Решение № 5416 от 25.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6776/2021 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Образувано е по жалба на Й. С. М. -длъжник по изпълнително дело № 20138510402182 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ срещу отказ на съдебния изпълнител, постановен на 30.10.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК срещу жалбоподателя, поради настъпила перемпция, както и на основанието по чл.427, ал.1, т. 5 от ГПК, поради липса на местна подсъдност. Частният жалбоподател твърди, че последното изпълнително действие за събиране на сумите - предмет на изпълнителния лист, е извършено на дата 01.07.2015г. Твърди, че на дата 29.12.2016г. взискателят е заявил искане за спиране на изпълнението по делото и вдигане на всички запори, наложен по банковите сметки. Жалбоподателят-длъжник поддържа, че до датата, на която от него е заявено искането за прекратяване на изпълнителното производство - 30.10.2020г. по изп.дело не са предприемани изпълнителни действия нито по инициатива на ЧСИ, нито по искане на взискателя. Поддържа, че поради наличие на непълнота в закона относно правните последици, които следва да настъпят при липса на искане от взискателя искане за възобновяване на изпълнителното производствов хипотезата на спряно такова по искане на взискателя, по аналогия следва да се приложи законовата последица, регламентирана от общата разпоредба на чл.231 от ГПК. Като последица от това счита, че в случай на спряно изпълнително производство по искане на взискателя, срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не спира, а продължава да тече. С изложените доводи жалбоподателят – длъжник мотивира наличието на законовата предпоставка по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК в конкретния случай. На следващо място, жалбоподателят – длъжник поддържа липса и на местна компетентност на ЧСИ, предвид факта, че неговият /на длъжника адрес/ постоянен и настоящ адрес не е на територията на гр.София. Намира, че нормата на чл.427, ал.1, т.5 от ГПК след изменението й, публ. В ДВ, бр.86/2017г. има незабавно във времето действие и се прилага и към висящите изпълнителни производства. Ето заща, жалбоподателят- длъжник заявява искане за отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно и вместо него- постановяването на друго, с което от съда да бъде обявено прекратяването на изпълнителното производство на основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и на основанието по чл.427, ал.1, т.5 от ГПК, с което да настъпят целяните от него /длъжника/ и следващи се от закона правни последици - вдигане на наложените възбрани и запори. Прави искане за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски по делото. Насрещната страна по частната жалба- взискател в изпълнителния процес, , , К. БГ“ АД - не взема становище по подадената жалба в законоустановения срок по чл.436, ал.3 от ГПК. Насрещната страна по жалбата Л.Н.С.- длъжник по изпълнението- не заявява становище по жалбата. По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ, в които е изложено становище за неоснователност на жалбата. ЧСИ счита, че в хипотезата на спряно по искане на взискателя изпълнително производство спира течението на всички срокове, включително и на този по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Намира, че изменението на разпоредбата на чл.427 от ГПК от 2017г. няма обратно действие, поради което е неприложимо към настоящото изпълнително производство. Дори да се приеме, че липсва местна компетентност ЧСИ поддържа, че това няма за правна последица окончателното прекратяване на изпълнителното производство, а само прекратяване висящността му пред местно некомпетентния съдебен изпълнител и изпращането му на съответния местно компетентен съдебен изпълнител. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнително дело № 20138510402182 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ е образувано по молба от 16.08.2013г. на взискателя, , Алфа Банк“ АД - дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр.Атина, чрез клона „Алфа банка“ – клон България КЧТ за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 29.07.2013г., издаден от Районен съд-гр.Перник по гр.д.№ 5539/2013г. С изпълнителния лист Й. С. М. е осъдена при условията на солидарна отговорност с другия длъжник - Л.Н.С., да заплати на взискателя сумата от 8 609, 65лв.; сумата от 2 019, 77лв., сумата от 296, 61лв. и сумата от 479, 33лв., ведно със законната лихва върху главницата от 8 609, 65лв., считано от 23.07.2013г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 573, 73лв.- и сумата от 228, 11лв.- разноски по делото. С молбата от взискателя е заявено искане до ЧСИ за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците, както запор върху банковите им сметки и възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, подробно описан в молбата. На 22.08.2013г. на длъжника – жалбоподател Й. М. е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумите по изпълнителния лист, ведно с разноските по изпълнение общо в размер на 14 344, 24лв. Със запорно съобщение изх.№ 118454/ 16.08.2013г. до, , Детско и ученическо хранене“ ЕООД – работодател на длъжника- жалбоподател, съдебният изпълнител е наложил при спазване правилата на чл.446 от ГПК- запор върху вземанията за трудово възнаграждение на длъжника Й. М.. Запорното съобщение е получено от третото задължено лице, , Детско и ученическо хранене“ ЕООД на 21.08.2013г. На 16.08.2013г. от ЧСИ са изпратени запорни съобщения до следните банки, „ПроКредит Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; „Българо- американска кредитна банка“ АД; „Търговска банка Д“ АД; „УниКредит Булбанк“ АД; „Първа инвестиционна банка“ АД; „Инг Банк Н.В.“- клон София; „Обединена българска банка“ АД, „Ситибанк Н.А.“- клон София, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; „Корпоративна търговска банка“ АД и „Юробанк България“ АД; „Банка ДСК“ ЕАД – за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Й. М. в изброените банки. На 10.09.2013г. от ЧСИ е наложена възбрана върху собствената на длъжника Й. М. ¼ ид.ч. от следния недвижим имот- жилище - апартамент № 15, с идентификатор № 55871.507.298.4.15, находящ се в гр.Перник, кв.••••. С молба от 06.10.2015г. от длъжника-жалбоподател Й. М. е заявено искане до ЧСИ за вдигане на наложената възбрана върху гореописания имот. Искането е мотивирано с несеквестируемост на имота, с несъразмерност между стойността на имота и размера на дълга, както и с обстоятелството, че между нея и взискателя е сключено споразумение за разсрочено погасяване на задължението, което се изпълнява от нейна страна чрез ежемесечни преводи на суми. С молба вх.№ 09778/ 25.02.2016г. от взискателя е заявено искане до ЧСИ за извършване на справки в НОИ относно регистрирани трудови договори на двамата длъжника- солидарни длъжници и в случай, че бъдат открити такива е направено искане за налагане на запор върху трудовите им възнаграждения. С молбата е направено искане за налагане на възбрана върху открито от ЧСИ недвижимо имущество - собственост на длъжниците, както и налагане на запор върху банковите им сметки в банка „ОББ“ АД. С молба вх.№ 72749/ 29.12.2016г. от взискателя е заявено искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело и спиране на принудителното изпълнение по него. С молбата от взискателя също така е направено искане за вдигане на запорите върху трудовите възнаграждения на двамата солидарни длъжника, както и тези, наложени върху банковите им сметки. Заявено е искане нови действия по изпълнителното дело да се извършват само при изрична молба от страна на взискателя. С постановление от 23.01.2017г. съдебният изпълнител е спрял производството по изпълнителното дело на основанието по чл.432, т.2 от ГПК – по искане на взискателя. С молба от 05.10.2020г. подадена от „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД /, ЧСИ е уведомен за сключен между взискателя и „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД / договор за цесия от 27.03.2002г., с който от взискателя са прехвърлени на „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД / вземанията само срещу солидарния длъжник Л.Н.С. - предмет на принудително събиране на настоящото изпълнително дело. С молбата е заявено искане за конституиране на „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД / като взискател по делото, на основание чл.429, от ГПК. С молбата е заявено искане след конституиране на подателя й като взискател по делото в качеството му на правоприемник на първоначалния взискател, длъжникът Л.Н.С. да бъде уведомена за цесията, както и да бъдат наложени запори върху вземанията на длъжника и възбрана върху недвижимото му имущество, след извършване на справки да имущественото му състояние. Към молбата е приложен договор за цесия от 27.03.2020г., с който вземанията срещу длъжника Л.Н.С. - предмет на принудително събиране по настоящото изпълнително дело, са цедирани от първоначалния взискател на „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД /. С молба от 30.10.2020г. от длъжника Й. М. е заявено искане за прекратяване на изпълнителното производство, на основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, , както и поради липсата на местна компетентност на ЧСИ, съгласно разпоредбата на чл.427, ал.5 от ГПК. С молбата на длъжника е направено искане за вдигане на наложената възбрана върху собствения му недвижим имот, както и наложения запор върху банковата сметка, по която се превежда трудовото му възнаграждение. С обжалваното постановление от 30.10.0202г от ЧСИ е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на заявените от длъжника основания: по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и поради липсата на местна компетентност, съгласно чл.427, ал.5 от ГПК. От документите по изпълнителното дело се установява, че по отношение на солидарния длъжник Л.Н.С. са поискани и извършвани следните изпълнителни действия: Със запорно съобщение изх.№ 118454/ 16.08.2013г. до, , Детско и ученическо хранене“ ЕООД – работодател на длъжника Л.С., съдебният изпълнител е наложил при спазване правилата на чл.446 от ГПК- запор върху вземанията за трудово възнаграждение на длъжника Й. М.. Запорното съобщение е получено от третото задължено лице, , Детско и ученическо хранене“ ЕООД на 21.08.2013г. На 16.08.2013г. от ЧСИ са изпратени запорни съобщения до следните банки, „ПроКредит Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; „Българо- американска кредитна банка“ АД; „Търговска банка Д“ АД; „УниКредит Булбанк“ АД; „Първа инвестиционна банка“ АД; „Инг Банк Н.В.“- клон София; „Обединена българска банка“ АД, „Ситибанк Н.А.“- клон София, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД; „Корпоративна търговска банка“ АД и „Юробанк България“ АД; „Банка ДСК“ ЕАД – за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Л.С.. Видно от издадено от ЧСИ удостоверение с изх.№ 85989/24.06.2915г., считано от месец септември 2013г. към дата 24.06.2015г., длъжникът Л.С. погасява задължението си по изпълнителното дело с ежемесечни вноски. С молба от 15.06.2017г. от длъжника Л.С. е направено искане за вдигане на възбраната върху ¼ ид.ч. от гореописания недвижим имот в гр.Перник. С молба вх.№ 09778/ 25.02.2016г. от взискателя е заявено искане до ЧСИ за извършване на справки в НОИ относно регистрирани трудови договори на двамата длъжника- солидарни длъжници и в случай, че бъдат открити такива е направено искане за налагане на запор върху трудовите им възнаграждения. С молбата е направено искане за налагане на възбрана върху открито от ЧСИ недвижимо имущество - собственост на длъжниците, както и налагане на запор върху банковите им сметки в банка „ОББ“ АД. С молба вх.№ 72749/ 29.12.2016г. от взискателя е заявено искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело и спиране на принудителното изпълнение по него. С молбата от взискателя също така е направено искане за вдигане на запорите върху трудовите възнаграждения на двамата солидарни длъжника, както и тези, наложени върху банковите им сметки. Заявено е искане нови действия по изпълнителното дело да се извършват само при изрична молба от страна на взискателя. С постановление от 23.01.2017г. съдебният изпълнител е спрял производството по изпълнителното дело на основанието по чл.432, т.2 от ГПК – по искане на взискателя. С молба от 05.10.2020г. подадена от „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД /, ЧСИ е уведомен за сключен между взискателя и „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД / договор за цесия от 27.03.2002г., с който от взискателя са прехвърлени на „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД / вземанията само срещу солидарния длъжник Л.Н.С. - предмет на принудително събиране на настоящото изпълнително дело. С молбата е заявено искане за конституиране на „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД / като взискател по делото, на основание чл.429, от ГПК. С молбата е заявено искане след конституиране на подателя й като взискател по делото в качеството му на правоприемник на първоначалния взискател, длъжникът Л.Н.С. да бъде уведомена за цесията, както и да бъдат наложени запори върху вземанията на длъжника и възбрана върху недвижимото му имущество, след извършване на справки да имущественото му състояние. Към молбата е приложен договор за цесия от 27.03.2020г., с който вземанията срещу длъжника Л.Н.С. - предмет на принудително събиране по настоящото изпълнително дело, са цедирани от първоначалния взискател на „С.Г. г.“ ЕАД /с ново име „К. БГ“ АД /. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство Никола Ралчев е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира ЖАЛБАТА за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. По отношение на първото посочено от длъжника основание, с което е мотивирано искането за прекратяване на изпълнителното производство- чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдът приема, че наличието му се установява, поради което обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело се явява незаконосъобразен. Нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК разпорежда, че изпълнителното производство се прекратява в хипотезата, при която взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС – ОСГТК по тълк.д.№ 2/2013г. реалното извършване на изпълнителни действия, /а не само поискването им/ е от значение само за прекъсването на давността по чл. 116, буква "в" ЗЗД, а не за наличието на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че е налице поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От представените доказателства по настоящото изпълнително дело е видно, че след изпратените запорни съобщения от ЧСИ на дата 16.08.2013г. и наложената възбрана върху собствената идеална част от недвижим имот на длъжника-жалбоподател Й. М. на дата 10.09.2013г., , други изпълнителни действия не са предприемани в законоустановения 2 годишен спрямо длъжника - жалбоподател нито по инициатива на съдебния изпълнител в резултат на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, нито по искане на взискателя. По отношение на солидарния длъжник Л.С., доколкото е налице удостоверяване от ЧСИ за извършвани плащания от този солидарен длъжник по изпълнителното дело, считано от месец септември 2013г. до датата 24.06.2015г., съдът приема, че към 2015г. двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл. Този срок нее изтекъл по отношение на този солидарен длъжник и към датата 25.02.2016г., когато от взискателя е направено следващото искане за извършване на изпълнителни действия- запор и възбрана с молбата от тази дата с вх.№ 09778 - л.235 от изп.дело. Считано, обаче от датата 25.02.2016г.- до датата 25.02.2018г., когато изтича 2 годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на солидарния длъжник Л.С., други изпълнителни действия не са предприемани по настоящото изпълнително дело нито по искане на взискателя, нито от инициатива на ЧСИ в резултат на възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Няма и извършвани плащания от този солидарен длъжник по изпълнителното дело в този срок. При така доказаното изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и по отношение на двамата солидарни длъжника, настоящият съдебен състав приема, че на датата 26.02.2018г. – денят следващ последния ден от изтичането на двугодишния срок по отношение на солидарния длъжник Л.С., изпълнително дело се явява прекратено по право спрямо длъжника – жалбоподател Й. М. поради настъпила перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че макар по отношение на длъжника- жалбоподател Й. М. да не са искани и извършвани изпълнителни действия в рамките на 2 годишен срок, изтекъл преди датата 26.02.2018г., перемция не е настъпила, доколкото по отношение на другия солидарен длъжник Л.С. се установява, че от момента на образуване на изпълнителното дело до датата 25.02.2016г. е реализирано изпълнение. При съобразяване на нормата на чл.122, ал.1 от ЗЗД, която дава правна възможност на взискателя-кредитор да иска изпълнение на цялото задължение от всеки един от солидарните длъжници, съдът приема, че след като е доказано реализирано принудително изпълнение спрямо един от солидарните длъжници към по-късен момент, то именно към него следва да се преценя началото на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото взискателят в резултат на това принудително изпълнение получава удовлетворяване на вземането и за него липсва интерес да иска такова от другия /другите солидарни длъжници, които обаче остават като титуляри на задължението и като такива- от тях то може да се търси принудително за несъбрания остатък. Ето защо, съдът приема, че 2 годишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК следва да се брои по отношение на длъжника- жалбоподател Й. М., считано от по-късния начален момент на доказаното последно поискано изпълнително действие от взискателя спрямо солидарния й длъжник Л.С. - 25.02.2016г. и съответно приема, че този срок е изтекъл спрямо двамата солидарни длъжника, т.е. и по отношение на жалбоподателя на датата 25.02.2018г. Като последица от това, съдът приема, че в деня, следващ този на изтичането на двугодишния законоустановен срок, а именно - 26.02.2018г. изпълнителното производство се явява прекратено спрямо двамата солидарни длъжника. В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, независимо от това дали и кога е издадено постановление на съдебния изпълнител, което има декларативно, а не конститутивно действие, т.е. само прогласява вече настъпилото прекратяване. Ето защо правните последици на прекратяването на производството по настоящото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са настъпили на датата, следваща тази, в която е изтекъл двугодишния срок - т.е. на датата 26.02.2018г. Ирелевантна се явява подадената от взискателя молба от 05.10.2020г., с която е поискано извършването на изпълнителни действия спрямо солидарния длъжник Л.С., доколкото тя е подадена след перемирането на изпълнителното производство в предходен момент- 26.02.2018г. Настоящият съдебен състав приема на следващо място, че приложното поле по аналогия на общата разпоредба на чл.61, ал.1 от ГПК е изключено в хипотезата на спряно принудително изпълнение по реда на чл.432, ал1., т.2 от ГПК – по искане на взискателя. Както вече бе посочено по-горе в мотивите, основен двигател на изпълнителния процес е взискателят, тъй като целта на този процес е принудителна реализация на неговите права, която замества липсващото доброволно изпълнение на длъжника. Предвид тази единствена и основна цел на изпълнителния процес, движението му е предоставено изцяло и само на волята и действията на взискателя, /за разлика от двустранния исков процес, чиято цел е разрешаването на правния спор и движението му поради това е обусловено от волята на двете страни/. При липса на воля и действия от страна на взискателя за принудителна реализация на правата му в рамките на висящия изпълнителен процес - правната последица е свързана със санкциониране на това бездействие с резултата, посочен в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – прекратяване на изпълнението. Ирелевантна за настъпване на последицата по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е причината за спиране на изпълнителното производство по искане на взискателя. Дори причината за спирането да е било доброволно изпълнение на длъжника извън рамките на изпълнителния процес, тази причина е без правно значение за действащия ГПК при разрешаването на въпроса за перемирането на изпълнителното дело, /за разлика от отменената разпоредба на чл.330, ал.1, б.“д“ от ГПК /отм./, като взискателят разполага с правната възможност за инициране на нов изпълнителен процес, а доброволното плащане има значение при разрешаването на въпроса за давността, която се прекъсва с всяко доброволно изпълнение от страна на длъжника, с което правото на взискателя се признава /чл.116, б.“а“ ЗЗД/. С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител, в частта относно основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен и вместо него- да бъде постановено прогласяване прекратяването на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на датата 26.02.2018г. спрямо длъжника Й. С. М., доколкото искането е заявено само от този солидарен длъжник и съответно- отказът е обжалван само от него. Вдигането на наложените запори и възбрани са правна последица от прекратяването на изпълнението, съгласно чл.433, ал.3 от ГПК и са от компетентността на съдебния изпълнител. По отношение на второто поддържано от длъжника-жалбоподател основание за прекратяване на изпълнителното производство- липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, съгласно нормата на чл.427, ал.1, т.5 от ГПК, съдът приема следното: Съдът намира за неоснователна жалбата на длъжника в частта, с която се атакува отказът на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, поради липса на местна компетентност, основана на твърдението, че постоянният и настоящ адрес на длъжника не е в гр.София, а в гр.Перник. Към момента на образуване на изпълнителното производство – 16.08.2013г., приложимата норма на чл.427, ал.3 от ГПК, /в редакцията към посочения релевантен момент- обн. в ДВ, бр.59/20.07.2007г./, дава възможност на съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия като местно компетентен и в хипотезата, при която постоянният адрес на длъжника е в друг съдебен район, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника, както в настоящия случай. Незабавното действие във времето на изменението на тази процесуална разпоредба, публ.в ДВ, бр.86/2017г., променящо правилото за местна компетентност на съдебния изпълнител в зависимост от постоянния и настоящ адрес на длъжника – чл.427, ал.1, т.5 от ГПК, е изрично изключено с новата ал.4 на чл.427 от ГПК, създадена с това изменение на нормата. Нещо повече, следва да се посочи, че основателен е доводът на съдебния изпълнител, че липсата на местна компетентност не е основание за прекратяване на изпълнителното производство по същество. Липсата на тази законова предпоставка има за правна последица само прекратяване на висящността пред местно некомпетентния съдебен изпълнител и изпращане по компетентност на този, компетентен съгласно правилата на чл.427 ГПК. Ето защо, искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, поради липсата на основанието по чл.427, ал.1, т.5 от ГПК се явява неоснователно и като такова- законосъобразно е оставено без уважение с обжалваното постановление, което следва да бъде потвърдено в тази му част. При горния изход на делото, в тежест на взискателя са половината от направените от длъжника разноски в настоящото съдебно производство в размер на половината от заплатената държавна такса от 12, 50лв., както и половината от дължимото адв.възнаграждение от 100, 00лв. Адвокатското възнаграждение съдът определя по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, съгласно размера по чл.10, т.5 от Наредба № 1/2004г., / в приложимата редакция на чл.10, т.5 от Наредба № 1/2004г. към дата на сключване на договора за правна помощ 25.01.2021г., публ. в ДВ, бр. 68/31.07.2020г./ Адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено на пълномощника на страната – адв.Г.С.В., на основание чл.38, ал.2 от ЗА. От взискателя не е направено искане за присъждане на разноски по делото, поради което и такива не му се дължат, независимо от частичната неоснователност на жалбата на длъжника М.. Воден от горните мотиви, Софийски градски съд