Решение № 656 от 2.11.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 454/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. М. Т., с ЕГН ••••••••••, с адрес..., подадена чрез адв.Иво Х. с адрес за призоваване... против Наказателно постановление № •••••••••• от 20.02.2023г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Благоевград, с което за извършено административно нарушение по чл.85 пр.1 във връзка с чл.43 ал.2 пр.5 и 9 във връзка с чл.23 ал.1 пр. последно от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.85 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и на основание чл.94 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години, както и на основание чл.95 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е постановено отнемане в полза на държавата на ловна нарезна карабина „Браунинг“, калибър 30-06, със сериен № 311ZT2222, на съхранение в служба КОС, ОДМВР – Благоевград. С жалбата се иска отмяна обжалваното наказателно постановление, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Развиват се съображения, че жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение, като възприетата фактическа обстановка от санкционния орган не отговаря на обективната истина. Сочи се, че издаденото наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Иска се от съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание за жалбоподател Р. М. Т. се явява лично и с процесуален представител – адв. И. Х., чрез който поддържа жалбата, сочи доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото за един адвокат. Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Н.В., която оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на обжалваното наказателно постановление, както и излага становище по същество, като моли съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното наказателно постановление. Представя писмени бележки в подкрепа на становището си по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният доказателствен материал и закона, установи следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 26.04.2021 г., около 20.00 часа свидетелят А. И. С. - служител на ТП „ДГС Благоевград“, във връзка с изпълнение на служебните си задължения обхождал местност „Сенокошки ливади“, район „Догана“, в землището на с.Бистрица, общ.Благоевград, като чул изстрели от огнестрелно оръжие. Горският служител уведомил за това свидетеля Ангелов, който тогава бил зам. директор на ТП “ДГС Благоевград“, който от своя страна му разпоредил да остане на място. След около 10 минути свидетелят А. С. видял, че към него пеша приближавали две лица, единият облечен с маскировъчно яке, тъмен панталон и черна шапка без козирка, а другият облечен с кафяво горнище, тъмен панталон, без шапка. С. продължил да ги наблюдава, като междувременно след известно време, докато чакал на място чул подсвиркване, идващо от срещуположната посока на движение, на възприетите от него на място две лица. С. останал на място и продължил наблюдението, като по този начин впоследствие видял, общо три лица, които били застанали до малко борово дърво, което се разклащало. Свидетелят А. С. успял добре да възприеме външните белези на лицата, тяхното облекло и това, че носели ловно оръжие, но когато ги приближил, тримата се разбягали в различни посоки. С. извикал към лицата да спрат, но те продължили да бягат, докато не се укрили. Приближавайки до мястото, където се намирали тримата, преди да избягат свидетелят А. С. видял, че на същото дърво, което възприел да се разклаща, имало закачено животно - мъжка сърна /сръндак/, което било с отрязана глава и наполовина одрано. След подадения сигнал от страна на А. С. към зам. директор на ТП “ДГС Благоевград“, последния от своя страна изпратил свидетелите С. В. М. и К.Г.М., също служители на ТП “ДГС Благоевград“, в района на махала „Демирево“, на път, водещ от мястото за което свидетелят А. С. посочил, че е чул изстрел, към Благоевград. Не след дълго, на мястото на което патрулирали, свидетелите С. М. и К.М. спрели автомобил Сузуки Витара, управляван от свидетеля М.А.М., в който пътували и жалбоподателя Р. М. Т. и свидетеля Васил Райчов Коларов. Свидетелите С. М. и К.М. извършили проверка на автомобил Сузуки Витара, като в багажника на същия установили три броя огнестрелни оръжия, поставени в калъфи. Свидетелите М. и М. уведомили за това обстоятелство свидетеля П.А. и по негово разпореждане автомобила бил ескортиран до сградата на ТП „ДГС Благоевград“. Междувременно свидетелят П.А. потърсил съдействие от полицейски служители на ОДМВР - Благоевград, които пристигнали в сградата на ТП „ДГС Благоевград“. Свидетелят А. С., по-късно същият ден също отишъл в сградата на ТП „ДГС Благоевград“, където след като видял жалбоподателя Р. М. Т. и свидетелите М.А.М. и В.Р.К., веднага ги разпознал по облекло, телосложение и външни белези, като трите лица, които възприел заедно в района на местност „Сенокошки ливади“ в район „Догана“ в землището на с.Бистрица, общ.Благоевград, в близост до дървото на което било закачено животното - мъжка сърна /сръндак/. При така установените данни, полицейските служители отвели жалбоподателя Р. М. Т. и свидетелите М.А.М. и В.Р.К. в 01 РУ на ОДМВР – Благоевград, където на основание чл.212 от НПК, било образувано Досъдебно производство № 152/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград за престъпление по чл.237, ал.1 от НК. В рамките на разследването по досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия, като са разпитани свидетели, изготвени са експертни заключения и др., като на база събраният доказателствен материал решаващият прокурор с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.12.2022г. на Районна прокуратура - Благоевград е приел, че дори и да се приеме, че деянието е безспорно доказано по отношение на неговото авторство и фактически състав, то не се характеризира с обществена опасност, която да обуславя ангажирането на наказателна отговорност на извършителите, тъй като е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което прекратил досъдебното производството и постановил препис от постановлението, ведно с материалите по досъдебното производство да се изпратят на Директора на РДГ – Благоевград, по компетентност за преценка ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата. Постановлението на прокурора било получено в Регионална дирекция по горите – Благоевград на 21.12.2022г., като след преценка на материалите, събрани на досъдебното производство и представен Доклад /лист 8 от делото/, на 20.02.2023г. Директора на Регионална дирекция по горите – Благоевград издал атакуваното Наказателно постановление № •••••••••• от 20.02.2023г., с което за извършено административно нарушение по чл.85 пр.1 във връзка с чл.43 ал.2 пр.5 и 9 във връзка с чл.23 ал.1 пр. последно от Закона за лова и опазване на дивеча, наложил на жалбоподателя Р. М. Т., с ЕГН ••••••••••, административни наказания, както следва: на основание чл.85 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и на основание чл.94 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 /три/ години, както и на основание чл.95 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча постановил отнемане в полза на държавата на ловна нарезна карабина „Браунинг“, калибър 30-06, със сериен № 311ZT2222, оставена на съхранение в служба КОС при ОДМВР – Благоевград. НП е връчено на жалбоподателя чрез неговата майка, с Известие за доставяне на Български пощи ЕАД, на 24.02.2023 година, като в законоустановения срок, на 09.03.2023г. е постъпила при административнонаказващия орган разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № ЖНП-13 от 09.03.2023г. В хода на делото са разпитани свидетелите А. И. С., С. В. М. и К.Г.М., като същите с показанията си потвърждават изцяло възприетата фактическа обстановка. Показанията на тази група свидетели са еднопосочни, последователни, взаимно допълващи и напълно припокриващи се хронологично и времево, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Същите се допълват взаимно и кореспондират и на събраните писмени доказателства, както и със заключенията на приетите по делото експертизи. Разпитани са посочените от защитата свидетелите...., които установяват с показанията си, че жалбоподателят Р. Т., към момента на осъществяване на процесното деяние е бил заедно с разпитаните свидетели, като същият заедно с..и..носели ловните си пушки, тъй като имали намерение да ги прострелят на стрелбище в гр.Дупница. След като тримата се събрали заедно и трябвало да отпътуват за Дупница, им се обадил техен познат и ги помоли да отидат до вилата, в близост до вилата на свидетеля Коцев за да поправят печката в нея. Тримата с ловните си пушки в автомобила Сузуки Витара се отпътували към балкана, където се установили в близост до местността „Ширината“, над с.Демирево, която била в близост до мястото, където било установено убитото животно. След като поправили печката, жалбоподателя заедно с...и...посетили вилата на..., където били на гости около два часа. Последният установява в показанията си, че не е разбрал, а и не познава гостуващите му лица като ловджии и този ден не ги е виждал да ловуват животни, както и не е виждал дали носят със себе си ловно оръжие и не е чувал да се произвеждат изстрели. Съдът кредитира показанията на тази група свидетели единствено в частта, че жалбоподателя Т., заедно с...и..., към момента на осъществяване на нарушението за били в планината, в района в близост до мястото където е убито и обработвано откритото животно – сръндак, както и са се придвижвали с автомобил Сузуки Витара, с който са били спрени и установени в един последващ момент. В тази им част, показанията им напълно съответстват на останалите гласни и писмени доказателства, поради което съдът ги приема за точни, правдиви и обективни. В останалата им част, че тримата - Т., ..и..са били само на гости при..и не са стреляли, не са ловували и въобще не са извършвали каквито и да било неправомерни действия, съдът не кредитира, доколкото същите се отнасят само и единствено до установяване на отрицателни факти, не се подкрепят от останалия доказателствен материал и разгледани на фона на възприетата за установена фактическа обстановка, обуславят опит за създаване на защитна теза по отношения на жалбоподателя, като не е без значение и обстоятелството, че на свидетелите Коларов и Марков също е ангажирана отговорност по чл.85 от ЗЛОД за същото нарушение на процесната дата и същите са установени, заедно с жалбоподателя Т.. Не е спорно по делото, а и това се установява от приложените писмени доказателства по делото, че жалбоподателят Р. М. Т. към момента на извършване на нарушението е бил ловец в Ловно-рибарско дружество „Сокол 1911“ Благоевград, като е придобил право на лов през 2013г. и притежавал билет за лов № 414210 от 03.01.2020г. Същият имал издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия № 20170339360, валидно до 04.09.2023г. за 1 /един/ брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. за ловни цели марка „ИЖ“, калибър 12 със сериен № 082739319 и 1 /един/ брой ловна нарезна карабина марка „Браунинг“, калибър 30-06, със сериен № 311ZT12222. От Протокол за доброволно предаване от 27.04.2021г. е видно, че жалбоподателят Р. М. Т. е предал за нуждите на Досъдебно производство № 152/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград носената от него на 26.04.2021г. ловна нарезна карабина марка „Браунинг“, калибър 30-06, със сериен № 311ZT12222. Видно от Протокол за личен обиск на жалбоподателя Р. М. Т., в същият са били намерени и иззети следните вещи: два броя патрони 30/06, един брой разрешение № 20170339360, един брой билет за лов № 414210, членска карта за лов, удостоверение за подборно ловуване и един брой ловна карабина „Браунинг LT“ калибър 30/06 с оптически прицел. От приложените по досъдебното производство аутопсионен протокол № 2 от 27.04.2021г. и анекс към аутопсионен протокол № 2 от 05.05.2021г. се установява, че е изследвания труп е на преживно животно, без глава и кожа, като крайниците под карпалните и тарзални стави липсвали и полът не може да бъде установен, тъй като всички органи, с изключение на бъбреците, не са били налични. При външния оглед се установило кръвонасядане в областта на дясната плешка и от дясната страна на гръдния кош, както и отвор в кранио- дорзалната област на дясната лопатка с размери 3, 5 на 3 см. От лявата страна на коремната стена, на 2, 5 см. латерално от linea alba и 9 см. каудално от гръдната кост, се установявали два отвора с размери 1 на 2 см. и 1, 5 на 2см. В тази връзка на базата на огледните данни е направено заключение, че смъртта е настъпила в резултат на прострелване с куршум в кранио-дорзалната област на дясната лопатка, преминал през гръдната и коремна кухини и излязъл през два отвора от лявата страна на коремната стена. Обект на изследване била и намерената и предадена по делото животинска кожа, като от огледните данни се установило, че материалът включвал одрана кожа от трупа на ж ивотното, кожата била къса и мека космена покривка със светлокафяв цвят и бяла окраска около аналния отвор и принадлежи на животно от мъжки пол. При външния оглед се установил отвор в кранио-дорзалната област на дясната лопатка с размери 3, 5 на 3 см. От лявата страна на коремната област се установяват два отвора с размери 1 на 2 см. и 1, 5 на 2 см. В тази връзка според експертите от ОБДХ Благоевград се касае за сръндак, имайки предвид факта, че отворите в кожата съответствали като размери и разположение на отворите, които се наблюдават при трупа. От заключението на изготвена съдебно-балистична експертиза се установява, че са изследвани три броя пушки, а именно: карабина е марка и модел „SAVAGE AXIS“, cepиен № Н546416 с пълнител и оптика, калибър.243 Winchester - представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ; карабина марка и модел „BROWNING LongTrac“, cepиен № 311ZT15127 с пълнител и оптика, калибър 30-06 - представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и карабина марка и модел „BROWNING LongTrac“, сериен №311ZT12222 с пълнител и оптика, калибър 30-06 - представлявала огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, като всичките са годни за употреба по предназначение. Изследвани са и предоставени два броя гилзи, за които установили, че са изстреляни съответно: едната гилза с пушка „Савидж“ калибър 6.52 със сериен № Н546416, а втората гилза е стреляна с пушка „Браунинг“ калибър 7.62х63 със сериен № 311ZT15127. Установено е също, че с пушка „Савидж“ е стреляно след последното й почистване, а с останалите две пушки не е стреляно след последното им почистване. Изследван е и проектил, за който е установено, че не е изстрелян от представената пушка „Савидж“. Вещите лица сочат, че с фабрично произведената пушка „Браунинг“ кал 7.62х63 със сериен номер със сериен № 311ZT15127 не е стреляно след последното й почистване. Категорични са, че не съществува методика, по която да се определи давност на изстрела и няма методика и възможност да се определи кога е почиствано оръжието за последно. От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че стойността на убитото животно възлиза на 1 000 лева. От заключението на назначената и изготвена по делото физико- химична експертиза – протокол № 22/ФЗХ-1/05.01.2022г. се установява, че в пробата, иззета от лявата ръка на.... са регистрирани две капсули микрочастици със състав олово, калай, антимон, барий, четири са със състав олово, калай, антимон, барий, три със състав олово, калай антимон, калий, три със състав олово, калай, антимон, живак, десет със състав олово, калай, антимон. В пробата иззета от дясната ръка на Милан Асенов Мирков са регистрирани три капсулни микрочастици със състав олово, антимон, барий, петнадесет със състав олово, калай, антимон, барий и тридесет и осем със състав олово, калай, антимон. Пробата, иззета от лявата ръка на Р. М....се регистрирани една капсулна микрочастица със състав олово, калай, антимон, барий, а в пробата иззета от дясната ръка е регистрирана със същия състав. В пробите от ръцете на.... не са регистрирани капсулни микрочастици. Капсулните микрочастици се получават в резултат на изгаряне на иницииращата смес, разположена в капсула на патрона при произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие. Това означава, че има следи от капсула на патрона. Има по една. Не е направено сравнително изследване, за да се докаже дали частиците по лявата и по дясната ръка на Р. М. Т. са от неговото оръжие по капсулен състав. Вещото лице сочи, че попадането на капсулните микроследи по ръцете не е задължително винаги да е от произвеждане на изстрел от даденото лице, а е възможно да попаднат там в резултат на това, че дадено лице е било в близост до някой, който произвежда изстрел и е попаднал в основния газов поток, който излиза през цевта на оръжието или може да попаднат върху ръцете в резултат на т.нар. вторичен пренос, при който се докосват предмети, върху които вече са отложени върху следи от изстрел и така попадат по ръцете. Представена е Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на МЗХ, удостоверяваща материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателно постановление. Изложената и възприета фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства и материали, събрани в хода на досъдебно производство № 152/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград, които намира за безпрот иворечиви относно подлежащите на доказване факти и които я установяват по несъмнен начин. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14- дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното наказателно постановление е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, видно от приложената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на МЗХ. В същото е отразено, че административнонаказателното производство е започнало първоначално с образуване на досъдебно производство № 152/2021г. по описа на 01 РУ – Благоевград, което е прекратено, а материалите събрани в хода на разследването са изпратени на административнонаказващият орган за решаване на въпроса с административнонаказателната отговорност на лицата срещу които е било образувано наказателното производство, между които е и жалбоподателя. В НП, което в предвидената от закона писмена форма, подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи, включително датата и мястото на извършване на нарушението, като наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от физическо лице. Същото е издадено при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Доколкото от приложената по делото административнонаказателна преписка и приетите писмени документи от воденото и прекратено досъдебно производство се установява, че наказателното постановление е издадено въз основа на постановление на прокурор, съдът намира, че е спазена и разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Посочената разпоредба действително предвижда изключение от общото правило, че административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, но разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗАНН е приложима към случаите, когато срещу лицето е водено наказателно производство за същото деяние и то е прекратено от прокурора или съда след преценка, че деянието не е престъпление, а е административно нарушение. В тези хипотези в прокурорското постановление или съдебния акт са посочени елементите на деянието и така лицето, срещу което е водено наказателното производство е научило какво е обвинението срещу него. Поради това е допустимо след прекратяване на наказателното производство делото да бъде препратено към административнонаказващ орган за налагане на административно наказание за деяние, чиито обективни и субективни елементи са изяснени и деецът е имал възможност да се защитава по това обвинение. Съдът намира, че конкретния случай е именно такъв, като при сравнителен анализ на прекратителното постановление и атакуваното наказателно постановление е видно, че същите са идентични от към субект, обект, субективни и обективни елементи на деянието, за което е ангажирана отговорност. Налице е идентичност на фактическите обстоятелства, тъй като в хода на досъдебното производство е установено, че жалбоподателят Р. М. Т. е взел и одрал животното - дивеч мъжка сърна /сръндак/ и именно за това е наказан с процесното НП. Законът изисква идентичност на обстоятелствата, като не е задължително дадената от прокурора правна квалификация на деянието да съответства на дадената от наказващия орган. Важното е фактическите обстоятелства да не са променени, а това изискване в случая категорично е спазено. Ето защо настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията на защитата в тази насока. От материално правна страна, съгласно чл.85 от ЗЛОД, който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че жалбоподателят Р. М. Т. е извършил процесното нарушение по чл.85 пр. последно от ЗЛОД, за което е издадено обжалваното наказателно постановление. Не е спорно по делото, че Р. М. Т. към 26.04.2021г. е бил ловец в Ловно-рибарско дружество „Сокол 1911“ - Благоевград, като е придобил право на лов през 2013г. и е притежавал билет за лов № 414210 от 03.01.2020г., като е имал и издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия № 20170339360, валидно до 04.09.2023г. за 1 /един/ брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. за ловни цели марка „ИЖ“, калибър 12 със сериен № 082739319 и 1 /един/ брой ловна нарезна карабина марка „Браунинг“, калибър 30-06, със сериен № 311ZT12222. Въпреки това жалбоподателят за процесната дата не е притежавал писмено разрешително за лов на дивеч, още по-малко и за лов на сърна, същият е ловувал, като е взел и обработил чрез одиране на кожата закачен на дърво убит дивеч – мъжка сърна. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели А. С., ... и С. М., разгледани във взаимна връзка с приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, както и заключенията на вещите лице по различните експертизи, приобщени към доказателствения материал. В подкрепа на този извод съдът намира и обстоятелството, че именно ловното оръжие на жалбоподателя е било с него към момента на установяването му, а самият жалбоподател, заедно със свидетелите Коларов и Марков се е намирал в непосредствена близост до убитото животно и при процеса му на одирането му, предвид установеното от свидетеля А. С.. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗЛОД, ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. От разпита на свидетеля А. С., се установява, че жалбоподателят се е намирал на мястото, когато е забелязал поклащане на дървото, където в последствие е установено одрания труп на животното. В рамките на досъдебното производство е установено също, че по ръцете на жалбоподателят са иззети следи от барутни остатък, оставяни при изстрел, произведен от самото лице или от лице, което е било в близост до него, съгласно заявеното от вещото лице, изготвило химическата експертиза. От изготвените в рамките на досъдебното производство аутопсионни протоколи и становище от ОДБХ се установява, че трупа е на мъжка сърна /сръндак/, чиято стойност, съгласно оценителната експертиза възлиза на 1000 лева. Съгласно чл.5 ал.1 от ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел. Сърната, която е установено, че е взета и одрана от жалбоподателя, несъмнено съставлява дивеч по смисъла на чл.5 ал.1 във връзка с чл.5 ал.2 т.1 и Приложение № I б."А", т.3 от ЗЛОД. Горното мотивира съдът да приеме, за установено по безспорен и категоричен начин, че процесното нарушение е установено от обективна страна. От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това административно нарушение виновно, тъй като е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Жалбоподателят Р. М. Т. е притежавал ловен билет, но не е притежавал разрешително за лов на сърна, от друга страна е ловец и като такъв, добре е запознат с изискванията и правилата за осъществяване на законосъобразен лов, но въпреки това е ловувал, като е взел и обработил чрез одиране на кожата закачен на дърво убито животно дивеч – мъжка сърна, като не е притежавал писмено разрешително за лов на сърна. Предвид изложеното, доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението и авторството от страна на жалбоподателя в него, съдът намира за недоказани и неоснователи, поради което ги отхвърли като такива. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.85 пр.последно от ЗЛОД, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” Съгласно посочения законов текст, за нарушения като процесното законодателя е предвидил налагане на наказание глоба в размер от 200 до 1000 лева. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките, определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха данни за други подобни нарушения по ЗЛОД, извършени от страна на жалбоподателя. От друга страна, по досъдебното производство са налични доказателства, че стойността на убитото животно е възстановена на ЛРД, поради което съдът намира, че в случая наказанието правилно е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, в среден размер от 500 лева. Правилно е определено и второто по вид наказание „Лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, доколкото същото е в императивно установения от законодателя вид и срок, доколкото съгласно чл.94 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, лице извършило нарушение по чл.84 ал.1 и 2, чл.85 и чл.86 ал.1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Правилно и законосъобразно, санкционния орган е приложил и разпоредбата на чл.95 ал.1 от ЗЛОД, като е постановил и отнемане в полза на държавата на ловна нарезна карабина „Браунинг“, калибър 30-06, със сериен № 311ZT2222, на съхранение в служба КОС, ОДМВР – Благоевград. За пълнота следва да се отбележи, че случаят не е маловажен. Ловуването е дейност, свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването й, и тази обществена опасност несъмнено е отчетена от законодателя, предвидил кумулативно налагане на повече от една административни санкции за ловуване без разрешително. Настоящият съдебен състав счита, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, като в подкрепа този извод на съда е установената стойност на убития дивеч, в размер от 1000 лева, според заключението на изготвената в рамките на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза. Отделно от това, касае се за нарушение със завишена степен на обществена опасност, с оглед и предвидените за такова нарушение комулативни наказания, със значителна тежест. По изложените съображения, съдът намери жалбата за неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, което като правна последица обуславя неговото потвърждаване. Направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита за основателно. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, следва на Регионална дирекция по горите – Благоевград да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото продължи в три съдебно заседание, с разпит на шестима свидетели, като фактическата и правна сложност е със завишена тежест, предвид обемистия доказателствен материал, събран и в рамките на досъдебно производство, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в максимален размер на 150 /сто и петдесет/ лева, който размер според съда съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно и се отхвърли като такова. Водим от горното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН, СЪДЪТ