртеж от централен произход с противопоказания: тежка физическа работа, продължително ходене и правостоене. Молбата не била уважена с мотив, че лицето е активен ловец. За становището на полицейския орган жалбоподателят не е уведомен. Поради неявяване на посочената в призовката дата – 28.02.2023г., извършващият проверката св.Т. В. съставил на жалбоподателя съгласно т.1.5 от Заповед № 8121з- 1098/25.08.2017г. на Министъра на вътрешните работи в отсъствие на нарушителя и в присъствие на св.Б. М. К. - служител на РУ- Ардино, на 06.03.2023 г. АУАН № 15 серия АД с бланков № 487553 за това, че на 28.02.2023г. около 15: 00 ч. след като редовно е призован в сградата на РУ – Ардино за справка, а именно снемане на обяснение от лицето с цел изясняване на факти и обстоятелства във връзка с извършваща се проверка по преписка с рег.№ 238 ЗМ-14 от 07.02.2023г. по описа на РУ – Ардино, което действие следва да бъде с непосредствено участие на служителя, извършващ проверката, жалбоподателят А. П. К. без уважителна причина не се явил в сградата на РУ – Ардино, с което е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 258, ал.1 от ЗМВР. АУАН е предявен на нарушителя на 21.03.2023г. след изпращане на РУ-Асеновград по местоживеене на нарушителя и екземпляр от него му е връчен лично на същата дата, който е приет след направени възражения. Видно от изготвената на 06.04.2023г. по образуваната преписка справка от св.Т. В., на 14.03.2023г. в сградата на РУ-Ардино са снети обяснения и взети образци за сравнително изследване от жалбоподателя. Жалбоподателят повторно писмено е призован в сградата на РУ-Ардино за 22.03.2023г. На 24.03.2023г. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения по АУАН, в които обяснява, че подал молба за извършване на разпит по делегация в РУ-Асеновград, поради здравословни проблеми, което настоява да се вземе предвид от АНО. Въз основа на съставения АУАН Началник РУ към ОДМВР- Кърджали, РУ-Ардино в кръга на своите правомощия по т.1.14 от оправомощителна заповед рег.№ 8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи издал процесното наказателно постановление, възпроизвеждащо фактическите констатации на АУАН, с което на жалбоподателя А. П. К. за извършено административно нарушение на чл. 258, ал.1 от ЗМВР и на осн. чл. 53, ал.1 от ЗАНН наложил административно наказание глоба в размер на 300, 00 лв. В производството пред настоящата инстанция се установява, че жалбоподателят за периода от 2016г. до 2023г., вкл., е активен ловец, член на ЛРС „Бели брези“-гр.Ардино след заплащане на членски внос и за времето от 26.11.2022г. до 08.01.2023г. многократно - девет пъти - е участвал в разрешително за групов лов в ловностопански район Русалско с разрешение за отстрел на дивеч дива свиня и див заек, от които 7 /седем/ пъти е бил и ръководител на лова. Установява се и че нарушителят е на средна възраст 59-годишен и диагностицираното заболяването не му пречи на 13.04.2023г. да шофира лек автомобил, да излезе от страната в 06, 57ч. и влезе обратно в 15.44ч. през натоварен ГКПП Кап.Андреево шосе в един и същи ден. Не се установява твърдението му в жалбата, че на датата на която е бил призован, е имал насрочени предварително планирани прегледи в РТурция, за което му предстояло пътуване. От събраните по делото гласни доказателства - разпита на свидетелите Т. Д. В. - актосъставител и свидетеля при съставяне на акта – Б. М. К., се установява, че жалбоподателят след като редовно е призован в сградата на РУ – Ардино за справка, а именно снемане на обяснение от лицето с цел изясняване на факти и обстоятелства във връзка с извършваща се проверка по преписка с рег.№238 ЗМ-14/07.02.2023г. по описа на РУ – Ардино, което действие следвало да бъде с непосредствено участие на служителя, извършващ проверката, жалбоподателят без уважителна причина не се е явил в сградата на РУ – Ардино, въпреки че с призовката бил предупреден, че при неизпълнение подлежи на санкция. Поради неявяването на жалбоподателя и невъзможността да се снемат обясненията му, срокът на проверката бил удължен с един месец. Свидетелят Т.В. свидетелства, че е работил по няколко преписки по жалби на членове от същата ловна дружинка, които били в конфликт и настроени едни срещу други. Нарушението било констатирано въз основа на писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като еднопосочни, логични, непротиворечиви и съответстващи на приобщените по делото писмени доказателства и като неоспорени и необорени от други доказателства по делото. Установява се по делото извършването на деяние, осъществяващо състава на материалната и санкционна норма на чл.258, ал.1 от ЗМВР, съгласно която който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1 /служебни помещения на полицията/, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв. Жалбоподателят не оспорва, че е бил редовно призован и не се е явил в сградата на РУ-Ардино на посочената в призовката дата. Оспорва, че не е извършил деянието, тъй като поради подадена от него молба за извършване на разпит по делегация, съдържаща твърдение за влошено здравословно състояние, е налице уважителна причина за неявяване. Доводът не е подкрепен с доказателства, а напротив, оборва се от представените по делото за период от 2 месеца и половина множество разрешителни групов лов с участие на жалбоподателя на територията на община Ардино, за по-голямата част от които същият е бил и ръководител на лова и за всяко от които се дължи съответна такса, определена с Тарифа за таксите, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча, отделно от заплащания годишен членски внос за осъществяване на дейност като правоспособен и активен ловец и пътните разноски, които същият несъмнено прави в двете посоки на пътуването си, за да се придвижи от гр.Асеновград, където живее, до мястото на ловуване, за което притежава разрешително, в община Ардино и което според доказателствата по делото не се отразява на здравословното състояние на жалбоподателя, въпреки поставената му диагноза. Ето защо, съдът намира, че в случая не е налице уважителна причина за неявяване, след като е бил редовно призован. Обстоятелството, че жалбоподателят е подал молба, с която прави искане да бъде разпитан по делегация по местоживеене, поради наличие на уважителна според него причина, не може да го освободи от отговорност по посочения текст, доколкото полицейският орган няма задължение да уведомява участниците в производства за резултата от направени от тях искания, освен в изрично посочените в закона случаи, а същите сами следва да се интересуват. Още повече, че е въпрос на целесъобразност в случая призоваващият да прецени дали действията по проверката следва да се извършат непосредствено от него съгласно чл.18 от НПК или извършването им по делегация би удовлетворило нуждите за обективно, всестранно и пълно изследване и изясняване на релевантните обстоятелства по възложената му преписка. Ето защо, съдът намира, че по делото се доказва по категоричен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя. Съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на соченото за нарушител лице и обосноваващи извод за отмяна на атакуваното НП. Както издаденото НП, така и съставеният АУАН, отговарят в пълна степен на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Действително, АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, въпреки че същият е бил известен и въпреки че не е бил надлежно поканен, но дори и при липса на надлежно връчване на покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то, това нарушение би било съществено, според настоящия състав, само ако е довело до нарушаване правото на защита на лицето, което не е налице в разглеждания случай. Това е така, тъй като бе установено, че АУАН е изпратен за предявяване и връчване от РУ-Асеновград по местоживеене на соченото за нарушител лице, именно заради това, че жалбоподателят не се е явил за справка в сградата на РУ- Ардино, след като е бил редовно призоваван и въпреки че е бил наясно с последиците при неизпълнение. Т.е., на нарушителя е предявен и връчен АУАН, с което е изпълнена разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН, тъй като актът е подписан от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, предявен е за запознаване със съдържанието на соченото за нарушител лице и същият го е подписал със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си и поради това, че е съставен в отсъствие на нарушителя, именно, е бил изпратен на съответната служба – РУ-Асеновград по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване в 7- дневен срок от получаването. С това е изпълнено изискването на чл. 43 от ЗАНН нарушителят да се запознае със съдържанието на акта, за да научи за образуваното спрямо него административнонаказателно производство, нарушението, в чието извършване е обвинен и да му се даде възможност да изложи своите обяснения и възражения, от което свое право същият се е възползвал, подавайки възражения си срещу АУАН. С оглед на това, съдът намира, че наказващият орган правилно е издал атакуваното постановление, пресъздавайки установената от него фактическа обстановка, основание за започване на административнонаказателното производство. Извършеното административно нарушение е подведено под правилната правна норма и административната санкция е в рамките на законоустановената такава в специалния закон - чл. 258, ал. 1 от ЗМВР. Не са налице основанията за прилагане на чл.28, ал.1 от ЗАНН, доколкото в случая се установява, че извършеното не е формално деяние и не е с по-ниска обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид, а напротив, довело е до негативни последици - удължаване срока на полицейската проверка с един месец, както и предвид изясненото по случая обстоятелство за образувани и други проверки, касаещи членовете на същата ловна дружинка, индиция за интелектуалния елемент на нарушението в насока утежняване обществената опасност на извършеното, до какъвто извод е стигнал и АНО, налагайки максималния размер на предвиденото в закона наказание. Ето защо, съдът намира за неоснователно алтернативното искане за изменяне на атакуваното НП в частта му относно размера на определената на виновното лице санкция съобразно разпоредбата на ЗАНН, както и предвид това, че в разпоредбата на чл. 258, ал. 1 от ЗМВР не е определен минимум на административното наказание. Призоваването на граждани от полицейските органи, посочени в чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, съдът намира като особен вид разпореждания на служителите на МВР във връзка с изпълнението на възложените им функции и задачи за предотвратяване и установяване на извършените на територията на страната нарушения и престъпления и тяхно неизпълнение, особено когато призоваването/ разпореждането е извършено по надлежния ред (в случая по чл. 69, ал. 2 от ЗМВР), води до извод за осъществен състав на административно нарушение по чл. 258, ал. 1 от ЗМВР. С оглед горното, атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото, разноски в полза на жалбоподателя не се следват, но на осн. чл.63д, ал.3, 4 и ал.5 от ЗАНН и чл.144 от АПК в негова тежест следва да се възложат претендираните от ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП във вр. с чл.27е от НБПП, който съдът, предвид извършените от процесуалния представител на ответника действия – изготвяне на писмени молби и становища, лично явяване за участие в проведеното съдебно заседание и представяне на подробни писмени бележки във връзка с оспорванията, намира, че следва да присъди в размер от 150, 00 лв. Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът