Решение № 3937 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 893/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, чрез пълномощника си по делото гл. юриск. С. П. – С., против Решение №69/06.08.2024 год., постановено по АНД №176/2023 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление № 20/22.08.2023 год., с наложено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касаторът счита, че е безспорно установено, че наказаното дружество е субект на посоченото нарушение, както и извършването на административното нарушение от негова страна, тъй като е налице нерегламентирано изпускане на вредни емисии. Дружеството се явява субект на задължението да издаденото му комплексно разрешително, в което се съдържа и условие 9.3.1, гласящо, че операторът следва да изпуска всички емисии на вредни вещества от работата на горивната инсталация в атмосферния въздух организирано през изпускащо устройство комин №1 с височина 80 метра. При извършената проверка на 08.03.2023 год. е непосредствено възприето от контролните органи - свидетели по делото, състояние на площадката и е възприето, че не се изпълнява изискването всички емисии вредни вещества от горивната инсталация да се изпускат организирано в атмосферния въздух през комин №1. В случая е било установено, че вредните емисии са изпускани през покрива и прозорците на котелен цех, в който са разположени работещите енергийни котли № 2 и № 4, преди да преминат през пречиствателните съоръжения. За съставомерността на деянието не е било налице настъпването на вредни последици. Що се отнася до размера на наложената санкция, то същата е наложена в минимален размер. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление №20/22.08.2023 год. Ответникът – „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита обосновава, че съдът правилно е приел, че не е налице безспорна доказаност на административното нарушение. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е наказателно постановление №20/22.08.2023 год., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН №20/17.03.2023 год., с което на „Брикел“ ЕАД на основание чл.168 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 08.03.2023 год. на площадката в гр. Гълъбово, операторът „Брикел“ ЕАД не изпълнява условие 9.3.1 от КР № 40-Н2/2021 год. изискващо: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в условие 9.2“, поради факта, че неорганизирани емисии се изпускат през покрива на цех „Котелен“, особено в участъка на работещите мощности КА 2 и КА 4. Изпускат се неорганизирани емисии от отворите /прозорците/ на сградата. С това си деяние дружеството виновно е нарушило чл.123в, т.2 от ЗООС. За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд Гълъбово приема, че акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица. Намира обаче, че вмененото административно нарушение не е доказано по надлежен ред и отразените в наказателното постановление фактически констатации не се подкрепя от събраните в хода на делото доказателства. Административното нарушение е само визуално установено, като не е доказано, че изпусканите газове са от горивния процес и дали са носители на емисии от вредни вещества. Нито в констативният акт, нито в АУАН, нито в НП е установено от какво естество са неорганизираните емисии. При издавеното на наказателното постановление е допуснато и процесуално нарушение, изразяващо се в съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствието на свидетели, които не са присъствали при установяването на административното нарушение. По делото е назначената и приета инженерно-техническа експертиза. Вещото лице е описало какъв е произходът на емисиите в цех „Котелен“, както и дали същите са част от газовия поток и какво е съдържанието му. Съгласно заключението на вещото лице, теоретично не е възможно изпускане на вредни емисии и газове от горивната инсталация по пътят им до комин № 1, поради причина, че инсталацията работи с налягане под атмосферното или казано по друг начин, може да засмуква от околния въздух, а не на нагнетява. Такива газове могат да се изпускат единствено през димоходите, където налягането е под атмосферното. В противен случай, ще се създадат трудности за работата на персонала, заради високите температури и химичния състав на газовете. Въз основа на горните съображения е постановил решение за отмяна на наказателното постановление и е осъдил касатора да заплати на „Брикел“ЕАД разноски в размер на 1 860.00 лв. Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Деянието, за което е привлечено към отговорност „Брикел” ЕАД гр. Гълъбово е за нарушение на чл.123в, т. 2 от ЗООС, а именно на задължението на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Съгласно §1, т.39 от ДР на ЗООС, „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл.168 във връзка с чл. 164, ал.1 от ЗООС, предвиждащ за неизпълнение на изискванията по чл.123в на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 10 000.00 до 500 000.00 лв. По делото са събрани гласни доказателства от които се установява по безспорен начин фактическата обстановка, констатирана в деня на проверката. Правилно е прието от районният съд, че не е доказано нерегламентираното изпускане на вредни емисии. Видяното от проверяващите не е установено чрез необходимите изследвания да представлява вредни емисии, съответно дали тези емисии са в норма или не. Визуалното възприятие на прах от страна контролните органи не установява по категоричен начин, че същото е в следствие експлоатацията на котлите на ответника, респективно, че същите са следствие от тази експлоатация и че така установеното, предполага нарушение на едно от условията на комплексното разрешително. Приетото по делото заключение на вещото лице, доказва по категоричен начин, че такова изпускане на вредни вещества не може да се осъществи от горивната система, поради факта, че същата работи с налягане по-ниско от атмосферното. Ето защо, установеното изпускане на вещества през покрива на котелен цех и отворите на котелния цех, дори и те да са вредни, не представлява нарушение на условие 9.3.1 от комплексното разрешение, тъй като тези вещества не са от горивната система. При тези данни, като е кредитирал с доверие, подробното и аргументирано заключение на вещото лице, прието от страните без възражения, съдът е направил обоснован правен извод, че няма извършено нарушение, мотивиран с липса на потвърждаващи противоправното поведение доказателства. Съответно на закона и съдебната практика е становището му, че тежестта на доказване на фактическите констатации, обуславящи съставомерност на деяние по повдигнатото обвинение, е възложена на административнонаказващия орган. Той е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят търсената отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл.123в, т.2 от ЗООС. Предвид специфичната работа на горивната инсталация за производство на топлинна енергия и заключението на вещото лице за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните обстоятелства от актосъставителя, за който от данните по делото не става ясно дали притежава необходимата квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос. Дали е налице или не извършено административно нарушение е въпрос, чието решаване изисква специални познания в областта на енергетиката, каквито познания съдът не притежава и правилно е допуснал исканата експертиза, респективно е кредитирал същата. Безспорно е също така, че констативният протокол от извършената проверка, има характеристиката на официален документ, но отразеното в него се опровергава от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Затова в съответствие и при правилно приложение на закона районния съд е направил извод за несъставомерност на санкционираното деяние от обективна страна поради недоказаност на неговото извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. С оглед изложените съображения касационният състав намира, че решението на Районен съд Гълъбово е постановено при правилно приложение на закона. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. От страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, което съдът намира за основателно. Представен е договор за правна защита и съдействие от 19.09.2024 год., с договорено и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1 560.00 лв. с ДДС. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд