Решение № 3838 от 15.12.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 4792/2022 г.

Производството е по чл.196 –чл.211 ГПК /отм./.

В. гр.д. №4792/2022 г по описа на СГС е образувано:

• по въззивни жалби на Д. Г. Д. ЕГН •••••••••• и М. Д. Д. ЕГН •••••••••• от гр.София срещу решение №300393 от 21.12.2017 г, постановено по гр.д.№4733/07 г на СРС, 72-ри състав, в частта, с която е изнесен на публична продан следния имот: урегулиран недвижим имот /УПИ/ VIII-853 кв.1029 по плана на гр.София м. „Бул. Б.И Х.”, с площ от 246 кв.м., при граници: ул.Юнак, УПИ VII-854 и УПИ П-852, заедно със строящата се в него сграда, с разгърната застроена площ от 2170 кв.м., от която ъгловата част е 9 етажна с изпълнена таванска стоманенобетонна плоча и започнат десети етаж, откъм калкана на ул.Юнак с изградени стъпаловидно 7 и 8 етажа, откъм калкана по западната граница с изградени 6 етажа заедно с още два стъпаловидни над тях, а по вътрешната част сградата – едноетажна; при посочени в решението квоти на съделителите; а М. Д. Д. и в частта, в която е отхвърЛ. претенцията й срещу останалите съделители да й заплатят сумата от 30 208, 687 лева влоЖ. средства за строителство на сградата.

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като трябва да им се възложи в реален дял съответна част от сградата и да се уважат претенцията на М. Д. Д. по сметките. Имотът е поделяем и могат да се разпределят части от него.

Въззиваемата страна Г. С. Д. е подала писмен отговор, в който счита, че въззивните жалби са неоснователни и решението на СРС трябва да се остави в сила. От изслушаната по делото СТЕ безспорно е доказано, че сградата в имота не е достигнала груб строеж и няма покрив, поради което няма изградени самостоятелни обекти в сградата респ.делбата им е недопустима. Има незаконни елементи от сградата, които трябва да се разрушат и да се изготви нов проект. Претенциите по сметки са погасени по давност, а и не е доказано влагане на сумите в строителството на сградата. Плащани са суми в полза на трето лице по предварителни договори. Германската марка не съществува като валута.

Въззиваемите страни С. Т. З., Ж. П. С., Т. И. З., С. В. С., В. С. Р., А. С. С. и А. П. И. са подали писмен отговор, в който оспорват въззивната жалба. Процесният имот не е поделяем и единственият начин за извършване на делбата е публичната продан. Сградата в имота не е достигнала груб строеж и няма покрив, няма изградени самостоятелни обекти в сградата респ.делбата чрез разпределяне на отделни обекти е недопустима. Има незаконни елементи от сградата, които трябва да се разрушат и е невъзможно да се оценят обектите. Претенциите по сметки не са доказани респ.са погасени по давност или подлежат на прихващане.

Въззиваемите страни Т. А. Д. и Р. А. Н. считат въззивните жалби за неоснователни.

Въззиваемата страна З. И. А. счита, че въззивните жалби са неоснователни.

Въззиваемите страни М. И. И., П. М. М., Я. М. Г., К. Й. Д., Ж. П. Г., М. В. И., И. В. И., С. И. Б., И. Ч. Б., О. Светозарева Т., С. С. Г., С. Г. Г. и К. Г. П. не вземат становище по жалбите.

Въззиваемата страна С. Г. Х.а счита, че въззивните жалби са неоснователни.

Въззиваемата страна М. М. Б. счита, че въззивните жалби са неоснователни.

Въззиваемата страна В. И. А. счита, че следва да бъде спряно производството по делото.

Въззиваемите страни М. А. С. и С. Т. В. считат, че въззивните жалби са неоснователни.

Въззиваемата страна Ц. Г. Г. счита, че въззивните жалби са неоснователни.

Въззиваемите страни Д. К. Д., Р. Д. Ч. и М. Д. Д. считат въззивните жалби за неоснователни.

Въззиваемата страна М. И. Д. счита въззивните жалби за неоснователни.

Въззиваемата страна Л. Д. Ч. счита, че въззивните жалби са основателни. Прилага писмени бележки.

Въззиваемите страни Л. В. М., Х. В. К. и Л. П. Т. считат, че въззивните жалби са неоснователни.

Въззивните жалби са допустими. Решението е връчено на въззивниците на 19.02.2018 г и обжалвано в срок на 06.03.2018 г.

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В течение на делото е почИ.ла съделителката Е.М. Д.а и на найно място са конституирани наследниците й Д. К. Д., Р. Д. Ч. и М. Д. Д..

В течение на делото е почИ.ла Н. В. К. и на нейно място са конституирани наследниците й Л. В. М., Х. В. К. и Л. П. Т.. По способа на делбата За да изнесе имота на публична продан СРС е приел следното. Според приетата по делото СТЕ в делбения имот е била изградена сграда без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж. Незаконният строеж бил констатиран от СО-район Красно село през 1995-1998 г и от Столична РДНСК с констативни актове от 1999 г., като било разпоредено спиране на строителството и захранването с ел.енергия и вода на строежа. Строежът бил деклариран по реда на § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ през 1998 г. Според одобрените ЧИЗРП и ЧКЗСП със заповед на главния архитект на София от 1999 г за процесния парцел било предвидено застрояване на жилищна сграда с етажност «М+оф+6+М» разположена свързано със сградите в съседните парцели. От направеното заснемане /по възлагане на част от съсобствениците/ и от констативните актове на контролните органи било установено, че за привеждане на строежа към изискванията на плана и на нормите за проектиране, се налага разрушаване на част от изградените плочи и фасадни стени, участъци от калканни зидове, излизащи извън границите на покрИ.е на калкана в съседните имоти. Според действащия към момента регулационен план, предвиденото застрояване за парцела е за 7-етажна сграда. Процесната сграда надхвърля параметрите на застрояване, залегнали в ПУП. Във вида, в който е изпълнена сградата е неузаконяема.

За привеждане на строежа в съответствие с параметрите на действащия ПУП - с уточнението, че в рамките на настоящата експретиза вещите лица не могат да дадат точна оценка на частите на сградата, които следва да бъдат премахнати - подлежат на премахване част от стоманобетонни подови конструкции, част от фасадни зидани стени и калканни зидове, стоманобетонни покриви по наклона, стоманобетонни парапети, участъци от фасадни тухлени зидове, които са изградени в нарушение на строителни правила, частично монтирана дограма, която е станала негодна и др. Премахването трябва да се осъществи по специално изработен конструктивен проект, гарантиращ спазване на нормативните изисквания за изграждане на обекта. Сградата не е завършена до етап «груб строеж». За завършване на сградата е необходимо изготвянето на проект, съответстващ на нормативните изисквания, който да се узакони, отстраняване на неузаконяемите елементи, обследване на сградата в конструктивно отношение и отстраняване на пораЖ.ята поради липсата на консервация и довършване на сградата, за което са необходими средства от порядъка на стойността й към момента. Към момента не може да се посочат точно отделни обекти в сградата /с квадратура и стойност/, което е възможно най-рано след акт 15, тъй като към момента не е ясно кои точно обекти подлежат на премахване, по какъв начин ще бъдат отнесени общите части и каква ще е окончателната площ на сградата. Относно стойността на имота, отчитайки незавършения строеж и приспадайки стойността на средствата, които приблизително са необходими за узаконяване на строежа, вещите лица са определили стойност на сградата от 2 246 165 лв. и на земята към момента на застрояването й 137123 лв. или общо 2 383 288 лв.

Допуснатият до делба имот представлява урегулиран поземлен имот ведно със строящата се в него сграда. Доколкото постройката все още не е завършена до етап „Груб строеж“ /по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ “груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи“/, тя не представлява самостоятелен обект на право на собственост, още по-малко такива са обектите, които се предвижда да се изградят в нея /апартаменти, офиси, ателиета/. Предвид липсата на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, които да се поставят в дял на отделните съделители, не е налице възможност за извършване на делбата по този начин. Дори да се приеме възможността за възлагане при делбата на жилища в сроеж, в настоящия случай е невъзможно да се прецени реалната поделяемост на сградата между съсобствениците на имота предвид незаконността на строежа и необходимостта от премахване на неузаконяемите елементи, а от тук и невъзможността да се оценят и индивидуализират отделните обекти и прилежащите им общи части, както и наличието на отделен обект за всеки от съделителите. Ето защо предвид невъзможността за реално поделяне на допуснатия до делба имот и множеството съделители, делбата следва да бъде извършена чрез изнА.не на публична продан. Началната цена се определя в изпълнителното производство. Получената от проданта сума следва да бъде разпредеЛ. между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата /за наследниците на Надежда С.а, при следните идеални части – С. В. С. - 8/2160, В. С. Р. - 2/2160 и А. С. С. - 2/2160/.

Настоящият съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. За се обсъжда поставяне в дял на съделителите на реални части от процесната сграда същата трябва да съществува като обект на правото – да е завършена поне в груб строеж съгласно по чл.181 ал.2 ЗУТ и Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012 г по тълк.дело №1811 г на ОСГК на ВКС. В случая т.нар. сграда не е покрита с покрив, изградени са етажи в повече от допустимото, които подлежат на премахване, както и подлежат на премахване и преработка други важни елементи от сградата. Освен това както е посочено в решение №60 от 05.07.2016 г по гр.д.№5519/15 г на ВКС, II ГО втората фаза на делбата трябва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници. Налице е обвързаност на делбения съд във втората фаза от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, като няма данни сградата да е потрита и да е възниквал нов обект на собственост. Недопустимо е във втората фаза да се дели обект, който не е допуснат до делба и за който вече има влязло в сила решение по първата фаза, че дори не е обект на правото. Отделно, че имотът не е покрит и не е в груб строеж следва и от приетата пред СРС във втората фаза на делбата тройна СТЕ на вещите лица инж.А.Ц., инж.В.Ц. и инж.Д.Б.. Хипотетични възможности строежът да бъде преустроен, покрит и узаконен т.е. сградата да възникне в бъдеще време са ирелевантни.

Съгласно указанията в Тълкувателно решение №3/13 от 19.12.2013 г на ОСГК на ВКС при прехвърляне на дела на някой от съделителите на трето лице прехвърлителят участва като съделител в качеството си на процесуален субституент на приобретателя. Приобретателят е обвързан със СПН, като според решение №75 от 27.02.2012 г по гр.д. № 741/2011 г, ГК, ІІ ГО на ВКС това трябва да се отрази в диспозитива на решението.

В случая е представено доказателство /справка от Служба по вписванията-София/, че Г. С. Д., Р. А. Н. и Т. А. Д. участват като процесуални субституенти на „София П.П.с“ ООД ЕИК ••••••• гр.София, но което са прехвърлили дяловете си чрез продажба, а Г. Д. – частично и чрез дарение.

По претенцията по сметки Според СРС предявената по реда на чл.286 ГПК /отм./ претенция на М. Д. Д. срещу останалите съделители е за заплащане на извършени от нея подобрения в делбения имот - полезни разноски, които са довели до увеличаване на стойността му. Страните са съсобственици, поради което всеки съсобственик има качеството на владелец само по отношение на собствения си дял от имота, и на държател по отношение дела на останалите наследници, а правилата на чл. 71, 72 и 74 ЗС са неприложими. Когато подобренията са направени от един съсобственик със съгласието на останалите, се прилага чл. 30, ал. 3 ЗС, като се дължи стойността на направените разноски. Когато подобренията са извършени без съгласието на другите съсобственици, но и без противопоставянето им, правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60-62 ЗЗД. В този случай претенцията е основателна до размера на обогатяването /увеличената стойност на имота/, но не повече от стойността на направените разноски. За подобрения, направени от един съсобствник при противопоставяне от страна на останалите, се прилагат правилата на неоснователното обогатяване - чл. 59 ЗЗД. Увеличението се заплаща доколкото съществува към момента на постановявяване на решението за заплащането му. По делото не е доказано извършване на полезни разноски. Има сключване от част от съделителите на договори за строителство и плащане на суми за строежа, но не е доказано така платените суми са влоЖ. именно в строителството на процесната сграда /кога, как, какво е закупено, какви СМР са извършени, кой и кога е платил/, каква е стойността на извършеното строителство и на направените разноски /най-малко стойност на построеното като влоЖ. материали/. За тези задачи е допусната допълнителна СТЕ, но страните не са внесли депозит. Не е ясно дали и как се е увеличила стойността на имота. Отделно, по отношение на съделителите, релевирали възраЖ.я за погА.ване на претенциите по давност, те са неоснователни и на това основание. За тези претенции, и в трите хипотези, са приложими общите правила на чл. 114 ЗЗД, според които давността е започнала да тече от момента на извършване на подобрението, т.е. изграждане на постройката, което следва да се отнесе към 1996 г- 1998 г., след като тогава вече е била констатирана постройката в имота, незаконността на строежа и разпоредено спирането му. Считано от тогава, претенциите са погасени по давност, а всички претенции по сметки следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Пред настоящия съд е висяща единствено претенцията на М. Д. заявена пред СРС за сумата от 30 208, 687 лева - според СРС - за влоЖ. средства за строителство на сградата. Първоначално е установено от настоящия съд, че по делото не е приложена молбата на Д., с която е предявена претенцията в о.с.з на 06.03.2017 г пред СРС.

С разпореждане от 12.09.2022 г претенцията по сметки е оставена без двиЖ.е с указания в 7- дневен срок Д. да уточни сумата от 30 208, 687 деноминирани лева поради какви факти се претендира и евентуално кога и на кого са платени разноските. Разпореждането е връчено на Д. на 26.09.2022 г. В указания срок същата е подала молба от 03.10.2022 г, с която посочва на стр.1 от молбата, че претендира различна сума - сумата от 200 000 евро. Според стр.2 от молбата, с разписка от 28.12.1998 г Д. предала на управителя на Н. ЕООД сумата от 30 000 000 неденоминирани лева, което дружество е страна по груповия строеж.

При тези данни настоящият съд счита, че Д. не е отстранила нередовностите на претенцията си. Не са посочени в цялост и в някаква логична връзка фактите, от които Д. извежда претенцията си към съделителите, а вместо това се сочи само плащане към трето лице. Заявява се нов и много по-висок размер на претендираната сума без да има искане за увеличаване на размера на претенцията. Не става ясно и каква е връзката между претендираните 200 000 евро от съделителите и платените 30 000 000 неденоминирани лева на Н. ЕООД. Само за пълнота следва да се отбележи, че от описаните от Д. в молбата факти би могло да се обоснове само претенция срещу Н. ЕООД, но не и подлежаща на разглеждане в делбеното производство претенция към другите съделители. Следователно, нередовностите на претенцията на Д. не са отстранени в указания срок. Не са излоЖ. обстоятелствата, на които се основава иска /чл.98 ал.1 б.г ГПК-отм./, както и излоЖ.те обстоятелства противоречат на формулирания петитум. Решението на СРС трябва да се обезсили в тази част и производството по претенцията на М. Д. да се прекрати.

С оглед изхода на делото пред СГС разноски се дължат от въззивниците – на А. П. И. 400 лева адвокатско възнаграждение; на С. В. С., В. С. Р. и А. С. С. 400 лева адвокатско възнаграждение; на М. Д. Д. и Р. Д. Ч. по 400 лева адвокатско възнаграждение; на Д. К. Д. 800 лева адвокатско възнаграждение.

По излоЖ.те съобраЖ.я, СЪДЪТ