Решение № 57 от 22.3.2021 г. на Районен съд - Русе по дело № 539/2021 г.

Производството е по чл.4 и сл. от УБДХ. Органите на МВР са внесли в съда преписка за извършено административно нарушение - “дребно хулиганство” по см. на чл.1, ал.2 УБДХ от С. С. А., ЕГН: ••••••••••. Нарушителят не дава обяснения. Не оспорва изложеното в акта, изразява съжаление за стореното. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: Нар. С. С. А., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес гр. Русе, ул. „К.П." No 6, разведен, не работи, неосъждан – реабилитиран по съдебен ред. На 18.03.2021 год., около 19: 20 часа, в гр. Русе, ул. „Рила" No 44, пред денонощен магазин „Рила" св.А.К.М. чакал на опашка да влезе в денонощен магазин. В този момент до него спрял лек автомобил Мерцедес, зелен на цвят с рег. No ВТ 7515 КР, от който излязъл нар.А., който бил във видимо нетрезво състояние. Същият прередило на опашката св.М. и останалите, влязло в магазина, купило си алкохол и следкато излязъл св.М. м у отправил забележка за това, че се прережда. В отговор нар.А. отправил обидни думи към М. и го ударил в областта на главата. Св. М. позвънил на спешен телефонен номер за да докладва за случая, при което от лекия автомобил излезли още 3 лица от мъжки пол – свидетелите П.С. П., З. К. Ф. и В.Х.С.. От уплаха за живота си св.М. побягнал, като един от свидетелите го настигнал и го ударил по главата и тялото. Впоследствие свидетелите П.С. П., З. К. Ф. и В. Х. Стойков дсе явили в първо РУП, където дали писмени обяснения по случая, а св.М. депозирал заявление, в което описал инцидента. На нар.А. бил съставен акт по УБДХ, който подписал без възражения. Тази фактическа обстановка съдът приема за доказана, вземайки предвид писмените доказателства приложени към преписката, както и събраните гласни доказателства. Доказателства обосноваващи извършеното нарушение се съдържат в показанията на – свидетелите П.С. П., З. К. Ф. и В.Х.С., очевидци на инцидента. Съдът кредитира показанията им с доверие, като логични и непротиворечиви, както и защото кореспондират в основни линии в заявенто от пострадалия. Нар.А. не отрича изложеното в акта, съжалява за стореното, като сочи че поетия алкохол бил в основата на проявената от него агресия. С посочените гласни и писмени доказателства се индивидуализира деянието на нарушителя, поради което съдът намира, че нар. А. осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.1, ал.2 УБДХ - на инкриминираната дата 18.03.2021 год., около 19: 20 часа, в гр. Русе, ул. „Рила" No 44, пред денонощен магазин „Рила", имал непристойно поведение: псувал и удрял св.М.. Съгласно т.6 от ППВС № 2/74 г. и по силата на чл. 1, ал. 2 УБДХ, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. В случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на извършените действия – вербални обиди, псувни и нанесени спрямо пострадалия удари припокриват определението по чл. 1, ал. 2 УБДХ. Поведението на нарушителя, насочено срещу св.М. е израз на незачитане на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и спокойствие. От субективна страна деянието извършили при форма на вина - пряк умисъл: съзнавал, че няма право да извършват такива действия, но въпреки това го сторил, демонстрирайки пренебрежително отношение и надмощие спрямо св.М., при това на обществено място. Предвид изложеното, съдът признава нар. С. С. А. за ВИНОВЕН и му налага административно наказание, при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: изразеното съжаление; по-нисък интензитет на изпълнителното деяние; отегчаващи: факта на извършване на две други деяния, макар и реабилитиран. Съобразявайки изложеното съдът намира, че спрямо нарушителя следва да се наложи алтернативно по-леко наказание: ГЛОБА, в размер на ТРИСТА ЛЕВА, при баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Така определеното наказание би постигнало целите предвидени в чл.12 ЗАНН, ще даде възможност да преусмисли деянието си и ще мотивира нарушителя в бъдеще да съобразява поведението си с установените в държавата правни и морални норми. Така мотивиран и на основание чл.6, вр.чл.1 и чл.7 УБДХ, съдът