Решение № 2083 от 26.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 641/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 226 от АПК – след отмяна на постановено предходно първоинстанционно решение по делото от касационната инстанция и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Образувано е по жалба на Б. Г. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [жк], [адрес], подадена чрез адв. М. А. - АК - [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, офис 3, против Заповед № АБ-78/ 12.11.2020г. на Кмета на [община], с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване /ПУП- ПРЗ/ за изменение на действащ ПУП- ПРЗ, одобрен със Заповед № АБ-136/ 29.06.2009г. на Кмета на община С. за Урегулирани поземлени имоти /УПИ/ 159035а /ПИ: 65334.159.68/ и 159035б /ПИ: 65334.159.67/ в м. “Х.“, Промишлена зона, землището на [населено място], общ. Сандански, обл. Благоевград, според приложената графична част. Със заповедта е образуван нов [УПИ]; 65334.159.67 /имот с проектен идентификатор: 65334.159.24/ с отреждане за: “Тир- паркинг, мотел и автосервиз“ в зона Оо, като е предвидено ниско свободно застрояване при Пл до 60 % и Кинт до 1.5 при спазване на сервитута на изградената инфраструктура в границите на имота – канал. В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Претендира се отмяната на атакувания административен акт. В съдебно заседание, при новото разглеждане на делото, оспорващият, лично и с проц. си представител – адв. А., поддържа жалбата. В писмени бележки се доразвиват доводи за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски за водене на делото пред всички съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от заинтересованата страна – “П.“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - Кметът на [община], при новото разглеждане на делото, в съдебно заседание, чрез проц. си представител - юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна, и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски за трите съдебни инстанции, в размер на по 100 лв. за всяка една от тях. В писмени бележки се доразвиват доводи за неоснователност на подадената до съда жалба. Заинтересованата страна – “П.“ ЕООД – [населено място], при новото разглеждане на делото, чрез проц. си представител – адв. П., оспорва жалбата като неоснователна и желае отхвърлянето й. В писмени бележки се доразвиват доводите за законосъобразност на издадената заповед. Претендират се разноски за водене на делото пред всички съдебни инстанции. Заинтересованите страни - Н. В. С., П. В. В. и [община], при новото разглеждане на делото, редовно призовани, не се явяват пред настоящата инстанция и не изразяват становище по оспорването. Административен съд - [област], след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и задължителните указания на ВАС в отменителното решение, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим [имот номер], том ІV, рег. № 3920, нот. дело № 572/ 2004г. по описа на Н. С. П. – нотариус с район на действие – района на РС – [населено място] и Удостоверение за наследници изх. № ГСР-137/ 21.01.2016г. издадено от [община] /л. 5 и 6 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/ се установява, че оспорващият Б. Г. Г., е собственик на Поземлен имот - нива, с площ от 2.393 дка, находяща се в м. “Х.“, землището на [населено място], V-та категория, парцел 36 от масив 159, съставляващ [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място]. С Решение № ОД-04/ 03.04.2009г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОДЗ – [населено място], на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ, е променено предназначението на земеделска земя, собственост на физически и юридически лица, за нуждите на собствениците – променя предназначението на 2 872. 00 кв. м. земеделска земя от V-та категория, поливна, собственост на И. К. и Л. Б., за изграждане на обект – “Промишлени помещения и офиси“ в [имот номер], м. “Х.“, землището на [населено място], при граници, съгласно приложена скица и влязъл в сила ПУП /л. 44 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. Заинтересованата страна - “П.“ ЕООД – [населено място] е собственик на недвижим имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], м.“Х.“, в землището на [населено място], с площ от 1 436.00 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект с № по предходен план 159035б, ведно с правото на строеж на “Цех за производство за дограма“ със ЗП от 581.00 [жк], видно от Нот. акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том І, рег. № 262, нот. дело № 18/ 2018г. и Скица на [ПИ]-131207/ 01.03.2018г. на СГКК – [населено място] /л. 22- 25 и 30 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. Заинтересованата страна - “П.“ ЕООД – [населено място] е собственик и на недвижим имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], м. “Х.“ в землището на [населено място], с площ от 1 437.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект с № по предходен план 159035а, видно от Нот. акт за покупко- продажба на недвижим [имот номер], том І, рег. № 263, нот. дело № 19/ 2018г. и Скица на [ПИ]-131210/ 01.03.2018г. издадена от СГКК – [област] /л. 26- 28 и 31 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. С. З. /молба/ вх. № 94-С-659/ 22.03.2019г., “П.“ ЕООД – [населено място], е поискал, на основание чл. 124а от ЗУТ, от Кмета на Сандански, да се разреши изработването на ПУП- ПРЗ за имоти с [идентификатор] и 65334.159.67 по КККР на [населено място], като се обединят двата имота, и се отредят за “Тир- паркинг, мотел и автосервиз“. Към заявлението са били приложени: горепосочените 2 бр. нотариални актове, скици и Задание за изработване на ПУП-ПРЗ, скица- предложение. Проектът за процесния ПУП-ПРЗ е бил съгласуван с: РЗИ – [област], РСПБЗН – [населено място], “У.“ ЕООД – [населено място], “ЧЕЗ Разпределение България“ АД /л. 33- 43 и 47- 51 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. На “П.“ ЕООД е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР на [населено място] № 25-200389/ 20.08.2019г. за обект 65334.159.24 от Началника на СГКК – [населено място] /л. 45 и 46 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. С Решение № БД-40-ПР/ 2019г. на Директора на РИОСВ – [област], е решено да не се извърши оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение “Изграждане на ТИР паркинг, мотел и автосервиз“ в ПИ с идентификатори 65334.159.68 и 65334.159.67, в м. “Х.“, по КККР на [населено място] /л. 52- 58 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. Заинтересованата страна - “П.“ ЕООД, на 26.08.2019г., е подала до Кмета на община С., Заявление вх. № 94-С-1863/ 26.08.2019г. за провеждане на процедура по обявяване и одобряване на ПУП– ПРЗ /л. 20 и 21 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. За започналото производство по издаване на ПУП- ПРЗ са били уведомени заинтересованите лица, вкл. оспорващия Б. Г., видно от Известие за доставяне /л. 59, 89, 95 и 96 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. Проектът за ПУП- ПРЗ е бил обявен на 09.10.2019г. и на таблото за съобщения и обяви на Общинска администрация – Сандански, и на сайта на [община] /л. 63 и 64 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. На 11.10.2019г. оспорващият Г. е подал до Общинска администрация – С., Възражение вх. № 9400-3279 срещу проекта за ПУП– ПРЗ /л. 65 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. На 29.10.2020г. е проведено заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ при О. С. и е било взето Решение № 11, обективирано в Протокол № 10, с което е приет ПУП– ПРЗ – за образуване на нов [УПИ]; 65334.159.67 /имот с проектен [идентификатор]/ с отреждане за “ТИР - паркинг, мотел и автосервиз“ в зона Оо, с предвидено ниско застрояване при Пл до 60% и Кинт до 1.5, при спазване сервитута на изградената инфраструктура в границите на имота – канал. ОЕСУТ не е приел възражението на Г. за основателно, за което е изложил съответни мотиви /л. 91 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. [област]/. Със Заповед № АБ-78/ 12.11.2020г. на Кмета на [община], на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е одобрен ПУП- ПРЗ за изменение на действащ ПУП- ПРЗ, одобрен със Заповед № АБ-136/ 29.06.2009г. на Кмета на община С. за УПИ 159035а /ПИ: 65334.159.68/ и 159035б /ПИ: 65334.159.67/ в м. “Х.“, Промишлена зона, землището на [населено място], общ. Сандански, обл. Благоевград, според приложената графична част, като със заповедта е образуван нов [УПИ]; 65334.159.67 /имот с проектен идентификатор: 65334.159.24/ с отреждане за: “Тир- паркинг, мотел и автосервиз“ в зона Оо, с предвидено ниско свободно застрояване при Пл до 60 % и Кинт до 1.5 при спазване на сервитута на изградената инфраструктура в границите на имота – канал /л. 93 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград/. Заповед № АБ-78/ 12.11.2020г. на Кмета на община С. е съобщена на заинтересованите страни – участници в административното производство, вкл. и на Б. Г., на 20.11.2020г., видно от Писмо изх. № 9200-829/ 17.11.2020г. и Известие за доставяне /л. 97 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград/. На 25.11.2020г. Б. Г. е подал директно до съда, жалба вх. № 1946/ 25.11.2020г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, срещу Заповед № АБ-78/ 12.11.2020г. на Кмета на [община] /л. 1- 3 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград/. В хода на съдебното производство, при първоначалното разглеждане на делото, е била изслушана съдебно- техническа експертиза изготвена от вещото лице арх. С. – Г. /л. 142- 150 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград/. От заключението на вещото лице се установява, че процесният ПУП е съобразен със санитарно- хигиенните изисквания и съответните правила и нормативи, регламентирани със ЗУТ, Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове и Наредба № РД-02-20-2/ 20.12.2007г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Според специалиста, изменението на ПУП– ПРЗ за процесните имоти, е допуснато със Заповед № 22/ 11.04.2019г. при условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, Становище на главния архитект на общината и Задание за проектиране на ПУП по чл. 125 от ЗУТ, което задание отразява инвестиционното намерение на възложителя. Експертът счита, че начинът на графично и текстово оформяне на ПУП е указан в Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, като изискванията на наредбата са спазени в случая. Вещото лице твърди, че процесният ПУП няма как да съдържа информация за конкретни показатели на застрояване, тъй като същите са предмет на инвестиционния проект. В ПУП не се съдържа информация за точната функция на сградите, вид и капацитет, брой паркоместа и т.н. Според експерта, чл. 48, ал. 2, т. 3 от Наредба № 8/ 14.06.2001г. се прилага при сложни терени с голяма денивелация, където застрояването би било възможно, единствено при моделиране на терена, и в случая тази разпоредба е неприложима, тъй като не е налице голяма денивелация на терена, дори в източната част. Това експертно заключение на вещото лице арх. С.– Г., при първоначалното разглеждане на делото, е било оспорено от страна на Г., и по негово искане, е била назначена и изслушана повторна съдебно- техническа експертиза, изпълнена от вещото лице арх. К. Б. /л. 172- 189 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград/. От заключението й, се установява, че предвижданията за процесните УПИ, по проекто- варианта на ОУП, са за “Смесена обслужваща производствена зона /“Соп“/. Според експерта, в заданието по чл. 125 от ЗУТ на базата, на което е издадена атакуваната заповед, липсва описание на границите на обхвата на разработката, липсва описание за смяната предназначението на земеделската земя, не е посочена конкретно дейността на предвидения автосервиз и дали ще има вредни отделяния, в скицата към заданието не са посочени отстоянията на предвиденото застрояване до вътрешните граници на поземлените имоти, недостатъчна е фактологията по характеристиките на съществуващата обстановка. Процесните имоти попадат в масив 159 по плана за земеразделяне и за тази зона все още няма изготвен регулационен план за цял квартал, група от квартали или цялостен за промишлената зона, където всеки УПИ може да бъде номериран с римски цифри по правилата на нормативната уредба, или всеки квартал да бъде надписан с арабски цифри с кръгче. Предвиденото застрояване в процесния ПУП– ПРЗ е определено на минимум 10. 00 м. от ръба на пътното платно. В заданието не се съдържа информация за броя на паркоместата и конкретните функции на автосервиза. Специалистът твърди, че в процесния ПУП– ПРЗ липсват осови линии и осови точки, надпис на „път ІV клас“, обозначаване на устройствената зона в син цвят. Също така не са посочени тротоарът в жълт цвят, осовите линии с прекъснат контур, не е съвсем ясно дали има предвидено озеленяване в участъка на тротоара, но ако е предвидено, то следва да бъде оцветено в зелен цвят. Освен това в процесния ПУП– ПРЗ не се съдържа част „Вертикално планиране“, съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗУТ, а също така не съдържа и част „Хидро-геоложко проучвания“, съгласно чл. 48, ал. 2, т. 4- 6 от Наредба № 8/ 14.06.2001г. – че план- схемите и допълнителните проучвания по „инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия на територията“ се определят в заданието съобразно конкретните условия. Експертът заявява, че процесният ПУП– ПРЗ не съдържа извадка от действащия към момента на изготвянето ПУП за УПИ 159035а и УПИ 159035б, одобрен със Заповед № АБ-136/ 29.06.2009г. на Кмета на [община], съгласно чл. 47, т. 5 от Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Към документацията на процесния ПУП– ПРЗ не е приложена тахиметрична снимка на терена, по която да се определи характеристиката на релефа на терена. При справка в Д. „УТИ“ към [община], е констатирано от наличната „Специализирана кадастрална карта на землището на [населено място] [имот номер], нива, с площ от 2 393. 00 кв.м. в м. “Х.“, че в югоизточния край на съседния [имот номер], денивелацията е 7. 00 м. Заключението на вещото лице арх. Б. е оспорено от процесуалните представители на ответника и на заинтересованата страна “П.“ ЕООД, и по искане на последната, в хода на производството при първоначалното разглеждане на делото, е назначена тройна съдебно- техническа експертиза, със същите задачи, изготвена от вещите лица - архитекти – арх. П., арх. Т. и арх. С. /л. 218 – 240 от адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград/. Според заключението на трите вещи лица, процесният ПУП– ПРЗ, е съгласуван с РЗИ – Благоевград, РИОСВ – Благоевград, и е съобразен със санитарно- хигиенните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи. Същият е процедиран съгласно разпоредбите на Глава VІ, Раздел ІV от ЗУТ. ПЗ за изменение на ПРЗ за УПИ 159035а и 159035б е съобразен с изискванията на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Сочат, че външната граница на процесния имот е към местен път с [идентификатор] по КККР на [населено място] – път BLG 1240, съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, застрояването отстои на 10.00 м. от края на пътното платно за движение, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за пътищата. Вещите лица считат, че ПУП– ПРЗ е изработен върху одобрена кадастрална карта, и е съобразен с изискванията на ЗУТ и Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Според тях процесният ПУП предвижда изграждане на ТИР- паркинг в границите на УПИ и е съобразен с чл. 43 от ЗУТ. О. С. няма одобрен и влязъл в сила ОУП, а има изработен проект за такъв и дейностите, които са предвидени в процесния ПУП не противоречат на устройствената зона „Соп“ по проекта за ОУП, която е обслужваща. Процесният ПУП– ПРЗ е с обхват УПИ 159035а и УПИ 159035б, които се намират извън регулацията на [населено място] и необходимостта от изработването на ПУП е поради смяна на инвестиционните намерения на новия собственик на тези имоти, като функциите, предвидени в имота се определят с конкретното предназначение на новообразувания процесен имот, което се нарича „отреждане“. В инвестиционния проект се посочва броят на работните места и капацитетът на обекта в зависимост от допустимите показатели на застрояване на УПИ. За територията, в която се намират двата имота, има изготвен план за земеразделяне, като тези имоти са образувани от нива 035, в масив 159. Има одобрена кадастрална карта и имотите са с идентификатори 65334.159.68 и 65334.159.67. Липсва изготвен одобрен план за регулация на един и повече квартали, поради което в процесния ПУП– ПРЗ, не е посочен номер на квартал и обозначени с римски цифри, номера на урегулирани имоти. Обединяването на имоти в урбанизирани територии става с проект за регулация, след одобряване на плана. Според трите вещи лица е спазена нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗП, тъй като застрояването в ПУП– ПРЗ е на 10 м. от края на платното за движение на местен път ІV клас. Външната граница на процесния ПИ е с проектен идентификатор № 65334.159.24 или външната регулационна граница е към съществуващ асфалтов път, в съответствие с чл. 140, ал. 4 от ЗУТ. Според тях, ПУП– ПРЗ, е изготвен в съответствие с изискванията на Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Местата за паркиране и гариране в границите на ПИ се посочват в ситуационното решение в следваща фаза на проектиране, като в процесния ПУП не са посочени местата за паркиране, а изграждането на паркинг за 40 тира, е посочено в инвестиционното предложение на възложителя до РИОСВ – Благоевград. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове се прилага при ПУП в голям обхват – населени места или части от тях, селищни образувания, промишлени зони и т.н., при планиране на публични места за паркиране и гариране на МПС, които могат да бъдат към улици от второстепенната улична мрежа и в обособени публични паркинги и гаражи, но не и в настоящия случай. В проекта по част „Организация на движението“ се разработва само вход и изход на имота, и паркирането в ПУП– ПРЗ, се предвижда в рамките на новообразувания имот. В ПУП– ПРЗ се определя предназначението и показателите на имота, не се съдържа информация за точната функция на сградите, капацитета им, броя паркоместа, тъй като това се уточнява в инвестиционния проект, който не трябва да надхвърля показателите на застрояване в имота, посочени в ПУП, при спазване на нормата на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Според тримата експерти, за нови обекти може да се прави транспортно проучване за допълнително натоварване на уличната мрежа и градската среда, от привлечения трафик съгласно чл. 42а, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-2/ 20.10.2007г. за планиране и проектиране на комуникационно- транспортната система на урбанизираните територии - решението за приемане или отхвърляне на транспортното проучване по ал. 1 и 2 се взема от органа, компетентен да одобри инвестиционния проект, след приемане от експертния съвет по устройство на територията. Изготвеният проект за ПУП– ПРЗ не съдържа план- схема за вертикално планиране и картограма на земните маси, тъй като в случая такъв план не се изисква – те се изготвят при ПУП за един или повече квартала. Също така процесният ПУП– ПРЗ не съдържа инженерно- геоложки и хидроложки проучвания за обща устойчивост на територията и за пригодността й за строителство, съгласно чл. 103, ал. 3 от ЗУТ, чл. 108, ал. 2 от ЗУТ и чл. 48, ал. 2, т. 4, б. “б“ от Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Хидроложкият доклад се изготвя при следващ етап на проектиране и с него се определя вида на почвата, подпочвени води, опасност от свлачищни процеси, като тези проучвания са основа за конструктивното решение и дава информация за правилното решение на проекта по части. При извършения оглед са констатирали, че теренът е равен, а денивелацията в югоизточната част е извън границите на [ПИ] и 65334.159.67 и попада в [ПИ]. Трите вещи лица са на мнение, че изготвеното геодезическо заснемане – тахиметрична снимка е с обхват: заснемане на съществуващия път, [ПИ] и 65334.159.67, част от [ПИ], в който е шкарпата с голямата денивелация, като не е представен отделен чертеж на тахиметричната снимка, заснети са общо 364 точки, с посочена номерация в числител, а в знаменател – теренната кота. Теренът е равнинен, с лек наклон към имот [ПИ] и [ПИ]. При огледа на място, вещите лица са констатирали, че е изградена ограда от бетонова основа и метална мрежа към пътя и по границата на [ПИ] от югозапад, [ПИ] също е ограден по границата с [ПИ], и откъм югоизток. [УПИ] и 65334.159.67 е равен и отговаря на тахиметричната снимка. На място, извън границата на новообразувания УПИ, откъм югоизток, има равнинна част в [ПИ], след което започва шкарпата, с голямата денивелация - по- голяма от 7 м., както е посочено в специализираната карта, приложена по делото. В тахиметричната снимка са заснети точки, попадащи в [ПИ] – земеделска земя, стопанисвана от общината с НПТ „пасище“, граничещо с р. С. Б.. Експертите са категорични, че действителното състояние на терена отговаря на заснемането в тахиметричната снимка, а именно – теренът в [ПИ] и 65334.159. 67 е видимо равен, [ПИ] до границата с [ПИ] и 65334.159.67 има равнинна част, след което започва шкарпата с голямата денивелация. При разглеждане на делото от касационната инстанция – адм. д. № 11213/ 2022г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/ са приети като писмени доказателства: Разрешение за строеж № 193/ 03.11.2009г. издадено от Главния архитект на [община], с което е разрешено на праводателя /“К.“ ЕООД/ на заинт. страна – “П.“ ЕООД, изграждане на цех за производство на дограма в [УПИ]-б, м. “Х.“, който имот е образуван след разделянето на [имот номер] на две УПИ - [УПИ]-а и [УПИ]-б, по силата на Заповед № АБ-136/ 29.06.2009г. на Кмета на [община], презаверено на основание чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, на 01.08.2012г. и на 29.07.2015г., от Главния архитект на [община]; Протокол № 26/ 09.05.2016г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, предмет на посоченото разрешение за строеж; Скици /л. 7- 14 от адм. д. № 11213/ 2022г. по описа на ВАС/. При новото разглеждане на делото, по искане на оспорващата страна, съдът допусна нова съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. Б.- Л. /л. 79- 153 от делото/, от заключението на която се установява, че приложените към касационната жалба три броя чертежи, представляват проект по част “пътна“- организация на движението, въз основа на който процесния ПУП- ПЗ се съгласува от ОПУ – [населено място], и в този смисъл е неразделна част от проекта на ПУП. На първия чертеж в антетката е описано, че е чертеж „геометрично решение“, на втория чертеж е описано, че е чертеж „отводняване“, на третия чертеж е описано, че е чертеж“ хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация“. Вторият чертеж „отводняване“ е изработен върху тахиметрична снимка - геодезическо заснемане на релефа на терена, отразено чрез множество точки с данни за денивелацията. Също така проектантът, на база тези данни, е определил със стрелки посоката на отводняване на повърхностните води. Тахиметричната снимка е изготвена и за терена на [улица]за осъществяване на пътна връзка с който е изготвен проекта за организация на движението. Заснети са точки и в южна посока след имотната граница, които отразяват прилежащия съседен терен. Подробно са заснети елементи- бордюри, шахти, тревни площи, дървета по улицата, оградите към съседните имоти в източна и западна посока. Заснемането е извършено към 2020г., тъй като проектът е изработен с дата юли 2020г. На всяка от отразените в тахиметричната снимка точки е обозначена номерацията на точката, конкретното й местоположение, и надморската височина. Отразена е една шахта, почти в средата на [имот номер], която е заснета към този момент, а при огледа на място не е установена такава, но има положен частично асфалтобетон на място. В заключение, вещото лице прави извода, че има изготвена тахиметрична снимка на имота чрез геодезическо заснемане на терена, в което подробно са заснети видимите елементи на кадастъра - шахти, бордюри, зелени площи и дървета, електрически стълбове, релеф. В приложените три броя чертежи не са отразени елементи на подземна инфраструктура- канализационен провод и съответните сервитути, които са отразени в процесния ПУП. ПУП- ПЗ в графичната си част е изготвен върху същата тахиметрична снимка, която е използвана и за проекта по част “Пътна“. Мащаба на двете разработки е различен, но и плана за застрояване и проекта за организация на движението, са изработени върху основата на подробно геодезическо заснемане на видимите кадастрални обекти и елементи. В приложените три броя чертежи - проект по част пътна “организация на движението“ не са посочени сервитути на канализационен колектор. Същите нямат отношение към проекта за организация на движението. Показани са всички налични към момента на заснемане шахти, с които проектът е съобразен. В [ПИ]. 24 по КККР на [населено място] има два канализационни провода. В западната част, успоредно на имотната граница, е изграден канализационен провод ф800 с възложител - [община], по одобрени проекти и издадено разрешение за строеж № 20/ 22.02.2021г., влязло в сила на 17.03.2021г. и допълнено, и променено със Заповед № 40/ 01.08.2022г. За изграждането му е сключен Договор № 145-05/ 31.05.2021г за учредяване право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот между “П.“ ЕООД и [община], като този провод, е част от общински проект “Рехабилитация на общински път BLG1240/1-1, Сандански-Кулата/- ж.п гара С. /бул. Европа/- участък: от кръстовище с главен път I-1 Е79- както и подмяна на съществуваща и изграждане на нова канализационна мрежа, включително канализационни отклонения с трасе в поземлени имоти с идентификатори: 65334.202.28, 65334.159.246, 65334.159.24 по КККР на [населено място] до съществуваща РШ в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място]“. Строежът е напълно завършен и въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Бл-52/ 03.05.2023г. на РДНСК – [населено място]. Канализационният провод през имот с [идентификатор] е изграден на 3м. от западната имотна граница, като в имота при огледа, е установена на място, шахта в югозападната му част, която измерена с ролетка на място, се намира на 3 м. от съществуваща бетонова част на оградата по западната граница. През имота, по данни от предходен ПУП от 2009г., е отразено трасе и сервитут на канализационен провод, който не може да бъде установен на място. Същият е отразен в графичната част на процесния ПУП-ПЗ. Като база- опорен план е послужил предходен ПУП- ПЗ за УПИ 159035а и УПИ 1590035б, одобрен със Заповед № АБ-136/ 29.06.2009г., от който е образуван имот с [идентификатор]. По данни на община С., канализационният провод е изграден от Държавата, по време на строителството на производствената база на бившия държавен завод “МК С.“ за отвеждане на отпадъчните води от площадката на завода до градския канализационен колектор на [населено място]. Общинска администрация не разполага с данни за собствеността на същия както и на други подземни проводи в имота. В процесния ПУП- ПЗ, който е изготвен в периода 2019- 2020г. е отразен сервитут само на канализационния провод, пренесен като опорен план от ПУП-ПЗ от 2009г. Новият канализационен провод, изграден от община С., по одобрени проекти и издадено Разрешение за строеж № 20/ 22.02.2021г., въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Бл-52/ 03.05.2023г. на РДНСК – Благоевград, не е отразен и няма как да бъде отразен в процесния ПУП- ПЗ. Същият минава през имот с [идентификатор], на 3 м. от границата с [имот номер]. Видима е ревизионната шахта, разположена в [имот номер], която е на 3м. от бетоновата основа, на оградата на имота. Строителството е извършено по одобрени проекти и осъществен строителен надзор и авторски надзор. Обектът е въведен в експлоатация с държавна приемателна комисия, което удостоверява точното прилагане на ПУП-а за канализационния провод. Експертът заключава, че изпълнения на място канализационен провод през 2023г. не е отразен и няма как да бъде отразен в процесния ПУП- ПЗ, одобрен с оспорената Заповед № АБ-78/ 12.11.2020г. на Кмета на община С.. Въз основа на гореизложените факти, и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, Административен съд – Благоевград, достигна до следните правни изводи: Подадената жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, посочена в чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ регламентира в 5 точки, различни хипотези, в които е налице непосредствено засягане на недвижимия имот от предвижданията на подробния устройствен план. В настоящия случай, оспорващият, като собственик на имот с идент. № 65334.159.36 по КККР на [населено място], съседен на процесните имоти - с идент. № 65334.159.68 и идент. № 65334.159.67 по КККР на [населено място], има личен и пряк правен интерес от оспорване на конкретния акт, тъй като видно и от фактическите твърдения на страните, и от приобщените заключения на всички изслушани по делото вещи лица, е собственик на имот, съседен, на имотите, предмет на плана, тъй като с последния, се променя предназначението на имотите – предмет на плана - от “земеделска земя“ в “Тир- паркинг, мотел и автосервиз“- т.е. е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Жалбата е насочена срещу годен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата срещу оспорения акт, е неоснователна по следните съображения: С оглед препращането от чл. 219, ал. 1 от ЗУТ, на основание чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания, посочени в нормата. Оспорената заповед е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган по смисъла на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, с оглед местоположението на процесния имот - Кмета на община С.. Заповедта е мотивиран индивидуален административен акт от правна и фактическа страна, и отговаря по форма на общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ. Конкретните правни основания за одобряване на ПУП-ПРЗ, са посочени в Обяснителната записка към проекта, в становището на ОЕСУТ при община С., цитирани в заповедта, като част от процедурата по нейното издаване, а фактическите такива по заповедта покриват хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Спазен е специалният ред по чл. 135, ал. 1- 4 във вр. с чл. 128, ал. 3, 5, 6, 7, 8 и 9 от ЗУТ. Административната процедура по изменението е стартирала с постъпило заявление до компетентния орган от собственика на двата УПИ – 159035а и 159035б, м. “Х.“, Промишлена зона, землището на [населено място] – “П.“ ЕООД, попадащи в обхвата на изменението, като легитимирано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ, което лице e представило скица- проект за изменението, обяснителна записка, изготвено е мотивирано предписание /заповед/ за допускане изработване на проекта за изменение, проектът е съобщен на всички заинтересовани лица с обявление, като е дадена възможност на същите в 14- дневен срок от получаването да подадат възражения, предложения и искания по проекта, който проект след изтичане на срока за възражения е приет от ОЕСУТ при община С.. Оспорващият в срок е подал възражение, което е обсъдено от ОЕСУТ при община С., и което по изложени мотиви е отхвърлено, като неоснователно, поради което не е било нарушено правото на участие и защита на Г. в административното производство по издаването на оспорения акт. Самият факт на подаване на жалба пред съда срещу заповедта, заявяването на доказателствени искания от Г. в съдебно заседание, лично и чрез договорния му проц. представител – адв. А. в хода на настоящия съдебен процес, също доказва наличието на пълноценно упражнено право на защита срещу акта, а оттам и до липса на каквото и да е накърняване на правата на тази страна, още повече същото да е довело до наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Няма спор, че с Решение № ОД-04/ 03.04.2009г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОДЗ – [населено място], на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ, е променено предназначението на земеделска земя, собственост на физически и юридически лица, за нуждите на собствениците – променя се предназначението на 2 872. 00 кв. м. земеделска земя от V-та категория, поливна, собственост на И. К. и Л. Б., за изграждане на обект – “Промишлени помещения и офиси“ в [имот номер], м. “Х.“, землището на [населено място], при граници, съгласно приложена скица и влязъл в сила ПУП, както и че със Заповед № АБ-136/ 29.06.2009г. на Кмета на община С., [имот номер] е разделен на две УПИ - УПИ 159035а и УПИ 159035б. Не е спорно, че с Разрешение за строеж № 193/ 03.11.2009г. издадено от Главния архитект на община С., е разрешено на праводателя /“К.“ ЕООД/ на заинт. страна – “П.“ ЕООД, изграждане на цех за производство на дограма в УПИ 159035б, м. “Х.“, като същото е презаверено, на основание чл. 153, ал. 3 от ЗУТ - на 01.08.2012г. и на 29.07.2015г. от Главния архитект на община С., както и, че с Протокол № 26/ 09.05.2016г. е открита строителната площадка и е определена строителна линия и ниво на строежа, предмет на посоченото разрешение за строеж. Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 3 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато в [възраст] срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. С идентично съдържание е и нормата на чл. 64а, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/. Съгласно обаче разпоредбата на чл. 64а, ал. 2 от ППЗОЗЗ, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са изпълнени разпоредбите на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, а тази на ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че когато в рамките на един ПУП, има повече от един урегулиран поземлен имот, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура. Нормата на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ сочи, че за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. Следователно, при анализа на цитираните норми на чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ, чл. 64а, ал. 2 и ал. 3 от ППЗОЗЗ и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, се налагат следните изводи. П. Р. за строеж № 193/ 03.11.2009г. е издадено въз основа на Решение № ОД-04/ 03.04.2009г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя. Същото обаче, видно от отбелязването върху него, е презаверено, на основание чл. 153, ал. 3 от ЗУТ - на 01.08.2012г. и на 29.07.2015г. от Главния архитект на община С.. Съобразно нормата на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, за начало на строежа, съобразно издаденото разрешение за строеж, се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, т.е. в случая – датата отбелязана върху него – 09.05.2016г. Липсват пречки за съставяне на посочения протокол на посочената дата, тъй като както бе посочено по- горе, разрешението за строеж е презаверено последно на 29.07.2015г. Разрешение за строеж № 193/ 03.11.2009г. и Протокол № 26/ 09.05.2016г. касаят един от двата УПИ - УПИ 159035б, м. “Х.“, землище [населено място], които се обединяват в един имот, съгласно оспорената заповед. Очевидно е при това положение, че цитирания по- горе 6г. срок по чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ, съответно по чл. 64а, ал. 1, т. 3 от ППЗОЗЗ не може да е изтекъл, към датата на издаване на оспорената заповед – 12.11.2020г. тъй като същият тече, съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, считано от 09.05.2016г. а също така, предвид съдържанието на нормата на чл. 64а, ал. 3 от ППЗОЗЗ, наличието на издадено разрешение за строеж, респ. съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, само за един от двата имота, предмет на оспорения акт - УПИ 159035б, м. “Х.“, които се обединяват в един общ УПИ, също не е пречка, а даже е основание за прилагане на посоченото тълкуване. Извън предмета на настоящото производство попадат наведените искания от оспорващия за упражняването на инцидентен контрол върху валидността на извършените презаверки на Разрешение за строеж № 193/ 03.11.2009г. на 01.08.2012г. и на 29.07.2015г. от Главния архитект на община С.. Защо тези презаверки са извършени и законосъобразно ли е това, е вън от предмета на производството, и след като към настоящия момент, с влязъл в сила административен или съдебен акт, същите не са обявени за нищожни или отменени като незаконосъобразни, следва да се зачете стабилитета им /действието им/, още повече че, в рамките на производство с предмет като настоящото с предмет - оспорване законосъобразността на издаден ПУП- ПРЗ /а всъщност и в което и да е друго съдебно производство/ не може да бъде извършван инцидентен контрол върху валидността на други административни актове, издадени в друго административно производство, които не са предмет на делото, тъй като АПК не познава подобна правна фигура. В този смисъл, следва да бъде направен извод, че решението за промяна предназначението на земеделската земя, не е изгубило правното си действие на сочените основания - чл. 24, ал. 5, т. 3 от ЗОЗЗ, съответно по чл. 64а, ал. 1, т. 3 от ППЗОЗЗ, и към момента на издаване на оспорения акт, двата УПИ, предмет на заповедта, които се обединяват в едно УПИ, са с предназначение - за изграждане на обект “Промишлени помещения и офиси“, а не земеделска земя, както твърди Г.. Затова и ответникът законосъобразно е процедирал процесния ПУП на сочените правни основания. Предвид посоченото по- горе, без особено правно значение е изследване приложимостта на хипотезата на § 27, ал. 3, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ към ЗИД на ЗОЗЗ, обн. ДВ, бр. 39/ 2011г., изм. ДВ, бр. 22/ 2012г., в сила от 24.05.2011г., която предвижда специфично основание за запазване действието на решението за промяна предназначението на земеделската земя. Съгласно тази норма, когато към влизането в сила на този закон /24.05.2011г./ решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си до изтичане на [възраст] срок от влизането в сила на този закон - когато изграждането на обекта не е започнало. Няма спор, че в казуса решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, като то запазва действието си до 24.05.2017г. Доколкото, както се посочи, съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, за дата на започване на изграждането на обекта, следва да се приеме датата на съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво – 09.05.2016г. то следва да се има предвид, че тази хипотеза е неприложима за казуса, доколкото тя предполага до 24.05.2017г. да не е започнало изграждане на обекта, а в случая то е започнало на 09.05.2016г. Съдът намира, че следва да кредитира изцяло заключението на тройната съдебно- техническа експертиза изготвено от вещите лица: арх. Т., арх. П. и арх. С., както и в по- голямата му част, заключението на единичната експертиза, изготвено от вещото лице арх. С.- Г., всички приобщени към доказателствения материал по делото, при първоначалното му разглеждане, както и заключението на вещото лице арх. БаХ.ва- Л., изслушано при новото разглеждане на делото, като пълни, обективни, компетентни и обосновани, дадени от изключителни специалисти в областта си, аргументирано поддържани в съдебно заседание от вещите лица, поради което неоснователни са възраженията, направени от оспорващия и от проц. му представител, в противна насока. Ето защо, настоящият съдебен състав не кредитира заключението на вещото лице арх. Б., в частите му, в които противоречи на заключението на посочените по- горе вещи лица. Експертите - арх. Т., арх. П., арх. С. и арх. С.- Г. са категорични, че процесният ПУП– ПРЗ, е съгласуван с РЗИ – Благоевград, РИОСВ – Благоевград, съобразен е със санитарно- хигиенните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи, като е процедиран, съгласно разпоредбите на Глава VІ, Раздел ІV от ЗУТ. ПЗ за изменение на ПРЗ за УПИ 159035а и 159035б е съобразен, и с изискванията на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Външната граница на процесния имот, е към местен път с [идентификатор] по КККР на [населено място] – път BLG 1240, като в съответствие с чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, застрояването отстои на 10.00 м. от края на пътното платно за движение, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за пътищата. ПУП– ПРЗ е изработен върху одобрена кадастрална карта, и е съобразен с изискванията на ЗУТ и Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Същият предвижда изграждане на ТИР- паркинг в границите на УПИ и е съобразен с чл. 43 от ЗУТ. Едва в инвестиционния проект следва да се посочи броят на работните места и капацитетът на обекта, в зависимост от допустимите показатели на застрояване на УПИ, като местата за паркиране и гариране в границите на ПИ следва да се посочат в ситуационното решение, в следваща фаза на проектиране, като не трябва да надхвърлят показателите на застрояване в имота, посочени в ПУП, при спазване на нормата на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Липсата на изготвен одобрен план за регулация на един и повече квартали, посочват като причина процесният ПУП– ПРЗ, да не е с посочен номер на квартал и обозначени с римски цифри, номера на урегулираните имоти. В проекта по част „Организация на движението“ се разработва само вход и изход на имота, а паркирането в ПУП– ПРЗ, се предвижда в рамките на новообразувания имот. Изготвеният проект за ПУП– ПРЗ не съдържа план- схема за вертикално планиране и картограма на земните маси, тъй като в случая такъв план изобщо не се изисква – те се изготвят при ПУП за един или повече квартала. Процесният ПУП– ПРЗ не съдържа инженерно- геоложки и хидроложки проучвания за обща устойчивост на територията и за пригодността й за строителство, съгласно чл. 103, ал. 3 от ЗУТ, чл. 108, ал. 2 от ЗУТ и чл. 48, ал. 2, т. 4, б. “б“ от Наредба № 8/ 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, тъй като хидроложкият доклад се изготвя при следващ етап на проектиране, и с него се определя вида на почвата, подпочвени води, опасност от свлачищни процеси, като тези проучвания са основа за конструктивното решение и дават информация за правилното решение на проекта по части. Вещите лица са на мнение, че изготвеното геодезическо заснемане – тахиметрична снимка е с обхват: заснемане на съществуващия път, [ПИ]. 159.68 и 65334.159.67, част от [ПИ], в който е шкарпата с голямата денивелация, като не е представен отделен чертеж на тахиметричната снимка, заснети са общо 364 точки, с посочена номерация в числител, а в знаменател – теренната кота, като от направения оглед на място правят извода, че действителното състояние на терена отговаря на заснемането в тахиметричната снимка, а именно – теренът в [ПИ] и 65334.159.67 е видимо равен, [ПИ] до границата с [ПИ] и 65334.159.67 има равнинна част, след което започва шкарпата с голямата денивелация. От заключението на вещото лице арх. Б.- Л., изслушано при новото разглеждане на делото, пък се установява, че приложените към касационната жалба три броя чертежи, представляват проект по част “пътна“- организация на движението, въз основа на който процесния ПУП- ПЗ се съгласува от ОПУ – [населено място], и в този смисъл е неразделна част от проекта на ПУП. Специалистът прави извода, че има изготвена тахиметрична снимка на имота чрез геодезическо заснемане на терена, в което подробно са заснети видимите елементи на кадастъра - шахти, бордюри, зелени площи и дървета, електрически стълбове, релеф, като в приложените три броя чертежи не са отразени елементи на подземна инфраструктура- канализационен провод и съответните сервитути, които са отразени в процесния ПУП, като ПУП- ПЗ в графичната си част, е изготвен върху същата тахиметрична снимка, която е използвана и за проекта по част “Пътна“. Категорична е, че в приложените три броя чертежи - проект по част пътна “организация на движението“ не са посочени сервитути на канализационен колектор, тъй като същите нямат отношение към проекта за организация на движението. В процесния ПУП- ПЗ, изготвен в периода 2019- 2020г., е отразен сервитут само на канализационния провод, пренесен като опорен план от ПУП-ПЗ от 2009г., а новият канализационен провод изграден от община С., по одобрени проекти и издадено Разрешение за строеж № 20/ 22.02.2021г., въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Бл-52/ 03.05.2023г. на РДНСК – Благоевград, не е отразен и няма как да бъде отразен в процесния ПУП-ПЗ, защото е изпълнен на място през 2023г. и няма как да бъде отразен в процесния ПУП-ПЗ, одобрен през 2020г. с оспорената Заповед № АБ-78/ 12.11.2020г. на ответника. Следователно, всички доводи и възражения на оспорващия срещу приобщените експертизи, изготвени от вещите лица – арх. С.- Г. /единична/, арх. Т., арх. П. и арх. С. /тройна/ и арх. Б.– Л. /единична/ са неоснователни, не почиват на реално установените по делото факти и обстоятелства, а на умозаключения които не са основани на коректно тълкуване нито на ЗУТ, нито на актовете по прилагането му. Както се посочи и по- горе, не са налице никакви разумни и логични причини, поради които заключенията на посочените вещи лица да не бъдат възприети изцяло. А щом това е така, следва да се приеме, че е изпълнен и фактическия състав на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, послужил като основание за издаване на оспорената заповед за изменение на действащия ПУП- ПРЗ, тъй като е налице съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /имотите, предмет на плана/, които в казуса са собственост само на заинт. страна – “П.“ ЕООД, като не е налице никакво недопустимо накърняване с издадената заповед на правата на оспорващия Г., по отношение на собствения му, съседен на процесните имоти, недвижим имот - имот с идент. № 65334.159.36 по КККР на [населено място], което показва, че издаденият акт в пълна степен, съответства и на целта на закона. С оглед на всичко изложено, оспорената заповед не страда от твърдените пороци, не се откриха основания за незаконосъобразността й, поради което и на основание чл. 146 от АПК вр. чл. 172, ал. 2, пр. посл. от АПК във вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗУТ, подадената срещу нея жалба, ще следва да бъде отхвърлена. По разноските. При този изход на делото, и според правилата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващият дължи заплащане на сторените по делото разноски на ответника и на заинтересованата страна – “П.“ ЕООД. На ответника разноски, съобразно поисканото, следва да бъдат присъдени за юрисконсултско възнаграждение, при първоначалното и настоящото разглеждане на делото, както и за производството пред касационната инстанция, в съответствие с изискванията на чл. 226, ал. 3 от АПК, Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в случаи като процесния, се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Посоченият текст на чл. 37 от ЗПП пък препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, приета от МС, в чийто чл. 24, е предвидено - по административни дела /без значение от вида им/ възнаграждението за една инстанция да е в размер - от 100 до 200 лв. При това положение, и доколкото се претендира възнаграждение в минимален размер, следва да се определи за производството пред всяка една от инстанциите, възнаграждение в размер на сумата от по 100.00 лв., или общо в полза на община С., следва да се присъди сумата от 300.00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. На заинтересованата страна - “П.“ ЕООД, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да бъдат присъдени сторените разноски, съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК, във всяка една от инстанциите. За производството по адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК /л. 263 от делото/ се претендира присъждане на възнаграждение за вещи лица /депозит + доплащане/ в размер на 3 393 лв. Същите са заплатени в цялост и подлежат на присъждане изцяло. За производството по адм. д. № 11213/ 2022г. по описа на ВАС, II отд. със списъка по чл. 80 от ГПК, се претендира заплащане на разноски в размер на 370.00 лв. за внесена държавна такса и 3 240.00 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно договор от 30.06.2022г., които също са заплатени, съобразно представените платежни документи /л. 75- 82 от делото/. За настоящото производство, със списъка по чл. 80 от ГПК се претендират следните суми: 3 840.00 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договор от 13.07.2023г. и 1 080.00 лв.- адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 8, ал. 2 от договор от 13.07.2023г. вр. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /л. 160- 166 от делото/. Оспорващият в срок /във всяка една от инстанциите/ е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от проц. представител на заинт. страна – “П.“ ЕООД. Съдът намира това възражение за частично основателно. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър, минималният размер на адвокатско възнаграждение е - 1 250.00 лв. С оглед конкретната, голяма фактическа и правна сложност на делото, обема на доказателствения материал по същото, броя на проведените открити съдебни заседания, извършените процесуални действия, съдът намира, че претендираните размери на адвокатско възнаграждение, действително са прекомерни. Съобразявайки, посочените критерии, съдът намира, че за производствата следва да бъдат присъдени следните суми за адвокатско възнаграждение: за настоящото дело - 2 000.00 лв.; респ. за три съдебния заседания, на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 8, ал. 2 от договор от 13.07.2023г.- 750.00 лв. /за всяко от поисканите три съдебни заседания сумата в размер на по 250.00 лв./; и за производството по адм. д. № 11213/ 2022г. по описа на ВАС, II отд. /касационно/- 1 500.00 лв. или общо сумата от 4 250.00 лв. Върху тази сума, на основание § 2а от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди и внесения и начислен върху размера на посочените възнаграждения, данък върху добавената стойност в размер на 20 % - 850.00 лв. Всяка друга сума, по- висока от посочените, би се явила прекомерна, и би създала ненужно финансово натоварване на оспорващия, за сметка на заинт. страна – “П.“ ЕООД, която би се обогатила без основание за негова сметка. Като резултат от посоченото, следва се осъди оспорващия да заплати на заинт. страна – “П.“ ЕООД общата сума от 8 863.00 лв. от която: 3 393 лв.- възнаграждение за вещи лица /депозит + доплащане/ по адм. д. № 1042/ 2020г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград; по адм. д. № 11213/ 2022г. по описа на ВАС, II отд. – 370. 00 лв.- внесена държавна такса за касационно обжалване + адвокатско възнаграждение в размер на 1 800. 00 лв. с вкл. ДДС или общо за тази инстанция – 2 170.00 лв.; за настоящото производство – адм. д. № 641/ 2023г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград – 3 300.00 лв. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. и чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, съдът,