Решение № 200 от 29.10.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 287/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. По гражданско дело № 20222100100961 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Бургас ищцата Т. А. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. Б. със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4, партер – адв. С. Б. е предявила против ответника „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншуърс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5 иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от 150000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени поради смъртта на баща й А.И.А. с ЕГН ••••••••••, настъпила на 24.06.2017 г. в резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето В.Е.А. с ЕГН •••••••••• от гр. Ямбол при управление на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ••• (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“) по гр. Бургас, на ГП 1-6, в района на км. +488, ведно с мораторна лихва в размер на 1500, 12 лева, дължима за периода от 17.05.2022 г. до 21.06.2022 г., и законната лихва от завеждането на делото на 22.06.2022 г. до окончателно изплащане. Тъй като пострадалият А. пътувал в автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ••• (без застраховка „Гражданска отговорност“), управляван от С. Д. Й.а, която също била нарушила правилата за движение, ищцата е предявила и евентуален иск по чл. 557 от КЗ против Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за гореописаните неимуществени вреди в размер на 150000 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 2375, 19 лева, дължима за периода от 26.04.2022 г. до 21.06.2022 г., и законната лихва от завеждането на делото на 22.06.2022 г. до окончателно изплащане. Като трети лица – помагачи на ответника Гаранционен фонд са конституирани наследниците на водачката на незастрахования лек автомобил - С. Й. Д. с ЕГН •••••••••• и К. Й. Й. с ЕГН •••••••••• със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 – адв. А. Б.. С Решение № 415 от 07.05.2024 г. по цитираното дело Бургаският окръжен съд е уважил частично главния иск като е присъдил в полза на ищцата обезщетение от 80000 лева ведно с мораторна лихва от 800 лева, начислена за периода от 17.05.2022 г. до 21.06.2022 г. и законната лихва от завеждането на делото на 22.06.2022 г. до окончателно изплащане. В останалата част претенцията е отхвърлена. При този резултат съдът не се е произнесъл по евентуалния иск против Гаранционния фонд. Ищцата е подала въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен главният иск над присъдените размери на главницата и лихвите. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до следното: Присъденото обезщетение било занижено и не съответствало на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Не били съобразени събраните по делото доказателства за установени изключително близки отношения между пострадалия и ищцата. Не били отчетени обществено-икономическите условия в страната ни, определящи жизнения стандарт към датата на деликта. Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърс Груп“ ЕАД не е изразил становище по жалбата. Постъпил е отговор от ответника Гаранционен фонд, който е оспорил жалбата като неоснователна. Според тази страна първоинстанционното решение е правилно. Обсъдени били всички събрани по делото доказателства. Съобразена била близостта между ищцата и баща й, загинал при пътния инцидент. Третите лица – помагачи не изразяват становище. Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 04.07.2024 г. По съществото на спора: Ищцата Т. А. П. е предявила против ответника „ЗАЕД „Булстрад Виена Иншуърс Груп“ ЕАД иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение от 150000 лева за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от поради смъртта на баща й А.И.А. (на 77 г.), настъпила на 24.06.2017 г. в резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето В.А. от гр. Ямбол при управление на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ••• (със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника) в гр. Бургас, на ГП 1-6, в района на км 488, ведно със законната лихва от 01.07.2017 г. Понеже по НОХД № 894/2020 г. на ОС – Бургас делинквентът В.А. е бил обвинен в извършване на престъпление против транспорта по Глава ХІ, Раздел ІІ от НК, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от НК исковото производство е било спряно до приключване на наказателния процес. С Присъда № 1 от 10.05.2022 г. по ВНОХД № 222/2021 г. на АС – Бургас А. е признат за виновен в извършване на престъпление чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. І, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че при управление на застрахования автомобил „Рено Меган Сценик“ нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр. ІІ от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на бащата на ищцата АА.А., който пътувал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ •••, и на още четири лица, пътували него - на С. Й.а (водач на автомобила), И.В., Я.Б. и И.И.. Присъдата е потвърдена от касационната инстанция с Решение № 191 от 23.05.2023 г. по н.д. № 819/2022 г. на ВКС, ІІІ нак. отд. Преписи от съдебните актове са приложени на л. 43 - 99 от делото на Механизмът на ПТП е подробно установен от наказателния съд: На 24.06.2017г., след 13: 30 часа В.А. предприел пътуване от Бургас за Ямбол със служебен автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № •••, собственост на „Будмакс“ ЕООД. Излязъл през западния изход на града в посока кв. „Ветрен“ с намерение да се включи през едноименния пътен възел към автомагистрала „Тракия“. Пътят имал двулентови платна за движение във всяка посока, разделени от двойна мантинела. Участъкът бил прав, равен и сух. Било слънчево с отлична видимост. А. управлявал автомобила със скорост 90 км/ч. – в рамките на ограничението. В района на бензиностанция „Ромпетрол“ той изпреварил товарен автомобил и продължил движението си в лявата лента с намерение да изпревари и лек автомобил „Опел Корса“, движещ се по-напред в дясната лента със скорост от 73, 01 км/ч., управляван от лицето Я.К. (разпитан като свидетел от наказателния съд). По същото време пострадалият АА.А. пътувал (с още трима пътници) в лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № •••, управляван от С. Й.а. А. заемал предната дясна седалка и бил с поставен предпазен колан. На излизане от кв. „Ветрен“ в посока към центъра на Бургас колата се движела по двупосочен път (с по една лента за всяка посока), който се разделял на две платна – едното с дясна лента за включване към автомагистралата за София и лява – за продължаване към Бургас, а другото с две ленти за насрещно движение. Като игнорирала поставения при разделението пътен знак „Г9“ - „Премини отдясно на знака“ и последващ забранителен знак водачката Й.а навлязла в лявата лента на платното за насрещно движение. Движела се със скорост 77, 62 км/ч. След 300 метра тя била пресрещната от лек автомобил „Опел Вектра“, управляван от Д.М. (свидетел по наказателното дело). Той подал звуков сигнал с клаксон и й присветнал с фаровете, за да я предупреди, че създава опасност за движението, но тя не реагирала. Така изминала в насрещното платното 1705 метра, без да намали скоростта. Накрая срещу нея се оказал автомобилът на А., който предприемал изпреварване на движещия се в дясната лента л.а. „Опел Корса“. Едва на разстояние от 150, 38 метра А. можел да възприеме, че управляваната от Й.а кола се движи срещу него. Трябвало да реагира светкавично с намаляване на скоростта и отказ от маневрата за изпреварване, но не сторил това. Й.а продължила със същата скорост и в последния момент се опитала да отклони автомобила си вдясно, но без успех. Последвал фронтален и ексцентричен силен удар между двете коли. Фиатът се завъртял хоризонтално и се преобърнал. Загинали всички пътуващи в него, сред които и бащата на ищцата. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда следва да бъде зачетена относно авторството престъпното деяние, връзката му със съставомерния резултат и виновността на дееца. Няма данни за неправомерно поведение на пострадалия А.. Той пътувал с предпазен колан и не е бил длъжен да следи пътната обстановка и реакциите на водачката Й.а. Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелите П.П. и А.П., от чиито показания се установява изключително близката връзка между пострадалия А. и неговата дъщеря – ищцата Т. П.. Макар да живеела отделно и често да работела в чужбина, ищцата нямала постоянни доходи и разчитала на помощта на баща си. Когато майка й починала преди около десет години, тя от своя започнала да се грижи за баща си като поддържала домакинството му. През последните години той заживял на съпружески начала със С. Й.а (която управлявала катастрофиралия автомобил), но не се отчуждил от дъщеря си. Ищцата понесла изключително тежко загубата на баща си. При така изяснената обстановка и при отчитане на всички релевантни обстоятелства – вкл. близостта на родствената връзка, възрастта на лицата и икономическите условия в страната към момента на увреждането, настоящият състав намира, че на ищцата следва да бъде определено по справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 100000 лева. Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането - „Рено Меган Сценик“ с рег. № •••, е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била отправена на 17.05.2022 г. Ето защо искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен частично като в полза на ищцата се присъди обезщетение от 100000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ застрахователят дължи лихви върху обезщетението считано от претенцията на ищцата по чл. 380 (доколкото няма данни за по-рано уведомяване). Следователно ответното дружество дължи законната лихва от 17.05.2022 г. Размерът на тази лихва до завеждането на делото възлиза на 1000 лева. Първоинстанционният съд неправилно е присъдил по-ниски размери на главницата и на мораторната лихва до завеждането на делото – съответно 80000 лева вместо 100000 лева и 800 лева вместо 1000 лева. Това налага частична отмяна на решението в отхвърлителната му част с присъждане на допълнителна главница от 20000 лева и на допълнителна лихва от 200 лева. В останалата част решението трябва да се потвърди. По дължимите такси и разноски: На основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК с влизането в сила на присъдата по приложеното наказателно дело ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавна такса. Ответникът е бил осъден да заплати държавна такса от 3232 лева. Върху допълнително присъдените от настоящата инстанция суми той дължи такса за първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото в размер на 1212 лева. Промяната на резултата по иска обоснова редуциране на присъденото в полза на ответника ЗАЕД „Булстрад Виена Иншуърс Груп“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение от 160 лева на 140 лева. Пред настоящата инстанция ищцата е направила разноски за адвокат в размер на 6250 лева. С оглед постановения резултат в нейна полза следва да се присъди част от тази сума – 1785, 71 лева. Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд